В момента съм на работа вдигнах кръвно 180/130. Целия се потя и треперя заслужавам си всичко.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2026, 21:38 ч.
# 5 551
19 авг. 2026, 00:07 ч.
Red shark, нямаш ли братя/сестри, други близки роднини, които да са наблизо, в случай че имаш нужда да поплачеш, изобщо някой край теб?
Виж целия пост
# 5 552
19 авг. 2026, 00:24 ч.
Нямам си никой само ние двамата си бяхме. Горката ми майчица имаше много болести диабет операция на сърцето преди време кара и ковид.Тази женица изтърпя много да ми осигури всичко, а аз не бях до нея 
Виж целия пост
Red shark, нямаш ли братя/сестри, други близки роднини, които да са наблизо, в случай че имаш нужда да поплачеш, изобщо някой край теб?
# 5 553
19 авг. 2026, 00:31 ч.
Redshark, моите съболезнования. Знам колко ти е трудно и тежко, и как през главата ти минават всякакви мисли в опит да намериш отговор на въпроса защо, защо сега, защо на мен, можеше ли да направя нещо. Болката и тъгата от загубата на любимия родител идват на вълни, понякога предвидимо с дните за помен, друг път от нещо съвсем дребно и неочаквано. Хората казват, че с времето болката минава, но аз усещам, че просто ставаме по-мълчаливи за нея пред другите.
В момента има едно единствено нещо, което можеш да направиш и то е да бъдеш добър към самия себе си. Нашите мили родители никога не биха искали да сме нещастни и да страдаме. Затова колкото и да ти е тежко, повтаряй си, че трябва да хапнеш нещо, да пиеш вода, да пробваш да поспиш.
Тук има хора, които те разбират, а в старите страни назад в темата има прекрасни мнения, които поне на мен ми помогнаха в по-трудните и първи дни след загубата.
Виж целия пост
В момента има едно единствено нещо, което можеш да направиш и то е да бъдеш добър към самия себе си. Нашите мили родители никога не биха искали да сме нещастни и да страдаме. Затова колкото и да ти е тежко, повтаряй си, че трябва да хапнеш нещо, да пиеш вода, да пробваш да поспиш.
Тук има хора, които те разбират, а в старите страни назад в темата има прекрасни мнения, които поне на мен ми помогнаха в по-трудните и първи дни след загубата.
# 5 554
19 авг. 2026, 00:38 ч.
Emx благодаря за разбирането.В главата ми постоянно превъртвам времето само ако бях отишъл на време.Спя по половин час и се събуждам със студена пот. Седя сам вкъщи и се чудя какво стана и защо на мен. Мама гледаше едно коте сега е с мен постоянно я търси и спи в нейното легло само като я видя сърцето ми се къса
Виж целия пост
# 5 555
19 авг. 2026, 00:56 ч.
Вероятно си съвсем младо момче, моите съболезнования. Със сигурност знам, че трябва да се заставиш да правиш нещо - спорт, още работа, каквото и да е. Или пък да срещнеш някое момиче.
Ще се оправиш, нали?
Виж целия пост
Ще се оправиш, нали?
# 5 556
19 авг. 2026, 09:41 ч.
Започни да четеш Библията! На мен ми помогна! ( зависи от вярата- Бибилия, Коран).
Виж целия пост
Не предпиех нищо като каза,че й е лошо. Можеше сега да е още жива с мен. Имахме толкова планове заедно.Сега като си представя, че трябва да събирам дрехите и предметите в апартамента просто ще полудея.Изплаках си очите. Вината е изцяло моя.
Започни да четеш Библията! На мен ми помогна! ( зависи от вярата- Бибилия, Коран).
# 5 557
19 авг. 2026, 09:44 ч.
Сетих се моя позната, останала млада сама без родители какво е правила. Ами както казаха по-горе малко насила. Да се нахраниш, да излезеш на разходка, да си сред хора, да бъдеш активен и зает. Все едно да се учиш да ходиш отново.
Виж целия пост
# 5 558
19 авг. 2026, 10:32 ч.
Всички сме се обвинявали, че сме могли да направим нещо повече, но не е вярно, всеки има ден и час в които идва и в които си отива. Четох го преди години, когато и аз се обвинявах. А вчера гледах интервю на Росица Якобс, която е била в кома и тя го потвърди: 
Четете книги по темата, на мен много ми помогна това, да знам, че ги има, че раздялата е временна и един ден ще бъдем пак заедно. Препоръчвам "Умирайки, да бъдеш себе си" от Анита Мурджани, има и нейни интервюта в нета. Книгите на Силвия Браун, Линда Уилямсън, "Срещи с Отвъдното" от Лиана Антонова, книгата на Тереза Капуто, за тези се сещам в момента. Някои ги има електронни.
Виж целия пост
Не предпиех нищо като каза,че й е лошо. Можеше сега да е още жива с мен. Имахме толкова планове заедно.Сега като си представя, че трябва да събирам дрехите и предметите в апартамента просто ще полудея.Изплаках си очите. Вината е изцяло моя.
Четете книги по темата, на мен много ми помогна това, да знам, че ги има, че раздялата е временна и един ден ще бъдем пак заедно. Препоръчвам "Умирайки, да бъдеш себе си" от Анита Мурджани, има и нейни интервюта в нета. Книгите на Силвия Браун, Линда Уилямсън, "Срещи с Отвъдното" от Лиана Антонова, книгата на Тереза Капуто, за тези се сещам в момента. Някои ги има електронни.
# 5 559
19 авг. 2026, 12:31 ч.
Вече писах, на моят съпруг му беше много трудно майка му като почина, тогава още нямахме брак, аз живеех в чужбина. Дойдох, изпратихме я жената, и се прибрах обратно. Той дойде при мене след половин година, отслабнал с 10 килограма и в депресия, пълен с обвинения към себе си, че не влязъл в тях да види какво се случва, бързал, помислил че майка му спи още и се учудил, но не отишъл да провери. Обвинява се с години, имаше нейна снимка в портфейла си, горкия, едва преди 4-5 години забелязах, че я махна. Каза, че детето го излекувало, да междувременно ни се роди детенце.
Това детенце беше и моята опора, когато аз загубих мама. И хобито ми, донякъде.
Та, Redshark, освен едно дете да ти пожелая от сърце, не знам какво друго би те разсеяло наистина.
Виж целия пост
Това детенце беше и моята опора, когато аз загубих мама. И хобито ми, донякъде.
Та, Redshark, освен едно дете да ти пожелая от сърце, не знам какво друго би те разсеяло наистина.
# 5 560
19 авг. 2026, 20:32 ч.
Шарк, не се обвинявай.. поне се опитай да не го правиш. Включи съзнанието и мислите си към хубавите моменти и към това, какво тв би искала сега от теб - да ядеш, да си с приятели, дори една обикновена разходка в магазина..
Моята майчица беше толкова силна, все спестяваш като не е добре. Търчала съм до апартамента й постоянно от притеснение. Най-лошите неща идват без да питат - влезе да се къпе и инсулт, болница и след 2 дни почина. Имах кофти предчувствие и разбихме апартамента.. така в намерихме в банята. Вече 5ти месец почти все си въртя “ами ако”.. Няма такова нещо! Знам, че нищо не съм могла да направя.
И ти, Шарк, дори и да си бил при нея.. лошото се случва за секунда и пред очите ни.. просто съдбата е такава.
Виж целия пост
Моята майчица беше толкова силна, все спестяваш като не е добре. Търчала съм до апартамента й постоянно от притеснение. Най-лошите неща идват без да питат - влезе да се къпе и инсулт, болница и след 2 дни почина. Имах кофти предчувствие и разбихме апартамента.. така в намерихме в банята. Вече 5ти месец почти все си въртя “ами ако”.. Няма такова нещо! Знам, че нищо не съм могла да направя.
И ти, Шарк, дори и да си бил при нея.. лошото се случва за секунда и пред очите ни.. просто съдбата е такава.
# 5 561
19 авг. 2026, 20:53 ч.
Да, Ем е права. Тати си отиде в ръцете ни. Буквално линейката ни чакаше, той се облече и в коридора започна да се олюлява( пиша и душата ми се къса) . Аз му казах “Тати подпри се на мен”, от там мама донесе стол и той просто седна. Викнахме фелдшера, че нещо става и той викна втори екип. Преместихме тати на пода, къде се свлече и след половин час почина… Бях там и нямаше какво да направя… просто мислено го предадох в ръцете на Бог!🍀🙏🏻
Има неща, които не зависят от нас и трябва да го приемем. Бъди силен Redshark, времето лекува всяка рана, на наистина се иска време.
Виж целия пост
Има неща, които не зависят от нас и трябва да го приемем. Бъди силен Redshark, времето лекува всяка рана, на наистина се иска време.
# 5 562
20 авг. 2026, 00:18 ч.
Нямам си никой само ние двамата си бяхме. Горката ми майчица имаше много болести диабет операция на сърцето преди време кара и ковид.Тази женица изтърпя много да ми осигури всичко, а аз не бях до нея
Red shark, съболезнования. Силно съчувствам.
Виж целия пост
Red shark, нямаш ли братя/сестри, други близки роднини, които да са наблизо, в случай че имаш нужда да поплачеш, изобщо някой край теб?
# 5 563
20 авг. 2026, 08:41 ч.
Redshark... незнам как да те вдигна, да погледнеш от по - високо. Бях на твоето място преди три години. Гружех се за татко над десет години, след като майка почина от гаден рак. Не живеене заедно, но почти всеки ден се виждаме и чуваме по телефона. Падна в банята няколко пъти, но не искаше да чуе за лекар ( може и да било за добро, живя спокойно до последно, без диагнози..) Една събота се готвихме за едно дневна екскурзия с моя мъж и нещо ме накара да му звънна рано сутринта. Отговори ми, но говореше мн странно, все едно ядеше в момента, попитах го още някои неща, същия говор.. Веднага отидох до апартамента му и го намерих свлечвн на ръба на леглото, изкривен от едната страна на лицето, блуждаещ поглед, трудно дишаш, мъчеше се да ми каже нещо. По - нататък - линейка, болница една седмица и финал. Обвинявах се, че вечерта не се чухме, че не стоях с него до идването на линейката( трябваше да я чакам долу, пред блока), че не на стоях да го виждам в интензивното, въпреки че Беше в неадекватно състояния. Обвинява се, че понякога му се деазнех на прищевките.. мога да изброя още много неща. Но аз имах и съпруг и дете и сестра, заедно бяхме, помогнаха ми. Дай си поне три месеца, да позатихне тази остра фаза на мъка.
ПП На моя близка майка и беше на операция за лещи в болницата и там получи инсулт. Реагираха веднага лекарите, но жената почина. Това го разказвам да разбереш, че каквото е писано, става, независимо от нашите усилия.
Виж целия пост
ПП На моя близка майка и беше на операция за лещи в болницата и там получи инсулт. Реагираха веднага лекарите, но жената почина. Това го разказвам да разбереш, че каквото е писано, става, независимо от нашите усилия.
# 5 564
20 авг. 2026, 09:31 ч.
Баща ми почина от масивен инфаркт в лекарски кабинет, правили са всичко , за да го спасят.Не се чувстваше добре и по лекари ходи, но личната не разбра защо, а е имало симптоми.
Майка ми си замина в ръцете ми, също внезапно, в лекарски кабинет.Страдаше от рак и бяхме напът да ѝ махат конци от поредна интервенция.Беше на химио, медикаменти, изглеждаше добре и сутринта я събудих да я караме до Токуда, уж рутинно.Напът за болницата ѝ призля, звъннахме на 112 и ни пратиха е най-близкия спешен център.Всичко се разви за 5-10мин., легна на кушетката и това беше, нищо не можаха да направят.
Така че, понякога, нещата са необратими и въпреки, че родителите ми бяха с лекари накрая, заминаха си.Млади.Това е.
Не може да се обвиняваме.
Виж целия пост
Майка ми си замина в ръцете ми, също внезапно, в лекарски кабинет.Страдаше от рак и бяхме напът да ѝ махат конци от поредна интервенция.Беше на химио, медикаменти, изглеждаше добре и сутринта я събудих да я караме до Токуда, уж рутинно.Напът за болницата ѝ призля, звъннахме на 112 и ни пратиха е най-близкия спешен център.Всичко се разви за 5-10мин., легна на кушетката и това беше, нищо не можаха да направят.
Така че, понякога, нещата са необратими и въпреки, че родителите ми бяха с лекари накрая, заминаха си.Млади.Това е.
Не може да се обвиняваме.
Препоръчани теми