# 5 520 7 авг. 2026, 20:19 ч.
Отново пиша тук.. като ви споделям всякаш се чувствам по-спокойна. С приятели не говоря за мама- всеки си има грижи и никой не чака отговор на въпроса “как си?”. Мъжът ми е прекалено натоварен, детето търчи насам-натам.. а мъката в мен няма покой. Почти 5 месеца откакто мама почина, преповтарям си ситуацията, инсулта, болницата, моргата.. Говоря си наум, все едно ме слуша.. усещам аромата й понякога.. тежко ми е. Навика да й звъня, да пратя снимки на детето, да се допитам - не минава, като рефлекс е. Самотно ми е.. имах си само нея цял живот.
Един стих ви изпращам, да им стопли душичките където и да са ..

Ароматите имат особено място
в нашите спомени и сетива.
Точно такъв е аромата на мама -
като нежна окосена трева,

гали душата и я успокоява,
пристан е, железен светилник дори.
Няма общо с ухание на ястия,
прах за пране, кремове, парфюми..

Той е различен..молекули и клетки,
изрисувани на уморените ръце,
които прегръщат и пазят от всеки,
в които се чувстваш като малко дете.

Ароматът такъв е, спокойствие лъха
от нея.. Боже, колко ми липсва това!
Понякога успявам в спомени да го върна
и виждам пролетна окосена трева,

и топло синьо море без вълни.
Тя е това! Ароматът й също.
Усещам го, още в мене трепти
дори когато съм непознато място.

Особено тогава! Тя е до мен.
И когато се чувствам сама,
полъх по памет усещам по мене -
аромата на мама.. аромат на душа!
Виж целия пост