Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Доколкото можеш, подмини, спести го на майка ти и на теб самата, Шери.
Баща ти може би е бил и във вид депресия, от болестта или и друго. Брат ти, като нищо и той да е в подобни състояния или просто характерови особености.
Съхрани се ти.

Преживели сте много ужасно нещо. Брат ви е бил заставен от баща ви да поеме целия товар сам. Защо така е решил баща ви не знам, но това не е било справедливо спрямо него. Покрай болния човек емоционалния товар е огромен. За последвалото...това са много тежки неща. Ами представяте ли си, ако си мисли, че се е провалил с грижите и заради това баща ви така е направил? Или да си мисли, че го обвинявате? Не можете да си представите какви нерационални, глупави мисли се раждат в главата на човек съсипан от мъка. Аз години не бях на себе си и също ме избиваше на неприязън към близките, които не бяха до мен и ни изоставиха в този момент, защото беше тежко. И на вина ме избива все още дори, защото си казвам, че може би е можело да направя по друг начин нещата, само ако знаех. Дали съм била права все още не знам, но докато свиквах с болката сякаш им простих на близките. Не знам дали и при брат ви е същата ситуацията, но аз така го разбирам. Може би би било полезно да поговорите с психолог за това, ако имате подходящ. Защото така ми се струва, че вие реагирате на неговата болка с толкова малко разбиране, колкото той към вашата. Може да не съм права. Но на мен всичко това ми прилича на крясък на един много самотен човек, който дори той не осъзнава какво означава. Не знам какво да направите, защото първо трябва да се погрижите вашето сърце да е спокойно, за да можете да помогнете и на брат си. Това е голямо изпитание и за двама ви.

благодаря, момичета

Онлайн, благодаря за гледната точка. Въобще не го обвинявам, напротив, знам, че му е било ужасно трудно. И веднага след смъртта си представете той свърши всичко, намери баща ни, видя гледки, които са грозни и тежки.

Аз и майка ми нямахме представа, че татко е болен. Майка ми много страда, че не е знаела. Аз не го мисля толкова, защото знам, че баща ми е искал да скрие и брат ми е изпълнил неговата воля.

Аз винаги съм обичала много баща си и това, че през 2020 се изпокарахме беше ужасно тежко за мен. Преди това си имахме добри отношения и баща ми се е грижил много за цялото семейство. Нещо му стана и превъртя. През тия години от 2020 насам, брат ми тотално заряза майка ни. Аз много се чудех защо го прави. Сигурно му е било трудно, аз не исках да помага с нищо. Всичко около нея поех аз. Представете си жена на 60 г, пребита от мъжа си, с който е 40 г в брак, оставена на улицата. В пандемията, когато нямаше работа и беше на помощи.

Тогава аз бях до нея, а него го нямаше. Дори като му звънеше, той не си вдигаше телефона. Разбирам, че му е било тежко, но майка сега е още по-зле, защото вижда, че той се държи тъпо. Не проумява и тя какво се случва...

Онлайн може и да има резон в думите си. Брат ми трудно говори за емоции, чувства и въобще обиди ли се, може да не разбереш, че е обиден. Сигурно е бил много самотен в това да крие болестта, да се грижи за баща ни и да понася всичко това.

Аз на твое място, не бих простила на баща ми, независимо от това, че 40 години е имал хубави отношения с майка ти. Не бих и се пънала да ходя на помени и на гробища.
Много го изживяваш! Тормозил е майка ти, боледувал, самоубил се накрая...
Може би е хубаво да гледаш напред.

Елизабет, аз лесно му простих. Въобще не се пъна да ходя по помени, правя го с чисто сърце. Не си проговорих с баща си, който много ме нарани, защото ме обиди, когато изнесох майка ми от жилището. Държа се ужасно.

Обаче като бяхме на опелото, като трябваше вече да си кажем последно сбогом и много лесно простих. Прошката идва от сърцето, насила не става. Аз така го почувствах. Не мога да тая злоба и лоши чувства към баща си. Такъв беше, имаше и добри страни, и лоши.

Съжалявам, за това, през което минавате, но отделният помен ви е най-малкият проблем.
Мислете повече за вас и за майка ви, и зарежете тези дребни неща.

Днес станаха 10 години без татко. Ние не правим помени, не ходим на гробища, не лепим некролози.
Много ми липсват, и двамата.

От една седмица много мисля за нещо... Струва ми се, че случилото се не е случайно и все пак не откривам смисъла...
Татко почина преди 8м. след като повече от година живя с безумно нисък хемоглобин 60 - 68, болки по тялото и рани по краката, но упорито отказваше да влезе в болница. На 2-3 пъти почти се съгласи... Миналата година горе долу по това време уж щеше да влиза в болница. Приготвихме му телефонче с предплатен номер за във болницата, но така и не влезе. Отиде си мъчейки се. В началото на месеца без никакви симптоми подсказващи проблеми с храносмилателната система се оказах с вътрешен кръвоизлив и хемоглобин колкото неговия 58-60, а по стечение на обстоятелствата докато бях в болницата се наложи да ползвам телефончето, което преди година приготвих за него. Докато ми преливаха кръв в мен се появи усещане, че минавам през това, защото той преди година е отказал да мине. Не спирам да мисля това означава ли, че е трябвало въпреки волята му да го вкарам в болницата, защото може би щяха да спасят живота му, но вероятно щеше да е съсипан, че е станало против волята му (като за целта може би щеше да е необходимо да го изкараме невменяем). Вече 10 дни се питам това, което преживях означава ли, че имам вина за татко, заради това че не го вкарахме насила в болница. Дълбоко в себе си имам чувството че има връзка с него, но не разбирам посланието.

Нямате вина! Това е било решението на баща ви. Престанете да мислите така и се погрижете за здравето си! Разболяла сте се от терзания и трябва да спрете.

Рори, мисля, че това е най-сложното за нас, хората, които жалим близките си. Ако-тата. Един момент, който сме можели да променим и сега нещата да бъдат различни. Момент, действие, решение... Мама отказваше да влезе в болница. Погребахме я в затворен ковчег, почина в болницата, вместо да получи раздялата си с любимите внуци и деца.
Макар да си призная честно - не исках да видя лицето на мама бездихано. Мама е мама - жива, силна, караща се вечно с мен за някаква глупост.
Рори, животът винаги е едно "Ако", за което не можем да сме сигурни. Може би другият вариант би бил по-непоносим.

Свекърва ми почина на 17-ти около полунощ ...но си беше 17....
Вчера на обяд я погребахме...беше ужасно ...
Отърва се жената от болките.Година и 9м  борба с рака,множество разсейки,само на 54 не е честно 😭..накрая й беше много трудно не можеше да става.
Приемам го за знак🍀Вчера вуйчо й -брат ми я гледа докато бяхме на погребението и тя си е избрала някакви коте с вълшебна пръчица много модерно сега го рекламират😇на пръчицата има звездичка,приемам я за знак,че баба й-свекърва ми ще е винаги до нея 🤍

Съболезнования, Mimi9999

вчера отворих телефона на баща ми и той е писал на съобщение на един свой роднина : ‘’Живота е много хубав за някои хора’’ и понякога много не му отговорят,че когато някой го търси той винаги казва благодаря че ме потърсихте,че се сетихте. за мен.Сърцето ми се разби когато видях съобщението му даже в момента вдва виждам клавиатурата от сълзи.

Моят баща преди да почине сякаш се сбогуваше с мен беше необичайно приказлив говорехме за всякакви неща и накрая каза мен не ме гледай гледай семейството си и се грижи за децата те имат нужда от теб да си до тях аз ще се оправя не е нужно да идваш постоянно те имат нужда повече от теб.ня което аз отговорих че той също е много важен за мен и когато има нужда винаги ще ходя и да няма пак дори само за да съм с него.тогава затвори телефона на следващата ден все едно беше друг човек и бързаше да ми затвори телефона но бях упорита и продължих да звъня докато не вдигна.тогава ми каза че не се чувства добре но не искал да ме притеснява защото било късно и съм с малки деца и че всичко ще се оправело комшииката му била отишла на гости и си говорели и аз му затворих след 15 Мин комшииката ми звънна да ми каже че му било лошо и щяла да го наглежда  обаче той и казал че ще си ляга и я пратил да си ходи като и казал ее по добре и ще и остави ключа да мине сутринта да го види че е добре.когато и затворих веднага му звъннах и го попитах дали иска да отида щом не се чувства добре а този ми каза ся отивам да се къпя после ще се бръсна и си лягам да си почивам че се чувствам изморен кът искаш ела сутринта ся не можеш да оставиш децата сами гледай си семейството ела сутринта.неможах да спя цяла нощ и хванах първия автобус когато отидох пред входа имаше линейка.доктора каза че починал преди минути.просто е знаел че това е краят и нее искал да се сбогува а просто да го запомня такъв какъвто е.усещал е или поне така мисля

Изключителен човек. Пазел е близките си, не се е страхувал от нищо, но над всичко е поставил детето си и неговите чувства.

Казват ,че    усещат ,може месец кога ще се случи . Майка месец преди да се случи това ми разказваше само за баща си ,за къща с цветя. Казваше ми ,че и аз като нея съм обичала цветята и искала на гроба ѝ много цветя. Гледаше ме някак странно ,все едно ще се разделим ,а си беше с акъла ,на крака .
Но когато беше пред шокова зала със счупената бедрена кост ,ми каза ,,аз си заминавам мама,, ,а аз ѝ казах , спокойна бъди ,за нищо на света няма да го позволя.
Още го помня ,беше преди 10м ,но ще го помня до края на живота си.