Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 484
  • 5 655
# 4 470
Помня едно време на погребения- после се правеше почерпка някъде и тъжното настроение неминуемо минаваше в приповдигнато такова.
Тогава бях дете и ми беше странно, но сега го разбирам.Надали някой иска да се смее с цел да се подиграва, да злонамерничи, просто хората се събират някои не не са се виждали с години, от дума на дума кажат нещо хубаво за себе си, нещо весело, усмихнат се.Животът си върви, въпреки нашите мъки.
На погребението на мама седнах и си говорих с една от нейните приятелки, помня че се усмихвах, тя нещо хубаво ми казваше за мама.Тази жена повече не я видях, почина малко след това.
То след погребението на мама седнахме в едно заведение. Нали такава е традицията, която повелява. Вярва се, че и починалият е на масата с нас. И аз се усмихвах и се смеех. Не е грехота. Просто доста хора бяха и забравих мъката си за миг. Но като се прибрах вкъщи, пълно опустошение беше. Мъката ме завладя напълно.
Виж целия пост
# 4 471
Исках да кажа, че надали роднините са се смяли, защото им е било много весело.
Аз такива сбирки не съм правила след това, нямах нужда.
Виж целия пост
# 4 472
Всички, които остават ‘на масата’ образно казано след погребението, един ден ги чака същото. Така или иначе сме смъртни, защо да отричаме живота..докато още го има. Всеки тъгува и преживява по различен начин. Празнотата и липсата остава завинаги, но колкото по-скоро успяваме да си набавим и позитивни емоции, толкова по-добре. Така ще сме по-полезни за себе си и близките около нас. Аз отдавна съм казала на мъжа ми, че не искам да се спазват никакви формалности, траури к т.н , ако ме надживее-нека правят каквото искат и както им е по-лесно и удобно. Независимо дали ни харесва, животът ще си продължи и без нас-нека да е по-позитивно и щастливо.
Виж целия пост
# 4 473
Днес се навършват 2г от загубата на свекърва ми. Много ми липсва, имахме най-хубавите възможни взаимоотношения. Много често се сещам за нея последно време. С татко си отидоха в една година, дано някъде да са заедно двамата. Не можаха да присъстват на сватба, а и двамата така се радваха че ще се женим с мъжа ми Sad Сега си споделяме една съдба, с по един починал родител и някак станахме по-сплотени и обичащи се.
Виж целия пост
# 4 474
От както прочетох тези редове, не спирам да мисля за това..... Как ли бих изглеждала в очите на мама?...🤔 😭
Въпреки,че съм далеч от баба, но момчетата да големи. Разговарям като с големи мъже с тях.
Как ли щях да изглеждам в нейните очи - дали правилно възпитавам синовете си!?
Виж целия пост
# 4 475
Аз ...това се опитвам- да създам един прекрасен мъж. Така, както тя би искала...за нейна и моя гордост. Мама беше изключително достоен човек и ценеше много хубавите мъжки качества. Уви- не и се получи добре с моя брат и и беше голяма мъка това. Не че е зависело изцяло от нея естествено! За съжаление той и даде доста поводи да се срамува и страда. Не можеше да приеме,че е отгледала и възпитала такъв човек. Грях ми на душата,но той доста помогна да я стигне това чудо,от което си отиде. И последните и дни не пощади...та така- отплеснах много,но същността беше, че се опитвам да възпитам един достоен мъж сега, с който мама много да се гордее от горе. И някак...май се получава. Вярвам,че ми помага много в това. Кънтят ми всичките и реплики в главата, от дете. Всичко важно, което е искала да ни научи. Сега е важно за мен да предам. И все пак- исках да живеем заедно това!
Скоро попаднах на някакво стихотворение. Баба и дядо към внуче. Имаше нещо от сорта- спи мое мило внуче,сърце на моето дете. Много ми се заби това- СЪРЦЕ НА МОЕТО ДЕТЕ. Казва всичко, което чувствам,че ми е отнето.
