Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 414 099
  • 5 515
# 360
Може би цял живот ще се обвинявам Cry,въпреки че през целия ми живот съм била до нея,никога не съм я оставяла,показвала съм й колко много я обичам и колко много тя значи за мен,но пак си мисля че не е достатъчно.

Макс, знаеш ли какво съм забелязала, че именно онези всеотдайни дъщери и синове се обвиняват, че не са направили достатъчно, въпреки че са направили повече от достатъчно, понякога дори и невъзможното за своите близки. Докато другите, студенокръвните, никога не са си и помисляли да си мръднат пръста.

И аз като теб вече три години се самобичувам, че не направих достатъчно. А истината е, че мама знаеше, че  съм направила всичко възможно, че и отгоре. Опитай се да не си така жестока съм себе си, предполагам и ти като като мен също си майка. Помисли го от друга страна - ти би ли искала твоите деца да се измъчват така след като си отидеш на свой ред някой ден? Не, нали? Това се опитвам да приема и аз - че мама ме обича там горе и ми е простила всички мои грехове спрямо нея, така както и аз ще направя един ден с моите деца.

Прегръщам те силно!
                                                                                                                                                     Права си Vesselay,много си права,замислих се над думите ти,благодаря ти,моята майчица също не би искала да се обвинявам,опитвам се всеки ден да се преборя с чувството си на вина,много ми е трудно. Да, мила и аз съм майка като теб и синът ми е единственото ми успокоение в момента,трябва да продължа заради него,а и той е на баба съкровището(не искам да напиша беше) Cry Благодаря ти още веднъж Hug
Виж целия пост
# 361
Смъртта на близък човек всъщност те прави емоционален инвалид, Sad

Не мога да се съглася с това.
Болката наистина си е там някъде (и, да, понякога връхлита неочаквано, отново, сякаш за първи път - когато те пререже, че няма с кого да споделиш нещо хубаво, примерно), но ние не сме емоционални инвалиди. Не си инвалид, когато си стигала дъното и си изплувала. Станала си по-силна, разбрала си и овладяла чувствата си по единствения възможен начин - трудния.
Виж целия пост
# 362
Днес е Задушница.
Бог да прости милите ни Майчици.
Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 363
Да почиват в мир  Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 364
Да почиват в мир  Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 365
Нека спят спокойно.

Виж целия пост
# 366
Да почиват в мир милите ни майчици  Sad
Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 367
Не, не го преодолях. Нито преодолях майка ми, нито баща ми, нито баба ми и дядо ми - всичките починаха за пет години. Тъкмо минаха пет години от тогава и сега пак... Само сестра ми ми остана и преди по-малко от месец й поставиха диагноза рак в последен стадий. И това не мога да преодолея! Егати живота! Не мога да разбера какво толкова съм направила, че ми отнема всички близки или какво да направя, за да не го прави. Обзема ме паника да не се случи нещо с мъжа ми и детето ми. Будя се през нощта и сълзите ми просто започват да си текат! Не мога повече да понеса загуби разбирате ли????
Виж целия пост
# 368
Тежко е да загубиш толкова много хора за толкова кратко време......
Аз скоро загубих мама и ми е позната тази болка.
Дано Бог се смили над нас и скоро да не ни праща други такива изпитания.
Силно се надявам нашите починали близки да са на по-добро място, без болка и тъга.... Praynig, а ние да намерим успокоение и помирение на нашата душа.
Прегръщам те силно...
Виж целия пост
# 369
Днес моята мила майчица щеше да има рожден ден.  Cry Cry
Виж целия пост
# 370
doll, моите най- искрени съболезнования. Като чета написаното от теб, сякаш съм го писала аз. Изпитвам същото и аз мисля, че мама ми е сърдита,всяка нощ я чакам в съня си. Искам да разбера защо ме остави така неочаквано. Вината, че не направих всичко за нея ме съсипва, обвинявам се постоянно, а бях неотлъчно до нея. Какво да направя.....просто не знам
Здравейте момичета-на 25 февруари  ще станат 5 месеца откакто загубих моята мила майчица! Защо ли и аз се самообвинявам непрекъснато, че не съм направила всичко, че даже един път й се скарах- и аз нямах сили вече, а дълбоко в себе си знам, че повече нямаше какво да се направи, че след всички операции съм била неотлътчно до нея-всички лекари се чудеха, на моята всеотдайност към нея, и моят съпруг непрекъснато ми се кара за тези самообвинения и ми казва, че просто не мога да приема смъртта й и затова е така, а знам, че трябва да се отърся от чувството за вина, защото то ме унищожава, а трябва и аз като вас да се грижа за моето слънчице, което обожаваше баба, а и тя него. Дано са по-добре-там горе и да бдят над нас! Praynig
Виж целия пост
# 371
Здравейте момичета,днес изнесохме 40 дни на маминка,не съм на себе си,времето не лекува става по лошо. Не мога да го понеса,НЯМА Я  Cry. Болката ме убива всеки ден,живея,защото съм "жива". Докога ще е така,може би завинаги. Започнах да чета книги за живота след смъртта,малко ме успокоява мисълта,че тя ще ме чака някъде там(може би). Леля ми ми каза че я сънува постоянно,като жива,търсила си е чантата,която аз не сложих при нея и сега ми е още по гадно. Защо не идва в моя сън,защо на мен не ми говори. Дори обмислях варианта да се свържа с контактьори,ако изобщо има такива,но не знам дали е редно
Виж целия пост
# 372
maks1311,
чела съм, че когато страдаш прекалено силно затрудняваш контакта с близкия си и го правиш невъзможен дори. Затова не ти се явява вероятно. Аз не бих търсила контактьори, на майка ти и без това не и е лесно сега. Опитай да се успокоиш, книгите за живота след смъртта са вариант, точно те помогнаха на баща ми да преодолее загубата. Потърси помощ от специалист - психолог, психиатър. Не е срамно да потърсиш помощ, това не значи, че нещо ти има, просто болката е прекалено силна. Ще отмине, трябва време.
Виж целия пост
# 373
Когато майка ми почина, баща ми приготви всичко сам (така пожелал, въпреки че там е била и баба ми и нейна леля, не го оставихме сам). Решил да остави любимия и жълт гребен за спомен а при нея сложил друг. Около 40-те я сънувал че си търси жълтия гребен. Този сън се повторил няколко нощи. Баба ми пита стари баби от село и по техен съвет той зарови на гроба и гребена, тогава спря да я сънува как си търси гребена. За да утихне болката наистина е нужно време  Peace
Виж целия пост
# 374
Права си Месечинка виторога, и аз четох,че на починалите също им е много трудно,опитвам се да не страдам толкова,за да не измъчвам мама. Дано заради мъката ми не ми се явява,защото съм си втълпила,че ми е сърдита и това ме побърква. Знам,че не е срамно да потърся специализирана помощ,сестра ми е на антидепресанти и някак си(една идея) го приема по леко. А за чантата й,тук едни баби ми казаха да изчакам да почине някой друг(звучи отвратително) и да й я изпратя. Ще стискам зъби и ще я чакам да ми се появи,да ми каже нещо,толкова много я обичам. Благодаря ви като пиша с вас ми става по-леко на душата Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия