Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 550
  • 5 666
# 2 040
Dina 64 опреквам се , защото лекарите казаха ,че може и да не оцелее при операцията , но ако остане без операция може да е на легло.
Обвинявам се , защото майка можете о да е жива сега.Бях съгласна на всички ,да напусна работа да я гледам.

Обещах на майка ,че няма да позволя нищо да ѝ се случи, обещах,а какво се случи!
Боже защо!?
Мама беше с много заболявания - инфаркт, много болни бъбреци, дълъг списък. Ние до последно отказвахме операция, мама също. Лекарят ми обясни внимателно в какво се състои процедурата, направо се ужасих. Риск - огромен. Мама каза, че повече не може да ходи и не знае какво да прави. Тогава отидох до болницата, качих се до ортопедията и я записах за операция. Докторът каза, че е много опасна операция. На втората отидохме малко по-куражлии, но пък там аз направих една беля. Виждах, че много я боли, дадох й без да знае обезболяващо и тя изпадна в странни състояния. Биеше ме, караше се, тате идваше и дежуреше, докато съм на работа, ММ си взе отпуска също да я пази. В къщи пак имахме дежурства. Така и докрай тя имаше някакви психични проблеми - твърдеше, че татко я бие. Каза, че гърбът й е син от това, че тате я е бил, а аз знаех, че е пневмонията, която я убиваше. Мама не беше същата след втората операция.
Съжалявам, прегръщам те, но всичко е толкова на кантар - на легло какъв живот щеше да има, Please? Много познати бързо си отидоха без операция, за броени месеци, като се измъчиха докрай.
Виж целия пост
# 2 041
Please, няма защо да се обвиняваш. Какъв живот щеше да има на легло, в болка може би? Гарантирам ти, че това щеше да я промени до неузнаваемости като поведение. Също така винаги се подхожда с презумпцията, че трябва да се помогне на човек, когато има здравословен проблем, което о си направила. Като човек, който гледа майка на легло само месец и половина искам да ти кажа, че е много тежка работа особено, ако придължи с месеци. Възможно е да имаш нужда и от специализирана помощ и това, че ти се струва, че можеш да напуснеш работа, не е изпълнимо нито от финансовата част, нито от физическата и психическата. Такъв е живота с всичките му предизвикателства. Просто никога не се съмнявай, че си направила най-доброто. Когато има здравословен проблем, винаги се търси начин да бъде решен, това е хуманизма в крайна сметка. За съжаление медицината не е Бог във всички случаи и трябва да живеем с тази мисъл. Мисля, че ще ти отнеме време, но ще се помириш със себе си и най-вече не оставяй на никой да ти вменява вина.
Виж целия пост
# 2 042
Please и аз има за какво да се обвинявам.
Много! Когато мама получи инфаркт никой не разпозна какво е, мислехме с нея вирус с повръщане. Ако бях викнала линейка на обяд, а не вечерта... Е мама щеше да е жива.
Не го правя, не се обвинявам! Няма как да променя нещата! Истината е една и тя е, че всички ще отидем там и такава е човешката съдба, това е живота. Горе главата❤️ Не се обвинявай, всичко което си направила е за нейно добро!
Виж целия пост
# 2 043
Dina64, възможно е да е имала халюцинации, казват, че те предвещават края понякога. И майка имаше халюцинации последноте н1колко седмици, виждаше много хора вкъщи, казваше ми да отида да дам храна на някой, който ей там стоял и искал кюфтета и т.н. и т.н., доста стряскащо на моменти, към края не съм убедена дали съвсем осъзнаваше кои сме, мисля, че да, но не съм убедена.
Виж целия пост
# 2 044
Какво да ви кажа ,40то на майка е в понеделник на 27. Нямам сили да я пусна на си иде ,даже не искам да сваля жалейката .
Днес ходих да запаля свещ на църквата,аз почти всеки ден ходя!
Жената която продава свещи ме попита защо плача и кого жаля и аз обясних.
Каза,че не трябвало да се плаче защото измъчвам душата на мама и тя няма да е спокойна. Жената ми каза и други неща ,но това е друга тема!
Аз не съм получавала никакви знаци от майка ,но ще ви разкажа какво ми се случи в минутите , когато тя се е предала.
Виж целия пост
# 2 045
Някой беше написал в този форум, че Бог ни дава да преживеем толкова, колкото можем да понесем. Приемам го и се радвайте, че бяхте докрай с родителите си.
Виж целия пост
# 2 046
Аз не нося жалейка нито траурни дрехи. Майка приживе не обичаше такива, нито некролози. На който трябваше се обадих лично и им съобщих. Двамата с татко не бяха вярващи, така научиха и нас. Може би ако бях убедена, че има Рай и тя е там щеше да ми е една идея по-леко, знам ли.
Знаци не съм получавала или може би не съм ги забелязала. Само в деня, в който почина сънувах, че съм на преглед при лекар и ми показва рентгенова  снимка с три големи тумора. Каза съжалявам, след което се събудих. Няколко минути по-късно сестра ми се обади да ми каже, че майка е починала. Две седмици преди това сънувах съвсем ясно, че съм бременна. Прочетох в съновнука, че това означава големи неприятности - в петък голямото ми момче си счупи ръката много лошо, а в сряда мама почина.
Виж целия пост
# 2 047
Някой беше написал в този форум, че Бог ни дава да преживеем толкова, колкото можем да понесем. Приемам го и се радвайте, че бяхте докрай с родителите си. Имам познати, които дори ми казаха - "толкова леко се отърва". Чудят се къде да настанят родителите си или на кого да плащат, за да не си усложняват живота. Съседката, мед. сестра, всеотдайна към сина си, почина в хоспис.
Изпращането в хоспис не означава непременно, че близките са неблагодарни и бягат от отговорност. Преди близо 20 години едната ми баба почина в хоспис. Имаше нужда от постоянно медицинско наблюдение, което вкъщи нямаше как да окажем. Последните 3 години от живота й бяха ад - почти напълно ослепя, залежа се, сменяхме памперси, изпадна в деменция, накрая получи няколко инсулта един след друг и си отиде. Не ни разпознаваше, не знаеше къде се намира, не знаеше кой ден е, не помнеше скорошни събития, дори собственото си име не знаеше, говореше несвързано. Това е голямо бреме за близките. Накрая се принудихме да я изпратим в хоспис, където почина след няколко месеца.

В този ред на мисли по-добре, че майка си отиде за две седмици от ковид, а не стигна до подобна агония.
Виж целия пост
# 2 048
Майка също последните две седмици беше в хоспис. Само ние с мъжа ми знаем защо стигнахме до това трудно решение. Няма да се обяснявам. Но ми стана обидно, че дори в тази тема срещнах упрек към хората, които са прибягнали до това решение и то със сигурност не е защото са неблагодарни или не искат да си усложняват живота. Смятах, че поне тук никой никого не съди, но явно не можем да избягаме от това.
Виж целия пост
# 2 049
Майка също последните две седмици беше в хоспис. Само ние с мъжа ми знаем защо стигнахме до това трудно решение. Няма да се обяснявам. Но ми стана обидно, че дори в тази тема срещнах упрек към хората, които са прибягнали до това решение и то със сигурност не е защото са неблагодарни или не искат да си усложняват живота. Смятах, че поне тук никой никого не съди, но явно не можем да избягаме от това.
Вие всички сте прави в това което мислите и казвате . Наистина има хора ,които оставят родителите си в хоспис,но понякога няма избор.Да затова съм благодарна ,че съм била до нея ,че съм ѝ казвала че я обичам !
Аз щях да разказвам какво ми се случи е деня когато моята майка си отиде!
Вече майка беше 2 седмици и нещо в реанимация и лекарите все казваха ,, състоянието остава критично,, ,.Когато на 19 май тази година,аз бях на работа и вече с тревожност чаках да стане .часа да звънем в реанимация, за състоянието на майка,дойде една циганка да ми иска вода.
Часът беше около 13.30 или 13.50 немогат да кажа със сигурност,жената беше от тези които която косят  тревите от чистота. Когато я видях ,беше много изтощена от жаждата,аз не се замислих взех една бутилка със светената вода която имам (аз имах в магазина 2бутилки и със светена вода,едната я взех на деня от годишнината от сватбата на нашите ,която беше през ноември)
И тъка ,без да се замисля грабнах бутилката и я изсипах в градинката пред магазина ,за да напълня водичка на жената ,тя пи и ми благодари.
Оказа се обаче,че съм изляла светената вода , която съм взела на годишнината на нашите!
Казах си майка сега е жадна ,дано да е за добро,(защото майка не бе пила вода от 2 седмици).
