Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 7 авг. 2026, 20:19 ч.

415 354
5 520

schreier - Ентусиаст

Ентусиаст

# 705 30 юли 2015, 13:50 ч.

И аз го чувствах като нещо... празно, тялото и в смисъл, много странно усещане. Не можех да повярвам, че това тяло, което ми е дало живот, което е стояло до мен във всеки един момент, сега лежи там, в тази дървена кутия и поема пътя, от който никой не се е завърнал, но въпреки всичко я погалих по челцето, защото знаех, че това е последния път, в който ще мога да го направя.

Явно е нормално първоначално да не можем да осъзнаем какво се случва..

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Ентусиаст

# 706 30 юли 2015, 13:55 ч.

Аз не я докоснах също. И татко не докоснах. Аз изпитвам ужас от мъртъвци. Страдам нечовешки, но не мога. Отделно, че ми беше див ужас да ги видя мъртви, хората, които ме създадоха. Спомените са запечатани в съзнанието ми как лежат в ковчези. Как гърдите не се повдигат. Не знам защо ръцете им не се виждаха. .

Виж целия пост

# 707 30 юли 2015, 14:09 ч.

Нямам спомен дали я докоснах
И на мен това време ми е като филм Rolling Eyes

Rolling Eyes

само помня, че не исках са я оставя и молех наум татко да не им разрешава да я погребат Sad

Sad

О така ви липсва, вече изричам думата мамо единствено, като я посетя, там, на гроба и.

Виж целия пост

Б

Благовеста*

# 708 30 юли 2015, 14:19 ч.

Прегръщам ви, момичета, само който е преживял това, може да ни разбере и съчувства.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 709 30 юли 2015, 15:27 ч.

Мен татко и мм ме спряха да отида до гроба, когато я полагаха там, само си спомням, как вървяха до мен, зад катафалката и като стигнахме татко само му каза "Дръж я тук", на около 3-4 метра от самия гроб, може и повече не съм сигурна , аз понечих да отида, но той само ме гушна и ме завътря с гръб, нямах сили да се боря...

Виж целия пост

S

Потребител

# 710 30 юли 2015, 15:32 ч.

прегръщам те силно Hug

Hug

аз пък носих кръста, отпред, водих процесията. баба ми каза, че не е на хубаво, че трябва мъж да носи кръста, но някак така ми подсказа сърцето. по пътя най-добрата приятелка на мама, лекарка, ми подаде успокоителни, не помня как механично съм ги глътнала, но на гроба стоях спокойно, а по едно време докато попът извършваше ритуала по полагането, ме изби на смях. погледнах сестра ми, видях, че и на нея и идва да се засмее и ми стана ясно, че са ни дали транквиланти и на двете. почувствах се много идиотско, хем ситуацията е трагична и не е изобщо за смях, хем психиката ми се държи неадекватно и ми иде да се изхиля. сега като го разказвам се срамувам от случилото се Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

# 711 30 юли 2015, 16:12 ч.

Благовеста Hug

Hug

толкова си права. Странични хора ми съчувства но виждам как в следващия момент реагират така сякаш не е за мама, а за котка, мъката ми. В този момент, ги намразвам. Те те знаят, каква е тази мъка. Тя, ме съсипа. Преди си бях едно малко детенце, сега, не. Изведнъж порастнах! . Наложи ми се по възможно най-ужасния начин. ..

Виж целия пост

Ентусиаст

# 712 30 юли 2015, 16:33 ч.

Прегръщам ви всички, защото винаги ще имаме нужда от това - една силна прегръдка!

Ние поп не викахме, мисля, че и по-назад го казвах, попа, който е в нашия град е доста груб и лош човек, ходи на такива места мъртво пиян, мама не го харесваше никак, как да викна този човек, все едно да и се изплюя на паметта, така го чувствам аз.
Аз също пих много хапчета, от тези Неуропан, в друг подобен случай са ми помагали, този път не много, но без тях сигурно щеше да е още по-зле.
Няма да забравя, след погребението отиваме в апартамента на татко, те с мм останаха на първия етаж на терасата, аз се качих горе и легнах на дивана, имах нужда да съм сама, кучето на татко дойде при мен, погали си главата в ръката ми и легна до мен на земята, сякаш искаше да е там да ме успокои.

Виж целия пост

# 713 2 авг. 2015, 21:20 ч.

И аз загубих мама На 12-ти ще й правим 40, на рождения ми ден.... Не мога да го осъзная все още. Бях на летището, когато татко се обади и каза, че е в реанимация. А като кацнах я държаха на апарат само и само да ме види.. Не мога да го приема, не искам... Дори не можах да чуя гласа й за последно, да я прегърна... Липсва ми много...
От погребението помня достатачно. Но някак си имах чувство,че това не е мама. Просто не можеше да е тя.. Все още дори не мога да плача.. Някои си мислят, че просто ми е все едно. Но не, не е. Има само моменти, когато се задушавам от мисълта,че я няма. И никакви сълзи.. Все още...
Наслушах се на думи от рода " длъжна си да продължиш", " такъв е живота", " трябва да си силна"... Трябва ли? Длъжна ли съм? На кого? Какво? Постоянно си задавам един въпрос - " Защо тя,а не аз?"... Имам чувството, че много хора започнаха да ме отбягват след случилото се. Сякаш ги е страх да си общуват с мен. Други се държат сякаш нищо не е станало и се сърдят, ако не искам с часове да обсъждам проблемите им по телефона. За мен се е случило нещо. Нещо ужасно и не искам да разбирам човешкия егоизм. Не искам да се съобразяв, че задавам "неправилно" според някого въпроси. Искам си мама! .
Как се преодолява такова нещо? Възможно ли е изобщо?

Виж целия пост

# 714 2 авг. 2015, 21:46 ч.

О милата

Hug

Моите най-искрени съболезнования bouquet

bouquet

Не, аз не съм и не мога са преодолеят тази загуба! Смело мога да кажа, че тя ме погуби! Разби ме, както емоционално, така и чисто физически.

Незнам, как и дали някога това ще стихне, но аз, наистина и с всички останали ми сили, воля и инат се опитвам да продължа
Заради децата ми. Не мога да кажа кэм момента, че успявам

Виж целия пост

Ентусиаст

# 715 3 авг. 2015, 09:14 ч.

Съгласна съм с kokona20, не се преодолява, свикваш да живееш с липсата и болката...

Виж целия пост

Кришка

# 716 5 авг. 2015, 10:11 ч.

Лорелай, прегрьщам те! Hug

Hug

Дай си време, страдай, ядосвай се и изживей болката! Звучи тьпо, но тази загуба ще те направи по-силна! Не в момента, но някой ден.
За приятелите и близките...Трудно им е. Не знаят как да реагират. Каквото и да кажат, ще е клише...

Виж целия пост

# 717 5 авг. 2015, 14:24 ч.

Лорелай, имай сили, с времето някак свикваш с болката, не че става по-леко. Вече 12 години живея без мама. И аз като теб в началото се ядосвах на приятелите си, или може би им завиждах за маловажните проблеми. Минах и през въпроса Защо тя, а не аз. Отговорих си, когато се роди синът ми, готова съм на всичко, само той да е добре.

Виж целия пост

Б

Благовеста*

# 718 5 авг. 2015, 14:42 ч.

Така е редно, да. Първо родителите да си тръгнат, а после децата. Затова пък моят
въпрос беше, защо точно МОЯТА майка?

Виж целия пост

# 719 6 авг. 2015, 09:05 ч.

Благовеста,

Това е въпросът, който измъчва и мен Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Препоръчани теми

Помен 1 година

1 412
6

Лични и семейни отношения

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

12 711
277

Лични и семейни отношения

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

10 797
214

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.