Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.

424 471
5 666

schreier - Ентусиаст

а

Потребител

# 1 965 10 юни 2022, 22:18 ч.

В навечерието на Задушница....
Майка почна миналата година ноември месец. Модерния вирус...Отказа, подписа да не иде в болница." Да не умра по коридорите на болниците"...
Преди 6 години се бори с рака. Победи.. .Тя цял живот се е борила. Просто цял живот ... Сама ни отгледа, жилище купи...сама жена...
Много ме боли. Много грехове имам към нея. Много я обичам. Не можах да й кажа толкова неща.
Вече съм ничия. Просто се чувствам.....не знам...на произвола, ничия, изгубена, САМА....И шибаното време нищо не лекува ....

Виж целия пост

Кришка

# 1 966 11 юни 2022, 07:37 ч.

Задушница е...Времето...не лекува. То е, за да се учим да живеем разделени от тях...Аз изгубих 2 майки във времето...и единият си баща...Трудно е...Обичта, която сме имали, тази безрезервна, истинска любов, безгранична...Усещането, че имаш някого на своя страна, да се облегнеш на рамото му, да поискаш съвет, помощ...Много ми липсват. Не мисля, че съм по-силна...Понякога се чувствам, като малко сираче в големият свят...Но сега имам мое дете, мъж до себе си. Нова топлина и обич. И живея за тях. Опитвам да показвам всеки ден, колко ги обичам и колко значат за мен. Не искам да съжалявам за нито една пропусната прегръдка, нито едно "Обичам те", което съм спестила.

Виж целия пост

# 1 967 11 юни 2022, 19:58 ч.

Цитат на: vasi-lena в пт, 10 юни 2022, 22:12

Aз загубих моята майчица преди 15години, беше само на 52г. Болката е ужасна и не се преодолява. Миналата седмица загубих и татко... Не знам как да продължа...опитвам се да се държа, особено пред детето, но е адски трудно Sob

Sob

Моите съболезнования!

Виж целия пост

# 1 968 11 юни 2022, 20:33 ч.

Съболезнования, а Kea, прегръщам ви момичета, вчера след като прочетох какво сте писали, дори сънувах мама ,че я питам дали ме вижда как плача, отговора беше ,ти как мислиш . Старая се да не плача, дори стискам зъби, ужасно е трудно, като дете започва да ми трепери брадичката и ме боли гърлото. Не плача пред детето, само когато съм сама, обичам го и не искам да го притеснявам. Трудно е , и аз тези дни осъзнах ,че точно съм ничия както каза Кая,точно сираче без майка и без татко

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 969 12 юни 2022, 11:19 ч.

Кая, аз пък цял живот ще съжалвам, че я пратих в болница. Знам какво си е мислила в последните дни. Тя беше медицинско лице и осъзнаваше какво става. Поне не я изпратиха в интензивното, можехме да си я виждаме. Но останалото. Затова приемам като победа, че тате си отиде от вкъщи. Момичета, съжалявам, че повечето сте останали без майки на възраст, когато е можело да бъдете вече приятелки, да се радвате една на друга като зрели хора, няма да коментирам за помощта и любовта. Прегръщам ви! Като майка.

Виж целия пост

Новак

# 1 970 13 юни 2022, 23:47 ч.

Загубих майка си на 53 години, две години след нея си отиде и татко. Тази зима се простих и с брат си.
Имам семейство - деца, внук и мъж, но нищо не може да замени тяхното присъствие в живота ми.
Да, знам, никой не живее вечно, но...
Мир на душите им.

Виж целия пост

J

# 1 971 16 юни 2022, 21:01 ч.

от както майка ми и баща ми починаха не съм добре със здравето никак ... не мога да се съвзема , три години ще станат

Виж целия пост

# 1 972 17 юни 2022, 10:08 ч.

jojo07, и аз усещам същото психическата ми болка се изявява физически, боли ме не знам какво, но ме боли нещо около сърцето , гърлото, отмаляло ми е постоянно, за съня е ясно ,че не спим, спя разпокъсано, събуждам се с рев, защото сънувам и плача

Виж целия пост

D

# 1 973 17 юни 2022, 13:09 ч.

Здравейте, за съжаление и аз се включвам в темата. Моята мила майка почина внезапно преди 17 дни. Много, много ми е мъчно. Говорих с нея във вторник, а в сряда сутрин сестра ми се обади, че я е намерила починала. Ние не живеем в България и точно две седмици преди да си отиде сестра ми отиде и я доведе, защото нещо не се чувстваше добре. Не искаше да идва, но тя живееше сама, защото татко почина преди 17 години от рак. Обикновено зимите прекарваше тук при нас, даже около Ковид изкара година и половина тук, но не й беше на сърце тази страна. Толкова ми е тежко и няма с кой да споделя мъката, който наистина да ме резбере. От всичките ми приятели нямам никой, който да е губил родител( да са им живии здрави още дълги години), а и не искам да ги товаря и да говоря само за това пред тях. Мъжът ми все повтаря, че трябва да гледам напред, заради децата, опитвам, но е много трудно. Все се успокоявам, че поне успя да види последно децата, да им се порадва и беше тук при нас, а не сама в България. След два месеца трябваше да стане на 77 😢😢😢😢

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 974 17 юни 2022, 13:58 ч.

Съболезнования! Кураж и прегръдки от нас!

Напоследък друга мисъл ми се е загнездила в главата, хич не позитивна. В последните месеци и години, ако науча за починал родител на колега, познат, приятел, се е случило около 70+ г., в повечето случаи след боледуване и все пак....
Аз съм на 34, мъжа ми е по-голям, отива към 40 почти и може да се каже, че ако 70+ е средната продължителност на живота, то може да се каже, че ние сме достигнали средата. И се депресирам, затова ще успеем ли да бъдем достатъчно дълго около собствените си деца, ще бъдем лк здрави поне, за да не им бъдем в тежест. Абе кофти мисли ме налягат. Също и често си мисля, ако се бяхме родили в друга държава, по-уредена, с по-малко стрес, с добро здравеопазване дали нещата щяха да са различни. Но вече е късно, няма да тръгнем никъде тепърва да се устройваме. Но понякога едни такива мисли блуждаят в мен и ме натъжават.

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 1 975 17 юни 2022, 15:41 ч.

Здравейте,аз от 3 дни ви чета още от първия до последния коментар 132страници и плача. Аз също на скоро загубих майка си на 19май 22г преди по малко от месец .Повярвайте много е тежко и на моменти немогат да повярвам. Какъв ад сме изживяли със сестра ми докато беше в интензивното , понеже там не може да се влиза всеки ден от 17 до 18 часа дават сведения.
Всеки ден ни казаха ,, състоянието остава критично ,, такава болка съм изпитвала ,каквато и най най големия си враг не пожелавам (такава е думата)
Според нас лекарите объркаха нещо с лекарствата , защото тя взима за разреждане на кръвта ,с една дума от едно счупване на крака тя си отиде.
Много боли и незнам дали ще се справя

Виж целия пост

D

# 1 976 17 юни 2022, 16:19 ч.

Благодаря! Аз също си мисля за това от време на време. Аз ще стана на 42, а мъжа ми на 52. Малкото ни момче е на 7, роди се когато аз бях на 35, точно същата възраст, когато майка е родила мен. Надявам се да имаме повече време с тях, че поне да си поемат по пътя. Татко почина на 70, а сега майка на 76. Все се надявах да изкара поне още десетина година. Грижеше се за здравето си, всяка сутрин правеше упражнения, внимаваше много какво яде, защото беше диабетичка, но ето че не било писано. Тук средната продължителност на живота е 85 години, а в БГ 74. 😢😢

Виж целия пост

# 1 977 17 юни 2022, 17:00 ч.

Съболезнования , момичета, тежка е загубата и знам,че никой около вас не разбира болката ви, освен някой , който е преживял това, и не минава колкото и време да е минало. Аз съм на 45, майка загубих на 63 , а татко на 68, и в тази връзка и аз си мислех същото като Almond, дали ще имам време за детето ми. Преди загубата се страхувах от смъртта, а сега като знам каква болка ще преживее детето и изпадам в ужас. Защо на всички ни вървят едни и същи ужаси в главите, прегръщам ви.

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 1 978 17 юни 2022, 17:10 ч.

Прави сте , майка ми също се тревожеше за възрастта !
Аз съм на 37 а тя почина на 78 ,макар че годините въобще не ѝ личаха ,просто ме е родила малко по късно!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 979 17 юни 2022, 17:18 ч.

Съболезнования, Please Sad

Sad

Много е прясна раната ти, болката е голяма. Не знам дали ще помогне, но опитай да приемеш, че не над всичко имаме контрол. Лошите неща просто се случват, идват непоколебимо като преси и ни отнемат нещо скъпо. Хубаво е, че имаш сестра и можете да се държите двете. Не се затваряйте. Плачете, споделяйте, само не се капсуловайте. Бях гледала някакъв филм и си спомням една реплика, нещо от сорта на - "Да не плачем, че този човек умря, да празнуваме, че този човек живя!". Разбираемо е да плачете. Но и това, което е била майка ви и го е оставила във вас - опитвайте да му давате да се изяви. Ще се справите, длъжна сте да се справите и заради майка си, и най-вече заради вас. А пък кой ли знае, дали тук свършва всичко? Дали не е нещо като сън или някаква роля, с която трябва да се справим. Много ни липсват. Но ако знаят, че страдаме дали няма да страдат двойно за нас?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 388
193

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 687
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 840
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.