След минути ,ми се обадиха от болницата да ми кажат че си е отишла!
Това ще го помня докато съм жива!
Almond 12 , всеки преценя себе си ,ако няма възможност естествено ,че и хоспис е решение.Не се обиждайте ,никой никога не е искал да ви обиди.
Прегръдка
Виж целия пост
# 2 050
Не бих упрекнала никого за нищо, това ме научи живота. Имам приятелка която не отиде на погребението на баща си, така го е усетила, подкрепям я. Приживе бе всеотдайна. Дядо беше последните месеци в хоспис, С деменция, правеше много порази вкъщи, заплашваше, че ще запали къщата. Не беше добре нито здравословно нито психически. Нашите работещи... Та знаете как е.
Бяха ми дали от църквата една книжка за  успокоение на близките на починали. Няколко неща запомних.
Защо молите вашите близки да се върнат в тялото си!?! Те не са щастливи в тялото си, защо ги карате да правят неща които биха ги направили нещастни! Това не е любов! (По-спомен) И още едно... Не превръщайте тъгата си в обреченост, душата на вашият близък няма да е спокойна. Когато отидете на гроба, поплачете, но не превръщайте страданието си в... Начин на живот.
Описвам ги с мои думи.
Виж целия пост
# 2 051
А в чужбина е прието болните да са в хоспис, дори е нетипично близките да се грижат за тях, има цели домове за деменция и т.н.
Аз самата желая да свърша в такъв дом някой ден, а не около семейството ми. Там дори те лакират всяка седмица, ако искаш, правят ти масаж и изобщо всичко, което желаеш, казва се end of life care/terminal illness care.
Сега и аз да разкажа за последните дни на мама.
Ходих до България да я видя януари, тя беше на химиотерапия, но казваше, че добре се повлиява. Беше много отслабнала, 45 килограма беше.
През февруари изведнъж се влоши, стана ѝ трудно да се движи и да говори, спеше по цял ден, но не ме допусна да се прибера да я видя...това се случва 2-3 дни след поредния престой в болница заради химиотерапията. Близките викат бърза помощ, оказва се с положителен тест, с ковид, заразена от болницата. Вземат я в болница, но показателите ѝ са добри и я изписват по-късно същия ден. Това се случва в неделя, а тя от вторник е зле, не яде, само спи, трудно говори...в петък я чух за последно, страхувах се за живота и, тя започна да ми разказва вицове, за да ме разсмее, а трудно говореше, исках да се прибера при нея, отказа ми, спря ме, тогава още не знаехме, че е ковид. Почина в понеделник рано сутринта, на 14 февруари. Ковида я довърши. Толкова липсва понякога, че си мисля понякога, ако тя е в друг свят, то там е по-хубаво, отколкото тук
Виж целия пост
# 2 052
Ох, и аз идвам в групата ви. Майка ми почина в събота, на 86 години, 2 седмици след счупване на бедрена кост и операция. Операцията и раната бяха ОК, но на тези години...
Издъхна в ръцете ми, казаха, че може да е било инфаркт. Дано ми прости Господ, мислех, че има газове ( тя наистина имаше) и затова се оплаква от болка в корема. И Бърза помощ дойде, обезболиха я с нещо и толкова, след 4 часа си отиде... Е, аз ли да зная какви могат да са признаците на инфаркт...
Да почиват в мир и дано са на по-добро място!
Виж целия пост
# 2 053
Cuckoo, съболезнования. Да й е светло.
За другото - не се обвинявай, не сме лекари. Мама беше при лекари и пак нищо не можаха да направят и да я спасят. Скапаният Ковид я съсипа. Направи белодробна емболия. 45 минути активна реанимация и нищо. А беше само на 69 години.
Виж целия пост
# 2 054
Много съжалявам cuckoo , мойте съболезнования!
Моята също от счупване на бедрена кост си отиде.
Ковида е много много коварно нещо ,да е светло на майките ни ,за да са щастливи!
Всяка една от нас вярвам се обвинява, всяка от нас е неразбрана малко или много от близки или семейство, всяка от нас трябва да споделя за да ѝ е по лесно (макар че незнам до колко)
Обаче знам едно, всички сме в еднакво страдание и мъка!
Аз страдам най много от това ,че моята не можа да ме види щастлива, омъжена и внуче не можа да види!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия