Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 471
  • 5 666
# 1 950
Добро утро, Елизабет.
Не, не успявам. И не вярвам, че тази празнота може да бъде запълнена.
Виж целия пост
# 1 951
За жалост, аз не приличам на мама, колкото и да ми се иска, не вярвам и че с годините ще стане.
Как сте, момичета без майки?
Успявате ли да запълните празнотата?

Няма как да се запълни празнотата. Аз бях бременна с второто си дете когато тя почина ( заради тъпа лекарска грешка). Бях съвсем в началото на бременността, но успях да й кажа и много се зарадва. Сега знам че много щеше да се радва на втората си внучка защото много обичаше голямата и все даваше зор за второ дете. И ми е много мъчно че малкото не познава баба си и никога няма да усети бабина обич. А голямата ми дъщеря също много я обичаше и много често ми казва как иска баба й да й направи баница, защото никой друг не правел толкова вкусна баница  Sad
Липсва ми много.  Този месец прави 5г.откакто я няма.
Виж целия пост
# 1 952
Светът ми е крив тези дни, както се казва. На 10.06 се навършват 3 години без нея...
Виж целия пост
# 1 953
Няма запълване на празнотата. Независимо майка или баща. 3 месеца без татко и ми се струва, че е било кошмар. Още не мога да свикна,  че го няма и си мисля, че ще ни чака вкъщи.
Виж целия пост
# 1 954
За съжаление никои не се връща от там Nad
Виж целия пост
# 1 955
Но пък в даден момент всички ще отидем
Виж целия пост
# 1 956
Тези дни ми е особено тежко.Вчера щеше да навърши 60г. Миналата година се смеехме как ще й направя голямо парти,а сега просто я няма.
Виж целия пост
# 1 957
Никак не успявам , не се справям, мисля си че щом има почивки от плача, съм се справила, нищо подобно.Пак се редуват отчаянието, яда, безсилието. Избягвам познати, защото ме питат, как са мама и татко, хора с които  не сме се виждали отдавна, и тогава идва удара в сърцето и главата едновременно, зле ми е
Виж целия пост
# 1 958
И аз не се справям,напротив-колкото повече време минава,толкова повече губя почва под краката си и празнината в живота ми става по-голяма...Нищо не ме радва,все по-безсмислено ми се струва всичко и вече нямам нищо общо с човека,който бях преди 8 месеца.При мен времето нито лекува,нито притъпява болката и вече се примирявам,че така ще е до края.Наскоро прочетох,че за да бъде щастлив човек трябва да има живи родители,здрави деца,любов от партньора,стабилна работа и добри приятели.Дори едно от тия неща да липсват,останалите не могат да го заместят и дупката си стои и те прави нещастен...
Виж целия пост
# 1 959
Често, за да е щастлив човек, трябва да положи някакво усилие. Щастието не те спохожда спонтанно, ако не си готов да го поискаш. Майките ви не биха искали да сте постоянно нещастни и да потъвате в тази яма. Драпайте нагоре, и заради вас и заради тях, заслужават го. Тъмните моменти ще идват, но се опитвайте да намирате майките си в светлите. Какво би направила майка ви за вас? Направете го за вас самите или за някой друг. Светла памет - така го разбирам аз. Макар също да имам много тъмни моменти, самота и самосъжаление. Но знам, не съм само аз, всички хора страдат. Няма срамно да сте тъжни, да плачете, да не ви се вижда с хора. Не е нормално да е обратното и да се правите,че нищо няма. Но се старайте да намирате щастие, ако ще да е в слънчевия ден, който би харесал и на майка ви или в онзи сладолед, който може би сте обичали и двете. Трябва да го живеете този живот колкото може повече с усмивка, защото ви е дар от майка ви, а всяка майка иска детето и да е щастливо.
Виж целия пост
# 1 960
Животът продължава и въпреки че е трудно трябва да се продължи напред.Хубаво е да се запазят само хубавите моменти и спомени, защото изпадайки в такова състояние ние не сме полезни на никого дори и на себе си. Те няма да се върнат колкото и да ни се иска.по скоро трябва да се се обърне внимание на хората които остават до нас защото те имат нужда от нас.Когато почина  маика ми аз също ревах много всеки път когато се сетих ми ставаше тъжно но така натъжавах и всички около мен тогава осъзнах че трябва да се преборя с това чувство и да си дам сили защото хората които ме заобикалят са също толкова важни.Обичаите хората които са до вас които имат нужда да сте до тях защото животът е кратък
Виж целия пост
# 1 961
Много съм съгласна. Аз се осъзнах, когато големия ми син (на 4 г.) ме виждаше да плача и ми казваше мамо не плачи, няма нищо. И така няколко пъти, докато един ден дойде и направо заплака с мен и ми вика мамо защо само плачеш? Тогава си бих два шамара и се осъзнах колко всъщност стресирам собственото си дете и колко то има нужда от своята майка да е в добро състояние. И това беше началото на изваждането ми от дупката.
Виж целия пост
# 1 962
Именно ако искаш да са здрави и щастливи и другите  около теб трябва да се контролира човек колкото и дае трудно .
Виж целия пост
# 1 963
Момичета, някои от вас са изгубили майки, които са почти на моята възраст (има и много по-млади от мен). Мили деца, прегръщам ви и ви давам моята, макар и далечна сила на майка!
Виж целия пост
# 1 964
Aз загубих моята майчица преди 15години, беше само на 52г. Болката е ужасна и не се преодолява. Миналата седмица загубих и татко... Не знам как да продължа...опитвам се да се държа, особено пред детето, но е адски трудно Sob
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия