Не вярвам, че ни мислят починалите защото смъртта е и свобода. Само че, бременна с второто ми дете, бях сънувала дядо ми, по-скоро като глас, смееше се и се радваше че ще имам бебе. Никога не съм го сънувала!
И преди много години съм сънувала баща ми, каза че ми строи хубава бяла къща, видях я, имаше люлки отпред. Искаше да ме взема, но не отидох.
Баща ми си отиде преди 18 години, при инцидент, само на 50 години. С братовчедка ми сме сънували един и същи сън - дойде с една бяла кола, взе ни и ни заведе някъде да видим баба ни, пак бели пердета помня и баба ми носеше бяла забрадка. Този сън е отпреди 15 години, но ми навява мисълта, че все пак има нещо. Спомням си как се втрещих, като разказвах съня ми на братовчедката - тя го беше сънувала същото, детайлите съвпадаха.
А майка ми не сънувам, освен дето ми се обади по телефон и ми заръча да ѝ донеса вино. А много ми се иска тя да дойде в съня ми!