Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 415 318
  • 5 520
# 690
Наближава годишнина от смъртта на майка ми - двуцифрено число. Винаги около датата започвам
да си припомням последните й дни, и винаги усещането е, че се е случило скоро. Така ме заболява.. Sad

Преди дни я сънувах. Обадих се по телефона и я питах ще дойде ли да види децата. Отговори ми със
спокоен глас, че ще дойде, разбира се.

Иначе не успя да види внучета, даже булка не ме видя...

Но ... вярвам, че ще си видим един ден. Това е моята надежда.  Two Hearts

Извинявайте, че пиша, само с мъжа си мога да споделя това ...
Виж целия пост
# 691
Благовеста* няма защо да се извиняваш, тук е мястото,една мъка ни е събрала.
И на моята наближава годишнина..идния месец,дни след рождения ми ден.. Confused Cry
Виж целия пост
# 692
А ние днес правихме помен за 3 месеца. Плаках повече отколкото на погребението.
Виж целия пост
# 693
И годишнината от смъртта на мама е след 2 седмици... Наскоро и аз я сънувах, беше нещо ежедневно и спокойно, дори не помня точно какво. Предишните пъти, когато я сънувах в съня си знаех, че е починала и ме плашеше. Чудя се защо... Сега не, но този път в съня ми си беше жива.
Виж целия пост
# 694
Сега вече след като мама я няма от почти година разбрах смисъла на думите, че не винаги времето лекува.
Да, свикваш някак да живееш с болката, но всеки повод, годишнина, понякога съвсем невинно нещо те кара да разбереш колко ти липсва.
Толкова ми се иска поне да я сънувам, но не... Само веднъж наскоро след смъртта й, а тогава ми се скара за нещо несвършено  Cry
Сили и кураж, момичета  Hug
А майчиците нека почиват в мир!!!
Виж целия пост
# 695
Преди дни я сънувах. Обадих се по телефона и я питах ще дойде ли да види децата. Отговори ми със
спокоен глас, че ще дойде, разбира се.

В редките случаи, когато сънувам майка ми, също разговаряме по телефона. И гласът й е един спокоен, отчужден някак... Без емоции. Не знам защо така.

На 14.07. мама щеше да стане на 61.
Виж целия пост
# 696
Скоро щеше да е РД и на моята мама, щеше да навърши 53 на 03.08  Sad
За пръв и последен път я сънувах в деня след погребението на дядо (баща и), скоро ще стане година от смъртта му. Посрещна ни вкъщи и ми каза че е сготвила и ни чака. Понякога ми е доста тежко и осезаемо усещам липсата и, въпреки че септември ще станат 13 години откакто я няма  Cry
Виж целия пост
# 697
Първата годишнина от смъртта на моята майчица също наближава, 2-ри септември.. Как мина година, а още всичко е толкова прясно, всяка болка, всеки спомен.
Спомена как мъжа ми ме събуди с най-страшната новина, наскоро пак ме събуди за нещо, подскочих в леглото, стоях седнала и просто осмисляща, че не ме е събудил за нищо лошо около 5-10 минути, сигурно ми е останала травма...

И аз плаках повече на 3 месеца, сигурно, защото тогава човек вече е имал възможността да осмисли какво се случва, аз след смъртта на мама, пътувайки към родния ми град не пророних и сълза, опитвах се да осъзная как е възможно. Мъжът ми караше и плачеше, аз не, седя до него, забила поглед в жабката и това е.

Колко ми липсва, Господи, знам, че един ден ще се видим пак, знам го просто!


Виж целия пост
# 698
И аз го знам. На излизане от ритуалната зала й казах: чао мамо,пак ще се видим един ден...
Виж целия пост
# 699
ох, тази ритуална зала, като на сън мина, много е тежък този момент. аз даже не исках да вляза, за последно я бях видяла в интензивно отделение, в кома, но жива. смразих се като си представих, че ще трябва да видя труп.  Cry
Виж целия пост
# 700
И аз от там имам само един спомен, как я погалих по челото и  мъжа ми ме  заведе на столовете отстрани, пейка ли беше, столове ли, нямам представа
Виж целия пост
# 701
Аз пък не откъсвах поглед от нея до последно. Като си помислих, че повече няма да я видя никога.... Cry
Виж целия пост
# 702
Аз в залата влязох някак си, но в прощалната не можах. Стоях на входа. Двама ме държаха.
Виж целия пост
# 703
Аз пък не откъсвах поглед от нея до последно. Като си помислих, че повече няма да я видя никога.... Cry
newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45
и мразех всички които я пипаха
 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45
Виж целия пост
# 704
Аз моята майка не я докоснах. Това не беше тя, беше някаква обвивка. Тя не беше там. Духът го
нямаше.

Първите седмици и на самото погребение не пророних и една сълза. Сякаш гледах филм и виждах
всичко отстрани. Мина месец и едва тогава ОСЪЗНАХ какво се е случило. Тогава започна големият
рев при мен .... Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия