аз също се усещам че когато се събера с приятелки започвам да говоря за близките си които ги няма , но явно имам добри приятелки , изслушват ме , оставят ме да говоря , не ме отбягват и не ми дават съвети , само слушат , но това са жени които са цял живот до мен , съответно познаваха татко , майка , съпруга ми и сестра ми . Слушат и даже поплакват заедно с мен .Друг е въпроса ,че аз се усещам че прекалявам и си казвам ,че следващия път няма да ги натоварвам и като се видим не се усещам че пак съм минала на същата вълна .
На психотерапевт ходих известно време , говореше ми неща от рода на : искате ли да смените мебелите в къщи ....и ей такива , ами аз с момиченце на 11 години и мизерна заплата , сама без подкрепа (защото свекитата ми като погребаха сина си , погребаха и нас с детето в същото време) ако имах пари за нови мебели нямаше да чакам някой да ми го предложи .Друг е въпроса,че се бяхме нанесли в нова къща ,която правихме 7 години и всичко сме правили и купували заедно и мъжът ми живя в тази къща само 9 месеца ((((((, честно дори искам да запазя спомените , не да ги променям.
Абе....трагедията у дома е пълна !
Идва Бъдни вечер , Коледа , баща ми почина точно в тази нощ малко след 24ч на Бъдни вечер .
А празнувай този празник сега !!!