Доста е тежко все още.Постоянно мисля за майка и последните ни дни заедно.Вечер е най-трудно,когато всички около мен заспят....спомените не ми оставят миг покой.Гледах преди малко един подкаст с нумероложката Милена Иванова в който тя обясни,че душата си избира както деня на раждане,така и деня на смъртта и много,много рядко висшите духовни сили могат да променят това,но не и ние.Малко ми олекна.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2026, 13:58 ч.
# 4 561
31 ян. 2025, 16:46 ч.
Може ли линк към подкаста? Да го гледаме и ние?
Виж целия пост
Доста е тежко все още.Постоянно мисля за майка и последните ни дни заедно.Вечер е най-трудно,когато всички около мен заспят....спомените не ми оставят миг покой.Гледах преди малко един подкаст с номероложката Милена Иванова в който тя обясни,че душата си избира както деня на раждане,така и деня на смъртта и много,много рядко висшите духовни сили могат да променят това,но не и ние.Малко ми поолекна.
# 4 562
31 ян. 2025, 16:50 ч.
След седмица ще станат 6 месеца. По-тежко е с всеки ден, все по-ясно е, че я няма. Трябва време да се свикне някак, това е. Но то си е като фон при мен, не плача, просто си тежи. Ще си го носим така. От опит с други починали близки, знам, че не минава, просто си го носиш и му свикваш.
Виж целия пост
# 4 563
31 ян. 2025, 16:51 ч.
Може ли линк към подкаста? Да го гледаме и ние?
Линк към подкаста-https://youtu.be/bKkEIxIoCDc?si=An1Y8rBgAPTFN5ez
Виж целия пост
Доста е тежко все още.Постоянно мисля за майка и последните ни дни заедно.Вечер е най-трудно,когато всички около мен заспят....спомените не ми оставят миг покой.Гледах преди малко един подкаст с номероложката Милена Иванова в който тя обясни,че душата си избира както деня на раждане,така и деня на смъртта и много,много рядко висшите духовни сили могат да променят това,но не и ние.Малко ми поолекна.
# 4 564
31 ян. 2025, 17:16 ч.
Може ли линк към подкаста? Да го гледаме и ние?
Линк към подкаста-https://youtu.be/bKkEIxIoCDc?si=An1Y8rBgAPTFN5ez
Благодаря! 🍀
Виж целия пост
Доста е тежко все още.Постоянно мисля за майка и последните ни дни заедно.Вечер е най-трудно,когато всички около мен заспят....спомените не ми оставят миг покой.Гледах преди малко един подкаст с номероложката Милена Иванова в който тя обясни,че душата си избира както деня на раждане,така и деня на смъртта и много,много рядко висшите духовни сили могат да променят това,но не и ние.Малко ми поолекна.
# 4 565
31 ян. 2025, 17:35 ч.
Да, вечерно време става по-тежко, когато човек няма толкова работа, за да ангажира ума си. Особено преди да заспя, всеки път се питам какво се случи, че мама и тати толкова бързо изчезнаха. Защо ме оставиха сама да се боря с жестокия живот? Днес си говорих с некролога на мама. Ще ме.помислете за луда, но от време на време си изливам душат пред некролозите на мама и тати. Питам ги различни въпроси. Двата некролога на мама и тати и техни снимки, поставени пред некролозите стоят в кухнята.
Виж целия пост
# 4 566
31 ян. 2025, 17:55 ч.
И аз имам снимки в настолни рамки на баба, дядо и баща ми и всяка вечер паля пред тях чаена свещ. Много рядко пропускам. Като гледам свещта пред снимките им имам чувството, че са в стаята с мен. И често им говоря, навсякъде, знам, че ме чуват.
Виж целия пост
Да, вечерно време става по-тежко, когато човек няма толкова работа, за да ангажира ума си. Особено преди да заспя, всеки път се питам какво се случи, че мама и тати толкова бързо изчезнаха. Защо ме оставиха сама да се боря с жестокия живот? Днес си говорих с некролога на мама. Ще ме.помислете за луда, но от време на време си изливам душат пред некролозите на мама и тати. Питам ги различни въпроси. Двата некролога на мама и тати и техни снимки, поставени пред некролозите стоят в кухнята.
# 4 567
31 ян. 2025, 21:05 ч.
Мили момичета, това със снимките...не искам да бъда груба, но ...бих ги прибрала.
След загубата на свекърва ми държах портретът и от църквата в къщи. Мислих, че е добре за съпругът ми. Той го донесе в къщи....
В един момент обаче си дадох сметка,че това ни дърпа назад непрекъснато. Не излизахме от тази мъка грам. Опитвахме за дете...ами- без успех. Една вечер, разстроена и тъжна подреждах и някак ми се прииска да прибера портрета. Като някакъв устрем за ново начало. Попитах го и той каза, че му се е искало да ми го каже отдавна. Не сме били в лоши отношения с нея, напротив! Просто някак решихме, че вече не е уместно да гледаме назад и да тъжим непрекъснато.
Не че нещо се промени кардинално, но определено някак беше като ново начало.
Достатъчно ни е тежко на душата, за да добавяме и външни препратки. За мама- дори не си го и помислих. Още не мога да гледам нейна снимка без да плача. И аз си говоря с нея, но гледам небето. Или...цвете, пчела,птичка. Две години...
Животът увлича, живите имат нужда от нас!
Излезте с малки стъпки от скръбта- поне привидно. Това вътре...вие си го знаете
Виж целия пост
След загубата на свекърва ми държах портретът и от църквата в къщи. Мислих, че е добре за съпругът ми. Той го донесе в къщи....
В един момент обаче си дадох сметка,че това ни дърпа назад непрекъснато. Не излизахме от тази мъка грам. Опитвахме за дете...ами- без успех. Една вечер, разстроена и тъжна подреждах и някак ми се прииска да прибера портрета. Като някакъв устрем за ново начало. Попитах го и той каза, че му се е искало да ми го каже отдавна. Не сме били в лоши отношения с нея, напротив! Просто някак решихме, че вече не е уместно да гледаме назад и да тъжим непрекъснато.
Не че нещо се промени кардинално, но определено някак беше като ново начало.
Достатъчно ни е тежко на душата, за да добавяме и външни препратки. За мама- дори не си го и помислих. Още не мога да гледам нейна снимка без да плача. И аз си говоря с нея, но гледам небето. Или...цвете, пчела,птичка. Две години...
Животът увлича, живите имат нужда от нас!
Излезте с малки стъпки от скръбта- поне привидно. Това вътре...вие си го знаете
# 4 568
1 фев. 2025, 01:14 ч.
Ежедневието увлича и постепенно се свиква. Първите месеци са най-тежки, както и празниците. След това навиците постепенно отпадат и не се сещате всяка една минута.
Виж целия пост
# 4 569
1 фев. 2025, 02:41 ч.
Баща ми почина преди над 20 години, разбира се, майка ми сложи некролог на вратата, тогава живеехме заедно, в апартамент на висок етаж. Няколко месеца по-късно имаше авария и останахме без осветление на стълбището и без асансьор. Та, прибирам се аз късно, много късно от работа и си светя с едно фенерче. Винаги некрологът ме посрещаше от вратата и ми ставаше грозно. Помолих я да го махнем - съгласи се, махнахме го, нищо че години ходи в траур.
Нямам нейни или на татко портрети вкъщи, имам нейни снимки и клипчета на телефона.
Имаше много заразителен смях, този неин смях слушам понякога, на всичките ми клипчета говори, смее се и е щастлива. Затова ми е трудно да отида в нейния дом - няма вече смях и топлота там.
Другата седмица ще е помена, само ден ще си останем с брат ми в провинцията, още не съм раздала дрехите ѝ, ще помисля дали да ги раздам или да ги изхвърля.
Виж целия пост
Нямам нейни или на татко портрети вкъщи, имам нейни снимки и клипчета на телефона.
Имаше много заразителен смях, този неин смях слушам понякога, на всичките ми клипчета говори, смее се и е щастлива. Затова ми е трудно да отида в нейния дом - няма вече смях и топлота там.
Другата седмица ще е помена, само ден ще си останем с брат ми в провинцията, още не съм раздала дрехите ѝ, ще помисля дали да ги раздам или да ги изхвърля.
# 4 570
1 фев. 2025, 03:25 ч.
Мама също. Буквално усетих последния ѝ дъх. Но съм щастлива, че бях до нея. Тя, макар да не го каза директно, се страхуваше да бъде сама накрая 🥺 Докато все още беше в съзнание, ме търсеше с поглед и държеше ръката ми. 🥺🥺🥺
Виж целия пост
Мама издъхна в ръцете ми, не го пожелавам на никого.По-добре че не сте били там.
Мама също. Буквално усетих последния ѝ дъх. Но съм щастлива, че бях до нея. Тя, макар да не го каза директно, се страхуваше да бъде сама накрая 🥺 Докато все още беше в съзнание, ме търсеше с поглед и държеше ръката ми. 🥺🥺🥺
# 4 571
2 фев. 2025, 02:18 ч.
Здравей! Аз просто така...
Идвам за малко при теб да поседна!
Имам нужда от топла ръка!
И само рамо, на което да легна!
Знаеш, силна съм! Даже за трима.
С леден поглед и с камък- сърце!
Но когато заплача! Знам че те има...
И винаги търся само твойте ръце!
Не! Теб те няма сред другите хора!
Ти си там! Високо над мен!
Замина отдавна! Във вечна отмора!
Сред другите ангели, но винаги в мен!
И когато съм Тази...от слабост обзета!
Облечена в хорската злоба и мъст.
Искам при тебе да плача отново...
По детски сълзи да проливам! До кръв!
Извинявай, че пак...Аз просто така...
Понякога, знаеш, съм страшно ранима!
Но само след малко ще вдигна глава...
Защото знам! Че във мене те има...
Ваня Шалева
Около годишнината от смъртта на мама, шест години стават след седмица ми е много тежко връщам се пак към последните и дни, които бяха мъчителни и за нея и за нас. А не искам да мисля за това,искам да си я спомням щастлива и усмихната, пълна с живот.
Когато някой ден дойде моето време, надявам се да съм видяла внуци и те да ме запомнят. Искам да си отида от веднъж, да нямат моите деца това чувство за безнадеждност и безсилие преди края. Ще е трудно, всичко изведнъж, първоначалният шок ще е голям, но за мен е по добре така.
Виж целия пост
Идвам за малко при теб да поседна!
Имам нужда от топла ръка!
И само рамо, на което да легна!
Знаеш, силна съм! Даже за трима.
С леден поглед и с камък- сърце!
Но когато заплача! Знам че те има...
И винаги търся само твойте ръце!
Не! Теб те няма сред другите хора!
Ти си там! Високо над мен!
Замина отдавна! Във вечна отмора!
Сред другите ангели, но винаги в мен!
И когато съм Тази...от слабост обзета!
Облечена в хорската злоба и мъст.
Искам при тебе да плача отново...
По детски сълзи да проливам! До кръв!
Извинявай, че пак...Аз просто така...
Понякога, знаеш, съм страшно ранима!
Но само след малко ще вдигна глава...
Защото знам! Че във мене те има...
Ваня Шалева
Около годишнината от смъртта на мама, шест години стават след седмица ми е много тежко връщам се пак към последните и дни, които бяха мъчителни и за нея и за нас. А не искам да мисля за това,искам да си я спомням щастлива и усмихната, пълна с живот.
Когато някой ден дойде моето време, надявам се да съм видяла внуци и те да ме запомнят. Искам да си отида от веднъж, да нямат моите деца това чувство за безнадеждност и безсилие преди края. Ще е трудно, всичко изведнъж, първоначалният шок ще е голям, но за мен е по добре така.
# 4 572
2 фев. 2025, 17:29 ч.
Изключително тежка тема. Аз се включвам, но с малко по-различна. На 12.01. загубих тати, буквално си отиде в ръцете ни с мама. Боледуваше, но въпреки това никой от нас не бе подготвен за това. Днес е 22 ден от както го няма, но изключително ме притеснява мама. Изживява го много тежко, плаче, като си говорим говори без тонус, звъня и със страх- вдига ми и отново без желание.
Трябва да се държа и вкъщи ( имам дъщеря на 15 изживяваща емоционален пубертет), а трябва да бъда силна и пред нея. Много ми е трудно и усещам , че изпускам положението.
И на мен ми е много трудно, но повярвайте за тези 22 дни никой не ме прегърна и не ме съжали и аз да оплача болка си… А болката е голяма.
Виж целия пост
Трябва да се държа и вкъщи ( имам дъщеря на 15 изживяваща емоционален пубертет), а трябва да бъда силна и пред нея. Много ми е трудно и усещам , че изпускам положението.
И на мен ми е много трудно, но повярвайте за тези 22 дни никой не ме прегърна и не ме съжали и аз да оплача болка си… А болката е голяма.
# 4 573
2 фев. 2025, 17:59 ч.
Съжалявам за баща ти Малката_цветарка
Както ще ти кажат всички тук още е много прясно за всички ви и за теб и за майка ти, дайте си време да изживеете тъгата си. На нея и е трудно, защото са живели заедно и с всяко събуждане тя преживява физически липсата му. На теб ти е не по малко трудно, защото се тревожиш и за майка си, държиш се пред своите близки. Дайте си време, тъжете заедно, ако живеете наблизо. Но я остави тя сама да мине по пътя си. Не я насилвай това да става по-рано, защото избива в последствие, това е една рана, която трябва да зарасне и времето да притъпи. Тя никога няма да изчезне, но ще боли по-малко
Бъди по-малко силна, ти имаш право на това в момента. Дъщеря ти е в трудна възраст, да, но пък не е толкова малка. Не я щади толкова. За добро го казвам.
Аз загубих баща си, когато моите момичета бяха на 12 и 16 години. Бях в недобри отношения с мъжа ми, също нямах рамо на което да се облегна, знам какво е и знам, че боли много. Прегръщам те и знай, че не си сама. Пиши и споделяй всичко, което те тормози отвътре, тук всеки ще те разбере.
Виж целия пост
Както ще ти кажат всички тук още е много прясно за всички ви и за теб и за майка ти, дайте си време да изживеете тъгата си. На нея и е трудно, защото са живели заедно и с всяко събуждане тя преживява физически липсата му. На теб ти е не по малко трудно, защото се тревожиш и за майка си, държиш се пред своите близки. Дайте си време, тъжете заедно, ако живеете наблизо. Но я остави тя сама да мине по пътя си. Не я насилвай това да става по-рано, защото избива в последствие, това е една рана, която трябва да зарасне и времето да притъпи. Тя никога няма да изчезне, но ще боли по-малко
Бъди по-малко силна, ти имаш право на това в момента. Дъщеря ти е в трудна възраст, да, но пък не е толкова малка. Не я щади толкова. За добро го казвам.
Аз загубих баща си, когато моите момичета бяха на 12 и 16 години. Бях в недобри отношения с мъжа ми, също нямах рамо на което да се облегна, знам какво е и знам, че боли много. Прегръщам те и знай, че не си сама. Пиши и споделяй всичко, което те тормози отвътре, тук всеки ще те разбере.
# 4 574
2 фев. 2025, 18:56 ч.
Майка ти ще се оправи. Остави я да преживее нещата както може. Когато загубих ММ повече от година нямах желание да контактувам с никого. Дори на никой от близките не казах, че е починал. Някак не ми се събираше в устата да го изрека, не можех да си го представя. Затворих се сама вкъщи, нищо не ме интересуваше. Постепенно се съвзех, но отнема време. Не мисля, че друг може да ти помогне да го изстрадаш. Остави я, майка ти ще те потърси, когато почувства нужда от теб. Никой не може да поеме чуждата болка, всеки трябва сам да се справи както може и усеща.
Виж целия пост
Препоръчани теми