Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 639
  • 5 666
# 2 310
Дано да чувстват любовта ни , незнам вече на какво да вярвам! Знам само ,че любовта е по силна от всичко. Искам да вярвам,че там те са живи и си имат собствен свят такъв като нашия ,но без никакви грижи, свят без болка ,свят изпълнен с чиста любов, свят с неземна красота!
Искам да вярвам в това !
Виж целия пост
# 2 311
Ние сме част от тях по всякакъв начин. Напоследък се усещам, че правя неща, които тя беше запуснала през последните години - профилактични прегледи, зъболекарски процедури, смятам да пътуваме с ММ и сме си избрали хубава дестинация, купувам си някои нещица, взе да не ми пука кой какво е казал и направил и т.н. Просто правя нещата, които би трябвало тя да направи, ако беше жива и във форма. Това ми носи безкрайно облекчение. Като знам как мизерстваше, за да спести някой лев - може би се е подготвяла за лечение на онова, което е предполагала, че трябва да лекува, а сега всичко ще се нарине за ... Представям си, че е жива и здрава и си мисля, какво не е успяла да свърши. Усещам я в мен, в душата си и как ме подтиква да свърша това или онова.
По отношение на прошката на близките - абсолютно я разбирам. Брат ми допусна много грешки. Държа се грозно в последните дни на мама, тате не се поддаде на лицемерието му. Не мога да контактувам с него.
Виж целия пост
# 2 312
Аз пък съм в неудържим рев днес на работа. Сега се сетих че не съм и запалила свещичка днес на църквата,понеже почина в четвъртък.
Аз паля в вторник и четвъртък,защото е родена във вторник,и тези двата дни ходя.
Сега ми е толкова мъчно , много !
Виж целия пост
# 2 313
Запали вкъщи или още по-добре купи за вкъщи нещо, което тя е обичала, купи на себе си нещо, което тя би ти купила.
И друг път съм писала, майка никога не сложи траур за смъртта на брат ми (почина на 6 годинки), за всеки негов рожден ден или годишнина от смъртта купуваше нещо на мен, водеше ме на сладкарница или нещо такова.
Виж целия пост
# 2 314
Ей за това ми е най, най- мъчно! Не толкова за мен и моят егоизъм да е до мен...много исках да има време с детето. За нея самата. Това и беше пълното щастие...толкова чакаше и искаше.
Видя го...но много за кратко. Ей това не мога да преглътна- отнетото и щастие с детето....

Tirex, от това не минава. На мен ми се обръща всеки път сърцето, когато разпитват детето ми за дядовците и бабите й, а тя спокойно обяснява. Преди 2 седмици една жена на възрастта на дядо ми я разпита подробно в градината, в която бяхме отишли да седнем. На няколко пейки през мен и докато работех чувах как я разпитва и ми стана толкова мъчно... Но почти се разревах с глас, когато преди няколко дни ми каза "И аз искам с някоя баба да отида на море", защото се запозна с момиченце, което беше с баба си на море. И осъзнах, че милото ми няма с кой и няма да има това щастие, което аз имах с моите баби и дядовци. Бяхме на гости преди няколко дни на братовчед на баба ми и той толкова мило се държеше с детето ми, че все едно видях баба си...Въобще с времето не боли вече толкова силно, но винаги се появява нещо такова, което да ви накара сърцето да се свие от болка.
И след като се прибрахме от море сънувах мама тази нощ. А тя в съня беше толкова притеснена, че ми дошла на гости, но бързаше да отива да взима някакво писмо, което било за нея...а аз я убеждавах да остане при мен и ще отидем заедно, но детето ме събуди...
Вчера даже като се прибрахме от път ми мина през мисълта "Да се обадя на тате". Да му се обадя ама вече няма как... Та моя начин е да говоря за тях с близките си, да вадя снимките, да си говоря с тях и се надявам да ме чуват.
Виж целия пост
# 2 315
Благодаря ти Elpis !
В къщи всяка вечер палим със сестра ми ,аз я паля и ѝ звъня ,пускам я на високоговорителя и така!
Даже преди минути я запалихме ,дано поне да ѝ се вижда!
Като бях много малка ,баба ми (на майка майката) все ми купуваше по нещо за нейното момченце ,което починало на 2 или 3 годинки. Всъщност за моя вуйчо!
Така ,че твоята идея е прекрасна,
Виж целия пост
# 2 316
Моята майка също си замина от рак, рак на гърдата. Чувствам ужасно силна вина, че не настоявах да отидем в София на преглед при по-добри специалисти и лечение, може би там щеше да й обърнат повече внимание и да е сред нас. Но тя не искаше, и се доверихме на химиотерапиите в нашето градче, което в крайна сметка година по-късно само я погуби. Бил открит твърде късно и бил много агресивен, беше с отстранени 22 лимфни възли. Не спира чувството ми на вина че ако бях настоявала за специалисти в София тя щеше да си е още с мен. Ще ми тежи цял живот мисълта че сгреших и си мислих, че не е толкова зле и че има голяма преживяемост при нейния рак и че няма ей така да си замине, но всъщност се случи точно това. Буквално сякаш ми се изплъзна между пръстите. Искам да се събудя с нов шанс да променя нещата, да постъпим по друг начин, но уви.. Връщане назад няма и явно ще живея с чувствата си на вина

