Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2026, 11:44 ч.

423 573
5 656

schreier - Ентусиаст

T

# 4 275 28 окт. 2024, 22:22 ч.

Аз не мисля, че тук има човек, който да не си задава същите въпроси- барабар с мен:(
Не е същото, когато става въпрос за скъп човек! И аз обръщам света за пълни глупости, поглъщат ме тотално, но...за нея- не можах някак, въпреки, че диагнозата е ясна- без шанс и тук и в чужбина.
Обяснявам си го с това, че не сме себе си пред тази опасност. Включваш странен режим за оцеляване. И да- с доза егоизъм, точно защото губиш нещо толкова скъпо. Отказваш да приемеш, бягаш,страх те е...
Има само едно по-лошо от това.
Всички се тресем с тази вина и така ще е до края, но това, което ме спасява е, че знам какво ТЯ би ми казала. И бих го казала същото на детето си!
Истината е в клишетата- докато имаме всичко това- да му се радваме,но- късно го разбираме, уви. Бързаме,бягаме,искаме своето кътче спокойствие...
Как се дразнех,че все ме питаше добре ли съм😭 ми- ВЕЧЕ НЕ СЪМ

Виж целия пост

# 4 276 29 окт. 2024, 09:38 ч.

Вината, това гадно малко червейче, което дълбае и дълбае в нас......
Както и Tirex писа "Не е същото, когато става въпрос за скъп човек!" Аз бях в тотален ступор. Два месеца преди майка да и открият рака, татко беше със съмнение за дискова и искаха операция, изчетох където, каквото пише за рисковете от нея и алтернативата от не направянето и. След това неговото се оказа не дискова, а не открита лаймска болест, превърнала се в хронична такава. Започна четене за лаймска болест. И накрая и образуванието на майка, което от рак на яйчника, премина в рак на перитонеума. Четене, четене, консултации с лекари, на живо, с изпратени дискове до разни професори за мнение. Единият в една болница, другият в друга.
А трябваше просто да бъда до тях. Да мина с тях емоционално през това, не само в грижата за физическото им оцеляване, което при майка за съжаление беше невъзможно, твърде напреднало беше всичко. А ние се правехме, че все едно не е така, че има време, че не си отиваше пред очите ни, за да не изплашим нея, но тя си знаеше и сигурно е искала да говори с нас, може би и да се сбогува, знам ли. Sob

Sob

Виж целия пост

Б

Почетен член

# 4 277 29 окт. 2024, 10:00 ч.

Аз не чувствам вина, направихме всичко, и тя направи всичко, но все си е гадно и да няма на кого да се ядосаш. Трети месец минава и просто нереално и невъзможно. Не знам как се приема такова нещо. Губила съм и други близки, в ръцете ми са умирали също, но това ново ниво на невъзможност да се възприеме. Чувахме се по сто пъти на ден, пишехме си, живееше от другата страна на улицата, а сега е просто потрес всичко това. И удря на вълни, в някои дни и моменти имам чувството, че съм го осъзнала и приела, и после се стряскам, майка ми е умряла, как е възможно... Винаги е изглеждала толкова силна, чак безсмъртна. И хем беше болна цели три години, не е изненада, че си отиде, но ето. Като гледам заглавието на темата и си мисля, че не се преживява това, просто си го носиш напред.

Виж целия пост

P

# 4 278 29 окт. 2024, 11:51 ч.

Да, самата липса не може да се преживее, даже става по-силна с времето сигурно.
Особено при връзката майка-дъщеря…имаме нужда от подкрепа, съвет, утеха. И то не чии да е, а точно техния съвет Sad

Sad

Незаменими и непрежалими са нашите майчици.

