Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 103
  • 5 661
# 3 675
За празниците бяхме в къщата на свекърва ми сега е празна,там ни посрещна брата на мм и приятелката му.
Хубаво е някой да те посрещне 🤍
Детето е на три.
От три  месеца не е виждала свеки.
Като влезе в къщата изобщо не пита за нея нз дали ще я помни.🙄
Може би е добре,че не я помни,незнам.
Много се притеснявах какво ще стане,как ще реагира,дали ще се сети....като отидем.

сестра ми беше на 3 като баба почина, почти не я помни
Според мен колкото по-малко е детето, толкова по - лесно ще преодолее загубата
Виж целия пост
# 3 676
Днес бях при мама, за първи път, откак почина татко. Бях влизала само 2 пъти набързо. Много беше мрачно и гадно, апартамента разхвърлян и неподреден. Мама всичко е оправила. Измила е всяка вилица и лъжица, каквото се сетите е повдигнала, забърсала. Всичко е подредено. Приветливо е и приятно.

Бях й заръчала, че ми се яде агнешко да направи. Татко много обичаше и винаги купуваше на Великден. Готвеше го много вкусно. Беше голям кулинар и на празниците готвеше по-често той. Мама също докарва тоя вкус от детството. Беше приятно да съм при нея вкъщи.

Намерих едно малко албумче със снимки, разбъркани от различни моменти. Отворих го и попаднах на снимки на кученцето ни, което почина преди няколко години. Поплакахме си с мама.

Снимката на татко седи на секцията. Сякаш е с нас, но по друг начин.
Виж целия пост
# 3 677
Точно днес, на този празник, мама много ми липсва.
Баща ми и съпругът ми си позволиха да ми кажат, че съм лоша, некадърна майка. Детето ми е с проблеми, не, че аз съм идеална.
Мисля, че майка не би позволила това…още повече тя самата е гледала дете с проблени. Липсва.
Виж целия пост
# 3 678
Елпис ❤

Грозно нещо са ти казали. Сигурна съм, че си добра майка! Най-добрата за твоето дете. Прегръщам те.

Днес, докато бях при мама й казах, че нещо ми е отпаднало. Само ми пипна челото и ми каза, че нямам температура. Бях забравила, че майките са термометър. Едно мило ми стана…
Виж целия пост
# 3 679
Доста грубо...никоя майка особено на дете с проблеми не  заслужава такива думи ❤️
Гушшш🌞
Виж целия пост
# 3 680
Здравейте група!Още не са минали 3 месеца от смъртта на майка и искам да нося траурното шалче поне 6 месеца.Въпроса ми е следния:постоянно забравям да сложа шалчето като ходя до магазина/за работа не съм го забравяла досега/.По-възрастните хора ми казват,че забрави ли се веднъж не бивало да се носи повече черното шалче,защото мъртвия не идскал да го жалееш.Аз обаче попитах попа в църквата и той ми каза ,че това са бабини деветини и сатанински суеверия и в това число ,че народът бил прост и т.н.Той бе категоричен,че ако искам 2 години мога да го нося,дори и да го забравям....Вие какво ще ме посъветвате?
Виж целия пост
# 3 681
Подкрепям отеца.Направи така,както ти идва отвътре.
Виж целия пост
# 3 682
Направи това, което искаш. Не мисля, че някой може да ти определя колко време да го носиш. Аз примерно не съм носила черно освен на опелото и не съм носила шал. Така съм почувствала, така съм направила. Няма сила, която да ме убеди, че трябва или не трябва да се носи шал. Всеки разбира мъката по различен начин и щом искаш, носи го! Никой няма право да ти казва как и колко!
Виж целия пост
# 3 683
Аз правя всичко така както го чувствам и така както според мен татко би искал, ако можеше да изрази мнение.
Не съм носила шал или траурна лента изобщо. Не съм била цялата в черно дори на погребението, но няколко месеца носех само черни и тъмносини тениски. Така се чувствах, така се обличах. Цветните блузи ме дразнеха.
За това кога се прави помен с подавки, кога се оформя гроба с рамка и кога се слага паметната плоча се информирам от други хора загубили свои близки. По въпроса как да почетем татко слушам вътрешния си глас.
Искрено вярвам че е въпрос на собствен избор и усещане дали човек ще носи траурни дрехи или аксесоари и колко дълго ще ги носи.
Виж целия пост
# 3 684
Аз бях още дете когато бях в траур.Често забравях шалчето когато тръгвах за училище. Една госпожа забеляза и ми каза същото.
Еми аз исках и си го носех до една година.
Виж целия пост
# 3 685
Аз свалих шалчето но не помня (объркано ми е ,кашаво в главата) ,но не го изпусках от очи това шалче , защото имах чувството че тя е с мен.
Леля и сестра ми ги бяха забравили и си ги оставиха на кръста ,но аз не. Реших да го оставя ,за да не я тревожа ,за да не я притеснявам (ако гледа ) . Смея да кажа,че в момента в който го оставих на кръста все едно нещо от мен се откъсна и заплаках , шалчето ми липсваше ,но го оставих заради майка.
Днес 11месеца от както я няма:cry:
Така че нека всеки направи това което чувства със сърцето ,а не да слуша хората.
Виж целия пост
# 3 686
Не ми се искаше пак да пиша в темата, но  имам нужда просто да споделя, без да бъда съдена. Първо да изкажа съболезнования на хората, загубили наскоро близки.
Минаха 8 месеца от смъртта на баща ми. Междувременно се случиха и други неща, които ме събориха. Стоварваха ми се едно след друго. Май е вярно, че злото не идва само. Не успях да се справя. Започнах антидепресант и два вида бензодиазепини със зелена рецепта. Изписват ми високи дози, защото ниските не ми помагат. Вече болката е притъпена. Плача понякога, но поне не усещам, че нещо ми реже сърцето. Само че започнах да смесвам бензодиазепините с алкохол, за да им се подсили действието и да спя, без да си помня сънищата. Често сънувам баща ми, а не искам. Понякога сънищата са толкова ярки и хубави, че като се събудя, чувството е ужасно. Обещах и на себе си, и на мъжа ми да спра с тези комбинации, но сънищата се връщат. В тежка депресия съм, антидепресанта само ми притъпява емоциите. Рядко изпитвам радост. Пробвала съм различни антидепресанти през годините, при мен не действат по начина, по който би следвало. Искам само да спя и да не усещам нищо. Вече дори не опира изцяло до смъртта на баща ми. Приех я. Просто съм много уморена и душевно, и психически.
Виж целия пост
# 3 687
Форест, много съжалявам, че минаваш през това. Съветвам те да не смесваш ад с алкохол. Моя близка го правеше и в момента е с много тежки последици на черния дроб и не могат да я излекуват.

