Е днес ми каза, че съм се държала като негова майка! Не желаел да го правя! Искал да е сам и да си готви... Еее понякога можело заедно да вечеряме, но не всяка вечер.
Усещам, че го напрягам...Той не иска да се натъжава, а аз...аз му говоря за нея и...
Та така, майка никога не би го направила! Никога! Липсва ми, много! Искам да легна до нея и да я прегърна, да се скарам с нея, да и сърдя и да чакам да ми звънне...
Прави го за теб мила!
Ти искаш да се чувстваш полезна така, заместваш мама...а той смята, че това те товари...
Според мен- не иска да ти е в тежест и иска да продължиш напред. Не е с лошо- повярвай! А и...сигурно си има нуждата от малко самота. Суетата на деня не му помага. Уж е същото...но никога няма да бъде. И за теб и за него ще е добре лека дистанция. А и- нека прави нещо, това ще го отвлича.
