Знам какво е да няма на кого да споделиш по едни или други причини или пък , защото хората не те разбират , всички всъщност знаем това.
Всеки човек е различен и различно минава през това ужасно изпитание!
Това ,че минаваш съвсем сама през това страдание е много много трудно, трябва да имаш голяма сила .Обаче има дни когато силите те напускат нали,дни в които вярата си отива ,дни в които искаш да избягаш от всичко ,дни когато искаш времето да се върне назад ,назад когато тя е жива!?
Имаш такива дни нали ,о и аз имам и мисля , че и другите момичета тук също.
Ние сме с теб, макар и да сме в същото състояние , трябва да се държим !
Не ме напускат силите. Аз съм страшен инат. Тя ме научи, на нея приличам. Но не смея да отворя снимките й в телефона си. Много искам да я видя, но когато отворя страшно се разтройвам и плача през целия ден.
Мама почина от Ковид в ръцете ми. Виках бърза помощ, но те казаха, че си отива и аз я оставих да умре при мен. Да си я изпратя, защото знам какво се случва с приетите в болница. Обаче много хора ми вменяват чувство за вина, че не съм я закарала в болницата. По принцип се появява такова чувство при всички, които са изпратили близък. Но хората вместо да ме окуражат ме обвиняват, едва ли не съм се отървала от нея. Това ми прави мъката още по голяма и ме убива! 😢Тя беше много възрастна и на инсулин и нямаше шанс. Не исках да я мъчат и да я заровя в чувал 😢
