Пак сънувах мама. Казах й, че повече не искам да съм бяла и добра. И тя ми каза, "Най-сетне". Хубави сънища имам понякога.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2026, 16:52 ч.
# 570
25 март 2015, 12:48 ч.
Виж целия пост
# 571
25 март 2015, 16:27 ч.
Здравейте! Искам да споделя нещо, което ме тревожи.. Моята майка почина в началото на този месец.. Още не мога да повярвам, че е напуснала този свят.. На моменти го осъзнавам, но все си мисля, че е жива.. Не съм я сънувала до сега, не ме посещава сякаш.. Рядко има "странни и необясними" звуци в къщата.. В последните й часове викаше моята приятелка, а мен само ме стисна за ръката за сбогом.. Мисля, че нещо ми е сърдита.. Не знам психиясвам ли, какво всъщност се случва.. Приживе са си говорили със сестра ми на такива теми и й е казала, че няма да ни тормози ако си отиде.. Много ми се иска да отида при медиум, да разговарям с нея.. Какво е вашето мнение? Искам да усещам присъствие от нейна страна..
Виж целия пост
# 572
25 март 2015, 16:54 ч.
annie_dannie, първо моите съболезнования. Съжалявам за загубата ти.
Не бих те посъветвала да търсиш медиум. Това, че ти минават такива мисли е някакъв начин да се справиш с болката. Нормално е. Нали си чувала изразът "Мир на душата и/му!"? Ако имаш нужда, поговори с някой свещеник за това и чуй той какво ще те посъветва. Сега е време да се простиш с нея, да я пуснеш и да свикнеш да живееш така. Мъчно е, но така трябва.
Виж целия пост
Не бих те посъветвала да търсиш медиум. Това, че ти минават такива мисли е някакъв начин да се справиш с болката. Нормално е. Нали си чувала изразът "Мир на душата и/му!"? Ако имаш нужда, поговори с някой свещеник за това и чуй той какво ще те посъветва. Сега е време да се простиш с нея, да я пуснеш и да свикнеш да живееш така. Мъчно е, но така трябва.
# 573
25 март 2015, 17:19 ч.
Благодаря за съвета! Ще поговоря със свещенник.. Може би колкото и да ми се иска да направя контакт с нея, трябва да се примиря и да не я притеснявам.. Но много ми се иска.. Не я сънувам изобщо.. Дали ще я сънувам след време..
Виж целия пост
# 574
25 март 2015, 21:04 ч.
Съболезнования и от мен 
Дали ще я сънуваш никой не знае. Аз мама съм я сънувала броени пъти за 13 години (2-3 пъти). Като само веднъж я видях в съня си. Деня в който ставаха 3 дни от смъртта на баща и (дядо) това лято. Него ден се върнах вкъщи от погребението и умората ме повали следобед. Явно беше дошла да посрещне татко си, неговия глас само чух около масата а тя ми отвори вратата в съня ми изглеждаше така като когато си беше здрава (болестта и химията много я промениха последната година от живота и
)
Виж целия пост
Дали ще я сънуваш никой не знае. Аз мама съм я сънувала броени пъти за 13 години (2-3 пъти). Като само веднъж я видях в съня си. Деня в който ставаха 3 дни от смъртта на баща и (дядо) това лято. Него ден се върнах вкъщи от погребението и умората ме повали следобед. Явно беше дошла да посрещне татко си, неговия глас само чух около масата а тя ми отвори вратата в съня ми изглеждаше така като когато си беше здрава (болестта и химията много я промениха последната година от живота и
) 
# 575
26 март 2015, 07:11 ч.
annie_dannie, моите съболезнования!
Ако ти усещаш, че има нещо недоизказано между вас, нещо, за което предполагаш, че ти е сърдита е едно, но, ако няма, приеми, че е викала приятелката ти за да не я виждаш ти в този момент. Не е искала да те мъчи. Чувала съм много такива случаи, когато близките ни, на смъртен одър, си отиват от този свят, когато няма никой в стаята или поне никой близък. Може би и майка ти е усещала, че си отива и не е искала да го прави пред теб.
Две думи на предните страници ме жегнаха, на секундата ми се напълниха очите, когато ги прочетох.
Самотно сираче - така се чувствам и аз. Ужасно е!
Преди 7 години загубих майка си, преди 5м. - брат си. Млад, прав, в разцвета на силите си. На 36г. си отиде внезапно в съня си.
Останах си съвсем сама на този свят. Имам баща, но с него не поддържам близък контакт, та за това казвам, че си нямам никой. Чувството, че нямаш близък, който да знаеш, че ще е до теб в труден момент е ужасно.
Няма ден, в който да не мисля за тях. Постоянно изживявам спомените си с тях.
Писна ми да ми повтарят "стегни се". Не искам да се стягам, искам да плача, да викам, да си изстрадам загубите, но не мога. Това таене в мен ме съсипва психически.
Усещам, че мога да пиша до довечера, но - спирам.
Виж целия пост
Ако ти усещаш, че има нещо недоизказано между вас, нещо, за което предполагаш, че ти е сърдита е едно, но, ако няма, приеми, че е викала приятелката ти за да не я виждаш ти в този момент. Не е искала да те мъчи. Чувала съм много такива случаи, когато близките ни, на смъртен одър, си отиват от този свят, когато няма никой в стаята или поне никой близък. Може би и майка ти е усещала, че си отива и не е искала да го прави пред теб.
Две думи на предните страници ме жегнаха, на секундата ми се напълниха очите, когато ги прочетох.
Самотно сираче - така се чувствам и аз. Ужасно е!
Преди 7 години загубих майка си, преди 5м. - брат си. Млад, прав, в разцвета на силите си. На 36г. си отиде внезапно в съня си.
Останах си съвсем сама на този свят. Имам баща, но с него не поддържам близък контакт, та за това казвам, че си нямам никой. Чувството, че нямаш близък, който да знаеш, че ще е до теб в труден момент е ужасно.
Няма ден, в който да не мисля за тях. Постоянно изживявам спомените си с тях.
Писна ми да ми повтарят "стегни се". Не искам да се стягам, искам да плача, да викам, да си изстрадам загубите, но не мога. Това таене в мен ме съсипва психически.
Усещам, че мога да пиша до довечера, но - спирам.
# 576
26 март 2015, 08:55 ч.
Kama4e, знам че е трудно, но се опитай да гледаш на положението като на възможност. Да нямаш никого означава и това да нямаш патерица на която да се опреш, а да стъпиш здраво на краката си. Почувствай силата, която носиш, научи се да вярваш повече на себе си и на личните си защитни сили.
Виж целия пост
# 577
26 март 2015, 10:05 ч.
Може би не се изразих съвсем правилно.
Имам семейство, съпруг, семейството на съпруга ми, които са прекрасни хора, много ме подкрепят и помагат. Всички са много задружни, отзивчиви и аз много ги обичам.
На емоционално ниво ми е самотно.
Моите си хора ми липсват, искам да са тук, при мен. Много рано ги загубих
Виж целия пост
Имам семейство, съпруг, семейството на съпруга ми, които са прекрасни хора, много ме подкрепят и помагат. Всички са много задружни, отзивчиви и аз много ги обичам.
На емоционално ниво ми е самотно.
Моите си хора ми липсват, искам да са тук, при мен. Много рано ги загубих
# 578
26 март 2015, 10:12 ч.
кама4е,моите съболезнования.Не знам какво да кажа.Трудно е много,болката е огромна.Особено когато наближават и празници ,като Великден и Коледа.Аз лично се успокоявам,като ида на гроба на майка и си поговорим.След това ми е по леко.
Виж целия пост
# 579
29 март 2015, 23:18 ч.
Как успявате да гледате снимки и клипчета ? Четири години от както моята майчица почина и все още не мога да погледна снимка с нея. Веднъж се опитах и ме заболя сърцето. Ужасна физическа болка. Не съм говорила до сега никога с никой за нея. Само тук се безстрашавам да надникна и да ви чета . Не ви познавам а ви усещам по- близки и от някои роднини..
Виж целия пост
# 580
29 март 2015, 23:47 ч.
На мен ми отне горе-долу 2-3 години да се науча да говоря за мама без да се разплача всеки път. Но аз говорех за мама, най-близка чувствах една нейна приятелка и с нея понякога се виждахме на кафе и с часове сме говорили за миналото. Тази жена си ми остана близка и до днес, помогна ми да изживея и приема загубата по начин който нито един роднина не ми беше полезен (а с нея преди това бяхме просто познати, вече сме приятелки). Снимки не помня от кога гледах спокойно, но в началото и при мен го имаше този момент.
Виж целия пост
# 581
30 март 2015, 00:16 ч.
Ами гледам, гледам и албумчето, което тя ми направи със снимки от моето раждане, детство.. Не знам как да го опиша, но се радвам да я гледам, радвам се че е моя майка, виждам с каква обич ме е гледала - на снимките ни като бебе и как всичко сега се повтаря с децата ми. Тъжно ми е много ясно, но го гледам и синът ми обича да я вижда, той е още малък и не знае какво е станало с нея, няма и да разбере, но я помни и се радва като види нейна снимка. Гледайки по- скорошните снимки ми навяват щастливите моменти, които са запечатали, там всички сме усмихнати. Гледайки снимки от живота й ми напомнят какви славни хора бяха с татко и какъв прекрасен живот имаха, нещо което аз никога няма да мога да оставя като следа за децата и внуците си.
Някак като я видя на снимка се успокоявам, че я е имало, връхлитат ме спомени- къде хубави, къде не, сякаш всеки момент ще ми проговори: Рошло..еййй с тебе имаме телепатия! Всеки път като мисля за теб ти ми звъниш!
Виж целия пост
Някак като я видя на снимка се успокоявам, че я е имало, връхлитат ме спомени- къде хубави, къде не, сякаш всеки момент ще ми проговори: Рошло..еййй с тебе имаме телепатия! Всеки път като мисля за теб ти ми звъниш!
# 582
30 март 2015, 11:52 ч.
И аз гледам. Приятно ми е, отплувам в спомени. Клип имам само един - любителски от сватбата ни. И него съм гледала, а снимките показвам на сина ми и му казвам, че това е баба.
Виж целия пост
# 583
31 март 2015, 19:17 ч.
Разбирам те толкова добре....
Моят свят се сьстои от любим мьж, 5 годишен син, куче и коте. Това е...
Виж целия пост
Много ми тежи, че майка не успя да се сбогува с децата. Живееше за тях. Гореше буквално. Всяко нещо в последните години направи с мисъл за тях. Като днес помня денят, в който излезе от нас и никога повече не се прибра. Беше рано сутринта, децата още лежаха сънени, само по едно "чао" си казаха....
Аз имам "баща", де. Не съм го виждала повече от 30 години. Вече може да се каже, че съм наистина сама на този свят. Не че със съпруга ми сме в лоши отношения. Напротив. За роднини иде реч. Все си мисля, някак друго е, да не си сам в мъката си. Ясно е, че няма как друг да обича майка ми като мен.
Аз имам "баща", де. Не съм го виждала повече от 30 години. Вече може да се каже, че съм наистина сама на този свят. Не че със съпруга ми сме в лоши отношения. Напротив. За роднини иде реч. Все си мисля, някак друго е, да не си сам в мъката си. Ясно е, че няма как друг да обича майка ми като мен.
Моят свят се сьстои от любим мьж, 5 годишен син, куче и коте. Това е...
# 584
31 март 2015, 21:15 ч.
Моята майка почина в събота. Днес сънувах, че двете сме на чуждо погребение. Това пък какво трябва да значи 
Виж целия пост
Препоръчани теми