Ах, как ви се правят помени и ви се ходи на гробища...Аз тези думи не мога да ги изрека дори. Помен не правя - ще ми приседне.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 900
28 ноем. 2015, 09:06 ч.
Виж целия пост
И аз не правя, на гробищата също не ходя. Моя приятелка пък ходи редовно на гроба на майка си. И некролози не съм слагала на вратата, едно че ги мразя ужасно, за мен мястото им е на гробищата и евентуално в началото като известие, освен това майка ми все пак не живееше вкъщи, съседите не я познаваха, безсмислено ми се стори. Сестра ми пък слагаше на тяхната врата, макар че също живеят отделно. Хората са различни, не съдя, защото няма да търпя и мен да ме съдят и укоряват. Който както чувства нещата, така да прави.
# 901
28 ноем. 2015, 11:43 ч.
Някои народи въобще не слагат некролози. И намират това за доста грозно.
Виж целия пост
# 902
28 ноем. 2015, 11:57 ч.
Да. Не е по темата, но когато видя дърво, окичено с некролози ме избива на бяс. Съчувствам на мъката на близките, но за всяко нещо си има място.
Виж целия пост
# 903
28 ноем. 2015, 12:56 ч.
Аз също не ги харесвам, не бих сложила на вратата си, баба на село го прави. Нека щом това и е вид утеха. Преди година забелязах, че баща ми пази всички извадени до онзи момент некролози за мама. Сменя ги на стената до вратата и запазва в един шкаф стария. Не сме го коментирали въпроса, уважавам това негово желание, явно има нужда от това.
Виж целия пост
# 904
28 ноем. 2015, 13:36 ч.
Некрологът е вид споделяне, може би помага на хората да го преодолеят от далечни времена. Ние си споделяме тук. Аз като ходя при баща ми, всички некролози се махат, защото получавам криза като ги видя.
Баща ми има ужасния навик да казва "ходих при майка ти". Вдига ми се адреналинът и ушите ми пищят от това. Може би се опитва да ме подтикне и а да ида, някакъв негов си начин. Всеки има своя.
Като казахте сестри, моята също по различен начин скърби. И това е добре така. Единствено тя събира хора, прави нещо по традициите, говори й, писа й писмо. Майка почина пред очите ни. Аз чух как спря да диша. Сестра ми скочи и я прегърна, крещя й колко я обича, да се върне, да не тръгва. Аз се намерих в коридора на болницата, свлечена на земята, вече нямах сила за нищо, а бях силната сестра през цялото време.
В мъката си поисках да се изхвърлят нещата й. Исках да я изтрия, да не виждам нищо нейно, което да къса сърцето ми. Даже подарих единственото нещо, което взех със себе си в чужбина - един розов лак, все ми беше пред очите как си го слага, бавно и старателно и как се радва на резултата. Сега съжалявам горчиво за всичко това, бих прегърнала всичките й дрехи, да усетя миризмата й още само веднъж, искам нещо да ми остане, но няма...
Виж целия пост
Баща ми има ужасния навик да казва "ходих при майка ти". Вдига ми се адреналинът и ушите ми пищят от това. Може би се опитва да ме подтикне и а да ида, някакъв негов си начин. Всеки има своя.
Като казахте сестри, моята също по различен начин скърби. И това е добре така. Единствено тя събира хора, прави нещо по традициите, говори й, писа й писмо. Майка почина пред очите ни. Аз чух как спря да диша. Сестра ми скочи и я прегърна, крещя й колко я обича, да се върне, да не тръгва. Аз се намерих в коридора на болницата, свлечена на земята, вече нямах сила за нищо, а бях силната сестра през цялото време.
В мъката си поисках да се изхвърлят нещата й. Исках да я изтрия, да не виждам нищо нейно, което да къса сърцето ми. Даже подарих единственото нещо, което взех със себе си в чужбина - един розов лак, все ми беше пред очите как си го слага, бавно и старателно и как се радва на резултата. Сега съжалявам горчиво за всичко това, бих прегърнала всичките й дрехи, да усетя миризмата й още само веднъж, искам нещо да ми остане, но няма...
# 905
28 ноем. 2015, 15:34 ч.
