Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 549
  • 5 666
# 2 055
Майка ми беше трудно подвижна, тежка, имаше доста болести и страдания и преди това, вкл. едно счупване, друг човек на нейно място може би нямаше да доживее тези години.
Но все ми се струваше, че може да прескочи и този път. Макар че какъв ли живот щеше да бъде - на легло, с памперси...
Иначе е възможно и ковид да е изкарала в началото на годината, защото баща ми го хвана (ваксиниран), а все пак бяха в едно жилище и докато разберат, за да ги отделим...
Както бяха по-близки с брат ми, така на мен и дъщеря ми се падна тази чаша - да издъхне при нас
Виж целия пост
# 2 056
Майка ми беше трудно подвижна, тежка, имаше доста болести и страдания и преди това, вкл. едно счупване, друг човек на нейно място може би нямаше да доживее тези години.
Но все ми се струваше, че може да прескочи и този път. Макар че какъв ли живот щеше да бъде - на легло, с памперси...
Иначе е възможно и ковид да е изкарала в началото на годината, защото баща ми го хвана (ваксиниран), а все пак бяха в едно жилище и докато разберат, за да ги отделим...
Както бяха по-близки с брат ми, така на мен и дъщеря ми се падна тази чаша...
Всяка от нас си задава въпроси,обаче няма кой да ни отговори!
Всяка една минута е болезнена, всяка секунда,даже взех да смятам колко години живот може да имам ,за да мога пак да я прегърна!
Виж целия пост
# 2 057
А в чужбина е прието болните да са в хоспис, дори е нетипично близките да се грижат за тях, има цели домове за деменция и т.н.
Аз самата желая да свърша в такъв дом някой ден, а не около семейството ми. Там дори те лакират всяка седмица, ако искаш, правят ти масаж и изобщо всичко, което желаеш, казва се end of life care/terminal illness care.

Толкова още път имаме да извървим тук в БГ и като мислене, и като тип грижа, и като предлагани условия, и като запазване достойнството на терминално болните, и изобщо…
Няма да разказвам с всички подробности за последните дни на майка, само ще кажа, че плащахме дарения на болницата, защото тя се хранеше вече със сонда през носа…и я изписаха да умре в ръцете ми, за да не им влезе в статистиката. В болницата я хранех аз, научих се да промивам и сменям сондата, спирах системите и т.н. Почти 2 месеца бях в неплатен отпуск, а ако имах малко дете. Не я искаха в хоспис. Една седмица вкъщи няколко пъти изпада в супер критични състояния, сама осигурявах кислород, медицинска сестра за системи и т.н.
Почина от рак.
Виж целия пост
# 2 058
Dina 64 опреквам се , защото лекарите казаха ,че може и да не оцелее при операцията , но ако остане без операция може да е на легло.
Обвинявам се , защото майка можете о да е жива сега.Бях съгласна на всички ,да напусна работа да я гледам.

Обещах на майка ,че няма да позволя нищо да ѝ се случи, обещах,а какво се случи!
Боже защо!?
Мама беше с много заболявания - инфаркт, много болни бъбреци, дълъг списък. Ние до последно отказвахме операция, мама също. Лекарят ми обясни внимателно в какво се състои процедурата, направо се ужасих. Риск - огромен. Мама каза, че повече не може да ходи и не знае какво да прави. Тогава отидох до болницата, качих се до ортопедията и я записах за операция. Докторът каза, че е много опасна операция. На втората отидохме малко по-куражлии, но пък там аз направих една беля. Виждах, че много я боли, дадох й без да знае обезболяващо и тя изпадна в странни състояния. Биеше ме, караше се, тате идваше и дежуреше, докато съм на работа, ММ си взе отпуска също да я пази. В къщи пак имахме дежурства. Така и докрай тя имаше някакви психични проблеми - твърдеше, че татко я бие. Каза, че гърбът й е син от това, че тате я е бил, а аз знаех, че е пневмонията, която я убиваше. Мама не беше същата след втората операция.
Съжалявам, прегръщам те, но всичко е толкова на кантар - на легло какъв живот щеше да има, Please? Много познати бързо си отидоха без операция, за броени месеци, като се измъчиха докрай.
И аз те прегръщам, благодаря ти за подкрепата !
A на Tedi Eneva бих казала,че инфаркта трудно се определя от такива като нас !
Защото , миналата година , майка ми получи инфаркт ,но никой не знаеше че е , докато не извикахме бърза помощ Добре ,че лекарката ни беше комшийка ,направи екг и каза инфаркт ,но е поне от 2 дни! Тя каза бързо към една частна болница Сърце и Мозък .
Там спасиха майка,сформираха екип за минути.Лекарите дойдоха направо с личните си автомобили. Там я спасиха!
Но майка разказваше ,че преди 2 -3дни сърцето биело толкова силно че подскачала блузата ѝ,но тя не обърнала внимание.
След това започнало стягане в гърдите и недостиг на въздух.
Мисълта ми е че ние обикновено не може да разберем ,симптомите да различни.
Единият тромб ѝ е бил до сърцето!
А на теб Cuckoo искам да кажа,че аз също очаквах моята майка да живее,тя беше борбена натура , очаквах я в къщи , купувах сокчета ,шоколади и всичко каквото тя обичаше и си казвах ,това е за майка като се върне!
При майка ваксина срещу ковида даде страничен ефект инфаркт и 1 година по късно , нелепо падане ,едно счупване съсипа живота ни. Загубих я завинаги!
Виж целия пост
# 2 059
Майка също последните две седмици беше в хоспис. Само ние с мъжа ми знаем защо стигнахме до това трудно решение. Няма да се обяснявам. Но ми стана обидно, че дори в тази тема срещнах упрек към хората, които са прибягнали до това решение и то със сигурност не е защото са неблагодарни или не искат да си усложняват живота. Смятах, че поне тук никой никого не съди, но явно не можем да избягаме от това.
Съжалявам, нямах предвид точно такъв случай. Моята съседка беше изоставена. Съжалявам, ако съм наранила някого. Много. Прегръщам те и повярвай, съвсем друг вид случаи съм визирала! За жалост, те не са малко. Но тук, момичета, ние трябва да си вдъхваме кураж, а аз трябваше да бъда по-конкретна.
Виж целия пост
# 2 060
Моля ви, избягвайте да съдите другите хора. Никой на никого не е в къщата, за да знае защо и какво.
Понякога изоставените сами са си го направили.
Виж целия пост
# 2 061
Здравейте, аз не ви познавам,но мисля че Dina 64 не е имала това предвид .
По скоро друго нещо е визирала и нека помислим и разберем ,че не е свързано с нас или нашите близки!
Ние сме тук за да си даваме кураж ,да си споделяме . Знайте ,че аз до вчера бях пред това да изгълтам всички хапчета във къщи! Днес съм една идея по добре,моля да си помагаме!
Прегръщам ви всички,нищо че не ви познавам!
Виж целия пост
# 2 062
Има хора и хора. Всички тук сте сърдечни, мили момичета, обичащи близките си и това ни свързва.
Виж целия пост
# 2 063
nana77, определено има хора, които са получили много грижи, дори прекалено, но не са направили и минимално усилие в отговор.
Категорично съм против, че гледането на дете означава то да си върне грижите, но егоцентрици и егоисти винаги е имало.
Хосписът определено не е изоставяне, но пак зависи какъв е, ние с брат ми обсъждахме и този вариант за по-нататък, ако нещата се закучат.
Виж целия пост
# 2 064
Please....изкарай се от дупката, недей така. Виж и на мен ми е тежко, всеки ден рева и тъгувам. От стрес ми се разлепи стъкленото тяло на едното око(виждам на петна) и още колко неща можем да си докараме!?! Само като си помисля, че може и моите деца така да страдат и веднага се стягам. Може да е за кратко, но се опитвам от време на време да се съвзема.
Виж целия пост
# 2 065
Please....изкарай се от дупката, недей така. Виж и на мен ми е тежко, всеки ден рева и тъгувам. От стрес ми се разлепи стъкленото тяло на едното око(виждам на петна) и още колко неща можем да си докараме!?! Само като си помисля, че може и моите деца така да страдат и веднага се стягам. Може да е за кратко, но се опитвам от време на време да се съвзема.
Теди много съжалявам за очето ти, лекува се нали!?
Радвам се че имате дечица ,да са ви живи и здрави!
Аз съм сама с баща ми , който е на възраст ,но много си го обичам!
Виж целия пост
# 2 066
Please....изкарай се от дупката, недей така. Виж и на мен ми е тежко, всеки ден рева и тъгувам. От стрес ми се разлепи стъкленото тяло на едното око(виждам на петна) и още колко неща можем да си докараме!?! Само като си помисля, че може и моите деца така да страдат и веднага се стягам. Може да е за кратко, но се опитвам от време на време да се съвзема.
Като спомена проблеми с окото, аз  няколко дни след като почина татко, започна да ми се замъглява зрението, а никога не съм имала досега проблеми с очите. Преди няколко месеца бях на очен преглед и ми казаха, че всичко е наред с очите. Сега това стана изведнъж и е предимно вечер, не мога да фокусирам. Дали не е от стрес?
Виж целия пост
# 2 067
nana77, определено има хора, които са получили много грижи, дори прекалено, но не са направили и минимално усилие в отговор.
Категорично съм против, че гледането на дете означава то да си върне грижите, но егоцентрици и егоисти винаги е имало.
Хосписът определено не е изоставяне, но пак зависи какъв е, ние с брат ми обсъждахме и този вариант за по-нататък, ако нещата се закучат.

Точно това имах предвид. Никой работещ в момента човек не може да си позволи да отсъства неопределено време от работа, за да обгрижва болен и възрастен родители 24/7.
Виж целия пост
# 2 068
nana77, определено има хора, които са получили много грижи, дори прекалено, но не са направили и минимално усилие в отговор.
Категорично съм против, че гледането на дете означава то да си върне грижите, но егоцентрици и егоисти винаги е имало.
Хосписът определено не е изоставяне, но пак зависи какъв е, ние с брат ми обсъждахме и този вариант за по-нататък, ако нещата се закучат.

Точно това имах предвид. Никой работещ в момента човек не може да си позволи да отсъства неопределено време от работа, за да обгрижва болен и възрастен родители 24/7.
Да си го кажа аз щях да гледам майка!
Казвам го с отгорност, защото казах на всички роднини ,че аз ще я гледам !
Ще и помагам да се движи и да проходи ,че ще я храня и обличам, всичко!
Чаках само да я оперират и да хвърля всичко , нищо не ме интересуваше ,само да се върне здрава!
Виж целия пост
# 2 069
О, аз памперси сменях няколко пъти (със съответното почистване, да не мислите, че бяха празни), докато намерим едно момиче. Слава Богу, не съм гнуслива и това не ми тежеше, колкото това, че тя си изкарваше страданието върху нас и се караше. Брат ми повече я търпеше, но той нали й беше любимец, докато аз трая по-трудно.
Той изрази подозрение, че в болницата може да са й давали някакви успокоителни, защото докато беше там, един ден се случи да не знае къде е и защо.
Точно това имах предвид. Никой работещ в момента човек не може да си позволи да отсъства неопределено време от работа, за да обгрижва болен и възрастен родители 24/7.
Аз по-скоро имах предвид, че хора, за които са се грижили всеотдайно като деца, не връщат дори малко от грижите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия