,въпреки че през целия ми живот съм била до нея,никога не съм я оставяла,показвала съм й колко много я обичам и колко много тя значи за мен,но пак си мисля че не е достатъчно. Макс, знаеш ли какво съм забелязала, че именно онези всеотдайни дъщери и синове се обвиняват, че не са направили достатъчно, въпреки че са направили повече от достатъчно, понякога дори и невъзможното за своите близки. Докато другите, студенокръвните, никога не са си и помисляли да си мръднат пръста.
И аз като теб вече три години се самобичувам, че не направих достатъчно. А истината е, че мама знаеше, че съм направила всичко възможно, че и отгоре. Опитай се да не си така жестока съм себе си, предполагам и ти като като мен също си майка. Помисли го от друга страна - ти би ли искала твоите деца да се измъчват така след като си отидеш на свой ред някой ден? Не, нали? Това се опитвам да приема и аз - че мама ме обича там горе и ми е простила всички мои грехове спрямо нея, така както и аз ще направя един ден с моите деца.
Прегръщам те силно!
Благодаря ти още веднъж
, а ние да намерим успокоение и помирение на нашата душа.