Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2026, 22:21 ч.

423 765
5 659

schreier - Ентусиаст

# 4 140 2 юли 2024, 14:19 ч.

Осъзнавайки, че всичко е строго индивидуално, споделям, че аз бях точно обратното - до 40 ден живота ми се сриваше, не виждах бъдеще, всичко ми беше черно. Баща ми беше извикал свещеник вкъщи на 40 ден, а аз попринцип не спазвам ритуали, не съм религиозна, не ходя на църква. Но този човек каза такива думи, някак ме накара да се успокоя, да приема нещата. Обясни какво се случва на 40 ден, не помня вече точни думи, но той много ми повлия.
След вече 8 години, мъката и тъгата още ги има, но не по този безнадежден начин. Спомням си за мама с добро, говоря за нея с добро, опитвам да не мисля защо се случи, какво можеше да се направи, защо на нея, защо толкова рано...

Виж целия пост

P

# 4 141 3 юли 2024, 06:50 ч.

Различно е , но като че ли в началото има повече адреналин, всичко е съвсем прясно, донякъде не осъзнаваш напълно необратимостта на случилото се. Мобилизираш се колкото можел, но после отново те удря жестоката реалност. Може би затова психолозите съветват да не се потискат емоциите, а скръбта да се преживява, наистина, колкото и да е тежко, да се преработи.
Аз не получавам никаква емпатия от съпруга си, отношенията ни не са никак добри и това съвсем влошава нещата. Все едно нямам вече никакво safe place …

Виж целия пост

Почетен член

# 4 142 3 юли 2024, 13:47 ч.

Вчера си мислех: Дано майка ми вижда отнякъде как правя цяла тава топчета за супа, точно като нея. Само нейния размер не спазвам, нямам толкова нерви (тя си имаше мания да са малки и по много)

Виж целия пост

# 4 143 10 юли 2024, 06:03 ч.

Цитат на: Polikseni в вт, 25 юни 2024, 20:23

Съболезнования и от мен Sad

Sad

Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?

Това е най-странното нещо, което съм чувала. И при нас го има.
Отбелязваш 9, 40 дни, три, шест, девет месеца и година/навсякъде различно/ и даваш, подаваш нещо, а когато има официални поводи/задушници/, няма да раздаваш.
Както ти идва на сърце така го прави. Не мисля, че някой от отишлите ни си близки ще се разсърди.

Виж целия пост

Е

# 4 144 10 юли 2024, 11:43 ч.

Според мен тези обичаи са малко зависещи и от кой край на страната си.
Примерно за 40 на мама, въпреки че беше вече нещо си обвързано с Коледните пости, разрешиха, защото този помен трябва да си е точно на деня. Обаче за 6 месеца от църквата ни казаха да го изтеглим преди седмицата или две преди Великден.
В друга църква пък ми казаха, че като ходя на гробището и струваме и ако се падат някакви пости - задължително да постя в този ден.

Та така, искам да кажа, че всеки трябва да го прави както го чувства! Няма правилно и грешно! Ако чувстваш, че искаш да подадеш - подай. То може да стане и не на гробището, може да почерпим приятелка като сме седнали на кафе или когато и както го почувстваме.

Виж целия пост

M

Margarita1976

Ентусиаст

# 4 145 10 юли 2024, 22:25 ч.

Ох, тези неща "какво трябва да се прави" винаги много са ме дразнели. Правете каквото чувствате и това е. И нищо да не правите все едно. Няма да върнем никой, за съжаление.

Виж целия пост

C

# 4 146 11 юли 2024, 00:21 ч.

Цитат на: Margarita1976 в ср, 10 юли 2024, 22:25

Ох, тези неща "какво трябва да се прави" винаги много са ме дразнели. Правете каквото чувствате и това е. И нищо да не правите все едно. Няма да върнем никой, за съжаление.

Сппомних си за една роднина, която ме заклейми като "грешница" понеже не зарових урната на мама веднага след като я получих. Попът каза да я заровим на 40ти ден и го послушах. Та, мама си постоя вкъщи още малко. Въпросната жена ме обиждаше почти всеки ден заради това. Ако зависеше от мен, до ден днешен щях да си държа урната на мама. На същата тази роднина, щерките й хвърлиха всички вещи преди 40-ти ден, дадоха жилището й под наем веднага, не изпитаха срам от това, че един куп съседи я обгрижваха с години отлично и когато я взеха, си отиде за три седмици.

Само че аз като дъщеря и внучка спя спокойно нощем, понеже отдадох каквото бе нужно за своите хора. Дадох им грижа, спокойствие, жертвах младостта си за тях и ги изпратих подобаващо с цялата си любов. Няма на кого да подавам, няма достойни хора да поканя за помен, не вадя некролози. Всичко си се случва в моето сърце. Може да съм грешна по съвсем други параграфи, но заспивам вечер с чиста съвест. Бог вижда всичко, може да забави, но не и да забрави.

Виж целия пост

B

# 4 147 11 юли 2024, 12:37 ч.

Подава се и на непознати, важното е да се раздаде нещо за душата на покойника.

Виж целия пост

B

# 4 148 12 юли 2024, 21:28 ч.

Подавай на просяци или в църквата. Аз така правя, трябвало да се дава на бедни, а не на хора, които си имат.

Виж целия пост

А. М. 764254

# 4 149 28 юли 2024, 09:51 ч.

Здравейте до сега не съм споделял пред непознати какво чувствам но прочетох много от вашите болки та и аз имам ... майка ми си отива от рак 4ти стадий и най гадното е ,че не можем да направим нищо. Мъката е фатална и тежка незнам как да се подготвя и дали изобщо може човек да се подготви за загубата на най близкият ти човек. Със сигурност смъртта и ще ме удари силно и ще промени много в мен ,но трябва ли да се боря за да си остана такъв какъвто съм и да я запомня такава каквато си я знам или да променя мисленето си. Имам силна воля от нея съм я наследил дали да стана непокист и да си кажа мъка не мъка това е живота и дали това не е по доброто от това да се опитвам да я преодорявам ден след ден месец след месец. Много въпроси имам но трябва да свикна че няма да има кой да ми ги отговоря ..

Виж целия пост

A

# 4 150 28 юли 2024, 15:28 ч.

Това е едно от най-трудните неща за понасяне. Да виждаш как толкова силен и упорит човек гасне... И майка ми си отиде от терминален тумор и аз скърбях предварително, още докато беше жива,.на болна. Много е трудно да се обяснят тези чувства и шокът е огромен.

Виж целия пост

C

# 4 151 28 юли 2024, 16:20 ч.

Цитат на: А. М. 764254 в нд, 28 юли 2024, 09:51

Здравейте до сега не съм споделял пред непознати какво чувствам но прочетох много от вашите болки та и аз имам ... майка ми си отива от рак 4ти стадий и най гадното е ,че не можем да направим нищо. Мъката е фатална и тежка незнам как да се подготвя и дали изобщо може човек да се подготви за загубата на най близкият ти човек. Със сигурност смъртта и ще ме удари силно и ще промени много в мен ,но трябва ли да се боря за да си остана такъв какъвто съм и да я запомня такава каквато си я знам или да променя мисленето си. Имам силна воля от нея съм я наследил дали да стана непокист и да си кажа мъка не мъка това е живота и дали това не е по доброто от това да се опитвам да я преодорявам ден след ден месец след месец. Много въпроси имам но трябва да свикна че няма да има кой да ми ги отговоря ..

Няма да те лъжа, през доста емоции ще преминеш. В началото може да изпиташ облекчение, че вече не я боли. После може би ще изпиташ гняв към нея, към себе си, към ситуацията, към роднини. В някакъв момент ще започнеш да се пазариш в умът си. Аз така от време на време просто си казвам, че искам Господ да слезе и да ми вземе каквото и когото прецени, но да ми върне мама. Пътят на тъгуването не е праволинеен. Най-чистосърдечно те съветвам да започнеш консултации с добър психолог, за да ти даде правилните техники за справяне със ситуацията. Не е нужно да минеш сам през това и не е срамно да потърсиш помощ.

Виж целия пост

Потребител

# 4 152 28 юли 2024, 17:02 ч.

А. М. 764254, съжалявам за тежкото изпитание, през което минавате ти и семейството ти.
Мъката, че каквото и да правиш, не можеш да промениш хода на нещата е достатъчна да те смаже предварително, донякъде те подготвя и психически за момента, в който се преминава границата между световете - светът, в който мама и татко са тук, и този, в който после просто ги няма, и каквото и да ти хрумне, каквото и да искаш да ги попиташ... просто е една липса, която човек някак трябва да успее да вгради в живота си от тук нататък.
Моето същество по принцип се развива в режим на оцеляване - анализирала съм си поведението след различни случки в живота ми и съм стигнала до този извод. Това, което ми помага да преживявам мъката по загубата на родителите си е да живея с хубавите спомени от годините, в които сме били заедно на тази Земя, да ги споменавам в разговори, да се радвам на неща, на които сме се радвали заедно. Трудно е да се отиде за първи път след загубата на място, с което свързваш обичан човек, който не е вече с теб... някак успяваш, някак минаваш през първите празници и паметни дни... и след това оцеляваш и живееш, защото това би искала мама, ако е до теб. Ще я носиш там, където е най-хубавото място - в сърцето си!
Аз пожелавам жената да има още дни с вас, чудеса са се случвали, дано да може някак да се обърнат нещата...

Виж целия пост

А. М. 764254

# 4 153 28 юли 2024, 18:38 ч.

Чета темата повече от месец препрочинам болката на хората и се чувствам ,че не съм сам в тази тъга . Може би се опитвам да избягам от чувствата си да заобиколя действителността . Бих потърсил помощ от психолог за да ме насочи в емоциите. Сега мисля само как ще си отиде и ,че няма да можем да се чуваме.. в тази секунда на мисъл разтърсвам глава и си казвам недей да влизаш в дупката на страданието. Не искам да се отпускам защото баща ми лабилен и се опитвам да то подготвям звъня му 10 пъти на ден сега го чувствам по близък от всякога. С жена ми тъкмо правиме опити за бебенце и в тази отвратителна ситуация намирам за какво да се хвана ..

Виж целия пост

C

# 4 154 28 юли 2024, 19:48 ч.

Няма как да заобиколиш това, което трябва да се случи. Бъди силен, подкрепяй баща си също. Това ще е много уязвим период и за него. Ти губиш майка си, той губи жената, с която е споделил живота си. В горчивината често има и нещо прекрасно, за което да се хванете, да бъдете единни. Дай Боже, да си имате хубаво и здраво детенце с жена ти. Пожелавам максимално леко преминаване през този трънлив път.

И майка си отиде от стадиий 4 метастатичен рак, обхващаше белия и черния дроб. Борбата я загубихме още преди да знаем, че се борим с нещо. Не съм си представяла, че ще си отиде когато съм на 23 години. Исках да види внуци, да видя как косите й побеляват. От тук насетне ще се моля за прекрасна свекърва, в нея да почувствам обич освен в мъжа си.

Само знам, че природата не търпи липси. Едно ще си отиде, друго ще дойде. Може би няма да е същото, но пак ще е добро. Има надежда. Просто кажи и покажи на майка си, че я обичаш. Докато е тук й кажи, че си благодарен за всичко, което е направила за теб и че се гордееш с нея. Прости й ако е сгрешила към теб. Нека го чуе и да бъде спокойна.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 258
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 423
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 788
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.