Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.

424 473
5 666

schreier - Ентусиаст

P

Ентусиаст

# 2 025 21 юни 2022, 17:39 ч.

Цитат на: Almond12 в вт, 21 юни 2022, 17:07

Моя баща много тъгува, с него честно казано не ми е трудно да говорим за нея. Но понякога искам да го успокоя и да му дам кураж, но просто не знам какво да кажа, просто няма какво.

Трябва обаче да се говори ,поне аз мисля така.
Моят също много тъгува , защото са заедно от деца ,но винаги отбягва темата , тъгува вътрешно .
Аз искам да си говорим,а моят се държи все едно нищо не е станало.
Мисля си ,че подсъзнанието не позволява при силна болката от загубата да се осмисли случилото се:cry:

Виж целия пост

T

# 2 026 21 юни 2022, 21:00 ч.

Please, моят татко е същият... Същите приказки. Не му се говори за майка, не желае да се натъжава и предпочита да не си спомня..
В четвъртък е 40то на майка...

Виж целия пост

н

Ентусиаст

# 2 027 21 юни 2022, 21:04 ч.

Да, в началото е периода на отричане. На мен все ми се виждаше, че диша. Беше само на 66, до последно не разбра, че е с рак на панкреаса. Той реално я унищожи за 3,4 месеца. До последните часове е имала надежда, че може да се намери лек, въпреки адските болки. Моето геройче, моето най-добро човече. Татко само снощи каза, че му е адски мъчно и заплака, но брат ми му беше сипал ракийка.

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 2 028 21 юни 2022, 21:23 ч.

Момичета , много ще е трудно,аз знам ,че това е белег за цял живот!
Казвам за себе си че си плача на работа ,плача 5 Мин , после още 5 спокойствие, после пак 15мин рев и така цял ден!
Незнам дали е добре,но ако ви се плаче плачете.
Тази болка от загубата ни ще е вечна. Всички ние сме искали най доброто за тях . Като се сетя как съм се пазила от този вирус,за да са здрави ,бях като луда с 2 маски , дезинфекция , спрей за нос и т.н ,а то какво ме сполетя!
Майка ми си отиде нелепо, това не ми дава мира!

Виж целия пост

Потребител

# 2 029 21 юни 2022, 21:24 ч.

И мама си отиде на 66, но диагнозата беше рак на дебелото черво.
Да почиват в мир! Светът понякога е трудно поносим без тях!

Виж целия пост

U

# 2 030 21 юни 2022, 21:33 ч.

Стигнах до извода,че хората просто не знаят какво да правят или кажат в такъв момент.Страхуват се да не те разстроят и разплачат.
Затова се чувстват длъжни постоянно да говорят по несериозни теми и да те разсмиват. А само,ако знаят колко ми се иска да споделя с някой колко ми е тежко и да си поплача. Честно казано много ми тежат тези "очаквания" на най-близките,че вече са минали няколко месеца и трябва да си се стегнал.

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 2 031 21 юни 2022, 21:47 ч.

Цитат на: unknown11 в вт, 21 юни 2022, 21:33

Стигнах до извода,че хората просто не знаят какво да правят или кажат в такъв момент.Страхуват се да не те разстроят и разплачат.
Затова се чувстват длъжни постоянно да говорят по несериозни теми и да те разсмиват. А само,ако знаят колко ми се иска да споделя с някой колко ми е тежко и да си поплача. Честно казано много ми тежат тези "очаквания" на най-близките,че вече са минали няколко месеца и трябва да си се стегнал.

Права си, хората като те видят с жалейка, странят и те гледат като изкопаемо.
А пък ако ти е близък въобще не иска да се говори,отклоняват темата или те занимават с изключително тъпи неща!
Не искам да давам примери,но хората явно не знаят как да подхождат в такава ситуация!
Само човек, който е на твоето място знае болката,но аз не мога да им се сърдя ! всички сме различни !

Виж целия пост

А

Анонимен

# 2 032 21 юни 2022, 22:03 ч.

Цитат на: Please в пн, 20 юни 2022, 16:45

Сега си мисля и направо ще откача , колко хора вече ми казват,че не е трябвало да се съгласяваме за операция на крака на майка.
Можела да живее още.При тази мисъл направо не ми се живее!

Не се упреквай! Сменихме на мама и двете коленни стави, но не в Плевен или в София, а в окръжната болница, която няма добро име. По същото време, когато оперираха мама, почина Христина Ангелакова в добра болница. Нещо се е объркало в операцията. Никога не се знае... Но без тези операции, животът е невъзможен. Ние ги започнахме, защото тя напълно се обездвижи.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 2 033 21 юни 2022, 22:25 ч.

Ами честно казано трябва да ми е много близка приятелка, за да си позволя да повдигна тази тема като знам вече колко е болезнено. Имаче и аз не бих я повдигала. Тук споделяме, но някак си зад екрана е по-лесно.

Виж целия пост

T

# 2 034 21 юни 2022, 22:41 ч.

С близки споделям, плача... Разбира се ако ме предлазположат!
Наскоро получих съболезнования от... Позната абе никаква за мен персона. Е отвори темата, казах и, че не ми се говори. Тя продължии, ама как така, тя къде я била видяла, кога...
Не не не и не... Казах и спри!
Беше сийрджиско някак... Не беше истинско, почувствах, че се храни едва ли не с мъката ми. Беше странно.

Виж целия пост

Потребител

# 2 035 21 юни 2022, 22:45 ч.

Затова ще гледам да си излея всичко на гробищата, сама. Не бих показвала чувства пред хората.

Виж целия пост

E

Потребител

# 2 036 21 юни 2022, 23:48 ч.

Разбира се, че бащите ни, съпрузите тъгуват (ако са били в добри отношения), но тяхната тъга не е задължително да е идентична или поне външните и’ прояви на нашата.
Баща ми 7 години след смъртта и’ все още постоянно на мен ми говори, привиква с нейното име.
Аххх, да сетих се…на следващия ден след като поставихме урната на мама отидохме на двоен празник на най-близкия приятел на мъжа ми.
Нямам спомени, естествено, от празненството, но не бих нарекла поведението на мъжа ми идиотско.

Виж целия пост

P

Потребител

# 2 037 22 юни 2022, 00:40 ч.

Странно нещо е мъката, никой не знае как ще реагира. Мъжът ми също ме побърка, но по друг начин. Майка ми очевидно си беше тръгнала. Според мен не можа да понесе смъртта на брат си, много по-малък от нея. Имаше някакви неясни симптоми, по никакъв начин не искаше да иде на лекар и така изгасна за близо година, беше на 84 години. Аз бях при тях, мъжа ми наскоро беше загубил неговите родители. Той непрекъснато се караше с мен, че не я водя по лекари и нищо не правим с баща ми. Баща ми също не даваше да я заведем на лекар, правеше непрекъснато консултации с негова позната, от тъй наречените холистични лекари. Нищо не можех да направя, още повече, че съм много загубена на медицински теми, имам голям страх от лекари и какво ще ми кажат, не мога да се оправям. Накрая, тя беше вече в кома, лежеше вкъщи, той се караше с мен да викам лекар. Същевременно никой лекар не ще да дойде при толкова тежко болен човек, той се кара, че аз я уморявам. Покъсвах се от плач, хем за майка ми, хем от неговите скандали. Накрая му казах, че нито за родителите ми, нито за мен си пожелавам да ме крепят изкуствено, само и само да дишам. Той звънеше през пет минути по телефона, на мен ми се искаше да ме остави на мира, за да си изживея мъката. Беше ясно, че не може да й се помогне.

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 2 038 22 юни 2022, 08:02 ч.

Dina 64 опреквам се , защото лекарите казаха ,че може и да не оцелее при операцията , но ако остане без операция може да е на легло.
Обвинявам се , защото майка можете о да е жива сега.Бях съгласна на всички ,да напусна работа да я гледам.

Обещах на майка ,че няма да позволя нищо да ѝ се случи, обещах,а какво се случи!
Боже защо!?

Виж целия пост

T

# 2 039 22 юни 2022, 08:42 ч.

Утре е 40то на мама. Страх ме е да си обещая да я пусна и да не страдам, да не плача всеки ден, незнам дали ще мога да го изпълня просто.
Утре ще полагаме урната, тя пожела да е кримирана... Беше опасен характер ❤️
Каза ми... Теодора, ако не ме кримираш ще се явява в сънищата ти като зомби всяка нощ😁
Имаше недоволни от този факт, но това беше нейното желание и аз го изпълних.
Вярвате ли в съществуването след смъртта... В прераждането или.. В какво вярвате!?!
Помолих я да даде знак, че е добре и тя го направи❤️ Даде знак, че не всичко свършва след смъртта ❤️
Разказвам, единият случай.
В 5 сутринта се събуждам от трясък. Мъжа ми подскача и се чуди какво става.
Без дори да знам в просъница казвам, че на майка снимката (в рамка е) е паднала от секцията. Мъжа ми казва, че не е възможно... Ставам, снимката беше паднала от секция по висока от мен, и освен, че беше паднала, а е почти невъзможно беше и със стъклото нагоре което пък е абсолютно невъзможно (беше и здрава рамката).
След случая прибрах снимките.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 392
193

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 687
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 841
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.