Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2026, 03:37 ч.

422 504
5 646

schreier - Ентусиаст

D

Потребител

# 4 830 16 юни 2025, 18:10 ч.

Цитат на: bubolina73 в пн, 16 юни 2025, 15:04

Колкото повече го мислиш, толкова повече потъваш, говори с психолог, със свещеник. Всички мислим какво, ако бях направил, можеше и да не умре, но не можем да върнем времето назад, за момента сме правили това, което сме мислили за правилно. А понякога и нищо не може да се направи. Не трябва да допускаш да изпадаш в депресия. Поговори с някой, даже кварталния свещеник, ще ти даде някакво успокоение.

Благодаря за подкрепата. Християнка съм, но не съм вярваща. Рядко ходя на църква. Още преди да починат родителите ми, спрях да вярвам. Родителите ми не бяха вярващи, особено тати.
Спирам да споделям за мъката ми по родителите в тази тема.
А за загубата на дете. Тук една моя позната от съседния вход детето й загина на 15 години през август 2024. Ходи като призрак. Дори като разбрах новината, и на мене ми стана гадно. Познавам я и е добра по душа. Не заслужаваше това нещо. Да почива в мир детето й.

Виж целия пост

S

Smile #ForVentsi 🩵

# 4 831 16 юни 2025, 18:53 ч.

Свещенниците са наистина най-лошият вариант за помощ в такъв момент.Християнската църква е на доста категорична позиция по отношение на смърта,която на мен ми звучи абсурдно.Аз също съм християнка ,децата ми са кръстени в манастир,но след инцидента със синът ми разбрах ,че всъщност тази теория за Господ и това ,че прибирал при себе си най-добрите е пълна тъпотия.И какво ,да се радвам ,че е взел едното ми дете на хубаво място ,а другото го е оставил на Земята да се мъчи?Глупости!Вярвам,че има Сила ,която държи света ,някой я наричат Господ ,други Аллах...за мен си е Сила.И тя няма нужда от църкви или свещеници ,които да ме убеждават в греха и Страшния съд ,а после да казват ,колко е милостив Господ.Тази Сила има нужда само от Любов и толкова.Жалко ,че има хора ,които все още си мислят ,че всичко е много лесно.Всеки по различен начин минава по пътя на скърбенето.За едни е по-дълъг ,а за други по -кратък.Понякога сълзите помагат и облекчават макар и за кратко натрупаната мъка ,а друг път ако ги преглътнеш и стаиш в себе си чувстваш облекчение.Не мисля обаче ,че отричането на тази мъка ще доведе до някакъв изход или просто "замитането" под чергата ,просто ей така все едно нищо не се е случило.

Цитат на: bubolina73 в пн, 16 юни 2025, 15:04

Колкото повече го мислиш, толкова повече потъваш, говори с психолог, със свещеник. Всички мислим какво, ако бях направил, можеше и да не умре, но не можем да върнем времето назад, за момента сме правили това, което сме мислили за правилно. А понякога и нищо не може да се направи. Не трябва да допускаш да изпадаш в депресия. Поговори с някой, даже кварталния свещеник, ще ти даде някакво успокоение.

Виж целия пост

S

Smile #ForVentsi 🩵

# 4 832 16 юни 2025, 18:56 ч.

И при мен така.Ще предадат.Но това ,което разбрах от книгата е ,че всеки човек сам трябва да.открие пътя към него/нея,а не тя/той да ни търси.Явно не сме достигнали още до там ,че да я намерим....знам ли.

Цитат на: УИНКС БЛУМ в пн, 16 юни 2025, 18:02

Цитат на: Smile #ForVentsi 🩵 в пн, 16 юни 2025, 17:07

Да ,прочетох и тази.И да,писах до издателството за евентуална среща ,но до този момент нямам отговор от автора.😥

Цитат на: Polikseni в пн, 16 юни 2025, 16:52

Настръхнах и аз. Няма по-страшно нещо за човешката душа от това да скърби за детето си. Това е нещо, което никой не иска дори да си представи.
Страшно съжалявам за загубата ви.
Четохте ли и книгата на Алтаир ? Може да успеете чрез издателството да се свържете с автора…

И аз исках връзка с Алтаир, но казаха, че ще й предадат и дотам. Явно тя/той не иска да се занимава с хора. 🤷‍♀️

Виж целия пост

# 4 833 16 юни 2025, 20:40 ч.

Smile #ForVentsi наистина не знам какво да напиша. Изживяла си и завинаги ще живееш с най-големият ужас на всеки родител. Толкова малки деца, отнети от живота. Някой прекарали целият си живот по болници. Това наистина подкопава всяка вяра. И аз вярвам, че има някаква сила, която движи всичко, но това, което проповядват религиите се е изопачило с вековете. За мен те са общо взето още една форма на контрол над ума и мисленето на масата. Всеки има право да вярва в това, което му повеляват неговите разбирания, но в никой случай аз лично, поне не бих налагала своето виждане на който и да било друг, дори и на децата си или най вече на тях, като най-близки. Имала съм периоди, след операцията на майка в която оцеля. Всеки месец в продължение на година на датата ходех в църквата за предпочитане, даже по скоро държах да няма никой и заставах със запалена свещ точно под купола и благодарях на Бог, но този мой Бог, който ми е в сърцето. После когато почина детенцето на наши близки, диагностицирано две седмици преди първият си РД с остра левкемия и след дълга борба,с редуваме на надеждата с пълното отчаяние я загубиха на 5 годишна възраст. Дете видяло живота само през прозорците на болничната стая и през разказите на майка си предполагам. Това съкрушава, обезверява. Остава много въпросителни за смисъла.....
Анонимен 7 недей ни напуска, споделянето помага много. Аз съжалявам, че по рано не съм намерила темата. ,bubolina 73 искаше да ти помогне по нейният си начин, но всеки си има своя.

Виж целия пост

B

# 4 834 16 юни 2025, 21:05 ч.

Анонимен 7 звучи отчаяно, а след отчаянието идва депресията, не трябва да се стига до там, депресията пречи на нормалния живот, на работата, на семейството. Трябва да се търси начин човек да не се фокусира и да не мисли само за това. Не може да се забрави, това са хора,които сме обичали, с които сме живяли, на които сме разчитали, но трябва да приемем, че вече ги няма. Аз не сложих некролог на баща ми, щеше да ме натоварва да го гледам на всяко влизане, пък и няма да го върне. Винаги като видя просяк, раздавам за него и гледам да не го мисля.

Виж целия пост

P

# 4 835 16 юни 2025, 21:07 ч.

Аз може би няма да съм най-добрия съветник, защото по никакъв начин не вярвам в прераждането или форма на ‘задгробен живот’.
Както вече съм споделяла -най-много ми помагат фислософските размисли. В този ред на мисли какво изобщо е животът, какво е смъртта? Какво са емоциите, какво е любовта, защо ги изпитваме? Защо искаме да сме вечни, защо непрекъснато искаме отгорили и обяснения ? Може пък всичко да е една илюзия, а и самото време е относително. Емоцията и любовта , която изпитваме към най-близките си, са отвъд смъртта, т.е физическата смърт. Абсолютно всичко е преходно, а на фона на вечността 5,10, 50 или 500 години нямат никакво значение. На земята в момента има над 8 милиарда души и всички ще умрат, и то скоро. Всичко, до което се докосваме, все някога ще изчезне.
Не твърдя , че нищо няма смисъл. Напротив- но все още не сме еволюирали дотам, че да го разберем. Може би всяко нещо, което се случва във вселената, е като една отделните клетки от тялото ни- поотделно като че ли няма смисъл, а и едва ли самите клетки осъзнават, но заедно в съвкупността си правят един цял организмът и съществуват в съвършена функционална зависимост. Но в крайна сметка -ако нищо не притежаваме, то и нищо не можем да загубим.

И все пак разбирам нечовешката болка от това да загубиш дете. Адски жестоко е и никой не го заслужава.
Само исках да дам друг малко по-различен поглед , но може и да не успявам да се изразя правилно Sad

Sad

Виж целия пост

М

Малката_цветарка🌷

# 4 836 17 юни 2025, 21:05 ч.

Цитат на: Smile #ForVentsi 🩵 в пн, 16 юни 2025, 08:47

Здравейте ,скърбящи хора.Чета ви от от доста време и преживявам и вашата болка.Разбира се ,че всеки по различен начин понася скръбта от липсата на любим човек ,но обединяващото е болката.Винаги я има!Онази страшна ,опустошаваща и не минаваща с времето болка,която всеки от нас усеща в мига ,в който любим човек си тръгне от тук.
За мое голямо съжаление преди почти две години се сблъскат с тази болка и днес още се боря с нея.Наложи ми се да премина /и все още преминавам/ по един път съвсем непознат за мен.След хиляди прочетени страници ,изслушани подкастове и интервюта на хора изучаващи езотеричния и духовен свят ,разбрах ,че всичко ,което се случва на този свят е с цел.Много често чета в разказите ви за ваши родители ,които са починали след тежко боледуване и после разказвате ,че ги сънуване здрави ,по-млади и усмихнати.Когато нашето тяло страда от някаква болест, душата също се измъчва и често най-доброто за нея е да напусне това тяло.После ,в нашите сънища близките ни идват без ,"оковите" и белезите от тези болести ,точно така както искат да ги запомним.
Знам ,че темата е по скоро насочена към починалите майка и баща.При мен нещата са доста различни.Синът ми ,само на 11г. Напусна земният си път при изключително нелеп инцидент.Три дни след като аз навърших 40 години.Чакан,измолен,изплакан още преди да се роди ,заченат инвитро....Изключително добро дете!Няма да ви разказвам за ужаса през ,който преминаваме със семейството ми и сестра му ,близначка.Искам само да ви споделя ,че молех Господ да вземе мен ,да вземе майка ми и баща ми ,но да ми върне детето.Бях готова да пожертвам живота на мъжът ми и на всички мои близки ,но не и да се разделя с детето си.Молех ,плачех ,проклинах ,но нищо не се промени.Свекърва ми не можа да го прежали и два месеца по -късно почина.Мъжът ми изобщо не пожела да я види и аз трябваше да организирам погребението.Когато отидох в апартамента й на сутринта и я намерих починала първото нещо ,което й казах беше ,че й завиждам....Аз исках да съм на нейно място.Сега тя е със синът ми , а аз съм тук ,в Ада да страдам всеки ден.
Аз го сънувам рядко.Един или два пъти.Мъжът ми обаче го сънува често.Идва при него с различни знаци и послания към нас.Вероятно и сестра му го сънува,но рядко споделя с нас за него.
Посещавах психолози ,психиатри ,баячки ,гледачки, контактьори ,енерготерапевти,правих си регресия.И всичко с временен ефект.За тази болка няма лек !Няма време ,което да я излекува.Всеки минава по своя път по различен начин.На мен ми помага много тази книга

Чета я бавно ,понякога препрочитам или спирам за известно време зада премисля прочетеното.Открих много сходни неща с моята скръб и етапите през ,които преминавам.Не намирам утеха в нея ,по скоро усещам една близост с това ,което преживявам.Книгите и Интернет останаха най-близките ми.Спрях да.общувам с други хора ,защото се уморих да слушам колко съм силна ,да спра да плача и подобни неща.Как може да се дава съвет за нещо през което не си преминал ?За това и чета и общувам по-често с хора преминаващи по този път.
Извинявам се ,че стана малко дълъг поста.Дано не ви звучат като някаква луда ....но ако някой ми беше казал преди почти две години ,че ще изчета толкова езотерична литература и ще се интересувам от прераждания и минали животи ,вероятно щях да му се изсмея.Но ,уви живота ни поднася различни изпитания.От нас зависи как ще ги преминем....

Прегръщам Ви силно! Боли, няма представа колко, но с душата си усещам как боли. Плачете, сълзите измиват болката от душата. Знам от психолог, че емоциите бушуващи в душата трябва да се излеят. Фокусирайте се върху другото си дете, защото то най-много има нужда от вас. Вие сте майка, но не веднъж съм чела колко силна и космическа е връзката между близнаците( на нея също много и тежи, повярвайте ми). Заедно ще се справите! Когато Ви казват, че сте силна, повярвайте в това, защото факта, че днес сте тук : до детето и съпругът Ви, Ви прави силна майка!
Силно Ви прегръщам! На 13 май бях на погребение на дъщерята на моя много близка приятелка( мой набор на 38), видях болката в очите на майката. Трудно е, несправедливо е, но затова сме хора. Не таете, споделяйте, но и бъдете до детето си, то ще излекува душата Ви!🙏🏻

Виж целия пост

# 4 837 21 юни 2025, 18:26 ч.

Аз загубих татко.
Липсва ми.
Не знам къде е.
Не знам и в какво вярвам.
Но знам, че не е в гроба. И приказката "да отидем при баща ти" не я приемам.
Да ходя на гробищата всяка седмица...да му нося неща, които е обичал... Ами не е моето.
Но да купя кафе на непознат, да почерпя някой друг ... Това за мен има повече смисъл.

Виж целия пост

donau_janine2

# 4 838 21 юни 2025, 20:00 ч.

Това с храната по гробовете трябва да се забрани. Май е забранено в големите градове.
Баба преживе ми казваше, като вече я няма и се сетя за нея, да съм купела вафла и да дам на някой стар беден човек.

Виж целия пост

M

Margarita1976

Ентусиаст

# 4 839 21 юни 2025, 20:28 ч.

Аз нищо не купувам и не раздавам. Бях широко одумвана от една стринка, че след един от помените на майка не съм ги завела на гощавка в ресторант. Веднага щом чух, "изтрих" тези хора от живота си, прекъснах контакт с въпросната госпожа и семейство й .. и така вече три години. Идеално се чувствам.

На мен ми заседнала буца в гърлото, плача, не знам къде се намирам, онази дошла за банкета .. хайде, баста.

Виж целия пост

B

# 4 840 21 юни 2025, 21:21 ч.

Хубаво е да подаваш, може на непознати, може на просяци, но давай.

Виж целия пост

M

Margarita1976

Ентусиаст

# 4 841 21 юни 2025, 21:27 ч.

Цитат на: bubolina73 в сб, 21 юни 2025, 21:21

Хубаво е да подаваш, може на непознати, може на просяци, но давай.

Когато ходим на гробищата за Задушница рядко раздавам вафли или дребни сладки на случайни непознати хора, които срещам по алеите. Това ми е предела. От известно време и това не правя.

Виж целия пост

P

# 4 842 21 юни 2025, 22:01 ч.

И аз мисля, че най-добрият почит на паметта на близките ни е като поддържаме ценностите , на които са ни възпитали. Майка ми беше адски всеотдайна, чак прекалено, непрекъснато опитваше да помага на непознати хора , затова и аз се старая винаги когато имам възможност. Или си мисля в конкретни ситуации какво би казала тя, какво би я направило щастлива, и се съобразявам. Защото всичко, което са направили и казали, не е безвъзвратно минало. То продължава да живее в нас и чрез нас.
Но пък ми е грях , че не си кръстих детето и не възнамерявам да го правя. Това беше последният ни разговор Sad

Sad

( тя много настояваш и обещах, че ще го направим септември (м.г). След погребението изобщо не ми беше до това, а тази година все не успяваме да се организираме. Но и явно не го искам достатъчно, просто не съм религиозна.

Виж целия пост

Forest rain

# 4 843 29 юни 2025, 02:07 ч.

Цитат на: Smile #ForVentsi 🩵 в пн, 16 юни 2025, 08:47

Здравейте ,скърбящи хора.Чета ви от от доста време и преживявам и вашата болка.Разбира се ,че всеки по различен начин понася скръбта от липсата на любим човек ,но обединяващото е болката.Винаги я има!Онази страшна ,опустошаваща и не минаваща с времето болка,която всеки от нас усеща в мига ,в който любим човек си тръгне от тук.
За мое голямо съжаление преди почти две години се сблъскат с тази болка и днес още се боря с нея.Наложи ми се да премина /и все още преминавам/ по един път съвсем непознат за мен.След хиляди прочетени страници ,изслушани подкастове и интервюта на хора изучаващи езотеричния и духовен свят ,разбрах ,че всичко ,което се случва на този свят е с цел.Много често чета в разказите ви за ваши родители ,които са починали след тежко боледуване и после разказвате ,че ги сънуване здрави ,по-млади и усмихнати.Когато нашето тяло страда от някаква болест, душата също се измъчва и често най-доброто за нея е да напусне това тяло.После ,в нашите сънища близките ни идват без ,"оковите" и белезите от тези болести ,точно така както искат да ги запомним.
Знам ,че темата е по скоро насочена към починалите майка и баща.При мен нещата са доста различни.Синът ми ,само на 11г. Напусна земният си път при изключително нелеп инцидент.Три дни след като аз навърших 40 години.Чакан,измолен,изплакан още преди да се роди ,заченат инвитро....Изключително добро дете!Няма да ви разказвам за ужаса през ,който преминаваме със семейството ми и сестра му ,близначка.Искам само да ви споделя ,че молех Господ да вземе мен ,да вземе майка ми и баща ми ,но да ми върне детето.Бях готова да пожертвам живота на мъжът ми и на всички мои близки ,но не и да се разделя с детето си.Молех ,плачех ,проклинах ,но нищо не се промени.Свекърва ми не можа да го прежали и два месеца по -късно почина.Мъжът ми изобщо не пожела да я види и аз трябваше да организирам погребението.Когато отидох в апартамента й на сутринта и я намерих починала първото нещо ,което й казах беше ,че й завиждам....Аз исках да съм на нейно място.Сега тя е със синът ми , а аз съм тук ,в Ада да страдам всеки ден.
Аз го сънувам рядко.Един или два пъти.Мъжът ми обаче го сънува често.Идва при него с различни знаци и послания към нас.Вероятно и сестра му го сънува,но рядко споделя с нас за него.
Посещавах психолози ,психиатри ,баячки ,гледачки, контактьори ,енерготерапевти,правих си регресия.И всичко с временен ефект.За тази болка няма лек !Няма време ,което да я излекува.Всеки минава по своя път по различен начин.На мен ми помага много тази книга

Чета я бавно ,понякога препрочитам или спирам за известно време зада премисля прочетеното.Открих много сходни неща с моята скръб и етапите през ,които преминавам.Не намирам утеха в нея ,по скоро усещам една близост с това ,което преживявам.Книгите и Интернет останаха най-близките ми.Спрях да.общувам с други хора ,защото се уморих да слушам колко съм силна ,да спра да плача и подобни неща.Как може да се дава съвет за нещо през което не си преминал ?За това и чета и общувам по-често с хора преминаващи по този път.
Извинявам се ,че стана малко дълъг поста.Дано не ви звучат като някаква луда ....но ако някой ми беше казал преди почти две години ,че ще изчета толкова езотерична литература и ще се интересувам от прераждания и минали животи ,вероятно щях да му се изсмея.Но ,уви живота ни поднася различни изпитания.От нас зависи как ще ги преминем....

Няма по- страшно нещо от това, което си преживяла. Много съжалявам. Аз също вярвам, че всичко се случва с цел. Разбирам и за завиждането. Аз съм със суицидни мисли от много години. Като чуя, че някой е починал, му завиждам. Завиждам и на познатите около мен, които умират. Но все си мисля, че трябва да го избутаме този живот. Аз вярвам в прераждането на душата, и че ако сега се откажем, после ще минем по още по- трънлив път. Изобщо не чувствам, че съм на мястото си в този скапан свят, но щом съм още тук, има някаква причина. Дано намериш поне малко утеха в нещо.

Виж целия пост

B

# 4 844 11 юли 2025, 00:19 ч.

Имам един въпрос относно случайността и знаковете !
Едно близко семейство преживя много загуби в рамките на няколко месеца.
Най-възрастния човек във фамилията - 95-годишен мъж беше. Той беше много здрав. Падна по стълбите. Влоши се заради черепно-мозъчни травми и си отиде само след 1 седмица. Първият му син, който беше навършил 73 наскоро, имаше сърдечни проблеми. 2 месеца след като дядото почина и първият син си отиде след инфаркт. Вторият му син беше болен от рак от 1 година. След като се навършиха 40 дни от смъртта на първия син, втория син се влоши рязко и си отиде за 3 дни. А химиотерапиите даваха добър резултат. Навършиха се 2 месеца от смъртта на втория син и една сутрин се разбрало, че и бабата си отишла. Тя също беше много здрава. Въпросът ми е как в рамките на 4 месеца си отиват толкова много хора от фамилията ? Дали е просто съвпадение или е знак за прибиране ?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Помен 1 година

1 665
6

Лични и семейни отношения

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

13 527
277

Лични и семейни отношения

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

11 795
214

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.