Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.

423 882
5 661

schreier - Ентусиаст

A

# 1 230 12 ноем. 2017, 22:34 ч.

Здравейте, мили момичета,
Добре, че сте вие да споделя огромната си мъка, а и вие вашата.
Разбрах, че трагедията, която ме сполетя е подобна и на тази на ВАЛЕТИ, ЗИЗУ и Belld_Mi.
Техните постове искрено ме разчустваха.
Казват,че изпитанията правят хората по-силни и по-добри. За себе си смея да твърдя, че вътрешно ставам по-лоша. В трудни моменти много важна е опората на семейството, а аз за съжаление вече нямам такова. За моите деца аз съм семейството и опората. Не мога пред тях да плача и да споделям колко много ми липсват вуйчо им, баба им и баща им. Достатъчно е че непрекъснато виждат изстрадалата ми физиономия. Това обаче, което най-много ме дразни е реакцията на нашите семейни приятели и дежурните реплики -"Бъди силна, заради децата", "Животът продължава", "Гледай напред".
Вече работя на две места, за да издържам децата. Вкъщи станах водопроводчик, ел.техник, автомонтьор и т.н.. Старая се да заместя баба и тате. Боря се с живота и честно да ви кажа, всичко това не ми тежи. Тежи ми на душата, това че няма пред кого да излея мъката си, това, че ги няма най-близките ми хора. Всеки си има семейство и всеки си има своите проблеми и никой не може, а може би и не иска да те разбере.
Момичета, вие как продължавате напред?
Споделяте ли с някого това, което ви измъчва и как се справяте с болката?
Само тук чувствам подкрепа и разбиране.
Правилно са казали хората "Не го ли преживееш, не можеш да го разбереш".

Виж целия пост

Новак

# 1 231 15 ноем. 2017, 13:04 ч.

Здравей, Анита !
На твоите въпроси ще се опитам да отговоря, макар за мен да е още много прясна болката и загубата на мама ,а татко загубих преди години

Момичета, вие как продължавате напред? - Опитвам се да държа главата изправена и да я пълня с всякакви странични неща : задачки, работа, всякакви задължения, успокоявам се като слушам музичка и излизам на въздух ( ако можеш отиди за ден малко на планина или някъде далеч)
Споделяте ли с някого това, което ви измъчва и как се справяте с болката? - аз имам само съпруг ( и то сме женени отскоро) , споделям с него част от болката, НО някак си ,когато ги няма най-близките - съответно няма на кой друг да се откриеш на 100 % .
Честно казано и аз тук чувствам подкрепа и разбиране, защото всички в тази група сме минали и минаваме по този тежък път .
Уви, болката никога не спира и липсата на най-близките никога няма да изчезне, но поне да се опитаме да направим така , че там някъде да ни гледат и да се гордеят с нас !

Виж целия пост

mandarincheto

# 1 232 30 ноем. 2017, 20:17 ч.

Анита твоята ситуация е много трудна... нямаш ли някоя истинска приятелка, която няма да те осъди че ти е трудно сама с деца и че имаш нужда от психично разтоварване?? Другото което се сещам е да посещаваш веднъж примерно на два месеца психотерапевт. Знам че е много кофти, но имаш нужда за да се справиш. Те не изписват хапчета, а само изслушват и ти задават въпроси с които сама да се мотивираш. :/

Виж целия пост

пънчаки

Ентусиаст

# 1 233 30 ноем. 2017, 22:37 ч.

Не

Sad

Виж целия пост

L

Ентусиаст

# 1 234 1 дек. 2017, 04:44 ч.

Смъртта на моята майка я преживях като тийнейджърка и това според мен ми помогна да възприема ситуацията по различен начин, отколкото бих я приела вече като зрял човек. Имах си приятели, всеки от които се бореше с някаква липса в семейството и взаимно се подкрепяхме, но без да споделяме толкова преживяванията и чувствата, които един възрастен човек си мисли, че има нужда да сподели и да бъде разбран. Затова бих посъветвала хората с деца да се обръщат повече към тях и техните емоции. В някои отношения житейския опит повече вреди, отколкото помага и подкрепата на близките е най- важна. Всяко търсене на "сродна душа", на която да си излееш мъката, просто я удължава във времето, дистанцира от реалността и в крайна сметка страдаш сам, защото никой не е способен да вникне в теб, да те утеши, да запълва липси. Гледайте в настоящия момент, създавайте си повече хубави спомени с близките, не се натоварвайте допълнително с горчивината от миналото. То ще си е винаги там и ще се появява от време на време да напомня за себе си, но това е достатъчно.

Виж целия пост

# 1 235 2 дек. 2017, 16:45 ч.

Leaves, май наистина си права! Това, че не говориш за загубата си, в никакъв случай не означава, че си забравил за нея.
Тази година беше тежка и за мен. Загубих двама от най-близките си и когато споделях с близки, че не мога да го приема или много ми е мъчно, получавах не подкрепа, а упрек. Бъди силна, не се предавай на болката и т.н.
Реших сама за себе си, че няма да споделям с никого, какво ми е. Пред тях се правя на силна и не говоря за сполетялото ме нещастие.
Пък и от опит знам, че за околните, непреживели загуба е натоварващо. Имам приятелка, която рано загуби своя съпруг. Всеки път започва да говори за него, спомени за семейните ни срещи, пътувания, изобщо всичко, за което се сети. Ами натоварваше ме много.
Когато пък почина дядо, баба ми казваше, че влизала в мазата и там си плачела, че да не тормози чуждите хора с плача си.

Виж целия пост

A

# 1 236 4 дек. 2017, 14:06 ч.

Момичета, сериозно обмислям идеята да тръгна на психотерапевт.
Явно хората сме различни и по различен начин понасяме загубата на близките хора. Това от една страна, от друга страна много важен е моментът каква е била връзката с близкия човек и на какъв етап от живота си сме претърпели загубата.
Както пише Leaves била е в тинейджърска възраст, когато е загубила майка си. Моята приятелка е била на същите години. Една седмица след смъртта на майка си е тръгнала на дискотеки. С дистанцията на времето от нея и от ляля й ( сестра на майка й) знам всяка една как е понесла загубата. Две коренно различни вселени.

vasq_5, относно твоята приятелка. Не знам дали търпиш критика, но сериозно се замисли, дали си истинска приятелка. Разбирам, че за околните е страшно натоварващо, но нали затова са истинските приятелите, с тях да споделяш не само положителните емоции. Както са казали хората "приятели" за маса колкото искаш. Иначе дай масово да прилагаме принципът на Барон Мюнхаузен, според който когато си попаднал в блатото, трябва да се хванеш за косата и сам да се изтеглиш. Тогава за какво са ми приятелите - нали с тях трябва да споделям и мъките и тревогите, и заедно да плачем и заедно да се смеем. Така че, твоето изказване относно приятелката ти е меко казано цинично. Не влезнеш ли в обувките на другия не можеш да го разбереш. Пък и хората сме различни.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 237 4 дек. 2017, 15:24 ч.

Аз след смъртта на майка ми прекратих връзка с две стари приятелки. С едната, защото като й звънях след погребението, за да си поговоря с нея, тя не ми вдигна телефона. После ми призна, че отивали с компания към морето и не искала да се натоварва. Еми нейно право, ама това дотук ни беше приятелството. На другата като й се обадих да й разкажа разстроена за случката с първата приятелка, ми каза нещо от рода на: "Айде сега да не говориш така за хората! Като се успокоиш тогава ми звънни." Та и с нея така.
Ами прави са си хората - не е нужно да се натоварваме с грижите на ближния. Ама и аз от такива приятели нямам нужда.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 238 4 дек. 2017, 15:41 ч.

Когато майка ми се разболя от рак, моята най-добра приятелка сама ме попита как върви лечението и докато ѝ разказвах, почука на дърво, сещате се за този жест - "пу, да не ми се случва". Това беше началото на края на отношенията ни... Още ме боли обаче. Знам, че е тъпо, ама не мога да го забравя това... Confused

Confused

Виж целия пост

Потребител

# 1 239 4 дек. 2017, 16:00 ч.

Да, Анита, хората сме различни. Затова не е нужно да се изказваме с определения. На тебе може да звучи като цинично, но за мене е изключително натоварващо също. Не понасям хора, които се вглъбяват в мъката си и дълбаят ли дълбаят към депресията и се опитват да завлекат със себе си и околните. Нека всички сме в блатото, пък да видим кой ще ни изкара. Толкова пъти съм се чудела защо си го причиняват, достатъчно е тежко. Имам свои спомени и чужди не желая. Както и кошмарното... "ако беше жива". Да, но не е, няма и да бъде. Нека почиват в мир, оставете ги на спокойствие. Лесно е да се каже, да. Аз не искам да мисля повече, всяка нощ в мислите си преживявам отново и отново цялата трагедия. Искам да мисля за хубавите моменти, но не мога. Но хубави или лоши, не желая да споделям и натоварвам никого. Досега не съм, дано не ми се налага.
Успех, Анита!

Виж целия пост

# 1 240 4 дек. 2017, 16:51 ч.

Подкрепям vasq и не мисля, че това я прави по-лоша приятелка. Разбира се, че затова сме приятели, да изслушваме и подкрепяме другите в трудни моменти, но не е правилно според мен да се вглъбяваме в мъката си и при всяко събиране да говорим какво е можело да бъде и т.н. Колкото и да ме боли за загубата на майка ми, не си позволявам да мисля какво можеше да бъде сега, опитвам се да продължа позитивно и ако намесвам мама в разговор, то да е за нещо хубаво. Не е честно нито спрямо приятелите ни нито спрямо починалите ни близки постоянно да говорим с мъка за тях. Може и подхода ми да не е правилен, но реших да споделя с вас.

Виж целия пост

P

Потребител

# 1 241 4 дек. 2017, 23:51 ч.

Като приятел бих изслушала и съм изслушвала всеки, който иска да ми сподели мъката си. Като потърпевш аз самата не обичам да говоря за мъката си, защото това ме кара непрекъснато да я преживявам отново. Никога няма да забравя, когато баба ми се разболя от рак, ние споделихме с много наши близки. И се започваше - всяка вечер хората загрижени звъняха, за да питат как е, как е минал денят й. Майка ми, прибрала се преуморена от болницата не можеше да си почине, аз поемах телефоните, но това беше страшно натоварващо. Затова, когато майка ми не беше добре, почти на никого не казахме, просто не можех да понеса това приказване, съвети от близки и т.н.

Виж целия пост

L

Ентусиаст

# 1 242 5 дек. 2017, 05:52 ч.

Анита, има една тема в раздел "Родители, отглеждащи сами децата си". Намери я, почети, пиши там ако искаш, със сигурност ще намериш подкрепа. Не мога да си представя какво изпитваш, но си мисля, че ние тук сме минали по друг път и нещата, които си споделяме може повече да те наранят, отколкото да ти помогнат. Психотерапевтът също е от помощ. Ще се справиш. Hug

Hug

Аз не мога да си спомня конкретно да съм споделяла с подробности, но хората които уж бяха приятели(на майка ми приятелките дори) и се отдръпнаха при първия знак, че нещата отиват на зле, мога да нарека прости и нищо повече. При такива обстоятелства най- ясно си проличават. Както и най- дребният жест на внимание.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 243 20 дек. 2017, 08:57 ч.

Пак избягвам тази тема, толкова боли като я чета... Но ето, пак някога любимите семейни празници са на прага, а мама я няма. Няма да си седнем пак, да преброим ястията на трапезата за Бъдни вечер, няма да украсим заедно елхата, на Нова година няма да бързам в 00:00 да звънна на мама и да и пожелая Честита нова година или още по-добре - да седнем заедно на Нова година, да хапнем, да пийнем и удари ли часът да се прегърнем, да се целунем и да си пожелаем здраве за идната година... Толкова обичах тези празници преди, а сега ме натъжават... Знам, че не трябва да е така, защото тя не би искала това, но то си ми идва отвътре, не мога да го контролирам..
Липсва ми......

Виж целия пост

# 1 244 20 дек. 2017, 09:14 ч.

Anita71, всеки е свободен да си каже мнението и аз го приемам за сведение. Не се познаваме лично и не знаеш как стоят нещата. Повече от 20 години да се повтаря едно и също и да се плаче не е полезно и за нея, защото не може починалият да се върне. Когато е имала нужда от помощ винаги съм се отзовавала и съм помагала.
Тази година и аз загубих двама много близки, но се опитвам да не натоварвам никого с мъката си. Всеки ден ги мисля, но до там.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 258
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 445
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 792
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.