Благодаря ви ,че ви има
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 5 656
7 ноем. 2026, 11:44 ч.
Днес на Архангелова задушнина, Бог да прости нашите непрежалими близки! Да почиват в мир и светлина!
Тази сутрин бях на служба, а след това имаше панихида за покойните. Мама подготви раздваките, свари житото, аз взех питки и сладки и отидох. Мама ме изчака отвън, тъй като вътре от тамяна и свещите става задушно и тя не може. Попа ги прекади, прочете молитва и от там на гробищата при тати…
В дни като тези най-силно се усеща липсата им, защото тази липса те връща в реалността , че ги няма. Вместо тях на масата стояха купички, хлебчета и вино с поставена на тях свещ!
Да почиват в мир! 🕯
П.п.
Мама приготви раздавка и за свекървата. Чуха се сутринта и се разбрахме след гробищата да се чакаме на центъра( имаме малка градинка/площадка) до църквата, за да и пададе.
Чакахме 11/12/13/14… 14:30 реших да и звънна да не е забравила. Знаете ли какво чух “Ами аз се прибрах, сега излизам от банята, няма вече да излизам”. Вие как го разбирате това? Как може на такъв ден да трупах грехове? Знаеш, че те чакат да ти подадат и да се скриеш така…
Боже , нека Господ съди всеки според делата му. Но не децата и внуците, да съди всеки според неговите помисли и действия”.
Виж целия пост
Тази сутрин бях на служба, а след това имаше панихида за покойните. Мама подготви раздваките, свари житото, аз взех питки и сладки и отидох. Мама ме изчака отвън, тъй като вътре от тамяна и свещите става задушно и тя не може. Попа ги прекади, прочете молитва и от там на гробищата при тати…
В дни като тези най-силно се усеща липсата им, защото тази липса те връща в реалността , че ги няма. Вместо тях на масата стояха купички, хлебчета и вино с поставена на тях свещ!
Да почиват в мир! 🕯
П.п.
Мама приготви раздавка и за свекървата. Чуха се сутринта и се разбрахме след гробищата да се чакаме на центъра( имаме малка градинка/площадка) до църквата, за да и пададе.
Чакахме 11/12/13/14… 14:30 реших да и звънна да не е забравила. Знаете ли какво чух “Ами аз се прибрах, сега излизам от банята, няма вече да излизам”. Вие как го разбирате това? Как може на такъв ден да трупах грехове? Знаеш, че те чакат да ти подадат и да се скриеш така…
Боже , нека Господ съди всеки според делата му. Но не децата и внуците, да съди всеки според неговите помисли и действия”.
# 5 658
7 ноем. 2026, 16:48 ч.
Ние утре ще ходим на гробищата, хем по-малко хора, хем да видим как са изчистили. Не мисля, че е грешно.
Виж целия пост
# 5 659
7 ноем. 2026, 22:21 ч.
Ние винаги ходим в неделя. Знам, че се ходи 3 дни - петък, сб, неделя. Не е грешно. Дори на църква да отиде човек, ако не може на гробища, пак е добре. Майка ми, а и моя позната и мъжа й искат да бъдат кремирани и праха им да се разпилее на определени места. На позната ми желанието е при Созопол. Дъщеря им няма как от София да ходи все до Созопол и до там, където иска пък баща й. Та и в църква да се отиде е достатъчно. Важното е да ги помним и да запалим свещ, примерно, мислейки с любов за тях. 💖
Виж целия пост
# 5 660
8 ноем. 2026, 19:20 ч.
Мама искаше да я кремирам.. направих го. Прахта й е в морето, живея си тук, но самото “място” все още не съм го възприела като нейното.
Ходих до апартамента й, внука й си поигра.. подадох на съседи. Понеделник ще запаля свещ в църква.. нищо че задушница отмина.
Много ми е тежко все още.. преди да заспя все ми идват картини от как я намерихме, болницата, обаждането.. 8 месеца почти, давам си време ама..
Виж целия пост
Ходих до апартамента й, внука й си поигра.. подадох на съседи. Понеделник ще запаля свещ в църква.. нищо че задушница отмина.
Много ми е тежко все още.. преди да заспя все ми идват картини от как я намерихме, болницата, обаждането.. 8 месеца почти, давам си време ама..
# 5 661
8 ноем. 2026, 20:25 ч.
Ще намалеят с времето, макар че някои картини се запечатват и остават в съзнанието за цял живот. Съдба... След 5 години и половина не съм забравила нито телефонното обаждане от болницата, нито организацията на погребението, нито самото погребение, нито спускането на ковчега.. може някои детайли да избледняват, но основното си стои. Добре поне, че беше в затворен ковчег, че още помня образите на бабите и дядовците си мъртви с цветя върху тях.
Виж целия пост
Мама искаше да я кремирам.. направих го. Прахта й е в морето, живея си тук, но самото “място” все още не съм го възприела като нейното.
Ходих до апартамента й, внука й си поигра.. подадох на съседи. Понеделник ще запаля свещ в църква.. нищо че задушница отмина.
Много ми е тежко все още.. преди да заспя все ми идват картини от как я намерихме, болницата, обаждането.. 8 месеца почти, давам си време ама..
Ходих до апартамента й, внука й си поигра.. подадох на съседи. Понеделник ще запаля свещ в църква.. нищо че задушница отмина.
Много ми е тежко все още.. преди да заспя все ми идват картини от как я намерихме, болницата, обаждането.. 8 месеца почти, давам си време ама..
Препоръчани теми