Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 462
  • 5 655
# 4 575 2 фев. 2025, 21:02 ч.
B-NADI е права, че трябва да оставиш майка ти да мине сама да извърви този път. Когато татко почина преди точно 9 месеца, аз в някаква степен се втурнах да спасявам положението, включително заведох майка ми при психиатър. Майка ми дойде с неохота, съгласи се да пие лекарствата, но след една седмица ги спря и каза, че иска да си изживее мъката по своя си начин. Отначало се ядосах, но после си дадох сметка, че тя е голям човек със собствена воля и аз не трябва да сменям ролите и да я третирам като дете. Самата тя си дава кураж да продължи, въпреки че си поплаква. Преместихме се наблизо до нея, но не сме с нея, това допълнително и дойде добре. Включва се активно да ми помага да малкия, намира си занимания, всеки ден със съседката си правят разходки.
Честно казано аз съм по зле, развих хипохондрия, тревожност и какво ли не. Сега съм решила да се посветя на себе си, пък да видим.
Виж целия пост
# 4 576 3 фев. 2025, 09:16 ч.
Реактивната депресия е спасение в подобни моменти. Щом е депресирана майка ти, това е нормално. Психиката дозира болката, успива някои, за да се преживее по-лесно. 20 дни вие и двете сте още в шок. Проверявай я, но не я притискай. Щом не истерясва не е заплаха за себе си. Ще го преживее с времето по нейния си начин. Същото важи и за теб.
Виж целия пост
# 4 577 6 фев. 2025, 23:27 ч.
Здравейте!
Как я карате?
Исках да споделя, че наблюдавам, че страданието ми се променя с всеки изминал ден. Утихва като че ли някакси. Стаява се. Това не значи, че тежи по-малко. Просто не е така шумно, спонтанно и избухващо до задушаване. Страх ме е някакси, не знам накъде ще избие. Не искам да стаявам неизживяни емоции.
Вие усещали ли сте нещо подобно?
Сила за всички!
Виж целия пост
# 4 578 6 фев. 2025, 23:43 ч.
Раяна, ще се справиш, нямаш избор.
При мен не е толкова прясно, година и половина след майка. Аз за нея си страдам с тиха, приемаща мъка. Дали заради обречеността на диагнозата ѝ се бях примирила и подготвила, доколкото може изобщо да си подготвен за това. Дали защото вече съм възрастен, пораснал индивид и междувременно съм преживяла не малко изпитания.
Смъртта на татко ме завари млада, още студентка, връхлетя ме неочаквано и изведнъж. Тогава изпитвах неприемане, отричане, ожесточение, ярост, гняв, разрушителни емоции, които щяха да ме погубят, ако бях продължила така. Все пак човек притежава и чувство за самосъхранение и в един момент защитният механизъм се задвйства.
Виж целия пост
# 4 579 6 фев. 2025, 23:57 ч.
При мен болката е същата,както в началото.Тежестта в гърдите си стои.Празнотата е все така голяма и поглъщаща.С тази разлика,че ако човек незнае,че тъгувам,няма как да разбере по поведението ми.Все едно нищо не се е случило.Не знам дали е защитен механизъм,не искам с никой да говоря за това,не искам никой да пускам там!Вечер,когато всички заспят и аз уж чета книга....става страшно.Постоянно превъртам лентата от последните месеци...къде ходихме,какво си казахме,как я видях за последно.Предполагам,че не е нормално и не много здравословно да не изливам емоциите си,но все едно съм я прибрала в сърцето си и не искам никой,никой да влезе там.
Виж целия пост
# 4 580 7 фев. 2025, 00:42 ч.
Цитат на: Stefania.sd в чт, 06 фев 2025, 23:57
При мен болката е същата,както в началото.Тежестта в гърдите си стои.Празнотата е все така голяма и поглъщаща.С тази разлика,че ако човек незнае,че тъгувам,няма как да разбере по поведението ми.Все едно нищо не се е случило.Не знам дали е защитен механизъм,не искам с никой да говоря за това,не искам никой да пускам там!Вечер,когато всички заспят и аз уж чета книга....става страшно.Постоянно превъртам лентата от последните месеци...къде ходихме,какво си казахме,как я видях за последно.Предполагам,че не е нормално и не много здравословно да не изливам емоциите си,но все едно съм я прибрала в сърцето си и не искам никой,никой да влезе там.

Точно така и аз се чувствам. По същия начин и аз съм един вид с маска пред света и хората - не ми личи скръбта на лицето вече. Не ходя с подпухнали очи… Плача си вечер, като паля свещичката и си говоря със снимката й. Усещам, че умишлено отклонявам мисълта за случилото се през деня, бягам от нея. Което работи само краткосрочно. Вечер гледам да заспивам в хола, пред телевизора, за да не съм сама в тъмната спалня и да мисля… за края, за болестта, за вините в мен, за неизживяните хубави планове, за неизказаното… Сънищата ми са мъчителни - как се боря отново и отново с болестта, но тя все ни надвива…
Поне говоря с терапевтката, изливам си всичко пред нея. Записах се и на курс - за запълване на ума с нещо друго, за което да мисля… Бебешки стъпки, дет се вика. Към живота…
Виж целия пост
# 4 581 7 фев. 2025, 00:56 ч.
Цитат на: Rayana84 в пт, 07 фев 2025, 00:42
Цитат на: Stefania.sd в чт, 06 фев 2025, 23:57
При мен болката е същата,както в началото.Тежестта в гърдите си стои.Празнотата е все така голяма и поглъщаща.С тази разлика,че ако човек незнае,че тъгувам,няма как да разбере по поведението ми.Все едно нищо не се е случило.Не знам дали е защитен механизъм,не искам с никой да говоря за това,не искам никой да пускам там!Вечер,когато всички заспят и аз уж чета книга....става страшно.Постоянно превъртам лентата от последните месеци...къде ходихме,какво си казахме,как я видях за последно.Предполагам,че не е нормално и не много здравословно да не изливам емоциите си,но все едно съм я прибрала в сърцето си и не искам никой,никой да влезе там.

Точно така и аз се чувствам. По същия начин и аз съм един вид с маска пред света и хората - не ми личи скръбта на лицето вече. Не ходя с подпухнали очи… Плача си вечер, като паля свещичката и си говоря със снимката й. Усещам, че умишлено отклонявам мисълта за случилото се през деня, бягам от нея. Което работи само краткосрочно. Вечер гледам да заспивам в хола, пред телевизора, за да не съм сама в тъмната спалня и да мисля… за края, за болестта, за вините в мен, за неизживяните хубави планове, за неизказаното… Сънищата ми са мъчителни - как се боря отново и отново с болестта, но тя все ни надвива…
Поне говоря с терапевтката, изливам си всичко пред нея. Записах се и на курс - за запълване на ума с нещо друго, за което да мисля… Бебешки стъпки, дет се вика. Към живота…
Помага ли ти терапията?Аз дори не плача.Стоя вечер,с книга в ръка,за да чета,а в следващия момент се отнасям някъде, гледам в една точка и всичко отвътре ми се свива от болка...но не мога да си поплача.
Виж целия пост
# 4 582 7 фев. 2025, 01:01 ч.
Раяна, с малки стъпчици да. Щом курсът те отвлича от мислите, значи е работещо решение.
И да най-страшно е, когато е тихо и човек остане сам със себе си и мислите го връхлетят.
В труден период съм и майка много ми липсва, точно присъствието ѝ, утехата ѝ, да се мушна в нея като малко дете, да знам, че ме обича безрезервно колкото и лоша и грешна да съм. И после си казвам какъв голям егоист съм, че мисля само за себе си и това как аз се чувствам.
Тя просто вече не можеше да остане в нашия свят, трябваше да се освободи. Но аз съм тук и имам милион и една причини да го живея тоя живот.


Имам познато семейство, мъжът към 73-4годишен беше от първите жертви на корона. Съпругата му и децата му (големи са на по 44-46г), още не могат да го прежалят. Носят черно, като се видим избухват в сълзи за него. Потопили са се в мъката си и не правят нищо друго освен да скърбят. Синът му не е семеен и беше напуснал работа и се затворил в себе си. Не бива така. Не бива траурът да продължава вечно, не бива и ние живи да се погребем.
