Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 649
  • 5 666
# 2 385
Някъде бях чела, че един ден там, отвъд, се равнява на 72 човешки години. Няма да ни чакат много дълго там, ако това е така.
Не вярвам, че ни мислят починалите защото смъртта е и свобода. Само че, бременна с второто ми дете, бях сънувала дядо ми, по-скоро като глас, смееше се и се радваше че ще имам бебе. Никога не съм го сънувала!
И преди много години съм сънувала баща ми, каза че ми строи хубава бяла къща, видях я, имаше люлки отпред. Искаше да ме взема, но не отидох.
Баща ми си отиде преди 18 години, при инцидент, само на 50 години. С братовчедка ми сме сънували един и същи сън - дойде с една бяла кола, взе ни и ни заведе някъде да видим баба ни, пак бели пердета помня и баба ми носеше бяла забрадка. Този сън е отпреди 15 години, но ми навява мисълта, че все пак има нещо. Спомням си как се втрещих, като разказвах съня ми на братовчедката - тя го беше сънувала същото, детайлите съвпадаха.
А майка ми не сънувам, освен дето ми се обади по телефон и ми заръча да ѝ донеса вино. А много ми се иска тя да дойде в съня ми!
Виж целия пост
# 2 386
Ън, аз съня с баба ти го тълкувам по друг начин и не знам доколко е удачно да го кажа, но все пак ще опитам. Много пъти сме чували, че съня е подсъзнателна проекция на притесненията ни в реалността и мисля, че нещо такова има и тук.

Синът ти тинейджър ли е? Според мен съня означава, че му предстои някакъв преломен и важен момент и е важно как ще мине през него. Вероятно и ти имаш някакви притеснения или мисли, които искаш да споделиш с него и трябва да го направиш навреме, така си обяснявам, че в съня си тя не е скрила мнението си за него. Освен това, разликата, че в живота е била мила и топла, а в съня студена и строга според мен означава, че синът ти е на кръстопът и от важни избори или решения зависи нататък как ще се развият нещата и явно ти имаш някаква важна роля, която да изпълнил, дали контролираща, дали подпомагаща, дали друга... Може и нищо такова да не значи, но аз ако сънувам такова нещо, на такива размисли би ме довело. Thinking
Виж целия пост
# 2 387
Ън, невероятен разказ! Ще си го препрочитам! Не го трий, уникален е! Аз също мисля, че нещата са много сложни и ние не можем да осъзнаем и частичка от това, което се случва. Аз държах ръката на тате, докато издъхваше. В един момент, той се успокои, погледна към тавана и започна да говори някакви неща. Пусна ми ръката. Не се стърпях и извиках - татко - беше спрял да диша, пак въздъхна и край. Но беше някак озарен, гледаше нагоре и вниманието му беше приковано от нещо. За себе си, абсолютно съм сигурна, че имаше нещо. Той си говореше последните часове нещо, но ми стискаше ръката. Хапна от сина ми някаква храна и му даде знак да си отиде. Останахме сами, чувството беше уникално, И тогава лицето му се избистри и се случи срещата. Забраних пред него да се коментира, че е починал. Така се чувствах. Облякох си го, измих го - изобщо не вярвах, че съм способна на такова нещо. Изобщо. Никога не съм допускала, че мога да го направя. Но го направих. Тате почти не сънувам, само, когато синът ми се е разболял, беше с мама в съня ми и докато тя мърмореше, той клатеше глава. Мама я сънувам много странно - сякаш е реалност, тя е здрава и върви свободно, без болка. Но външният вид не е този, който помня, променен е, аз знам, че е мама. Понякога и на гроба го усещам. Само един път ми стана мъчно на гроба, но тогава бях с голямо натоварване на работата. След това, на което станах свидетел - раздялата на тате с този свят, вече съм убедена, че нищо не свършва с физическата смърт.
Ън, пак благодаря за чудесния разказ! Дълбоко ме разтърси! За добро!
Виж целия пост
# 2 388
И при мен беше почти подобно с татко, само че ,той си отиде за 5- те минути като излязох от стаята, като се върнах беше красив и спокоен ,лицето му сякаш грееше, разбрах ,че си в отишъл още щом го видях, после погледнах машинката, нямаше пулс. И аз го приготвих със сестра ми ,аз го измих, облякохме го. За него вярвам,че е било спасение това ,от земните мъки. Преди още да разбера какъв е изхода от неговото заболяване , сънувах неговия дядо , че го чака да го посрещне на входа на един тунел бос, беше тъжен .После като почина татко за толкова кратко,и майка беше в болница и не знаехме къде да търсим гробно място,погребахме го в гроба на дядо му, този същия ,който го чакаше
Виж целия пост
# 2 389
Има нещо, отвъд границите на възприятието ни, трябва да има , щом в Библията и свещените книги го пише.
Щом има хора срещали се с отвъдното при различни случай ,описани и в медицината .
А това , което каза Еlizabeth за това ,че 72 наши години са 1 тяхна , може би времето при тях да тече по бавно или да е по различно , незнам нямам идея . Истината е някъде там ! Искрено се надявам всички да са на много хубаво място и да са щастливи заедно!
Виж целия пост
# 2 390
Татко беше комунист с всяка клетка, в църква не е стъпвал и в нищо не вярваше. Щом такъв човек видя нещо отвъд реалното...
Виж целия пост
# 2 391
Здравейте момичета,днес както всяка неделя бяхме при майка. Когато съм там сякаш съм с нея , поливаме цветята които скоро засадихме ,палим свещички ,говорим си мислено или нагласа с нея. После се прибираме в къщи (нейният дом) и хапваме за нея .
При фживе , когато тя бе жива ,в неделя винаги правихме обяд , сега отново се събираме и правим обад но вече за душата ѝ.
Вече мина няколко часа от както се се прибрали и пак започва да ме напира на рев , немога да се задържа. Времето си минава ,но не мисля ,че ще става малко по лесно.
Виж целия пост
# 2 392
Please не се сърди, но ми се струва че трябва да осъзнаеш, че живота всъщност продължава. Добър, лош, жалееш или не, просто продължава. Искрено ти желая в живота ти да се появи някой или нещо, което ще те извади от дупката на тъгата! Не е хубаво да плачеш постоянно!
Виж целия пост
# 2 393
Elizabeth е права. Година и три месеца съм без майка. Да, нея продължава да я няма. Да, все още усещам липсата и вероятно винаги ще е така. Но някак възприех ситуацията и преодолях шока. Истината е, че животът те завърта в ежедневния си ритъм и постепенно все по-малко мислиш за това. Вече не се събуждам с натрапчивата мисъл "майка умря", както беше в началото. Събуждам се с мисълта, че трябва да отида на работа, да се погрижа за дъщеря ми и изобщо да бъда полезна на някого. Не знам как го преодолях. Нямам отговор на този въпрос. Не съм ходила на психолози и терапевти. Просто времето ми помогна да се отърся.
Виж целия пост
# 2 394
Натрапчивата мисъл ,, Майка ми умря,, с която Маrgarita 1976 се е събуждала я имах и аз до скоро . За сега тя изчезна ,но се събуждам с празнина .
Виж целия пост
# 2 395
Днес мама щеше да навърши 60, но остана завинаги на 40. Минаха толкова много години без нея, живота продължава а празнината стои. Мисля, че тази липса никога не може да се преодолее
Виж целия пост
# 2 396
Аз днес пътувах 110 км в едната посока, за да отида на гроба, другата седмица си тръгвам от България. Сама отидох, лутах се малко, докато я намеря. Принципно не плача, особено пред мъжа ми и децата. Но днес бях сама, а точно до нейния гроб имаше хора, раздаваха за техен близък, днес шест месеца се навършвали.
Така се разстроих, че и непознатите заплакаха заедно с мене (ревах като магаре). И на татко гроба намерих, а там не бях стъпвала сигурно 7-8 години.
Да спят спокойно. Дано виждат как ми липсват.
Виж целия пост
# 2 397
Мила Бети, прегръдка от мен!
Виж целия пост
# 2 398
Аз днес пътувах 110 км в едната посока, за да отида на гроба, другата седмица си тръгвам от България. Сама отидох, лутах се малко, докато я намеря. Принципно не плача, особено пред мъжа ми и децата. Но днес бях сама, а точно до нейния гроб имаше хора, раздаваха за техен близък, днес шест месеца се навършвали.
Така се разстроих, че и непознатите заплакаха заедно с мене (ревах като магаре). И на татко гроба намерих, а там не бях стъпвала сигурно 7-8 години.
Да спят спокойно. Дано виждат как ми липсват.

Аз пътувам всеки месец София-Пловдив-София, за да ходя при мама. Утре стават една година и 5 месеца. Понякога  много плача, понякога не. Души ме, сълзи няма.
Виж целия пост
# 2 399
Чувствам се толкова сама в живота ,без майчина упора,без майчина любов.
Роднини,приятели всеки себе си гледа , всеки своя живот гледа . Сега разбирам,че без майчица съм нищо . Къса ми се сърцето от болката,но съм безсилна.
Понякога ми се иска да се изпокарам с роднини , сестра , защото ми е толкова тежко и не ми е до никой! Нормално ли е незнам но като ги чуя или видя и се дразня
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия