Не се изстрадва,а просто се свиква с мисълта,че ги няма. Въглена остава да тлее ,но никога не догаря.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2026, 20:20 ч.
# 5 626
10 окт. 2026, 08:52 ч.
Аз още не мога да повярвам и все още сякаш не го приемам… Днес стават 1 година и 9 месеца без тати, днес трябваше да имат и годишнина с мама “41 години от брака”. Често го сънувам и може би това поддържа идеята , че е до мен. Но иначе в моменти на проблясък на истината болката е ужасяваща: реже, пронизва, къса…
Да почиват в мир нашите безценни и непрежалими родители!🙏🏻
Виж целия пост
Да почиват в мир нашите безценни и непрежалими родители!🙏🏻
# 5 627
11 окт. 2026, 08:53 ч.
Мери, съболезнования! И кураж!
От мама минаха почти 7 месеца.. шока мина и дойде реалността.. оказва се, че шока май е по-добър за усещане. Неусетно се търкулват дните и ние покрай тях.
Виж целия пост
От мама минаха почти 7 месеца.. шока мина и дойде реалността.. оказва се, че шока май е по-добър за усещане. Неусетно се търкулват дните и ние покрай тях.
# 5 628
11 окт. 2026, 17:41 ч.
При мен вече минаха повече от 5 години. Отдавна съм приела случилото се. Дайте си време, след шестия месец болката намалява, до към годината става поносима.
Виж целия пост
# 5 629
11 окт. 2026, 19:27 ч.
Чувствам се ужасно изтощена психически.
То не бяха непоискани съвети и акъли от познати и непознати хора, то не беше намиране на кусури на погребението, то не беше неуместни въпроси...на всичкото отгоре абсолютно нелепо държане на някои от най-близките (включително и мъжа ми), истериите на брат ми (сякаш само той тъгува)... уморих се да балансирам между нервите на другите, да се напрягам дали някой пак няма да каже някоя простотия и друг да му се ядоса... докато сърцето ми се къса като гледам баща си...
Всички постоянно ми повтарят, че съм силна, облягат се на мен и чакат силата ми... а аз точно сега отчаяно имах нужда да съм слаба и да си тъгувам на спокойствие.
Виж целия пост
То не бяха непоискани съвети и акъли от познати и непознати хора, то не беше намиране на кусури на погребението, то не беше неуместни въпроси...на всичкото отгоре абсолютно нелепо държане на някои от най-близките (включително и мъжа ми), истериите на брат ми (сякаш само той тъгува)... уморих се да балансирам между нервите на другите, да се напрягам дали някой пак няма да каже някоя простотия и друг да му се ядоса... докато сърцето ми се къса като гледам баща си...
Всички постоянно ми повтарят, че съм силна, облягат се на мен и чакат силата ми... а аз точно сега отчаяно имах нужда да съм слаба и да си тъгувам на спокойствие.
# 5 630
11 окт. 2026, 20:13 ч.
Как ви разбирам просто..не знам какво да напиша. Всички чакат все на някого да се облегнат, ама никой не мисли за силния, че също е човек и има нужда от рамо и подкрепа, а не ...
Мери, бъди силна, заради себе си и да се балансираш. Прегръщам те.
Разбирам за неадекватните разговори. На няколкото погребения, на които бях, имаше потресаващи коментари и съвети дори. Едно на ръка за наследства, имоти, чудесии, просто ужас. Имаше коментари хайде стига вече такива неща, да ходим все по сватби и кръщенета или ако е починало детенце, коментар добре че има и други, че да не се затрие семейството... (и всичко това с доборжелателна усмивка!)
Хората са станали ужасни просто и са толкова негактични, че описание няма!
Виж целия пост
Мери, бъди силна, заради себе си и да се балансираш. Прегръщам те.
Разбирам за неадекватните разговори. На няколкото погребения, на които бях, имаше потресаващи коментари и съвети дори. Едно на ръка за наследства, имоти, чудесии, просто ужас. Имаше коментари хайде стига вече такива неща, да ходим все по сватби и кръщенета или ако е починало детенце, коментар добре че има и други, че да не се затрие семейството... (и всичко това с доборжелателна усмивка!)
Хората са станали ужасни просто и са толкова негактични, че описание няма!
# 5 631
11 окт. 2026, 20:20 ч.
Хората не знаят как да се държат. Не винаги е от лошо, просто са неадекватни
Мери, отпусни се и си изживявай каквото ти е. Станалото е факт и имаш нужда да тъгуваш. Не мисли за останалите. Хората сме различни и преживяваме по различен начин едно и също. Един е по- експанзивен, ревящ, емоционален, друг се крие и гълта сълзите си, трети потъва в мълчание и ступор, четвърти демонстрира активност за да е зает и да бяга от мислите си....
Виж целия пост
Мери, отпусни се и си изживявай каквото ти е. Станалото е факт и имаш нужда да тъгуваш. Не мисли за останалите. Хората сме различни и преживяваме по различен начин едно и също. Един е по- експанзивен, ревящ, емоционален, друг се крие и гълта сълзите си, трети потъва в мълчание и ступор, четвърти демонстрира активност за да е зает и да бяга от мислите си....
Препоръчани теми