Plamenna91, не се обвинявай, защото се убедих, че каквото и да направим си има и Божа работа! Аз заведох и майка си, и баща си и баба си при най-добрите специалисти и никой от тях вече не е до мен. А и родителите ни също взимат решения, на които имат право и ние не можем да решаваме през главите им. Прегръщам те и се надявам да успееш да преработиш това чуство за вина, което разяжда...
Виж целия пост
# 2 317
Много ти е скоро, прясно, Please.  С времето ще стане по-поносимо. Повярвай. Аз първата година колко ламинирани стихове, песни съм оставила на гроба и’ (скоро оправях плочата и ги видях, пъхах ги под цимента, с който е залят 2/3 от гроба). Бях в сходна на теб ситуация (със съпруг, без дете) и имах цялото време и нужда да мисля само за нея. Съвсем, съвсем добронамерено ти го пиша…намери си другарче/половинка и гледай напред, това би зарадвало най-много майка ти.
Виж целия пост
# 2 318
Имам чувството,че живея в някакви два паралела. Пред хората съм сравнително нормален човек-на работа съм все така позитивната колежка,не натоварвам особено приятелите си,държа фронта пред семейството и повдигам духа на всички.А всъщност чувствам просто една постоянна тъга и апатия.Страх ме е ,че това ще избие на някъде.
Виж целия пост
# 2 319
Unknown11, същото е и при мен. Излизам, виждам се с хора, работя, тренирам. Отвън изглеждам като преди. А вътрешно съм сялаш нямам ищец за нищо!

Исках да се махнем от града за малко, не сме взимали отпуски все още това лято. И нямам ищак да го организирам. Нямам желание да правя нещо. Едвам мина сесията, уча нещо много интересно, а след случилото се просто гледах да мина там. Сега имам 2 поправки и не мога да се събера да уча. Не съм апатична попринцип, но след случилото се станах.


Записах си час за психолог, не знам как да се справя.
Виж целия пост
# 2 320
Unknown11, същото е и при мен. Излизам, виждам се с хора, работя, тренирам. Отвън изглеждам като преди. А вътрешно съм сялаш нямам ищец за нищо!

Исках да се махнем от града за малко, не сме взимали отпуски все още това лято. И нямам ищак да го организирам. Нямам желание да правя нещо. Едвам мина сесията, уча нещо много интересно, а след случилото се просто гледах да мина там. Сега имам 2 поправки и не мога да се събера да уча. Не съм апатична попринцип, но след случилото се станах.


Записах си час за психолог, не знам как да се справя.

Браво ,че си записала час за психолог.

Трябва да се потупваме по рамото сами за всяка малка крачка.Само ние си знаем,че има  дни ,в които е изпитание да станем от леглото,да отидем на работа ,да се срещнем с приятели и т.н. Много е трудно,но го правим и сме там.Вече виждам,че това ще е борба до края на живота и ще има още много тъга,но сме длъжни да изживеем дните си изпълнени със смисъл.
Виж целия пост
# 2 321
Страх ме е да го напиша, но... От няколко дни съм добре! Нямам нужда от хапчета, добавки и някакви плацебо неща...за да се справя. Това е най-дългият ми период в които се държа! Не говоря много за майка, не се опитвам да си припомня ситуации свързани с нея. Грешка или не, незнам, но така ми е по-леко! Иначе ще полудея! Спрях да паля свещи, въобще спрях да правя неща които ме натъжават! Сякаш изключвам какво се е случило.
Осъзнавам, че го правя за да запазя психиката си и трябва да е така в момента... За да оцелея и да продължа да живея. Няма да се върне, на майка не и пука за дрехите и, за вещите и затова дали ходя на гроба и... Ако въобще и пука за нещо то ще е да сме добре! Ще се опитам, обещавам ❤️
Виж целия пост
# 2 322
Браво Теди! Това е...трябва да продължиш. Това искат от нас, нищо повече...
Нищо, ама нищо няма да ги върне. Правиш всичко, докато и ако ти носи утеха. И аз започнах да изключвам. Съзнателно.
Детето ми има нужда от адекватна и щастлива майка. Мама винаги просто е искала да съм добре и...аз ще съм!
С една огромна дупка в сърцето, но по- силна, трябва да продължа...
Виж целия пост
# 2 323
Точно това е най-важното! Ти какво искаш за своето дете - да получи най-доброто от живота, да се бори да постигне целите си, да се пази, да е живо и здраво. Всички тези мечти, желания ги е имала и тя. Ти си най-ценната частица от нея.
Виж целия пост
# 2 324
Ще се разпадна! Едва дишам, ужаса и стреса са ме обзели! Свекърва ми боледува... 1ри аб, 2ри аб... 1 лекар 2 лекар... Днес са и казали, че има почти сигурно емболия! В техният град умрял по-добре да не влиза е болница! Иначе лекаря предписал лекарства за емболия да ги почва... В момента свекърва ми я кара при нас за да я приемат в болница!
Ако тя си отиде.... Незнам ще оцелея ли, наистина! Толкова я обичам! Постоянно сме на телефона, гледа ми детето, толкова е  всеотдайна! Потъвам...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия