Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 649
  • 5 666
# 2 415
Хора, недейте така!  Опитайте се да се  отдръпнете малко въпреки мъката.
Да, болката ще си остане, но не й позволявайте да ви обсеби. Майките ви не са там, на гроба, където ходите. Там няма нищо. Душата е другаде и вече е намерила мястото си. Нека остане там, където е отредено, защо ги дърпате надолу?
Който има нужда да се успокои с помощ някаква, нека прочете "Пътят на душите" или някоя друга книга, така ще осъзнае, че тялото вече не съществува, но душата продължава. Нека продължат.

И как точно някой ще ми го гарантира, че написаното от Майкъл Нютън е точно така, както твърди?
Виж целия пост
# 2 416
Никак. Но, за да се излекуваш, за да продължиш напред, първо сама трябва да го поискаш. От постовете ти оставам с  усещането, че едва ли не насила се държиш в тая дупка.
Виж целия пост
# 2 417
Я, насила.
Много е дълбоко в подсъзнанието,при мене сякаш е програма, която ми върви на бакграунда на компютъра и влияе на цялата останала дейност и толкова. А състоянието на тъга се редува с яд и примирение.
Все си казвам, че времето лекува и че просто ми трябва време да продолея загубата.
Виж целия пост
# 2 418
Никак. Но, за да се излекуваш, за да продължиш напред, първо сама трябва да го поискаш. От постовете ти оставам с  усещането, че едва ли не насила се държиш в тая дупка.
Сериозно ли? Насила част от мен я няма, насила в душата ми има дупка и насила не си същия човек просто....пак да попитам  насила ли?...
Виж целия пост
# 2 419
Не започвайте спор, моля! Просто всеки да намери своя начин да надмогне болката. А душите....не знам...но ето - баща ми, докато беше жив все викаше, че всичко е до живот - да се виждаш с някой близък, да бъде част от живота ти. Като умре - няма нищо вече, той изчезва завинаги и ходенето по гробища е губене на време. Даже се нацупи като му казах, че отиваме на гроба на майка  да отбележим 3 дни. След около 2 седмици и той почина. Ето че и той вече е там и сега...сърдят ми се с майка ми, че не съм отишла на гробовете им, както съм казала, че ще направя. Отидох - сънищата спряха. Това нищо не значи, не е доказателство за нищо. Но ми е нужно, за да премахна чувството за пустота и безмислие, което не ми помага никак.
Виж целия пост
# 2 420
Не започвайте спор, моля! Просто всеки да намери своя начин да надмогне болката. А душите....не знам...но ето - баща ми, докато беше жив все викаше, че всичко е до живот - да се виждаш с някой близък, да бъде част от живота ти. Като умре - няма нищо вече, той изчезва завинаги и ходенето по гробища е губене на време. Даже се нацупи като му казах, че отиваме на гроба на майка  да отбележим 3 дни. След около 2 седмици и той почина. Ето че и той вече е там и сега...сърдят ми се с майка ми, че не съм отишла на гробовете им, както съм казала, че ще направя. Отидох - сънищата спряха. Това нищо не значи, не е доказателство за нищо. Но ми е нужно, за да премахна чувството за пустота и безмислие, което не ми помага никак.
Донякъде и аз мисля като татко ти.
Ако искаш да направиш нещо за някого-докато е жив. Но да не се виждаш с някой 20 години, а да отидеш на погребението му...
Виж целия пост
# 2 421
Шест месеца без мама днес, шест. Липсва...
Виж целия пост
# 2 422
Елизабет, Purple HeartPurple Heart
Виж целия пост
# 2 423
Вчера стана месец без татко. А ми се случиха какви ли не "случайности" че съм убедена, че е с мен, но аз имам нужда да занеса цветя на гроба, да ппелея и прекадя. А тази седмица сякаш и той даде знак че го иска. Появи се пречка, такава че да не мога да отида, но днес се случи нещо странно, в точното време, пречката изчезна и вече мога да изляза и да отида там, въпреки че ми дава знаци че е тук при мен. Вярвам, че има измерения недостъпни за сетивата ни и смъртта е преминаване към тях, но пак ми е мъчно, липсва ми много и копнея да чуя гласа му.
Всеки има свой начин да се справя с болките и трудностите в живота. И свое темпо. Истинската подкрепа е да не налагаме на другите своите начини и разбирания.
Светъл път на душите на нашите близки.
На всички вас пожелавам хората до вас да не ви пречат да изживеете загубата и болката по свой начин.
Виж целия пост
# 2 424
Мама беше на 38 години, когато баба почина. Ние с брат ми не проявихме голямо разбиране, тийнове, хормони, мъчно ни беше за баба, особено на мен, но мама нямаше много време за вайкане - работа, две деца, които искат своето, мъж, който не е свикнал много да се грижи за домакинството, а тя последните месеци беше там, при баба, прибираше се за малко. Аз лично, чувствам се гузно, изпитах облекчение, че мама отново ще стане предишната. Не знам колко й е било трудно, но беше принудена да се занимава с шантавото си семейство. Нямаше време да плаче - работа, деца, домакинство, ново жилище, заеми, работа... И ние - не бяхме от примерните. И болни свекър и свекърва.
Виж целия пост
# 2 425
Аз не съм тъжен..
Но не съм и наистина щастлив. Мога да се усмихвам и да се шегувам през деня, но понякога ,когато съм сам през нощта...
Не знам как се чувствам.
Ariada
Виж целия пост
# 2 426
Е поне някой тук, който иска да сади цветя на гроба на родителите.
Аз всяка седмица садя по 1 .Дава ми малко успокоение , защото майка много обичаше цветя. За щастие всичко се е хванало и расте и хубавее !
Това ми дава малко силички ,но относно Библията ,да купих новия завет ,но нямам сили да я чета.
А на това къде е майка с очите си видях къде я слагат и за мен душата може да е в Рая ,но гроба е единственото място където мога да отида и да знам ,че част от нея е там.
Виж целия пост
# 2 427
Моята мама я няма вече 7 месеца. Съвсем сама минавам през това. Аз съм нова тук. Много ми е трудно. Нямам други близки, затова влезнах . Хората навън не разбират, не ги интересува чуждата болка. И аз я сънувах първите месеци, сега вече не. Последно на Цветница, тя има имен ден я сънувах. Каза ми какво става ма? Аз се затичах, прегърнах я в съня си, казах й: много ми е мъчно за тебе мамо и почувствах страшна болка, разплаках се и се събудих. От тогава не я сънувам. Много ми е страшно и тежко, въобще не минава... 😢

wnknown11  Аз знам, че никога няма да съм щастлива отново, както преди. А нощно време я търся на глас по име с ужасното чувство на пустота и необратимост.
Виж целия пост
# 2 428
Здравей Djuli Pearl ,не си сама имаш нас, форума!
Знам какво е да няма на кого да споделиш по едни или други причини или пък , защото хората не те разбират , всички всъщност знаем това.
Всеки човек е различен и различно минава през това ужасно изпитание!
Това ,че минаваш съвсем сама през това страдание е много много трудно, трябва да имаш голяма сила .Обаче има дни когато силите те напускат нали,дни в които вярата си отива ,дни в които искаш да избягаш от всичко ,дни когато искаш времето да се върне назад ,назад когато тя е жива!?
Имаш такива дни нали ,о и аз имам и мисля , че и другите момичета тук също.
Ние сме с теб, макар и да сме в същото състояние , трябва да се държим !
Виж целия пост
# 2 429
Моята мама я няма вече 7 месеца. Съвсем сама минавам през това. Аз съм нова тук. Много ми е трудно. Нямам други близки, затова влезнах . Хората навън не разбират, не ги интересува чуждата болка. И аз я сънувах първите месеци, сега вече не. Последно на Цветница, тя има имен ден я сънувах. Каза ми какво става ма? Аз се затичах, прегърнах я в съня си и почувствах страшна болка, разплаках се и се събудих. От тогава не я сънувам. Много ми е страшно и тежко, въобще не минава... 😢

wnknown11  Аз знам, че никога няма да съм щастлива отново, както преди. А нощно време я търся на глас по име с ужасното чувство на пустота и необратимост.

Много ми е тъжно,че още някой минава през това.Споделяй тук-помага.
Приятелите и близките,особено тези,на които още не им се е случило наистина не разбират.И аз стигнах до извода ,че хората бягат от чуждата болка. Но като си помисля какво им предстои да изпитат и ми се къса сърцето.
Прегръдки!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия