Моят мъж като че ли страда повече когато ме види мен разстроена, отколкото за мама. Очите му се насълзяват, но може би е нормално, все пак не е неговата майка. Аз гледам да не плача пред децата колкото и да ми е мъчно. Един ден големия ми син( на 12 г) ме чу как си рева и толкова се разстрои и стресира, че си казах край. Достатътъчно стрес ги очаква в живота, че и сега да се натоварват. Мъжът ми казва, че тя е свършила страхотна работа на тази Земя- отгледала е две дъщери, които са си хванали животав ръце, помогнала е за внуците и сега е наш ред да продължим колкото и да е голяма мъката. Мисля, че прав.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.
# 2 011
20 юни 2022, 16:43 ч.
Когато преди 15г. мама почина, с ММ бяхме в началото на връзката си. Не ме остави за секунда, беше ми най- голямата опора, така разбрах, че това е моя човек. Ако не беше с мен тогава, не знам дали щях да се справя. Беше голям шок за всички, защото тя си отиде без да е боледувала, от инсулт на 52г. Сега, когато татко почина, преди 2 седмици, той отново е най-голямата ми опора. Той се занимаваше с погребението и всичко около него, защото аз не бях в състояние. Гледа да е постоянно около мен, да говорим, когато имам нужда, прегръща ме, плаче с мен. Много ми е тежко, че трябва и той да изживее това заради мен, че го натоварвам с мъката си, но съм благодарна, че е такъв и ме подкрепя в тези моменти. Сигурна съм, че мама и тате са спокойни за мен, защото знаят и виждат, надявам се, че имам прекрасен човек до себе си.
Виж целия пост
# 2 012
20 юни 2022, 16:45 ч.
Сега си мисля и направо ще откача , колко хора вече ми казват,че не е трябвало да се съгласяваме за операция на крака на майка.
Можела да живее още.При тази мисъл направо не ми се живее!
Виж целия пост
Можела да живее още.При тази мисъл направо не ми се живее!
# 2 013
20 юни 2022, 17:03 ч.
Please, майка чакаше с нетърпение да и сложат стендовете, които ще предотвратят следващ инфаркт... Ама какво стана! След тях нещо разбутаха ли нз... Никой не може да каже от какво си отиде, но предположение от мед. Лице е тромб. Та исках да кажа... Начертано си е явно! Повярвайте аз си мислех, че майка ще ни над живее... Такъв човек беше! Не мога да повярвам!
Виж целия пост
# 2 014
20 юни 2022, 17:09 ч.
Теди ,мойте съболезнования!, моята майка също беше с инфаркт и със стенд ,мисля че бяха 2.
Инфаркта беше от миналата година по същото време,получи го от ваксина за ковид.Пише лекарствата и от МБАЛ сърце и мозък бяха казали всичко може но едно специално за разреждане никога да не го спира.Лекарите от ортопедията ѝ го спряха не за ден а за няколко !
В момента така се обвинявам за случилото се , може би съм със слаба психика
Моята майка също си е отишла от тромб!
Виж целия пост
Please, майка чакаше с нетърпение да и сложат стендовете, които ще предотвратят следващ инфаркт... Ама какво стана! След тях нещо разбутаха ли нз... Никой не може да каже от какво си отиде, но предположение от мед. Лице е тромб. Та исках да кажа... Начертано си е явно! Повярвайте аз си мислех, че майка ще ни над живее... Такъв човек беше! Не мога да повярвам!
Инфаркта беше от миналата година по същото време,получи го от ваксина за ковид.Пише лекарствата и от МБАЛ сърце и мозък бяха казали всичко може но едно специално за разреждане никога да не го спира.Лекарите от ортопедията ѝ го спряха не за ден а за няколко !
В момента така се обвинявам за случилото се , може би съм със слаба психика
Моята майка също си е отишла от тромб!
# 2 015
20 юни 2022, 17:12 ч.
При майка беше Брилик не го е спирала и за ден! Само гадая... И се моля да не е разбрала какво се е случило, (такъв вид даваше) защото много я беше страх да не умре! Спала съм при нея с детето....поради тази причина. Ох майчице...
Виж целия пост
# 2 016
20 юни 2022, 17:30 ч.