И аз не слагам некролози, и на гробища не мога да ида. Тя не е там, мястото само ме потиска и натъжава 
Когато мама почина и аз исках в мъката си да изхвърля всичко нейно, точно както каза OnDiNe_, исках сякаш да залича всичко, за да не ме боли... Успях част от нещата да изхвърля, но после близките ми ме спряха, казаха ми да си дам време, да ги прибера, но да изчакам с категоричните си решения. Сега се радвам, че ги послушах, защото тази част от нещата на мама, сега е сортирана и съм взела неща за себе си-колкото и да е странно, те ми носят спокойствие и някак я усещам с мен. Понякога имам чувството, че е при мен, в много трудни и тежки моменти, сякаш намира начин да ми покаже, че е покрай мен, не знам как да го обясня. Случват се разни неща, дребни, може и да си въобразявам, но ми се иска да вярвам, че наистина е моето скъпо майче, моята най-добра приятелка, моята упора. Толкова ми липсва понякога, че почти усещам физическа болка 
, а наближава рождения ми ден... но ще се справя, трябва да се справя.
Виж целия пост
Когато мама почина и аз исках в мъката си да изхвърля всичко нейно, точно както каза OnDiNe_, исках сякаш да залича всичко, за да не ме боли... Успях част от нещата да изхвърля, но после близките ми ме спряха, казаха ми да си дам време, да ги прибера, но да изчакам с категоричните си решения. Сега се радвам, че ги послушах, защото тази част от нещата на мама, сега е сортирана и съм взела неща за себе си-колкото и да е странно, те ми носят спокойствие и някак я усещам с мен. Понякога имам чувството, че е при мен, в много трудни и тежки моменти, сякаш намира начин да ми покаже, че е покрай мен, не знам как да го обясня. Случват се разни неща, дребни, може и да си въобразявам, но ми се иска да вярвам, че наистина е моето скъпо майче, моята най-добра приятелка, моята упора. Толкова ми липсва понякога, че почти усещам физическа болка , а наближава рождения ми ден... но ще се справя, трябва да се справя. 
# 906
28 ноем. 2015, 16:41 ч.
и аз некролози не съм правила , не знам ..... не можех да гледам снимката и там , очите и ..... помени правих до преди няколко години , сега от време на време купувам по нещо , бисквити , любимите и сладки и раздавам на колеги . ако съм я сънувала - задължително ! и моята майка почина пред мен , как издъхна е още в очите ми и ушите ми ! не съм запазила почти нищо от нея , нося винаги една малка снимка в чантата ми , но знам ,че тя винаги е с мен ! даже си спомням , годината в която почина бях на 22г и работих администраторка в един хотел на морето . на една нощна смяна , беше вече края на септември и беше хладно . аз съм седнала на стол зад рецепцията и се бях завила с едно одеяло ..... явно съм се унесла. в един момент усетих погалване по бузата , сякаш много лек и нежен допир , като полъх .... и до днес съм убедена ,че тя ме милваше в този момент и съм сигурна ,че е с мен всеки ден . винаги когато трябва да взема важно решение , първо си мисля , какво би ме посъветвала тя , как би реагирала . после си правя каквото съм си решила , ама тя си ме знаеше , че съм си първак своенравна ..... 
Виж целия пост
и съм сигурна ,че е с мен всеки ден . винаги когато трябва да взема важно решение , първо си мисля , какво би ме посъветвала тя , как би реагирала . после си правя каквото съм си решила , ама тя си ме знаеше , че съм си първак своенравна .....
# 907
29 ноем. 2015, 09:44 ч.
Да, истина е. Тя те е милвала. И присъства около тебе. Дава ти наставления.
Виж целия пост
# 908
29 ноем. 2015, 16:13 ч.
Дали, при всички, ние така
Виж целия пост
Да, истина е. Тя те е милвала. И присъства около тебе. Дава ти наставления.
# 909
29 ноем. 2015, 22:18 ч.
Мама почина лятото на 2014г. Почина в пирогов в 15 и нещо.
Въпросния дене след като децата ми станаха след следобедния сън, отидохме както обикновено е парка.
Мъжа ми беше с нас. Седнахме на една пейка и той се занимаваше с тях, аз се реех. По едно време сякаш някой мина покрай мен. Усетих парфюма на мама и мириса на цигара. А никой не минаваше покрай нас.
Виж целия пост
Въпросния дене след като децата ми станаха след следобедния сън, отидохме както обикновено е парка.
Мъжа ми беше с нас. Седнахме на една пейка и той се занимаваше с тях, аз се реех. По едно време сякаш някой мина покрай мен. Усетих парфюма на мама и мириса на цигара. А никой не минаваше покрай нас.
# 910
30 ноем. 2015, 13:18 ч.
мама почина през нощта, в 12 без 10, във вма. тогава бяха старите стационарни телефони. в 12 се звънна на телефона, последваха още няколко позвънявания и все ми затваряха. сестрата се обади чак на сутринта, плачеше и каза, че цяла нощ се е чудила как да ми каже, като е чула, че вдига дете.
още на първото позвъняване знаех, бях сигурна. усещах празнота, “тръгнала си е“ помислих си. бях задрамяла и я чух "добре съм", все едно беше в стаята. събудих се, усещах парфюма й (долче и габана), все едно току-що бе минала през стаята.
не знам дали майките ни са край нас или просто съзнанието ни се опитва да се справи някак с тежката загуба, вкопчва се в детайлите и ги интерпретира ирационално, за да ни помогне да преработим непосонимото.
Виж целия пост
още на първото позвъняване знаех, бях сигурна. усещах празнота, “тръгнала си е“ помислих си. бях задрамяла и я чух "добре съм", все едно беше в стаята. събудих се, усещах парфюма й (долче и габана), все едно току-що бе минала през стаята.
не знам дали майките ни са край нас или просто съзнанието ни се опитва да се справи някак с тежката загуба, вкопчва се в детайлите и ги интерпретира ирационално, за да ни помогне да преработим непосонимото.
# 911
30 ноем. 2015, 14:49 ч.
Силвиана, и моята майка почина на 29.11 по обяд във ВМА...
Виж целия пост
# 912
30 ноем. 2015, 15:15 ч.
оф, кришка, как я мразя тая вма. като мина покрай нея и все ми се гади. сякаш пак виждам пулмологията, после интензивния сектор, стъклените изолатори вътре, майка ми лежи в единия, барокамерата. после мрачното подземие, моргата и тъмното мазе, от което се взимат дрехите и вещите, с които е влязла в болницата. и оная гнусна миризма на смес от белина, повръщано и евтина мазнина за пържене, която пропива цялото ми същество...
всеки ден сутрин минавам оттам и подминавам, със сълзи на очите.
вечер минавам покрай мвр болница. ето там, на четвъртия етаж, предпоследната стая. татко си отиде там. и пак се просълзявам, преглъщам и подминавам.
като паметници на най-тежките моменти в живота ми са тия две сгради.
Виж целия пост
всеки ден сутрин минавам оттам и подминавам, със сълзи на очите.
вечер минавам покрай мвр болница. ето там, на четвъртия етаж, предпоследната стая. татко си отиде там. и пак се просълзявам, преглъщам и подминавам.
като паметници на най-тежките моменти в живота ми са тия две сгради.
# 913
30 ноем. 2015, 20:59 ч.
Силвиана, миличката...Добре че съм била твърде малка, та не съм се запознала подробно с болницата..Мама вероятно също е умирала там, в пулмологията...
Когато минавам оттам с тролея, винаги си мисля за последните ни срещи с мама...И как ми се иска да сьм ходела по-често на свиждане...Но бях на 11 и ми беше страшно и досадно да гледам майка си как се стопява в леглото...Колко отчаяни са всички наоколо и как за мен няма усмивки.
Извинявай, майче, че съм била такъв егоист.
Виж целия пост
Когато минавам оттам с тролея, винаги си мисля за последните ни срещи с мама...И как ми се иска да сьм ходела по-често на свиждане...Но бях на 11 и ми беше страшно и досадно да гледам майка си как се стопява в леглото...Колко отчаяни са всички наоколо и как за мен няма усмивки.
Извинявай, майче, че съм била такъв егоист.
# 914
1 дек. 2015, 08:59 ч.
Как егоист бе момиче, ти си била дете! Направо се смръзвам като си помисля колко ти е било тежко и изобщо за възрастен човек е трудно да приеме такова нещо, какво остава за 11-годишно. Сигурна съм, че и майка ти би желала да ти спести колкото може повече.
Виж целия пост
Препоръчани теми