Здравейте, за съжаление и моята майчица почина на 10 май т.г. Много ми помогна тази тема, и не исках да се включвам докато не я изчета. Не мога да споделя с много хора какво ми е, тъжно ми е, но и ми е спокойно. Миличката ми майка беше доста болничка, но въпреки всички заболявания все се грижеше за нас. Като отивахме на гости, понеже живеем в друг град, и винаги "какво да ви сготвя"? Толкова й беше трудно, и последните дни преди да получи инсулта, беше много тъжна, казваше някакви неща, все едно да се сбогува. След инсулта,беше в болница 17 дни, беше и в реанимация, и след като я изписаха беше по-зле отколкото в началото. Взехме си я вкъщи в деня на изписването, и след няколко часа си замина. Радвам се, че си отиде вкъщи, заобиколена от близките, тя много мразеше болниците. И все казвам на останалите от семейството "Добре,че почина вкъщи, иначе щеше да ни е много сърдита, че сме я оставили в болницата" И така...все още ми е странно, знам, че я няма, но поне в сънищата ми идва.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2026, 22:21 ч.
# 4 127
25 юни 2024, 20:23 ч.
Съболезнования и от мен 
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
Виж целия пост
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
# 4 129
25 юни 2024, 20:51 ч.
И моят татко почина точно 3 месеца след първия инсулт. Последва втори, тежки последици и много, много мъка...
И той почина в хоспис.. беше там само 20 дни..и на 10 октомври м.г. си отиде..
И аз няма на кого да споделя, дори и на съпруга ми вече не му споделям, какво ми е в душата. На майка ми също спрях, не желая да напрягам никого.
Всички ние тук пишем, споделяме душевни терзания, тежки съдби и търсим някаква вид утеха...
Сили и съболезнования на всички загубили близки!
Виж целия пост
Съболезнования и от мен
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
И той почина в хоспис.. беше там само 20 дни..и на 10 октомври м.г. си отиде..
И аз няма на кого да споделя, дори и на съпруга ми вече не му споделям, какво ми е в душата. На майка ми също спрях, не желая да напрягам никого.
Всички ние тук пишем, споделяме душевни терзания, тежки съдби и търсим някаква вид утеха...
Сили и съболезнования на всички загубили близки!
# 4 130
25 юни 2024, 20:55 ч.
До годината не се раздава на задушниците, а на месеците. Един вид ...предвид многото изнасяния на 3,6,9 месеца и година вероятно е решено задушниците да се спестят и за това е такова поверието...
Виж целия пост
Съболезнования и от мен
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
До годината не се раздава на задушниците, а на месеците. Един вид ...предвид многото изнасяния на 3,6,9 месеца и година вероятно е решено задушниците да се спестят и за това е такова поверието...
# 4 131
25 юни 2024, 22:06 ч.
Аз чета разни книжки и опитвам да повярвам, но никак не ми се получава. Никакво усещане нямам за нещо ‘отвъд’.
Мисля си понякога какво се случва с тялото и ме побиват тръпки. Изобщо ..животът е странно нещо, да не кажа тъжно. Непрестанна борба, емоции, всеки човек-цяла вселена , а накрая…погребение, траур, спомени за поколение-две и после все едно не си живял. Просто един кръговрат.
Виж целия пост
Мисля си понякога какво се случва с тялото и ме побиват тръпки. Изобщо ..животът е странно нещо, да не кажа тъжно. Непрестанна борба, емоции, всеки човек-цяла вселена , а накрая…погребение, траур, спомени за поколение-две и после все едно не си живял. Просто един кръговрат.
# 4 132
25 юни 2024, 23:32 ч.
И аз питах нашия свещаник дали се подава си първата година на задушници,понеже бях чела, че не се, и той каза,че няма такова нещо, и че се подава. аз на черешова задушница бях в друг град, прекадих малко череши и едни бисквити и подадох на мъжа ми. Не знам дали е правилно, но както каза чинка ми на 40-то и къщата да дадеш няма да я върнеш. Само се надявам да е на място без болка и мъка, последните години ми казваше, че чака смъртта като избавление, но накрая викаше "марш,марш" все едно гонеше някой, надявам се да е на добро място просто. На мойта майка това й беше втори инсулт, но първия беше много лек и беше преди повече от 5 години. Тя почти нямаше пареза, но преди две години изкара ковид, само с хрема, но имаше последици. Краката много я боляха и беше с две патерици, които после й сложихме в ковчега.