Виж целия пост
# 4 476
. Мама беше изключително достоен човек и ценеше много хубавите мъжки качества. Уви- не и се получи добре с моя брат и и беше голяма мъка това. Не че е зависело изцяло от нея естествено! За съжаление той и даде доста поводи да се срамува и страда. Не можеше да приеме,че е отгледала и възпитала такъв човек. Грях ми на душата,но той доста помогна да я стигне това чудо,от което си отиде. И последните и дни не пощади..

Тирекс! Ти за моя брат ли пишеш!?
Това, което чета се случи и в нашето семейство ....
Много е кофти чувството...
Виж целия пост
# 4 477
Няма да повярвате , но и с моя брат…
Винаги е бил адски труден и само тревоги, но от 20 г. разви тежко психическо заболяване . За това не е виновен, но не искаше да се лекува и страшно ги тормозеше. Всичко това буквално съсипа майка ми и на 55 г беше вече развалина Sad
Виж целия пост
# 4 478
А моята едва направи 47 и си отиде!
В голяма степен брат ми има вина, понеже ситуацията беше адски напрегната и сложна - дела, адвокати, документи, и всичко що може да се измисли! И то за нещо, което беше ясно - кой , на кого, защо... Но човек като е боклук...!
Виж целия пост
# 4 479
Искрено съжалявам,че и по това сме сестри по съдба:(
Виж целия пост
# 4 480
Милата ми леля също си отиде млада от рак - на 55 години. Със син наркоман. Съсипа се от мъка жената. Беше отличник, приеха го да следва в друг град, беше пръв по успех и изведнъж там попадна в кофти компания и посегна към дрогата. Тя не успя да го преодолее. Беше учителка от по-старото поколение и изключително много държеше на възпитанието и морала. Приемаше го като личен провал. Беше я срам да ходи на работа и до кварталния магазин, че хората ги одумват. Много ми беше жал за нея. Макар че беше отдавна - 2006 г., но сега се сетих за този случай покрай вашите коментари. Да почива в мир!
Виж целия пост
# 4 481
Ами така е! Това е безумен тормоз. Вътрешен,дълъг и жесток. Няма начин да не доведе до нещо лошо ...
Даже си мисля,че идва момент, когато просто се предават,не могат да понесат повече и се включва някакъв само унищожителен режим т.е. тумор.
Не всички разбира се си отиват от това,но има много такива съдби:(
И точно емоционалните и хора с принципи не могат да се справят с този шок.
Понякога си мисля, че добре се е отървала от това. То естествено не спира. Сега страдаме всички останали, но аз все още успявам някак да изключа, но за нея- какво е било за нея?! Детето и!
Виж целия пост
# 4 482
Всеки си носи кръста.
И да, ставайки родители ние рискуваме да трябва да носим не само нашия, а и този на децата ни.
Обричаме се не само на любов, но и на тъга.
Виж целия пост
# 4 483
Някой насила ли им налива алкохола или наркотика?
Зависимостите също са заболявания.
Виж целия пост
# 4 484
И в нашето семейство брат ми беше този, който носеше разочарование след разочарование на нашите, но нямам сили сега да го обвинявам за каквото и да било. И без това само той ми е останал… Родителите ми бяха от това поколение, дето спокойно не можеше да живее - все за нещо ще се притесняват, все ще съпреживяват нашите неуспехи и проблеми, все ще ги мислят и диплят… И този константен нервен стрес и напрежение са си дали негативните последици Sad(( Надявам се да не сме наследили и ние този порочен модел и да живеем някакси по-леко и да се фиксираме повече върху хубавото, отколкото върху лошото. На теория - хубаво, но на практика - почти невъзможно сигурно.
Както и да е, идеята ми беше, че лошите мисли и тревогите наистина разболяват :/
Мъката също…
Пожелавам на всички ни скоро да сме с по-леки души и да се радваме все повече на всички малки нещица около нас. Както Деивид Линч, който си замина също вчера е казал “Keep the eye on the donut, not on the hole!”
Прегръдки за всички!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия