Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Аз сънища не съм имала, но някак усетих когато татко почина. Беше внезапно при него, но точно в часа, в който е починал аз някак усетих и ми мина мисълта през главата - "Ами ако не го видя този човек повече..". Странно е..

Майка ми почина внезапно в съня си, а беше само на 50г, на днешна дата преди 7г.

Учих в чужбина по това време, тъкмо бях започнала втори курс, бях получила обаждания сутринта от баба ми, но не съм чула, защото бях заспала. При събуждане погледнах телефона си и видях съобщение от не кой да е, а една съседка което гласеше “майка ти почина, моля свържи се със сестри си, нямаме връзка с нея.” Още помня чувството и всеки един малък детайл от този ден.

Ужас... светла и памет! Без време съвсем. И причина...
И аз помня детайли,които не искам да помня.
До живот ще е това.

Точно детайлите около края искам да забравя , да изтрия от паметта си завинаги, но уви,  ежедневно присъстват в мисълта ми, минават като ток през тялото ми. Искам да помня само хубавите моменти, прекрасния човек , който беше преди болестта.

Относно детайлите - когато ме извикаха в болницата, че е починала и трябва да подпиша отказ от аутопсия, помня че по пътя от вкъщи към болницата забелязах, че пребоядисват пешеходните пътеки, мантинелите и уличната маркировка из града. И до днес миризмата на латексова боя ми напомня онзи ден. Дори първия път след смъртта на мама, когато отново усетих тази миризма (съседи си боядисваха вратата) се разплаках.

И при мен има мъчни детайли ,който само като усетя или видя ,мозъка ми автоматично включва. В тази болница където почина мама,само като наближа с автобуса и избухвах в рев с хълцане, избягвах да пътувам с колата по тази причина. И аромати и хора, ми напомнят и още ми разбиват сърцето.

На днешната дата мама имаше РД и това е шестата година вече на която вместо празник ходя на гробищата с цветя за мама. Е тази година и не мога и да отида днес, защото вече работя в друго населено място и докато се прибера и е станало мрак. А утре е задушница и ще е пълно с народ, а аз обичам да ходя като няма никой кажи речи. И отделно тя почина в петък и преди си ходех тогава и сега ми е някак криво и от сутринта ми се насълзяват очите. Можех да си пусна отпуск и да отида, но реших, че трябва да продължа и без това всички ми казват, че твърде често ходя. Да знам, че не е там, но някак си ми е успокояващо да отида, ние сме от малък град и не е далеч. Говоря и понякога, обикновено когато нещо ми тежи в ежедневието, а понякога просто седя и тихо си плача, по често за себе си, не толкова за нея.

И сега се сетих за това написано от Polikseni

Не "предпазвай" детето си от любовта и привързаността си. То пак ще страда някой ден, неизбежно е. Но поне ще си оставила себе си в нея/него. Аз съжалявам, че не съм била по-близка с майка ми, че не съм я познавала повече. Но тя беше от друго поколение, не изразяваше толкова открито емоциите си. Мисля се че и аз не се разкривах твърде пред нея, защото беше твърде обгрижваща, все тръгваше да ме защитава едва ли не, а аз просто съм искала да споделя. И честно казана абсолютно благородно завиждам на по близката връзка, която описвате повечето  с майките си. Сега се опитвам с моите две момичета да създам тази близост, която на мен ми е липсвала, дано успявам.

Днес сложих плочата на татко.
Погледнах гроба и са вече всички там: брат ми, мама, татко, неговите родители.
Аз съм последната от тази фамилия.
Само се моля за здраве и още дълги години с детето ми, защото особено то има огромна нужда от мен.

Около година преди да се случи това с татко, започнах да го сънувам с покойните ми баба и дядо и мъжа на леля (също покойник). Сънувах ги все на едно и също място, и все нещо си говореха спокойни. Дни преди татко да постъпи в болница сънувах ужасна буря, реката беше придошла, видях  съседка също покойница и в попитах на къде да поема. Каза, че изборът ще е мой, но каквото и да избера ще е добре. После видях, че с татко и сестра ми и майка ми вървим по една пътека покрай вада, беше кално и мрачно. В ноща, в която се е влошил си легнах, затворих очи и още преди да заспя ми се яви той, усмихнат и здрав, явно е бил дошъл да се сбогува. После в продължение на около 2 седмици го сънувах често, говореше ми, че не си е отишъл, че е жив. Сънищата бяха много ярки, можех да го усетя. Последно го сънувах преди няколко седмици, уби една огромна змия, за да ни предпази мен и сестра ми.
Моите сънища и предчувствия много показват, от години е така. Най-интересното е, че аз принципно съм паника, изтивам като чуя нещо лошо, но когато стана това с татко и като казаха, че има тумор го приех много хладнокръвно.
В момента съм на хиляди километри от България и вчера и тук имаше нещо като нашата задушница, само че носят единствено цветя. А днес ми разказаха, че всъщност не погребвали мъртвите си, а ги полагали и от време на време ходели да сменят покривалата върху тялото. Честно казано това ми дойде в повече като информация.

Къде ги полагат? Това в коя държава?

В Мадагаскар. Доколкото разбрах ги полагат в някакви гробници, но честно казано не влизах в детайли, защото само като си го представих и ме втресе.

Сигурно ги балсамират.

Възможно е. Нямам сили да ги разпитвам.
Различни обичаи и традиции.

“Танц с мъртвите” се казва техния обичай. Няма да разказвам какво представлява. Всеки може да напише в Гугъл и да прочете. Не ми звучи приятно на мен, но такава им е традицията

В някои краища на България също има странни обичаи, свързани с мъртвите.

https://www.youtube.com/watch?v=gfKt8Df9EG8