При майка беше Ксарелто.
Не го е спирала от година ,трепереше да дойде датата да ѝ го купя , защото е с рецепта.
При нас в ортопедията го спряха , защото не можели да направят операцията на крака ,спряха го за 3 или 4 дни ,качват я на операционната маса ,бият упойка и сърчицето на майчицата ми спира.
От там в реанимация 2 седмици ,какво са правили какво са стрували ,загубих я завинаги на 19 май тази година
Виж целия пост
При майка беше Брилик не го е спирала и за ден! Само гадая... И се моля да не е разбрала какво се е случило, (такъв вид даваше) защото много я беше страх да не умре! Спала съм при нея с детето....поради тази причина. Ох майчице...
Не го е спирала от година ,трепереше да дойде датата да ѝ го купя , защото е с рецепта.
При нас в ортопедията го спряха , защото не можели да направят операцията на крака ,спряха го за 3 или 4 дни ,качват я на операционната маса ,бият упойка и сърчицето на майчицата ми спира.
От там в реанимация 2 седмици ,какво са правили какво са стрували ,загубих я завинаги на 19 май тази година
# 2 017
20 юни 2022, 17:36 ч.
Ще споделя съня ми... В които тя ми проговори! Беше преди около десетина дни... Много се молих да дойде и да ми каже, че е добре, много!!
Та.. Влиза вкъщи и ми казва.. - Аз оживях!! В агенцията оживях!
Питам я защо не се обади!?!?
Отговора беше. - Не ми даваха досега да се обадя!
— Защо!?!
—Ами документално нещо трябвало да се оправи и затова...
Седнах до нея, сложих глава на сърцето и потънах...туп туп туп
Оттам нататък съня ми беше вече някаква тъпотия...
Виж целия пост
Та.. Влиза вкъщи и ми казва.. - Аз оживях!! В агенцията оживях!
Питам я защо не се обади!?!?
Отговора беше. - Не ми даваха досега да се обадя!
— Защо!?!
—Ами документално нещо трябвало да се оправи и затова...
Седнах до нея, сложих глава на сърцето и потънах...туп туп туп
Оттам нататък съня ми беше вече някаква тъпотия...
# 2 018
20 юни 2022, 17:43 ч.
Толкова ми е мъчно да ви чета, мили момичета! 😪 Но майките ни си остават завинаги с нас, в сърцата ни! Никога не се обвинявайте, направили сте най-доброто за момента. Гледат ни от Горе, сигурна съм, и не бива да ни виждат отчаяни. Коя майка иска да вижда детето си сринато и отчаяно!? Никоя.
А мъжът, отишъл на море с колега, без да вземе поне детето си, няма изобщо да коментирам, че едни думи ми идват... Аз не бих забравила това.
Виж целия пост
А мъжът, отишъл на море с колега, без да вземе поне детето си, няма изобщо да коментирам, че едни думи ми идват... Аз не бих забравила това.
# 2 019
20 юни 2022, 18:00 ч.
И на мен ми е много тъжно да ви чета ,но някак си съм благодарна че ви намерих.
Мъката си е мъка , малко се успокоявам като ви чета и малко повече сили имам .
А за болката съм сигурна ,че ще е доживот ,а сънят на Теди е знак !
Аз когато кажа на баща ми че като си затворя очите виждам майка,той ми казва ,че само за нея съм мислила затова било така.Аз нямам съпруг и дете и затова смятам,че при мен ще е малко по трудно .
А за тези , които имат дечица ,нека ги прегръщат по често!
И да добавя , наистина djaky е права ,никоя майка не иска да вижда детето си сринато!
Виж целия пост
Мъката си е мъка , малко се успокоявам като ви чета и малко повече сили имам .
А за болката съм сигурна ,че ще е доживот ,а сънят на Теди е знак !
Аз когато кажа на баща ми че като си затворя очите виждам майка,той ми казва ,че само за нея съм мислила затова било така.Аз нямам съпруг и дете и затова смятам,че при мен ще е малко по трудно .
А за тези , които имат дечица ,нека ги прегръщат по често!
И да добавя , наистина djaky е права ,никоя майка не иска да вижда детето си сринато!
# 2 020
20 юни 2022, 18:08 ч.
dina64 недей, не вменявай на никого вина! Не можеш да определяш на съпруга си как да се чувства, нито пък да искаш съпричастност. Една сълза не съм проляла пред ММ, просто съм възпитавана да не плача, особено пред хора.
Когато най-първият път приеха и оперираха мама по спешност в болницата, всички бяхме вкъщи, поръчахме някаква храна, но с брат ми бяхме като попарени, почти не сме яли. Обаче ММ, снахата и партньора на майка ми си сипаха по една ракия, говореха си, смееха се покрай малкото ми дете. Операцията на майка ми беше животоспасяваща, после беше за десетина дни в реанимация. Не съм се сърдила, тяхната черга не гореше, само моята с брат ми.
А почивка букнах аз, малко преди мама да почине. Не смятам, че самоизолация помага в такъв момент, без друго бях разбита.
***
Наближава времето, когато ще се прибера в нейния дом, за няколко дни, но не съм ходила от погребението. Отсега нещо ме стиска сякаш за гърлото.
Виж целия пост
Когато най-първият път приеха и оперираха мама по спешност в болницата, всички бяхме вкъщи, поръчахме някаква храна, но с брат ми бяхме като попарени, почти не сме яли. Обаче ММ, снахата и партньора на майка ми си сипаха по една ракия, говореха си, смееха се покрай малкото ми дете. Операцията на майка ми беше животоспасяваща, после беше за десетина дни в реанимация. Не съм се сърдила, тяхната черга не гореше, само моята с брат ми.
А почивка букнах аз, малко преди мама да почине. Не смятам, че самоизолация помага в такъв момент, без друго бях разбита.
***
Наближава времето, когато ще се прибера в нейния дом, за няколко дни, но не съм ходила от погребението. Отсега нещо ме стиска сякаш за гърлото.
# 2 021
21 юни 2022, 00:01 ч.
Когато бащата на съпруга ми почина бяхме в чужбина. Съобщиха ни го по телефона, съпругът ми си сипа едно питие, спомни си някои моменти и това беше. Един месец след това подписахме. После, във времето много сме си говорили за него, никога със/през сълзи.
Съпругът ми беше много близък с майка. 2 месеца бях с нея по болници и в тях, дума не ми продума, ксквото го бях помолила, на всичко се отзова, това ми беше голямата подкрепа. След смъртта и’ имаше моменти, в които ми казваше, че отново си иска и търси предишната жена.
Когато 2 години след това се роди детето ни и се оказа, че е с проблеми е плакал точно 2 пъти…в най-критичните моменти…той ме заведе на психиатър, защото иначе си отивах.
Та, да, мъжете действат, взимат решения и рядко биха плакали с нас, галейки ни по главите.
С баща ми отношенията ни са подобни. Обожава внучето си, също както баща му, но никога няма да седне и да ме/го съжалява и съпреживява. Много ми липсва за тези неща мама, но пък се научих да съм по-реалистична, делова, практична…
Виж целия пост
Съпругът ми беше много близък с майка. 2 месеца бях с нея по болници и в тях, дума не ми продума, ксквото го бях помолила, на всичко се отзова, това ми беше голямата подкрепа. След смъртта и’ имаше моменти, в които ми казваше, че отново си иска и търси предишната жена.
Когато 2 години след това се роди детето ни и се оказа, че е с проблеми е плакал точно 2 пъти…в най-критичните моменти…той ме заведе на психиатър, защото иначе си отивах.
Та, да, мъжете действат, взимат решения и рядко биха плакали с нас, галейки ни по главите.
С баща ми отношенията ни са подобни. Обожава внучето си, също както баща му, но никога няма да седне и да ме/го съжалява и съпреживява. Много ми липсва за тези неща мама, но пък се научих да съм по-реалистична, делова, практична…
# 2 022
21 юни 2022, 07:11 ч.
Различно е, според мен. Зависи от хората и как се е развил животът им. Мъжът ми например е много близък с майка си, защото баща му е починал когато е бил дете и тя напълно сама го е отгледала и изучила. Много пъти ми е казвал, че без нея нищо от това което е постигнал до момента е нямало да бъде реалност. Да е жива и здрава свекърва ми, но предполагам че когато си отиде мъжът ми също ще бъде съсипан както съм аз сега. В подобен момент ще се опитам обаче да не се държа идиотски и безчувствено като него.
Както и да е. Да не разводняваме темата.
Кураж и сили, момичета. Всеки път ми става тъжно когато видя че имаме нови попълнения в темата.
Виж целия пост
Когато бащата на съпруга ми почина бяхме в чужбина. Съобщиха ни го по телефона, съпругът ми си сипа едно питие, спомни си някои моменти и това беше. Един месец след това подписахме. После, във времето много сме си говорили за него, никога със/през сълзи.
Съпругът ми беше много близък с майка. 2 месеца бях с нея по болници и в тях, дума не ми продума, ксквото го бях помолила, на всичко се отзова, това ми беше голямата подкрепа. След смъртта и’ имаше моменти, в които ми казваше, че отново си иска и търси предишната жена.
Когато 2 години след това се роди детето ни и се оказа, че е с проблеми е плакал точно 2 пъти…в най-критичните моменти…той ме заведе на психиатър, защото иначе си отивах.
Та, да, мъжете действат, взимат решения и рядко биха плакали с нас, галейки ни по главите.
С баща ми отношенията ни са подобни. Обожава внучето си, също както баща му, но никога няма да седне и да ме/го съжалява и съпреживява. Много ми липсва за тези неща мама, но пък се научих да съм по-реалистична, делова, практична…
Съпругът ми беше много близък с майка. 2 месеца бях с нея по болници и в тях, дума не ми продума, ксквото го бях помолила, на всичко се отзова, това ми беше голямата подкрепа. След смъртта и’ имаше моменти, в които ми казваше, че отново си иска и търси предишната жена.
Когато 2 години след това се роди детето ни и се оказа, че е с проблеми е плакал точно 2 пъти…в най-критичните моменти…той ме заведе на психиатър, защото иначе си отивах.
Та, да, мъжете действат, взимат решения и рядко биха плакали с нас, галейки ни по главите.
С баща ми отношенията ни са подобни. Обожава внучето си, също както баща му, но никога няма да седне и да ме/го съжалява и съпреживява. Много ми липсва за тези неща мама, но пък се научих да съм по-реалистична, делова, практична…
Както и да е. Да не разводняваме темата.
Кураж и сили, момичета. Всеки път ми става тъжно когато видя че имаме нови попълнения в темата.
# 2 023
21 юни 2022, 16:11 ч.
Да ви кажа ,че всеки мъж съпруг или баща, му е много трудно да говори и да дава подкрепа в такъв момент.
Истината е че болката си е само наша и всеки приятел или роднина трудно би ни влязъл в положение или успокоиш ,а да не говорим за кураж!
Аз например виждам как роднини се надпреварват кой какви подавки щял да прави за 40то на майка,а на мен сърцето ми се съдира!
Когато например искам да споделя с татко колко ми липсва майка ,той сякаш не желае да говорим!
Казва ми нещо от сорта,,ще ми липсва нали ми е майка, ,,айде сега стига, или ,, времето лекува,,.Но болката си е там в сърцето.
Така че момичетата ,на мъжете не са като нас , не се сърдете
Виж целия пост
Истината е че болката си е само наша и всеки приятел или роднина трудно би ни влязъл в положение или успокоиш ,а да не говорим за кураж!
Аз например виждам как роднини се надпреварват кой какви подавки щял да прави за 40то на майка,а на мен сърцето ми се съдира!
Когато например искам да споделя с татко колко ми липсва майка ,той сякаш не желае да говорим!
Казва ми нещо от сорта,,ще ми липсва нали ми е майка, ,,айде сега стига, или ,, времето лекува,,.Но болката си е там в сърцето.
Така че момичетата ,на мъжете не са като нас , не се сърдете
# 2 024
21 юни 2022, 17:07 ч.
Моя баща много тъгува, с него честно казано не ми е трудно да говорим за нея. Но понякога искам да го успокоя и да му дам кураж, но просто не знам какво да кажа, просто няма какво.
Виж целия пост
Препоръчани теми