Виж целия пост
# 4 133
1 юли 2024, 22:02 ч.
Момичета, един страничен въпрос, но знаете ли колко години след първото погребение в същия гроб може да бъде поставен друг покойник?
Майка почина преди три години. Баща ми чул, че този срок е осем години и ме тормози, че ако не е жив след пет години трябва да му търсим друг гроб. Направо ме влудява с тази тема. Снощи леко подпийнал по никое време ми звъня по телефона да ме измъчва. Споменах, че има възможност и за кремация, при което няма значение колко време е минало от първото погребение, за да се постави кутията в желания гроб, но не иска и да чуе. Такива модерни работи не били за него. Ако го погребем не при майка е убеден, че няма да ходим на неговия гроб и ще буренясва. Направо в чудо се виждам като започне да натяква едно и също.
За съжаление когато майка почина беше разгара на ковид пандемията и погребваха където сварят свободно място. Поради тази причина не успяхме да вземем семеен гроб с две места.
Виж целия пост
Майка почина преди три години. Баща ми чул, че този срок е осем години и ме тормози, че ако не е жив след пет години трябва да му търсим друг гроб. Направо ме влудява с тази тема. Снощи леко подпийнал по никое време ми звъня по телефона да ме измъчва. Споменах, че има възможност и за кремация, при което няма значение колко време е минало от първото погребение, за да се постави кутията в желания гроб, но не иска и да чуе. Такива модерни работи не били за него. Ако го погребем не при майка е убеден, че няма да ходим на неговия гроб и ще буренясва. Направо в чудо се виждам като започне да натяква едно и също.
За съжаление когато майка почина беше разгара на ковид пандемията и погребваха където сварят свободно място. Поради тази причина не успяхме да вземем семеен гроб с две места.
# 4 134
1 юли 2024, 22:28 ч.
Осем години. Успокойте баща Ви някак. За там няма ред, казваше моя близка. Не трябва да мисли за най-лошото, че и Вас да натоварва. Моята баба също искаше да е при дядо, но майка почина преди нея, а баба си отиде 7 години след това. Криво ми беше, че не успях да ги събера на едно място заради желанието и, но ходя и на двата гроба и ги поддържам еднакво. Честно казано, като гледам колко е опасно и страховито на гробищата, когато аз си отида, не искам никой да ходи на гроба ми. Струва ми се, че баща Ви може да е подтиснат от тежки мисли, по-добре с нещо да го разсейвате.
Виж целия пост
# 4 135
1 юли 2024, 22:35 ч.
Благодаря за отговора. Значи наистина е осем години. Иначе баща ми е на 83 години. Нормално е да мисли за "след това". Наборите му един след друг си отиват, че и доста по-млади хора също. Наистина няма ред за там. Успокоявам го, но няма резултат. По принцип е спокоен, но като изпие една чашка започва да повтаря едно и също и ме натоварва.
Виж целия пост
# 4 136
2 юли 2024, 01:16 ч.
Утре стават 40 дни…досега се справях все едно нищо не се е случило, но изведнъж се сринах. Буквално чувствам, че се задушавам.
Избягвах да гледам снимки, да мисля за това, да изразявам каквато и да е било емоция, но сега като че ли ме застига. И това ще мине, знам, просто споделям.
Виж целия пост
Избягвах да гледам снимки, да мисля за това, да изразявам каквато и да е било емоция, но сега като че ли ме застига. И това ще мине, знам, просто споделям.
# 4 137
2 юли 2024, 08:45 ч.
Няма какво да се направи. Просто чакате. Първо да мине ден, после седмица, месец, година( две, три, пет). Аз се бях хванала за децата. Пети- седми клас да се учи , да гоним успех и така.
Прегръщам ви.🍀
Виж целия пост
Прегръщам ви.🍀
# 4 139
2 юли 2024, 13:49 ч.
Ех, колко е трудно...тази празнота, неизвестност..
И моят татко ще има първия си небесен рожден ден сега на 5юли в петък...
Мъката е за цял живот...
Виж целия пост
Днес майка ми трябваше да има рожден ден.
И моят татко ще има първия си небесен рожден ден сега на 5юли в петък...
Мъката е за цял живот...
Препоръчани теми