Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 598
  • 5 656
# 4 170
А. М. 764254, съжалявам! Изпращам ти сила, ще имаш нужда - ти си опора на много хора около теб, сплотеността и обичта ще ви помагат.
И помни - където и да е мама, тя най-много е щастлива, когато обичаните от нея хора са добре Heart
Нека е светло на душата ѝ, и никога, никога, никога повече болка.
Виж целия пост
# 4 171
Мойте съболезнования, много е тежко!
Виж целия пост
# 4 172
Моите съболезнования!
Светлина на душата и на скъпата ти майчица!
Сила на теб и близките ти.
Продължавай да споделяш, ние сме тук да те подкрепим в тази болка.
Виж целия пост
# 4 173
Благодаря ви слушайки как хора са съпричастни към моята болка ме успокоява някак. Вече нямам страх ,че я боли и че се мъче отиде си рано рано пред очите на нейната майка моя баба. Сега мисля само за как да съм полезен на баща ми и да не му давам да губи същността си все пак той е само на 58г ...
Виж целия пост
# 4 174
Съболезнования!
Хмм да! Единственото хубаво е липсата на страх вече...онзи страх,който те парализира, когато близък страда. Ставаме доста силни, след такова нещо. Тъжно силни...
Насочи енергия към помощ за баща ти. Само това ще ви държи.
Прегръдка
Виж целия пост
# 4 175
Съболезнования.
Сила и кураж на цялото ви семейство.
Бъди упора на татко ти, баба ти, но не забравяй и себе си, твоето семейство.
От сърце желая и скоро да сбъднете чаканото    “прераждане”.
Виж целия пост
# 4 176
Искрени съболезнования.
Виж целия пост
# 4 177
Съболезнования, момче. Няма лошо в тъгата, остави я, не я контролирай в началото. Бъдете заедно всички опечалени и се подкрепяйте. И ти имаш нужда от близките си, и те от теб. Няма нищо задължително, мисли и за себе си. А и ние не знаем дали това е края на човешкия път или е просто етап от нещо безкрайно. Аз вярвам във второто.
Виж целия пост
# 4 178
Много, много съжалявам. Но това е животът. Подкрепяй баща си и особено баба си, защото тя погребва детето си.
Няма да е все така, ще има отново радост и смях в живота ти, само остави дните да минават един след друг, времето наистина лекува.

Ох, мили хора, и аз много се лутах между "Ами ако бях, ами ако не бях...". Измъчвах само себе си, то, когато се обърне каруцата, пътища много. Обичам си татето и ми липсва, но приех това, че го няма. Смъртта е отпътуване към друг свят, и аз ще отида там, ще се видим.
Виж целия пост
# 4 179
Охх,напоследък сънувам мои близки,които са починали,...някой ми казва,че са починали и се започна един рев..... 😞
Виж целия пост
# 4 180
Охх,напоследък сънувам мои близки,които са починали,...някой ми казва,че са починали и се започна един рев..... 😞

Чувала съм, че да плачеш на сън е на хубаво. Така го мисли:)
Виж целия пост
# 4 181
Аз пък вчера открих стари писма от майка ми до мен, писани преди 20 години, докато съм била студентка и на един стаж в Германия. Бях потиснала много емоциите, но ме разтърсиха силно  -спомних си каква майка съм имала и колко много ми липсва : (
От друга страна се радвам, че имам такъв вечен спомен.
Имам и едно видео от сватба, на която майка ми държа хубава  реч преди години, но не съм готова още за това. Взех и таблета й , но и него още не смея да включа.
Всъщност, не знам вие как сте, но аз като цяло избягвам да гледам снимки и да възвръщам спомени, каквито и да било. Всичко в миналото остава там и край, страх ме е някак си да не изпитам носталгия.
Виж целия пост
# 4 182
Аз наскоро гледах видеото от сватбата на брат ми и моята. Исках да видя мама щастлива, защото заради този гаден рак и последните и седмици все тези образи ми излизат в съзнанието. Болката, безнадеждността. Исках да в видя хубава и млада
И всъщност не се разстроих толкова, колкото очаквах, защото и аз хем исках, хем мислех, че ще се скъсам от рев. Но не, подейства ми успокояващо.
В същото време съм се разстройвала ей така на улицата  от жена метяща пред къщата си, която много ми напомни за мама.
На днешният ден преди една година татко го приеха в болницата, обади ми се с толкова страх и паника в гласа си, мислех че умира и се притеснявах, че няма да отида навреме, а стигнах преди линейката, макар, че работех на 200 метра под спешна помощ. Успях да откликна тогава и да бъда с него, но не можах да го спася от некадърността или по скоро безхаберието на една голяма част от българските лекари и здравни работници, в цялост. Но затова не ми се навлиза е подробности. Но още го чакам да мине както всяка събота да донесе сок и бисквити на малките си внучки, които всъщност вече изобщо не са малки.
Виж целия пост
# 4 183
Аз не мога нищо да гледам...не мога!
Не знам дали е решение,но....прескачам умишлено. Не знам и дали някога ще събера сили за това. Чудя се и как бих разказвала на сина ми за нея...без да го разстроя с моите реакции.
Виж целия пост
# 4 184
Аз също не мога да гледам нейни снимки,боли ме от това!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия