Вашите майки явно са починали много млади щом стои въпроса дали бащите ви ще имат друга връзка след това. Моят баща е на 80 и при нас този въпрос изобщо не се коментира. Дори наскоро той си помисли, че искам да го сватосам и ми се скара много жестоко, а аз просто предложих да отиде на санаториум за едни здравословни проблеми които има. После ми каза, че по тяхна младост са ходили семейно по такива места, а който иде без мъжа/жена си, значи си търси партньор. Разбира се, в днешно време това не е така, но той си живее с разбирания от преди 50-60 години.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2026, 07:11 ч.
# 1 771
31 март 2022, 02:51 ч.
Моята майка почина на 40 години, баща ми и до днес е сам. Говорили сме през годините по този въпрос и той е категоричен, не иска друга. Тя е била неговото другарче в живота и така ще си остане. Имаше през годините няколко любовници, с които не сметна за нужно да ни запознае ( мен и сестра ми). Уважихме неговият избор и не му се месим.
Виж целия пост
# 1 772
31 март 2022, 03:02 ч.
Майка ми живееше с един човек, който я обгрижва непрестанно, когато беше зле и на легло. Никога не съм го харесвала, но не е лош, затова не вярвам да остане сам.
Ех, ех... още не мога да спя вечер, дори след два деанксита.
Мъчно ми е и това е!
Виж целия пост
Ех, ех... още не мога да спя вечер, дори след два деанксита.
Мъчно ми е и това е!
# 1 773
31 март 2022, 16:23 ч.
Баща ми опитва да продължи. Не съм вярвала, но аз съм много щастлива от този факт и го подкрепям. Той ужасно обичаше мама и все още тя е жената на живота му, но явно не иска да е сам. Личи си, че не е особено влюбен или каквото там, но изглежда съвсем по-добре от първите месеци и години след загубата, когато беше съсипан. Дори не съм виждала жените, с които излиза, за мен е важно да се чувства пълноценен човек и да не губи смисъла в живота си.
Ясно ми е, че мама е любовта на живота му, но той на 50+ и не смятам, че теябва той също да спре да живее(както беше направил в началото...)
Виж целия пост
Ясно ми е, че мама е любовта на живота му, но той на 50+ и не смятам, че теябва той също да спре да живее(както беше направил в началото...)
# 1 774
31 март 2022, 19:14 ч.
Аз много бих искала баща ми да продължи напред някой ден,но честно казано не вярвам това да се случи.Да,ако е много рано със сигурност е много шокиращо,но и е адски болезнено да го гледаш отчаян и съсипан.Често мисля за това какво е да вечеряш всеки ден с един човек в продължение на 40 години и изведнъж този човек вече да го няма ..
Виж целия пост
# 1 775
3 апр. 2022, 13:14 ч.
Баща ми беше на около 80 години, когато майка ми почина. За една година от много здрав и деен човек се превърна в развалина. Не можех да го изведа от къщи. Не можа да я преживее много дълго. Забелязала съм, че хора, които губят съпрузите си по-млади след това се съвземат. Но загубиш ли го след определена възраст, много малко са тези, които успяват да продължат напред.
Виж целия пост
# 1 776
3 апр. 2022, 13:27 ч.
Мъжете сякаш по трудно приемат загубата на половинка. Още повече когато са в късна възраст. Разбира се, има и изключения, но обикновено жените са тези, които съумяват за се възстановяват и да продължат живота си. Някак по философски приемат случилото се.
Виж целия пост
# 1 777
3 апр. 2022, 13:58 ч.
Майка ми е жива, слава богу. Не знам какво ще стане един ден, но си мисля, че няма да ми е трудно. Тя е на 83 и от 30 години всяка година ми показва дрехите които си е приготвила, одеялото... и каквото там се слага. Откакто татко почина, тя много се срина психически, вероятно защото никой не й даваше шанс да оцелее до 60, а го надживя, жените наистина са по-корави при загуба, не очаквах от нея такъв срив.
И все пак, някак ме е подготвила за този момент... доколкото може.
Виж целия пост
И все пак, някак ме е подготвила за този момент... доколкото може.
# 1 778
3 апр. 2022, 17:33 ч.
Измина 1 месец от смъртта и погребението на татко. Другата седмица са 40 дни. Има ли нещо по-особено, което се прави? Ще поръчаме некролози, поп ще дойде, Ще се равни гроба. Пропускам ли нещо? Помня преди 20 години, едната ми баба почина и на 40 се бяхме събрали в нейния апартамент привечер. Не помня точно какво правихме (бяхме сенанали на маса, имаше вино и свещ, май и храна, говорихме си и до там със спомена, бях много малка) , но си спомням, че идеята беше да я "видим" за последно. Отражението се "появи" върху една бутилка вино. Не говоря за някакво призоваване и други такива магически ритуали, пък кой какво видял или е искал да види е друг въпрос. Но сега съм толкова отчаяна, че бих направила много, за да видя отражението на татко..
Сигурно звуча умопобъркано...
Виж целия пост
Сигурно звуча умопобъркано...
# 1 779
3 апр. 2022, 17:43 ч.
Не знам как се "вижда" духът. Идеята е, че на 40 ден се разделяме с душата на мъртвия, но пък е време за прощаване, знае ли човек. И не, не е "май и храна" - раздаването (подавката) е задължителна, ако искаш да спазиш църковния канон. Както и панахидата разбира се.
Виж целия пост
# 1 780
3 апр. 2022, 17:53 ч.
За моите починали близки правих панихида в черква. За погребенията не съм канила никого, освен семейството, на панихидите поканих всички, дойдоха много хора. Запазва се предварително час в черква, задължителни са хляб, вино и жито. Отделно от това приготвих кутии с неща за раздаване. Понеже беше преди Ковида, слагах неща, любими на починалите, които аз приготвих. След Ковида слагаме само пакетирани неща и увити бонбони. Купувам насипни на Рошен. Правя панихидите в черква, на гроба само най-близките. Родителите ми нямат гробове, по желание на баща ми, за тях правя само в черква. Бях отнесла и два термоса с кафе, защото и двамата много обичаха. Кутиите, които съм подготвила, гледам да раздам, въпреки, че винаги остават. Оставям няколко в черквата и давам за семействата, на който е дошъл.
Виж целия пост
# 1 781
3 апр. 2022, 17:53 ч.
Каквото и да направите, то е за ваше успокоение. Не приемайте тези неща като строги правила. Както го чувствате, така направете. Раздава се за Бог да прости. Нещо за спомен от покойника. Аз бях приготвила пакетирани сладки и по една чаша (нова). По принцип се вари и жито по специална рецепта, но не съм правила (близка на майка ми прави и го донесе и раздадохме). Ходи се до гроба и се оставя онази свещ, която свещеника ви я е дал да я палите у дома. Ако носите шалчета, се оставят на гроба. Ритуалът със свещеника може да е в църквата, а не на гроба. Или просто да се съберете с близките и да почетете паметта на починалия. Да се почерпите у дома или навън, да си поговорите за него, да се видите и споделите болката. За мен това честване е най-вече човек да може да сподели тази болка с другите и да усети, че не е сам.
Ако слагате некролог на вратата помислете дали да пишете кога ще е помена и къде, защото моя съседка така я обраха. Станаха такива времена, че човек да не смее да сподели мъката си...
Виж целия пост
Ако слагате некролог на вратата помислете дали да пишете кога ще е помена и къде, защото моя съседка така я обраха. Станаха такива времена, че човек да не смее да сподели мъката си...
# 1 782
3 апр. 2022, 18:06 ч.
При нас се приравнява гроба, идва свещеник на гроба и там се раздава храна.
Записах татко за молитва за упокой за 1 година, в една църква в София. Разбрах за тази молитва от тук от една дама. Затова питам дали пропускам нещо.
Виж целия пост
Записах татко за молитва за упокой за 1 година, в една църква в София. Разбрах за тази молитва от тук от една дама. Затова питам дали пропускам нещо.
# 1 783
3 апр. 2022, 18:07 ч.
Явно има различни обичаи. Варих жито за погребението на майка ми, но е страхотна врътня. За панихидите съм купувала хляб и жито от Св. Петка. Правят житото изключително хубаво, а хлябът е на отделни питки, направо за раздаване. За шалчетата не съм чувала, ние никога не сме носили, за никого. Както и аз не знам за обичай да се подарява чаша, не сме го правили. За раздаването на храна, съм чувала, че това се прави, за да не е гладен човекът отвъд. Смисълът е да се раздаде на хората, не ние да си я изядем у дома. Има всякакви варианти да се съберат близките, това е по желание. Майка ми правеше панихидите в черква, аз продължавам традицията. Но, понеже вече много ми станаха покойните, не правя по много панихиди. На 40 дни и на година.
Виж целия пост
# 1 784
3 апр. 2022, 18:12 ч.
Шалчета дадоха от агенцията само на мама и на баба (майката на татко).
Но ще го имам предвид да ги оставим на кръста. Там, завързана е и кърпата от погребението, в която присъстващите си бърсаха ръцете. Така ни казаха, там я вързахме.
Виж целия пост
Но ще го имам предвид да ги оставим на кръста. Там, завързана е и кърпата от погребението, в която присъстващите си бърсаха ръцете. Така ни казаха, там я вързахме.
Препоръчани теми