Виж целия пост
# 4 583 7 фев. 2025, 01:05 ч.
Ох, трудно ми е да чета в тази тема, защото започвам да плача.
Виж целия пост
# 4 584 7 фев. 2025, 10:57 ч.
Ох, това с короната беше ужасно. Не ме сещайте.
Много нелепо се заразяваха хората и много бързо настъпваше влошаване. Майка носеше маски навсякъде, пазеше се, и накрая се разболя и почина. Вероятно заради някой, който е бил на обществено място без маска. С какво тя и всички останали починали заслужаваха да умрат заради безотговорността на друго лице /което вероятно се е разминало с леки грипоподобни симптоми/? Майка както беше относително добре (с кислородна маска, но все пак адекватна) и за 12 часа се влоши до степен да изпадне в безсъзнание и да умре. Ужасно беше. Та, донякъде разбирам близките на човека, който е починал. То не е само скръб, ами и гняв, и яд, и хиляди въпроси защо ..
Виж целия пост
# 4 585 7 фев. 2025, 13:37 ч.
Снощи я сънувах.Знаех,че е починала и се е върнала за малко.Нещо подреждаше,чистеше и си говореше на себе си...Много съм добре,много съм доволна.Не ми обръщаше внимание.И една усмихната,пълничка....а не слаба и болна.
Виж целия пост
# 4 586 7 фев. 2025, 14:56 ч.
И аз като че ли отблъсквам от съзнанието си идеята за смъртта. Все едно не се е случило, убеждавам се, че целият живот е една илюзия. Изобщо представата ни за начало и край, за материя и енергия, за всичко. Тя просто си е в мен и това не може да се промени. Но има някакви моменти, които ме подсещат и пронизват..
Скоро я сънувах като жива и ми беше толкова хубаво насън -казвах си, ето, че не всичко е приключило , ето, че все още има надежда Sad такава искрена емоция в съня си, когато не ти иска да се събуждаш Sad
Явно съзнанието се бори и се включват всякакви защитни механизми.
Пазете се, момичета ..смъртта няма да я победим , нека опитаме да победим живота. Или с други думи,  да го изживеем.
Виж целия пост
# 4 587 7 фев. 2025, 15:03 ч.
Цитат на: Polikseni в пт, 07 фев 2025, 14:56

Пазете се, момичета ..смъртта няма да я победим , нека опитаме да победим живота. Или с други думи,  да го изживеем.
Много добре казано! ❤️
Виж целия пост
# 4 588 8 фев. 2025, 00:44 ч.
Днес ходихме с брат ми да пазарим, чинии да подадем на помена на мама в неделя. В Кауфланд чух три песни, две от които нейни любими.
"Цвят лилав" - това беше любимият ѝ цвят и има люляк на гроба.
Дали е синхроничност или тя гледа от някъде?
Виж целия пост
# 4 589 8 фев. 2025, 08:15 ч.
И аз си намирам такива някакви знаци, рядко, но ги откривам. И е по скоро защото ние си ги търсим и намираме, за наше успокоение. Поне моят рационален ум така казва, но пак е стоплящо, душата.
Днес стават шест години без мама. 🖤🖤
Сякаш съм в някаква безтегловност тези дни. Но този път не мислех конкретно за нея и последните и дни, както всяка година последните пет,по това време. Някак си мисля, че утихвам, смирявам се пред необратимостта. Вчера даже някак си знаех, че е днес, но не го осъзнавах в действителност. Мислех само нещо дребно да взема, да не варя жито, защото няма да подавам. Нали е четна година,  не че не отбелязвам всяка година, но за себе си.  Но все пак сварих и не съжалявам, тя държеше на тези неща. Ще раздам по една купичка на свекърва ми и на етърва ми. Те обичат и знам, че ще се изяде. Аз също обичам жито и се научиш да го правя, като аз го обичам, но вече не го ям така просто. И се наревах, сутринта, така се наревах. 😔
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало