Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 569
  • 5 666
# 2 295
Днес... Се почувствах ужасно! Споменавала съм, че сме апартамент до апартамент с татко... Всяка вечер съм при него да не е сам, готвя слагам.. Вдигам всичко.
Е днес ми каза, че съм се държала като негова майка! Не желаел да го правя! Искал да е сам и да си готви... Еее понякога можело заедно да вечеряме, но не всяка вечер.
Усещам, че го напрягам...Той не иска да се натъжава, а аз...аз му говоря за нея и...
Та така, майка никога не би го направила! Никога! Липсва ми, много! Искам да легна до нея и да я прегърна, да се скарам с нея, да и сърдя и да чакам да ми звънне...

Прави го за теб мила!
Ти искаш да се чувстваш полезна така, заместваш мама...а той смята, че това те товари...
Според мен- не иска да ти е в тежест и иска да продължиш напред. Не е с лошо- повярвай! А и...сигурно си има нуждата от малко самота. Суетата на деня не му помага. Уж е същото...но никога няма да бъде. И за теб и за него ще е добре лека дистанция. А и- нека прави нещо, това ще го отвлича.
Виж целия пост
# 2 296
В момента сме на море, в хотел, където тя е била преди три години и всъщност тя ми го препоръча. На няколко пъти я припознах, сякаш постоянно ми е пред очите, в стола, в лобито, навсякъде...
В дома ѝ има цял шкаф с козметика и парфюми, нови, неупотребявани, купувала си ги е, със свито сърце ги взех някои и ги използвам...тук, в България, ми липсва наистина повече, момичета. Не вярвам, че някога ще се оттърся от тъгата, сякаш нещо ме стиска за гърлото всеки път, щом се сетя за нея.
Виж целия пост
# 2 297
Днес милата ми майка имаше имен ден, казваше се Илина.
Колко искам свещта, която й запалих в църквата да я паля за живи, а не за умрели.
Много ми липсва!!!
Виж целия пост
# 2 298
Мама обичаше да казва - "Когато открият лечението за рак, всички камбани по света ще запеят"! Мръсна болест! Баба почина на 70 години от рак на дебелото черво , леля почина на 60 години от рак на панкреаса - тя като медицинска сестра пое пълната отговорност за всичко, докрай беше с тях. Мама умираше от страх от болестта. Но последната година я болеше много кръста. Знаела е. Като медицинско лице, като човек, който се е грижел за майка и сестра, болни от рак е знаела. Даже ми сподели, че ваксината нещо я е разбутала, но аз мисля, че всичко е от поне година.  Много се ядосах на лекарите, които пред нея говореха за тумора. Бях готова да си я прибера и да се грижа докрай. Но тя не искаше, не за да ме пази толкова, а защото беше много горда жена и искаше сама да се справи с болестта. От малка си представям как чувам този звън на камбани, силен, в целия свят, който отбелязва края на тази страшна болест.
Виж целия пост
# 2 299
Не е много по темата, но годишно от рак почиват повече хора, отколкото за 2 години и половина пандемия.
Но…в лечението и превенцията на рака не е толкова актуално да се наливат милиони средства.
Виж целия пост
# 2 300
Ооо, наливат се!!! От болните и близките им.
В " лечение " и лекарства....
Виж целия пост
# 2 301
Друго имах предвид. За 2 години не съм чула държавите да наливат милиони и милиарди…за онкоболните и превенцията, доколкото е възможна. Но не ми се влиза в излишна полемика, а и ще е спам.
Виж целия пост
# 2 302
Разбрах те добре! Коментарът ми беше болезнено ироничен...
Потърпевша съм. Ракът, от който мама си отиде, няма лечение. Няма никакъв напредък за лечението му в последните 18 години...
Виж целия пост
# 2 303
Елизабет Heart

Няма ден, в който нещо да не ми напомни за татко! Разбирам те. Надявам се болката да утихне с времето и да не е толкова дълбока тая рана. Прегръщам те.
Виж целия пост
# 2 304
Моята майка също си замина от рак, рак на гърдата. Чувствам ужасно силна вина, че не настоявах да отидем в София на преглед при по-добри специалисти и лечение, може би там щеше да й обърнат повече внимание и да е сред нас. Но тя не искаше, и се доверихме на химиотерапиите в нашето градче, което в крайна сметка година по-късно само я погуби. Бил открит твърде късно и бил много агресивен, беше с отстранени 22 лимфни възли. Не спира чувството ми на вина че ако бях настоявала за специалисти в София тя щеше да си е още с мен. Ще ми тежи цял живот мисълта че сгреших и си мислих, че не е толкова зле и че има голяма преживяемост при нейния рак и че няма ей така да си замине, но всъщност се случи точно това. Буквално сякаш ми се изплъзна между пръстите. Искам да се събудя с нов шанс да променя нещата, да постъпим по друг начин, но уви.. Връщане назад няма и явно ще живея с чувствата си на вина
Виж целия пост
# 2 305
Пламена, не се обеинявай! На моя баща не му помогнаха, а се лекува в София. Sad
Виж целия пост
# 2 306
Пламена, дори и в прехвалената София например таргетна терапия (химио и лъче) няма, всичко е стандартно, без никакъв индивидуален подход.
Знаеш ли къде седят и чакат болните, по колко часа и при какви условия.
Да не говорим какво е отношението, а за палиативните грижи да не отварям дума.
Затова ми е и цинично това, което се случва с Ковид. Изведнъж много се загрижиха за нас.
Виж целия пост
# 2 307
dina64 дали изобщо някога ще забият празнично тези камбани, по случай край на смъртта от рак? Как ми се иска да вярвам!
Удобно ли е да питам за твоята майка, с болката в кръста, къде беше находката?
Момичета, чета ви, чета и съчувствам на всички. Истината е, че остава усещане за празнота, която не мога още да запълня и някак не живея пълноценно.
Пламена подобно чувство на вина изпитвам и аз, много ѝ говорех за София, но мама не пожела и да ме чуе, имаше доверие на докторката, която ѝ провеждаше химиотерапията. А и не искаше да ни е в тежест ( и не беше!), та затова си остана в провинцията с келявата си докторка, в загубеното отделение, където хвана ковид. Мама почина. Зет ми отишъл в отделението да дари останалите колостоми, бинтове и ръкавици, просто имал нужда да направи добро дело и същата тая докторка нагло го изпъдила, мислела, че и майка ми е там и казала, че ковясали не приема.
Само че аз вина имам и за друго, писала съм  вече - изобщо не бях най-добрата дъщеря. А имах най-добрата майка.
Виж целия пост
# 2 308
Елизабет аз вярвам, че както те за нас са най-добрите, така и за тях ние сме. Независимо колко грешки и болка сме им донесли според мен в сърцата им тлее безгранична обич към нас, прощаваща всичко! Всеки е допускал грешки, нагрубявал е, прекалявал е, а после съжалявал и разкайвал, но това е човешко. Важна е любовта в душата, любовта пред, която дори смъртта е безсилна!!!!! Любовта за която няма време, пространство, няма граница! Тази любов е най-голямата сила и няма как нещо да попречи на тази връзка. Независимо дали сме били далеч от тях или близо, ежедневно с тях, независимо дали нито веднъж не сме им казали че ги обичаме или  сме им го шептяли всеки ден, независимо дали сме им чували гласа веднъж в седмицата или по няколко пъти на ден -накрая (когато вече ги няма) истината е че остава чувството че не е било достатъчно..
Виж целия пост
# 2 309
Бети, не се притеснявай за болката в кръста. Понякога след ковид се получава тази болка - било заради някакви нервни възпаления в някои случаи. Много хора се оплакват, аз също два месеца не бях на себе си от кръста. Но трябва да се ходи на профилактични прегледи! Да се грижим за здравето! Разбира се, не е хубаво да се вманячваме, но да преодолеем страха си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия