Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Толкова съм изкукала, че ходих на медиум, да ми надрънка простотии, които уж идват от майка ми. Никога няма да разбера защо починалите говорят само за храна, навремето като почина баща ми, една ясновидка беше казала заек да раздадем, че заек му се ядяло, сега на мама пък вчерашния снесе, че много искала баница със сирене.
А има толкова много други неща, които и двамата биха казали!
Не съм сънувала мама нито веднъж. Засега съм по-добре, не рева като магаре. Във сряда кожата под очите ми се възпали и взе да опъва и сърби, та някак спрях.
Продължавам да негодувам обаче, защо се разболя и си отиде "най-здравия човек" (тя така се наричаше).

Elizabeth, ако правилно съм разбрала майка ви е починала съвсем наскоро, травмата е прясна, мъката е бурна, емоциите- непредсказуеми, нормално е и да плачете до посиняване и да виете и да се терзаете...ох....това, ще слегне и ще си "възпитате" страданието, но въпросите "защо" и "как можа това да й се случи" едва ли ще секнат....
Това с медиумите откровено- винаги съм стояла надалеч от подобни енергии, но ако има повод да се поддам, това е именно да разбера нещо за мама. Отидох на астролог, уж за по-цивилизовано, но нямаше търсения от мен акцент върху връзката ми с нея. Но разбирам опита ви за контакт...
Не помня дали съм споменавала,но веднъж гледах интервю на една бизнес дама, която загубила близък човек в младите му години и това я провокирало да стартира още по-наситено и дейно да живее живота си, точно защото не се знае и на нея колко и е отредено. Тогава много се замислих над това изказване и си дадох сметка, че може би това е правилният начин да преминеш през непроменимото- като изпълниш пълноценно остатъка от дните си. Не че е стереотипно, но очакваме мъката да ни потисне и ограничи. "Мекичка" е права, че тази мисъл е забодена в главите ни и се явява по всяко време на денонощието и не дава мира.
Но напоследък си давам сметка, че няма как да е оправдание за това, което правим оттам насетне.
Аз не съм много по традициите, но може би затова е въведено понятието "траур"- времето, в което подчиняваш мислите и разума и всичко около себе си на скръбта, докато си намериш наново опорните точки за живот.

Така като сме на темата за сънищата и аз я сънувах тази нощ.Беше се върнала и каза,че всичко е било постановка и тя всъщност е жива.Беше много усмихната и спокойна в съня.А на сутринта видях,че единственото цвете,което имам вкъщи и ми е от нея е цъфнало,а се бях притеснила,че съм го уморила.Тя все ми се смееше,че не мога да се грижа за цветята.

Споделям ви молитвата ,която аз четох до 40 ден за майка и татко . След това в църквата когато правихме помен за 40 ден отчето я прочете и от там мисля, че добре съм направила . Не съм го питала точно какво да правя и чета, той каза, да ги  споменавам в молитвите си, за да им измоля добро място. Аз не разбирам от молитви, но тази си я снимах и четох. Ако ви допада не пречи да си я прочитате .

Честно казано и на мен ми минава/ше мисълта за медиум. Знае обаче, че има доста шарлатани и някак се отказвам. А и четох на едно място, че не е хубаво да задържаме/викаме духовете по този начин.
На астролог съм решила да ходя, но там по линия на децата и образованието им и на моята работа, а ако успея да науча и нещо за татко - ще съм много щастлива.

Ми не, не отминава. При мен поне.

Момичета, първоначалният ступор, болката и натрапчивата мисъл "майка умря" отминават с течение на времето. Казвам го от личен опит. В началото бях развалина. След две седмици ще се навърши 1 година и съм значително по-добре. Забелязах, че някъде около шестия-седмия месец нещо се промени в моята нагласа и вече гледах с други очи на ситуацията, свикнах с действителността, спрях да я търся навсякъде, да се улавям че хващам телефона да ѝ се обадя и т.н. Дайте си време, за да мине мъката. Разбира се, липсата ще остане докато сме живи, но с течение на времето се привиква и става поносимо.

Така е... Много добре казано.
Просто се изисква много воля, за да се съберем.

На мен ми е леко. Единствено ми домъчнява особено много в някои моменти, когато ми се случва нещо хубаво, вълнуващо и не мога да й го споделя. Тя беше до мен във всичко, споделях й всичко, а сега.. не мога.
И другия момент е като съм свободна, няма какво да правя или искам помощ. Планирам пътуване с децата във ваканцията и ако беше жива нямаше дори да мисля къде, с кого. Взимам я и хем щяхме да си изкараме чудесно, хем да сме си компания и тя да помага с децата. Но, уви...

Момичета, бащите ви/мъжете на вашите майки продължиха ли напред? Как приемат вие това?
Нормално е да се продължи, но у нас се случва след по-малко от година от смъртта. Не искам да съм егоцентрична, обаче не мога да го приема и се изнервям адски.

На твое място и аз бих се изнервила.
Може да звуча егоистично..

След 9 години направи някакъв опит да продължи с една дама, но не им се получи.
2 години след това (тоест 11 вече след смъртта й) се получиха нещата с друга жена, също вдовица.

За мен под 1 година също би ме изнервило, в действителност никой не заслужава да е сам, но от срам и уважение поне бих искала да се изчака. Факт, че животът е за живите, но все пак е някакъв морал. Не искам да го съдя, но като дъщеря бих се ядосала.

Мъжът на майка ми продължи, още не беше изстинала... Хвана се с нейна приятелка, ожениха се след година. Беше ми обидно. Той в 'розовия период', ходи по спа почивки, а на гроба още нямаше паметник.

Как бих се радвала, ако майка ми можеше да преодолее толкова бързо смъртта на баща ми. А не както сега да плаче още със събуждането.
Вярно е, че са минали само 4 месеца, но тя се разсипа физически и психически.

Майка ми е била с баща ми над 35 години. Съжалявам,  но ако за по-малко от година се озове с друг мъж ще ми бъде мега обидно (май като се замисля и като цяло не би ми било приятно да я виждам с друж) Как се забравя толкова бързо цял един живот?!

Баща ми е възрастен вече, няма да продължи с друга жена, но бих дала всичко да не го гледам така вечно тъжен и отчаян, трудно е и това за него, тя беше неговото другарче в живота.

Ако беше по-млад, може би бих се зарадвала да си намери някоя жена, но да е свястна, а трудно се намират в тази възраст, повечето имат заден интерес някакъв. Но по-малко от година и мен би ме обидило. Не че има някакъв стандарт за тези неща и не че изобщо това ще промени нещо, но все пак...