Сега покрай всичко се чудя как да предпазя детето си. И хем искам непрекъснато да го гушкам , да си говорим, да задържам всеки миг с него, хем искам да не се обвързваме прекалено силно емоционално, за да не страда някога. Знам , че е тъпо, но колкото по-силна любов и връзка, толкова по-силна тъга …

Виж целия пост

T

# 4 279 29 окт. 2024, 16:16 ч.

Цитат на: B_NADI в вт, 29 окт 2024, 09:38

Вината, това гадно малко червейче, което дълбае и дълбае в нас......
Както и Tirex писа "Не е същото, когато става въпрос за скъп човек!" Аз бях в тотален ступор. Два месеца преди майка да и открият рака, татко беше със съмнение за дискова и искаха операция, изчетох където, каквото пише за рисковете от нея и алтернативата от не направянето и. След това неговото се оказа не дискова, а не открита лаймска болест, превърнала се в хронична такава. Започна четене за лаймска болест. И накрая и образуванието на майка, което от рак на яйчника, премина в рак на перитонеума. Четене, четене, консултации с лекари, на живо, с изпратени дискове до разни професори за мнение. Единият в една болница, другият в друга.
А трябваше просто да бъда до тях. Да мина с тях емоционално през това, не само в грижата за физическото им оцеляване, което при майка за съжаление беше невъзможно, твърде напреднало беше всичко. А ние се правехме, че все едно не е така, че има време, че не си отиваше пред очите ни, за да не изплашим нея, но тя си знаеше и сигурно е искала да говори с нас, може би и да се сбогува, знам ли. Sob

Sob

И ние се правихме, че не е толкова страшно, макар и всички да знаехме, тя- най вече.
Не мисля, че има майка, която да иска да се сбогува. Как се понася това?! Те са като животните- оттеглят се тихо, за да не притесняват. И ние ще искаме това да направим. Има ли смисъл от думи в тия моменти? Как се изрича,как се приема?!
Не бих могла...тя- също, твоята вероятно- също.
Това е едно безвремие,в което искаш всичко да направиш и кажеш,а всъщност- нищо не можеш.
Няма и смисъл от тежки и последни думи. Любов е всичко,което остава и огромна тъга. Те са ни дали първи дъх и не искат да видим техния последен. Не искам да вярвам,че това приключва. Носим силата им и посланието е предай нататък.

Виж целия пост

# 4 280 29 окт. 2024, 16:22 ч.

Благодаря ти Tirex!
Разплака ме, но някак си облекчаващо.

Виж целия пост

T

# 4 281 29 окт. 2024, 16:26 ч.

Е...да ти го върна жеста. И ти мен. Припознах се просто...толкова е еднакво Sad

Sad

загуби,чувства,емоции,тъга,страхове. Най- човешките неща.

Виж целия пост

D

# 4 282 29 окт. 2024, 16:50 ч.

Tirex, подкрепям и чувствам същото на 100%. Душата ми да бяха изтръгнали в онзи момент, не бих се сбогувала явно и на глас. Нито Тя. Макар и двете ясно да знаехме какво престои. Непосилно е това.
Съжалявам и съчувствам за загубите на всички!

Виж целия пост

P

# 4 283 29 окт. 2024, 17:10 ч.

При нас се получи неволно сбогуване. Разказах й какво се случва последните дни, показвах снимки от телефона, обадих се на брат ми да го чуе.
Последните ми изречени думи бяха -Нали знаеш , че много те обичам ‘ ..в момента , в който е получавала втори масивен инсулт.
Поне успях да го кажа и беше последното , което чу от мен. Оставих я да поспи уж, аз не знаех, че е чак толкова зле, и след няколко часа беше в кома, от която не излезе.

Последните години като че ли бях най-лошата дъщеря, а умираше за мен.
Но това е кръговратът на живота, един ден ще ми се връща.

Виж целия пост

J

# 4 284 29 окт. 2024, 20:49 ч.

Исках да попитам, някоя от Вас, дали е сънувала нещо което и е подсказало че това ще се случи, странности, които се случват за първи път, понеже на мен ми се случи, и беше ужасно...

Виж целия пост

F

# 4 285 29 окт. 2024, 21:39 ч.

Цитат на: jomi в вт, 29 окт 2024, 20:49

Исках да попитам, някоя от Вас, дали е сънувала нещо което и е подсказало че това ще се случи, странности, които се случват за първи път, понеже на мен ми се случи, и беше ужасно...

Здравейте, при мен имаше много, постоянни кошмари от около април 2023г. Бях бременна за 2ри път, предстоеше операция за смяна на тазобедрена става на майка ми и сънувах само неприятни сънища и всички водеха и подсказваха, че ще се случи нещо ужасно. Първо си мислех, че с мама. Слава Богу всичко мина много добре. Сънищата обаче продължиха. Тогава си мислех, че с бебето ще се случи нещо или с мен...
И така до 10 юли, когато татко е получил първия инсулт. Разбрах три дни по- късно и тогава спряха кошмарите. Като гръм от ясно небе ми дойде. Родих 2 седмици по- късно и на 10.10.2023г татко почина.

Виж целия пост

C

# 4 286 29 окт. 2024, 21:43 ч.

Имах сън, който тогава не разчетох, но после разбрах.
jomi, ти какво преживяване имаше?

Виж целия пост

J

# 4 287 29 окт. 2024, 22:03 ч.

Цитат на: caprice в вт, 29 окт 2024, 21:43

Имах сън, който тогава не разчетох, но после разбрах.
jomi, ти какво преживяване имаше?

Сънувах още миналата година, а това се случва изключително рядко при мен, че съм в някакво село, тъмно е, и една единствена къща свети. Влизам, и една възрастна жена седнала на една маса, и ми вика "Майка ти ще умре"...викам и ти си луда, и се събуждам, всичко в мен се тресе, не знам къде се намирам, и малко след това тръгнахме по болници за бъбреците, понеже не бяха много добри изследванията и тогава. И сега - началото на лятото, сънувам същата жена която ме кара да си избера колко години да живее майка ми, като на единия лист имаше числото 3 а на другия 1...седмица след това тръгнахме по лекари за запушване на артерия на крака, понеже палеца и беше посинял, но понеже сме временно в Бургас, избора бе нищожен. Намерихме млад и добър лекар, който щеше да я оперира, но я стресна с бъбреците, заради ангиографията, и започнахме да търсим друг в друг град. Намерихме, и деня в който трябваше да постъпи, не тръгнахме, понеже не се чувстваше добре (все отлагаше и се страхуваше), и същия ден вечерта, в 00:00 започна адът с болки в крака...един ден я делеше от това сега да е тук, и жива...Умъртвиха я!

Виж целия пост

C

# 4 288 29 окт. 2024, 22:57 ч.

Зловещо наистина.

Виж целия пост

# 4 289 29 окт. 2024, 23:26 ч.

Преди това, не съм сънувала, но... Лятото на 2021г. както всяка година бяхме по време на отпуската при нашите ( от малък крайморски град съм) и за първи път категорично, не искахме да си тръгваме. Свърши отпуската. Дори, не знам как да го опиша. Аз съпруга ми и големият ми син в деня в който си тръгнахме за София бяхме много тъжни. Всяка година ходим по два-три пъти, но този път тръгвайки си се чувствахме зле. Първите около 40 километра просто мълчахме след което слязохме да се разтъпчем се прегърнахме и се разплакахме и тримата . Мъжът ми не
плаче по принцип и изобщо цялото усещане беше странно. Това се случва през август. Края на септември отидохме при нашите отново и както им каза мъжът ми,, да си приберем душите". Ноември мама разбра, че е болна и на 13 декември почина. Все още, нямам обяснение за това което се случи лятото. Единственото за което се сещам, че някак явно сме усещали. Липсва ми много! Мама ♥️🥺

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 255
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 373
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 781
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.