На мен пък ми се искаше мама да има повече снимки, за последните пет години дали имаме три-четири общи и това е, а живяхме заедно. За щастие една от тях е направена от фотограф на едно събитие, което посетихме и си я сложих в рамка върху един от шкафовете, да си я гледам.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2026, 11:44 ч.
# 4 186
13 авг. 2024, 08:20 ч.
Аз съм записала няколко видеа през годините с баба и баща ми и редовно си ги пускам. После имам чувството, че все едно съм се видяла този ден с тях. Щастлива съм, че съм ги видяла и чула и ми е леко.
Виж целия пост
# 4 187
13 авг. 2024, 13:31 ч.
Днес стават 10 години без Мама 🥀🥀 Няма такова понятие “преживяхте ли го”. Не се преживява, просто се живее с мъката.
Виж целия пост
# 4 188
13 авг. 2024, 13:47 ч.
Днес прочетох нещо, което изразява мислите ми.
...Докато има любов, ще има и скръб. Скръб от отминаването на времето, от това как животът продължава наполовина завършен, от празните пространства, които някога са били изпълнени със смеха и енергията на хора, които сме обичали.
Докато има любов, ще има скръб, защото скръбта е естественото продължение на любовта.
Тя се появява в коридорите на магазините, които някога сме посещавали, в наполовина изпитата бутилка вино, която изливаме, в аромата на парфюм, който усещаме две години след като някой си е отишъл.
Скръбта е огромен неонов знак, издигащ се над всичко, сочещ навсякъде, обявяващ на висок глас: „Тук имаше любов.“ А с по-дребен шрифт, тихо: „Любовта все още е тук.“
Хайди Прийбе
Виж целия пост
...Докато има любов, ще има и скръб. Скръб от отминаването на времето, от това как животът продължава наполовина завършен, от празните пространства, които някога са били изпълнени със смеха и енергията на хора, които сме обичали.
Докато има любов, ще има скръб, защото скръбта е естественото продължение на любовта.
Тя се появява в коридорите на магазините, които някога сме посещавали, в наполовина изпитата бутилка вино, която изливаме, в аромата на парфюм, който усещаме две години след като някой си е отишъл.
Скръбта е огромен неонов знак, издигащ се над всичко, сочещ навсякъде, обявяващ на висок глас: „Тук имаше любов.“ А с по-дребен шрифт, тихо: „Любовта все още е тук.“
Хайди Прийбе
# 4 189
13 авг. 2024, 14:07 ч.
Прегръдка силна за теб! 
Виж целия пост
Днес стават 10 години без Мама 🥀🥀 Няма такова понятие “преживяхте ли го”. Не се преживява, просто се живее с мъката.
# 4 190
13 авг. 2024, 19:53 ч.
Силно те прегръщам и знам,че е тежко, дори на моменти нереално!
Виж целия пост
Днес стават 10 години без Мама 🥀🥀 Няма такова понятие “преживяхте ли го”. Не се преживява, просто се живее с мъката.
# 4 191
13 авг. 2024, 22:05 ч.
При мен минаха почти три години и половина. Болката не е като в началото, но още я има. Липсата не изчезва и ще остане завинаги. В началото на този месец отмина поредният рожден ден, който посрещнахме на гробищата, а не вкъщи около трапезата. Тежко е в такива моменти.
Виж целия пост
# 4 192
17 авг. 2024, 18:29 ч.
Все си мисля за мама тези дни и за хубавите ни моменти. Честно казано, повече ми беше като приятелка. Докато бях в гимназия, от време на време ми звънеше да ме изкара от часовете, за да отидем да пием кафе или защото ми е харесала нещо от магазин за дрехи, но на снимки нямало да преценя добре.
Всичките ми приятелки я обичаха и по-често идваха на гости заради нея. Беше допълнителна "мама" за много от тях, звъняха й докато работи, да се прибира по-бързо вкъщи и да ни прави компания. Хвърляха й се на врата докато я видят.
Страшно много ми липсва. Тя просто имаше една уникално успокояваща енергия, а нейните прегръдки бяха късче рай на земята. Докато я видех и ми се приспиваше. Все още си мисля, че случилото се е един лош сън. Все си мисля, че ще отвори вратата усмихната, ще си сипем по едно както преди и ще се посмеем на нещо. Отиде си на 50, а ни очакваха много много хубави моменти заедно. Вече не виждам смисъл нещо да се случва, щом тя няма да е тук да го види.
Виж целия пост
Всичките ми приятелки я обичаха и по-често идваха на гости заради нея. Беше допълнителна "мама" за много от тях, звъняха й докато работи, да се прибира по-бързо вкъщи и да ни прави компания. Хвърляха й се на врата докато я видят.
Страшно много ми липсва. Тя просто имаше една уникално успокояваща енергия, а нейните прегръдки бяха късче рай на земята. Докато я видех и ми се приспиваше. Все още си мисля, че случилото се е един лош сън. Все си мисля, че ще отвори вратата усмихната, ще си сипем по едно както преди и ще се посмеем на нещо. Отиде си на 50, а ни очакваха много много хубави моменти заедно. Вече не виждам смисъл нещо да се случва, щом тя няма да е тук да го види.
# 4 193
17 авг. 2024, 20:24 ч.
Мойте съболезнования за майчицата ти.
Извинявам се но ти ли си момичето , което започна темата преди много години?
Ако си ти , радвам се,че си добре и че все още мислиш за майка си . И още нещо,ти ме даде сили да пиша тук .
Ако не си ти пак се радвам,че си си намерила място тук в темата.
Виж целия пост
Все си мисля за мама тези дни и за хубавите ни моменти. Честно казано, повече ми беше като приятелка. Докато бях в гимназия, от време на време ми звънеше да ме изкара от часовете, за да отидем да пием кафе или защото ми е харесала нещо от магазин за дрехи, но на снимки нямало да преценя добре.
Всичките ми приятелки я обичаха и по-често идваха на гости заради нея. Беше допълнителна "мама" за много от тях, звъняха й докато работи, да се прибира по-бързо вкъщи и да ни прави компания. Хвърляха й се на врата докато я видят.
Страшно много ми липсва. Тя просто имаше една уникално успокояваща енергия, а нейните прегръдки бяха късче рай на земята. Докато я видех и ми се приспиваше. Все още си мисля, че случилото се е един лош сън. Все си мисля, че ще отвори вратата усмихната, ще си сипем по едно както преди и ще се посмеем на нещо. Отиде си на 50, а ни очакваха много много хубави моменти заедно. Вече не виждам смисъл нещо да се случва, щом тя няма да е тук да го види.
Всичките ми приятелки я обичаха и по-често идваха на гости заради нея. Беше допълнителна "мама" за много от тях, звъняха й докато работи, да се прибира по-бързо вкъщи и да ни прави компания. Хвърляха й се на врата докато я видят.
Страшно много ми липсва. Тя просто имаше една уникално успокояваща енергия, а нейните прегръдки бяха късче рай на земята. Докато я видех и ми се приспиваше. Все още си мисля, че случилото се е един лош сън. Все си мисля, че ще отвори вратата усмихната, ще си сипем по едно както преди и ще се посмеем на нещо. Отиде си на 50, а ни очакваха много много хубави моменти заедно. Вече не виждам смисъл нещо да се случва, щом тя няма да е тук да го види.
Извинявам се но ти ли си момичето , което започна темата преди много години?
Ако си ти , радвам се,че си добре и че все още мислиш за майка си . И още нещо,ти ме даде сили да пиша тук .
Ако не си ти пак се радвам,че си си намерила място тук в темата.
# 4 194
17 авг. 2024, 20:36 ч.
Това е авторката на темата:
Виж целия пост
Вече много рядко влизам в бг мама - може би веднъж на шест месеца. И всеки път се стряскам, когато видя, че темата ми си стои и си е активна почти осем години, след като я започнах. После си поемам дълбоооко въздух и си казвам, че всъщност така трябва да е. Пишете, много пишете - това трябва да се изпише, да излезе, да се изстрада... Прегръщам всички, които сега са запратени в началото на този път, и... преодолява се, но все си остават онези тъжни минути, когато просто липсва.
