Благодаря за отношението и съчувствието 
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 976
26 дек. 2015, 19:31 ч.
Анонимен, моите съболезнования. Предполагам как се чувстваш. И при моята майка се случиха по подобен начин нещата. Аз също не смеех да споделям в началото. Може би е някакъв начин да се опитаме да избягаме от това, което преживяваме като не го показваме. Опитай се да не си задаваш въпроси и да не се обвиняваш за нищо. Защото мъката е коварно нещо и понякога ни кара да правим такива неща. Направила си най-доброто, каквото си могла, бъди сигурна в това и не мисли какво друго би могло да е. Когато можеш започни да споделяш с приятелите си. Ще видиш, че помага да не си сама в това. Знам, че силно те боли, но това е твоя болка, не на приятелите ти. Те те обичат и биха искали да са до теб в този момент. Вероятно и ти би направила така на тяхно място.
Виж целия пост
# 977
26 дек. 2015, 20:31 ч.
Анонимният не е един и същ във всички теми. Това е функция на сайта - да може да публикуваш като анонимен, да не се знае кой е писал. Съответно няма как да му се изпрати ЛС и да се видят стари публикации.
Виж целия пост
Анонимен
Защо никой не може да влезе в профила ти, също така, и не може, да ти изпрати съобщение
Момичета,
Т. К Анонимен броди из темите, затова нямам никакво доверие. Ако си искрен и наистина преживява загуба.. Моите съболезнования!
Защо никой не може да влезе в профила ти, също така, и не може, да ти изпрати съобщение
Момичета,
Т. К Анонимен броди из темите, затова нямам никакво доверие. Ако си искрен и наистина преживява загуба.. Моите съболезнования!
Анонимният не е един и същ във всички теми. Това е функция на сайта - да може да публикуваш като анонимен, да не се знае кой е писал. Съответно няма как да му се изпрати ЛС и да се видят стари публикации.
# 978
27 дек. 2015, 08:41 ч.
Анонимният не е един и същ във всички теми. Това е функция на сайта - да може да публикуваш като анонимен, да не се знае кой е писал. Съответно няма как да му се изпрати ЛС и да се видят стари публикации.
това го изяснихме на лс!
Виж целия пост
Анонимен
Защо никой не може да влезе в профила ти, също така, и не може, да ти изпрати съобщение
Момичета,
Т. К Анонимен броди из темите, затова нямам никакво доверие. Ако си искрен и наистина преживява загуба.. Моите съболезнования!
Защо никой не може да влезе в профила ти, също така, и не може, да ти изпрати съобщение
Момичета,
Т. К Анонимен броди из темите, затова нямам никакво доверие. Ако си искрен и наистина преживява загуба.. Моите съболезнования!
Анонимният не е един и същ във всички теми. Това е функция на сайта - да може да публикуваш като анонимен, да не се знае кой е писал. Съответно няма как да му се изпрати ЛС и да се видят стари публикации.
това го изяснихме на лс! 
# 979
27 дек. 2015, 13:00 ч.
Диди, не се дразни на хората - те бе искат да ти бъркат в работен, а да изразят състрадание.
Анонимен, много лоша дата за такъв тъжен случай - много дълго време ще ти се повдига от коледни песни и щастливи хора по улиците. Аз я загубих на 12.12. и също съм така, а ти на бъдни вечер помен ли да правиш, празник ли....
Нормално е да не ви се говори. Понякога просто думите не идват. На мен ми трябваха три години да проговоря по въпроса и то пред човек, който знае как да пита.
Тя, моята майка, също обичаше живота и дума и не ставаше за смърт до края. Един ден аз подех темата за погребенията - уж повърхностни празни приказки. Казах й - мамо, аз не обичам погребенията. Няма по-страшно от това да сложиш любим човек в земята. Аз като умра, искам да ме кремират и било какво било - мен и без това ме няма там. Нито искам да ми идват да ми реват или да ми говорят на гроба, нито искам да лежа там. А тя ми каза, пак така леко-леко и сякаш на шега - ами къде ще ми сеете теменужки?
От тогава, когато видя теменужки някъде и рухвам. Но съм казала на другите и те го правят.
Погребението не си го спомням изобщо, слава Богу.
Виж целия пост
Анонимен, много лоша дата за такъв тъжен случай - много дълго време ще ти се повдига от коледни песни и щастливи хора по улиците. Аз я загубих на 12.12. и също съм така, а ти на бъдни вечер помен ли да правиш, празник ли....
Нормално е да не ви се говори. Понякога просто думите не идват. На мен ми трябваха три години да проговоря по въпроса и то пред човек, който знае как да пита.
Тя, моята майка, също обичаше живота и дума и не ставаше за смърт до края. Един ден аз подех темата за погребенията - уж повърхностни празни приказки. Казах й - мамо, аз не обичам погребенията. Няма по-страшно от това да сложиш любим човек в земята. Аз като умра, искам да ме кремират и било какво било - мен и без това ме няма там. Нито искам да ми идват да ми реват или да ми говорят на гроба, нито искам да лежа там. А тя ми каза, пак така леко-леко и сякаш на шега - ами къде ще ми сеете теменужки?
От тогава, когато видя теменужки някъде и рухвам. Но съм казала на другите и те го правят.
Погребението не си го спомням изобщо, слава Богу.
# 980
27 дек. 2015, 16:22 ч.
Анонимен,
искрени съболезнования, не знам какво да кажа...
За мен коледните празници са един голям ужас, откакто я няма мама. Винаги се изпокарвам с всички, не мога дори заради малкия да създам малко празнична атмосфера. Пълен ужас. Той учи коледни песнички в градината, а на някои от тях винаги се разревавам - тези от нашето време, за дядо Мраз, а не за дядо Коледа...
Виж целия пост
искрени съболезнования, не знам какво да кажа...
За мен коледните празници са един голям ужас, откакто я няма мама. Винаги се изпокарвам с всички, не мога дори заради малкия да създам малко празнична атмосфера. Пълен ужас. Той учи коледни песнички в градината, а на някои от тях винаги се разревавам - тези от нашето време, за дядо Мраз, а не за дядо Коледа...
# 981
27 дек. 2015, 16:34 ч.
Ох, така е, всяка на пръв поглед дреболия ни напомня за тях и е много мъчително.Моята майка се боеше да не забрави да даде на децата ми подаръци за Коледа, защото напоследък беше объркана и не знаеше кой сезон и кое време е в момента. Така и не дочака Коледа...
Виж целия пост
# 982
27 дек. 2015, 20:37 ч.
Анонимен, съболезновани! Не знам какво друго да кажа.
Аз съм като във филм откакто мама си отиде. Правихме планове за празниците, беше купила подаръци за децата и какво....изведнъж всичко свърши. Така внезапно, така бързо. Ежедневно минавам през милион чувства и емоции и продължавам тайничко да се надявам, че това е сън от който ще се събудя. Ужасно ми липсва. Ежедневно се чувахме по десетки пъти.
Виж целия пост
Аз съм като във филм откакто мама си отиде. Правихме планове за празниците, беше купила подаръци за децата и какво....изведнъж всичко свърши. Така внезапно, така бързо. Ежедневно минавам през милион чувства и емоции и продължавам тайничко да се надявам, че това е сън от който ще се събудя. Ужасно ми липсва. Ежедневно се чувахме по десетки пъти.
# 983
27 дек. 2015, 21:01 ч.
Ondine, аз не се дразня на хората. Просто ми беше тежко да обясня на хората причините за внезапната смърт. Искаше ми се да избегна въпросите, но нямаше как да го направя, защото трябваше да ги предупредя за какво да внимават, когато са в болница и скоро след изписването.
Виж целия пост
# 985
27 дек. 2015, 21:14 ч.
Скоро преди да почине на баба ми й се беше наложило да влезе в болница. Там заради ниския хемоглобин са й вливали желязо, което е вдигнало нивото на тромбоцитите. След изписването от болницата паднала и си ударила носа. Дядо ми я закарал в болница, залепили раната, но не й прелели антикоагуланти, които да предотвратят образуването на тромби и тя почина от емболия.
Виж целия пост
# 986
28 дек. 2015, 14:57 ч.
Диди и Митко,
Аз изобщо не съм наясно с тези неща, просто бях току-що родила и те двамата с татко ми бяха спестили тези подробности. Но и моята майчица почина от Емболия на 3 ден след проведената химиотерапия...
Виж целия пост
Аз изобщо не съм наясно с тези неща, просто бях току-що родила и те двамата с татко ми бяха спестили тези подробности. Но и моята майчица почина от Емболия на 3 ден след проведената химиотерапия...
# 987
28 дек. 2015, 20:46 ч.
И моята майка също почина от тромб - след операция за смяна на тазобедрената става, която счупи при банално падане у дома си. Уж пиеше лекарства, но явно не са били достатъчни. И така стана от едно нищо голямо страшно Нещо.
Виж целия пост
# 988
28 дек. 2015, 22:39 ч.
Аз само си мисля и благодаря на господ, че всички тези неща се случиха тази година, а не миналата, когато бях бременна. Не ми се мисли какво можеше да стане тогава. Затова трябваше да разкажа на всички останали живи дядовци и баби, защото скоро по една или друга причина на всеки от тях много скоро ще му се наложи да влезе в болница.
Виж целия пост
# 989
29 дек. 2015, 07:29 ч.
Както писах по-рано, моята майка също почина от тромб. Правеше си изследвания, пиеше изключително скъп медикамент Pradaxa ( за разреждане на кръвта ) , но ........... . Съболезнования на всички нови момичета , които пишат тук . Честита Коледа на всички ! Прегръщам ви !
Виж целия пост
Препоръчани теми