... Толкова ми е тежко.. Загубих я преди 4 месеца... Не мога да приема, че я няма... Постоянно се заблуждавам, че е някъде, че е на работа, къде ли не... С нея бяхме безумно близки, като сестрички Нищичко не ме радва, макар че съм бременна в 3-тия месец... Постоянно се разсейвам с какво ли не, с работата, с ученето, но сетя ли се за нея, се сривам психически докрай и няма спиране, докато не ме заболи жестоко главоболието Как свиквате с тая болка?! Аз не мога, толкова ме боли... Извинявам се много за неадекватното ми държание 
!Искам да те успокоя, но не мога. Не се свиква, продължаваш да живееш,всеки със своята болка и липса.Ти имаш за какво да живееш - бебето, знай,че тя те вижда и знае всичко,което става с теб. По празниците е най-тежко. Аз много тежко изкарах тази новата година, сещайки се за най- скъпия ми човек... Аз евала ви правя за силата, за философския начин ... Аз не мога и това е... Да беше поне до 60-те, до 70-те някак си щях по-леко да приема, а тя млада си отиде... А си обещах, че косъмче няма да падне от главата й... А не успях, а живота си давах за нея.. Имахме много силна връзка с нея, толкова близки бяхме... Тя беше единственият човек, който знаеше с най - малките детайли от живота ми и когато грешах, беше до мен като приятел и ми обясняваше къде и защо сбърках... Карахме ли се, ревяхме и двете... Представяте ли сега колко близки бяхме.. Препоръчани теми