# 4 195
17 авг. 2024, 21:59 ч.
Съжалявам, наистина
Всяка загуба на родител е дълбоко травмираща и ужасна, но съм си мислела, че точно на такава възраст е особено болезнено- хем си достатъчно голям и осъзнат какво точно се случва, хем все още си млад и остават твърде много години ( в общия случай) да живееш без нея. А и точно когато предстои да създадеш семейство или си с малки деца, много тежи, че не можеш да споделиш тези моменти с най-близкия си човек, който е и част от душата ти.
Вчера синът ми, който е почти на 6, без почти никаква връзка сподели, че не искал да пораства , защото тогава сме щели да умрем с баща му...
Виж целия пост
Все си мисля за мама тези дни и за хубавите ни моменти. Честно казано, повече ми беше като приятелка. Докато бях в гимназия, от време на време ми звънеше да ме изкара от часовете, за да отидем да пием кафе или защото ми е харесала нещо от магазин за дрехи, но на снимки нямало да преценя добре.
Всичките ми приятелки я обичаха и по-често идваха на гости заради нея. Беше допълнителна "мама" за много от тях, звъняха й докато работи, да се прибира по-бързо вкъщи и да ни прави компания. Хвърляха й се на врата докато я видят.
Страшно много ми липсва. Тя просто имаше една уникално успокояваща енергия, а нейните прегръдки бяха късче рай на земята. Докато я видех и ми се приспиваше. Все още си мисля, че случилото се е един лош сън. Все си мисля, че ще отвори вратата усмихната, ще си сипем по едно както преди и ще се посмеем на нещо. Отиде си на 50, а ни очакваха много много хубави моменти заедно. Вече не виждам смисъл нещо да се случва, щом тя няма да е тук да го види.
Всичките ми приятелки я обичаха и по-често идваха на гости заради нея. Беше допълнителна "мама" за много от тях, звъняха й докато работи, да се прибира по-бързо вкъщи и да ни прави компания. Хвърляха й се на врата докато я видят.
Страшно много ми липсва. Тя просто имаше една уникално успокояваща енергия, а нейните прегръдки бяха късче рай на земята. Докато я видех и ми се приспиваше. Все още си мисля, че случилото се е един лош сън. Все си мисля, че ще отвори вратата усмихната, ще си сипем по едно както преди и ще се посмеем на нещо. Отиде си на 50, а ни очакваха много много хубави моменти заедно. Вече не виждам смисъл нещо да се случва, щом тя няма да е тук да го види.
Съжалявам, наистина
Всяка загуба на родител е дълбоко травмираща и ужасна, но съм си мислела, че точно на такава възраст е особено болезнено- хем си достатъчно голям и осъзнат какво точно се случва, хем все още си млад и остават твърде много години ( в общия случай) да живееш без нея. А и точно когато предстои да създадеш семейство или си с малки деца, много тежи, че не можеш да споделиш тези моменти с най-близкия си човек, който е и част от душата ти.
Вчера синът ми, който е почти на 6, без почти никаква връзка сподели, че не искал да пораства , защото тогава сме щели да умрем с баща му...
# 4 196
19 авг. 2024, 08:34 ч.
Винаги е трудно да загубиш мама,но още по болезнено е когато не може да те види теб мама. Да споделяш с нея това вълшебство. А и тогава наистина малко повече започваме да разбираме нашите майки.
Аз се радвам, че мама видя моите момичета. И те я запомниха. След тежката операция на сърцето, когато успя да оцелее моята малката тъкмо беше направила две години и на брат ми малкото момче и той, имат два месеца разлика. Видя ги как станаха ученици и те ще имат спомен за нея. Благодарна съм много за това. Когато се гневях, че Бог ми я отне, гледах да си напомням, че пак той ми даде тези безценни 6 години с децата ми и с мен.
Виж целия пост
Аз се радвам, че мама видя моите момичета. И те я запомниха. След тежката операция на сърцето, когато успя да оцелее моята малката тъкмо беше направила две години и на брат ми малкото момче и той, имат два месеца разлика. Видя ги как станаха ученици и те ще имат спомен за нея. Благодарна съм много за това. Когато се гневях, че Бог ми я отне, гледах да си напомням, че пак той ми даде тези безценни 6 години с децата ми и с мен.
# 4 197
19 авг. 2024, 22:53 ч.
Точно днес си спомних за моята мама в тази насока, но при мен тя не можа да види внуците си. В момента и двете със сестра ми чакаме втори и най-много ме измъчва мисълта "ами ако....", каква прекрасна баба щеше да е тя, колко щеше да е различно. Когато пътуваме, виждам млади, на подобна на нейната възраст, баби и дядовци с внуците и всеки път при такава гледка си я представям. Липсва ми!
Виж целия пост
# 4 198
20 авг. 2024, 00:15 ч.
Охх...и на мен за това ми е най,най- мъчно.
Три месеца беше баба моята мама
Знам, че би била най- готината и всеотдайна баба. Беше и такава мечта,толкова го чакаше....че някак все едно си даде душицата, за да дойде той. Така го чувствам. Като да е сключила сделка. Толкова нелепо беше!
Но поне го видя,макар и за много кратко. Един път го разходи с количката ,това и беше. Тогава ми каза, че в този момент е най- щастлива. Късаше ми се сърцето,тя грееше...болна и с ужасна диагноза без надежда, а той....беше като спящ ангел. Много сюрреалистично беше:( смъртта, която идва и животът,който започва, а аз...в средата. Трябваше да пусна нея и да поема него...
Още не мога да простя на онзи горе, който ни подреди така. Но все пак му благодаря за възможността изобщо да се видят и че...за момента пази тате и мога поне тази връзка да видя. Велико е! Толкова силна и различна е тази любов с детето на детето ти...
Но мама- няма кой да замести. И за мен и за детето ми. Често се питам, с какво са по- добри хората които успяват да си поживеят с внуците. Грозно завиждам за това. Често на нейни приятелки...срам ме е, но така се чувствам.
Виж целия пост
Три месеца беше баба моята мама
Знам, че би била най- готината и всеотдайна баба. Беше и такава мечта,толкова го чакаше....че някак все едно си даде душицата, за да дойде той. Така го чувствам. Като да е сключила сделка. Толкова нелепо беше!
Но поне го видя,макар и за много кратко. Един път го разходи с количката ,това и беше. Тогава ми каза, че в този момент е най- щастлива. Късаше ми се сърцето,тя грееше...болна и с ужасна диагноза без надежда, а той....беше като спящ ангел. Много сюрреалистично беше:( смъртта, която идва и животът,който започва, а аз...в средата. Трябваше да пусна нея и да поема него...
Още не мога да простя на онзи горе, който ни подреди така. Но все пак му благодаря за възможността изобщо да се видят и че...за момента пази тате и мога поне тази връзка да видя. Велико е! Толкова силна и различна е тази любов с детето на детето ти...
Но мама- няма кой да замести. И за мен и за детето ми. Често се питам, с какво са по- добри хората които успяват да си поживеят с внуците. Грозно завиждам за това. Често на нейни приятелки...срам ме е, но така се чувствам.
# 4 199
20 авг. 2024, 02:04 ч.
И аз имам такива помисли понякога, признавам си - когато правя сравнение с деца, които порастват с бабите си или дори са отгледани от тях. Опитвам да ги стопирам обаче , когато се сетя и колко деца пък са принудени да растат без майка… редовно детето ме пита защо Еди кой си няма вече майка или татко ме побиват тръпки.
Та нека се молим ние самите да сме живи и здрави, за да бъдем максимално дълго до децата си,
Виж целия пост
Та нека се молим ние самите да сме живи и здрави, за да бъдем максимално дълго до децата си,
Препоръчани теми