Сигурна съм, че ще се справиш. Недей само да си вредиш!


Аз днес сънувах баща ми. Беше много странно. Казваше ми, че съм му обещала да дойда на рождения му ден, но не съм дошла. Аз му казах, че съм отишла у тях обаче него го е нямало и не знам къде е бил. Беше странно. Баща ми имаше рожден ден през юни. Два дни след него се самоуби.
Виж целия пост
# 3 688
Форест, това трябва да е една от фазите. Алкохолът можеш да го спреш. Не ти помага, само потиска, отлага. Просто това трябва да мине през тебе и да се надигнеш след това. Дай си почивка от всичко и опитай да погледнеш света пак. Пролетно време се засилват депресиите. Излизай на слънце. Насила излизай, но гледай да си час поне навън на открито. Ако можеш, насила прави и упражнения някакви, физическа работа. Дишай дълбоко. Може полека да опиташ дишането, което напоследък е популярно като метод на Вим Хоф. Ще се обърнат нещата. Нормално е това със сънищата. Аз моите някак изглежда успявам да ги потисна и не ги помня в повечето случаи, но когато помня през деня ми е тежко. Мисля, че така се учим да се справяме със загубата. Напоследък се моля. На църква почти не ходя, но наум понякога се моля преди сън, а се е случвало и на сън. Мен ме успокоява. Светът е много красив и всичко хубаво ни е дадено подарък само трябва да можем да го усетим. Търси я тази красота сега, това е изпитанието сега да видим хубавото през лошото и него да гледаме и да му се радваме. Като се замислим - винаги избираме на кое да обърнем внимание и кое да оставим да порасте в нас. И още нещо - има връзка между червата и мозъка. Обърни внимание как се храниш. Четох за хранителни непоносимости, които водят до депресии. Може би за това казват и че алкохолът депресира. Напълно е възможно нещата да са комплексни за това не насочвай обвиненията си към себе си в никакъв случай.
Виж целия пост
# 3 689
Не ми се искаше пак да пиша в темата, но  имам нужда просто да споделя, без да бъда съдена. Първо да изкажа съболезнования на хората, загубили наскоро близки.
Минаха 8 месеца от смъртта на баща ми. Междувременно се случиха и други неща, които ме събориха. Стоварваха ми се едно след друго. Май е вярно, че злото не идва само. Не успях да се справя. Започнах антидепресант и два вида бензодиазепини със зелена рецепта. Изписват ми високи дози, защото ниските не ми помагат. Вече болката е притъпена. Плача понякога, но поне не усещам, че нещо ми реже сърцето. Само че започнах да смесвам бензодиазепините с алкохол, за да им се подсили действието и да спя, без да си помня сънищата. Често сънувам баща ми, а не искам. Понякога сънищата са толкова ярки и хубави, че като се събудя, чувството е ужасно. Обещах и на себе си, и на мъжа ми да спра с тези комбинации, но сънищата се връщат. В тежка депресия съм, антидепресанта само ми притъпява емоциите. Рядко изпитвам радост. Пробвала съм различни антидепресанти през годините, при мен не действат по начина, по който би следвало. Искам само да спя и да не усещам нищо. Вече дори не опира изцяло до смъртта на баща ми. Приех я. Просто съм много уморена и душевно, и психически.

ходиш ли на псиолог?
След смъртта на баща ми аз майка и сестра ми ходихме 2 месеца всеки две седмици заедно на псиолог и много помогна
Едно е с лекарства, а друго някой да те изслуша, да ти обясни чувствата ти и да ти даде съвет
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия