Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Elpis, аз постоянно си представям как е до мен и я прегръщам...
Моля ви, кажете ми, че сега нищо не я боли. Дали ще вижда какво става с нас или ще замине нанякъде след 40-те дни и никога повече няма да се интересува от нас...

farra,
да е светло на душата и
Нищо не я боли вече За другото... и аз съм се чудила. Надявам се да идват от време на време при нас.

Ако е била болна, успокой се, поне не я боли вече. 
Дали идват, дали се интересуват от нас не знам, не я усещам така, както бих искала, но в почти всяка една ситуация си мисля тя какво би искала, как би постъпила, как би я възприела. В момента по този начин е нейното присъствие в живота ми, нейната грижа за нас.

farra,съболезнования ще ти липсва.Момичетата са ти казали,прави нещата както ги чувстваш.Аз не съм пребирала снимки.И аз постоянно си мисля за майка ми.Дори като ида в квартала,който живеят с баща ми тогава е най-тегаво.Сещам се от къде сме минавали,какво сме си говорили и т.н.Утре стават 7м.Липсваш ми мамо.

Мама почина преди 8 месеца. От отдавна живея в друг град и все още не мога да приема, че я няма. Не страдам, не плача, просто не приемам, че я няма в този свят. Необяснимо ми е. Тя ми беше най-близкия човек, но явно съм свикнала да не е до мен. Друго исках да споделя. Банята ни не е ремонтирана скоро и имаме стари фаянсови плочки  - кафяви, но пръскано като някакви безформени линии. Няколко месеца. след като мама почина на една от тях, която се пада точно срещу погледа ми, когато седна на тоалетната чиния се очерта образът на мама. Просто я виждам очертана всеки път когато вляза. Тези плочки съм ги гледала години наред и никога не съм я виждала. А сега всеки път, когато вляза в тоалетната.  От няколко месеца вече...

Съжалявам за загубата ти, vald. И аз се чувствах горе долу така, защото също не живеея отдавна в същия град. Бях там покрай грижите за нея, а скоро след като си отиде от този свят се върнах в дома си. Сякаш съзнанието ми отказваше да разбере какво е станало. Не говорех за това с хора извън семейството, правех се, че нищо няма, но когато трябваше да го изрека сякаш нещо ме стискаше силно за гърлото и ме смазваше физически. Не ми се правеше нищо, не ми се излизаше навън дори, защото там се правех, че нищо ми няма и не можех да споделя с никой. Добре, че ги има приятелите, че малко по малко започнах да го изричам, да разказвам, да излизам... Когато се върнах отново в родния град година след смъртта на мама сякаш осъзнах напълно какво се е случило. Домът и, в който всичко си е почти същото, но нея я няма...местата, където ходехме двете, любимото и кафене и хората, с които разговаряше, сестра ми, баба ми, които останаха без нея и се промениха страшно много. Всичко сякаш беше опустяло, а аз колкото и да опитвам не мога да го запълня и поправя.
Скръбта ни сполетява силно и изведнъж и понякога не можем да я приемем изцяло, а я допускаме по малко. Казват, че така се страда по-дълго, но не знам дали е възможно да не е така. Ти виждаш образа на майка си на плочката, аз пък се припознавам в съвсем непознати жени и ми идва да се разплача...ей така изведнъж, просто ме връхлита. Сигурно това е начин да приемаме сръбта на порцийки, част от процеса на преодоляване на загубата.

Аз съм така със загубата на брат ми. Отказвам да приема, че се е случило. За мен той е жив.

Имам втора браточедка, която много прилича на мама. Носи дори същото име. Наскоро видях нейни снмки във Фейсбук и за момент си помислих че това е мама. Стана ми хем тегаво и тъжно хем радостно че я виждам отново. Бързо си дадох сметка че гледам различен човек, но в първия момент тази заблуда (никога до момента не съм бъркала двете, колкото и да си приличат) ми дойде като леден душ ...

И аз не живеех в същия град с мама, но ... не знам, плача, плача си много често, почти всеки ден, особено като отворя тази тема, за това и по-рядко я отварям, боли ме, знам какво ви е и всяка ваша дума ми носи спомен

Ferra, първо искам да ти изкажа искрените си съболезнования !!!!
Когато мама почина всеки ми казваше различни суеверия, традиции и така нататък, имаше роднини от различни краища на страната и съответно всеки имаше различно, че дори и противоположно на другите вярване, тате и ММ ми казаха "Направи всяко едно нещо както го чувстваш, ако слушаш всички ще се побъркаш накрая!". Така и направих, както аз и тя бихме искали беше всичко. За това и не викнах поп на погребението, на моменти се чудя дали не беше грешка, тъй като трябвало, но в нашия малък град има един поп, а мама никак не го харесваше, той е груб, злобен, държи се ужасно с всички. На баба на погребението (майката на мама) направи изказване "Аре по-бързо да я погребваме, че си имам работа" мисля, че тогава мама го намрази, е как да викна този човек, при положение, че тя не го харесваше?


9 месеца на мама се падат на рожденния и ден  Няколко пъти ги смятах..... искаше ми се да не е така....

Вчера станаха 10 години откакто Мама я няма.Много ми липсва и за мен времето не лекува.

И за мен времето не лекува.Момичета пак я сънувах,че ме вика по име.Отиде си за един миг,без да боледува,без нищо.Може би е имало още доста неща да си казваме.Бяхме много близки,ужасно много ми липсва.

Казват, че така си отиват добрите хора и това било добре за тях - изведнъж, без да притесняват близките си...и моята майка си отиде така - неочаквано, внезапно...вече 23 дни се моля да я сънувам, да ми каже, че е добре, но не...Дъщеря ми (на 14г.) я сънувала 2 пъти и избягала като я видяла, защото се изплашила. Обясних й следващият път да се опита да не бяга, да си поговорят...

Чели ли сте "Между живота и смъртта" на Долорес Кенън? Май само нея не съм прочела от вскичко, написано на тази тема...мисля, че тези книги помагат

Ще я намеря,може би ще ми помогне и на мен,надявам се.