животът се дели на "преди" и "след" след загубата на майката.... 
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2026, 11:44 ч.
# 1 396
14 септ. 2019, 00:33 ч.
Мен ме крепи само една мисъл. Всеки изминал ден, ме доближава все повече до сутринта когато ще се събудя и няма да видя залеза. Това ще е един хубав ден.
Виж целия пост
# 1 397
14 септ. 2019, 00:40 ч.
А мнозина биха искали да го видят. Да сме благодарни, на това което имаме. 
Виж целия пост
# 1 398
15 септ. 2019, 16:05 ч.
Съжалявам за загубата на всички... Съболезнования.... Дано с всеки изминал ден ни става по-леко на душата, да успеем да преодолеем загубата на майките си... Аз бих искала да напиша няколко реда на моята майка, която си отиде скоро.... Имам нужда да излея душата си... Мила мамо, как си?! Боли ли още?! Намери ли покой душата ти? С времето все повече започвам да изпитвам вина, дали успях да направя за теб всичко, което трябваше или можеше и още да се постарая.. Съжалявам, че не бях до теб в последните ти дни от живота, съжалявам, че не можех да стоя при теб и да те гледам как бавно гаснеш, знаех, че е края.... Съжалявам, че така се получи... Сега ми липсваш, всеки ден, всеки час.... Толкова ми липсваш.... Безкрайно.... Дали ми прости незнам, но аз не мога да си простя...
Виж целия пост
# 1 399
15 септ. 2019, 16:25 ч.
Онзи ден, на Кръстовден, отидохме до гробищата. Сипахме вода, сложихме цветя и ...не знаехме какво друго да правим. Огледахме се наляво-надясно, едно пусто наоколо, горещо много и се качихме в колата....
Много потискащо. Идеш и виждаш колко е безсмислено. Баща ми беше прав: всичко е до живот. Като свърши, няма значение дали ходиш, колко голям паметник си направил и други такива.
Не можеш две думи да кажеш вече на човека, който си е отишъл.
Виж целия пост
Много потискащо. Идеш и виждаш колко е безсмислено. Баща ми беше прав: всичко е до живот. Като свърши, няма значение дали ходиш, колко голям паметник си направил и други такива.
Не можеш две думи да кажеш вече на човека, който си е отишъл.
# 1 400
15 септ. 2019, 16:46 ч.
При мене минаха 3 години, 4 месеца и 15 дни. Вече не ми е така перманентно пред очите болна. Някак олекнах. Не съм толкова ядосана и бясна, примирих се сякаш. Мисля всекидневно, но все още не ми се говори, не ми се споделя, не мога да гледам снимките. За това ще ми трябва още време явно.
Виж целия пост
# 1 401
16 септ. 2019, 13:31 ч.
и аз имам усещането , че като си замина и я видя горе ( дано ме посрещне ) и я прегърна, чак тогава ще ми мине сърдечната болка ... до тогава все ще ми е тежко
Виж целия пост
# 1 402
20 септ. 2019, 11:53 ч.
Три месеца и десет дни без моята майчица... Най-накрая успях да го напиша. Не зная още на коя земя съм. Всяка събота съм на гроба й, няма утеха. Направих и невъзможното и пак се питам дали не съм могла да направя още, бяха години агония. Това не беше диагноза, беше присъда.
Виж целия пост
# 1 403
20 септ. 2019, 12:05 ч.
Прекрасно знам за какво говориш. Същото бе и при мен, с тази разлика че от присъдата до края мина като миг година и половина. Докато се осъзная и всичко се сгромоляса. Обвинявах се, същото се питах и аз - дали не можеше още ... Сега, както писах и малко по-нагоре, чак след 3 години се чувствам малко по-добре и осъзнавам, че друг изход нямаше как да има.
Виж целия пост
Направих и невъзможното и пак се питам дали не съм могла да направя още, бяха години агония. Това не беше диагноза, беше присъда.
# 1 404
20 септ. 2019, 12:10 ч.
Прекрасно знам за какво говориш. Същото бе и при мен, с тази разлика че от присъдата до края мина като миг година и половина. Докато се осъзная и всичко се сгромоляса. Обвинявах се, същото се питах и аз - дали не можеше още ... Сега, както писах и малко по-нагоре, чак след 3 години се чувствам малко по-добре и осъзнавам, че друг изход нямаше как да има.
Прегръдка от мен!
Виж целия пост
Направих и невъзможното и пак се питам дали не съм могла да направя още, бяха години агония. Това не беше диагноза, беше присъда.
# 1 405
22 септ. 2019, 10:05 ч.
Това сякаш аз съм го писала , дума по дума 😪
Виж целия пост
Минаха 13 години и два месеца. Вече наистина повече от половината си живот съм била без майка. Не я познавах здрава, отиде си много млада и през целия ми живот беше болна.
С времето притъпява болката. Като минат първите дни, седмици и месеци, пак ще започнете да се смеете на стари неща, няма всичко да ви разплаква, няма все да е все едно ви дерат живи всеки път. На външен вид даже почти всичко изглежда наред и заздравяло, отвътре все си боли и кърви по малко без да спира.
С времето притъпява болката. Като минат първите дни, седмици и месеци, пак ще започнете да се смеете на стари неща, няма всичко да ви разплаква, няма все да е все едно ви дерат живи всеки път. На външен вид даже почти всичко изглежда наред и заздравяло, отвътре все си боли и кърви по малко без да спира.
# 1 406
22 септ. 2019, 23:29 ч.
Моята майка почина юни месец.Събрах смелост да пиша.Болката е огромна...Случиха ми се хубави неща,но нищо не ме радва чувствам се като болна.Понякога си мисля,че ако умра ще ми е по-леко,не ме е страх от смъртта по-скоро от живота ме е страх..Не знам др какво да кажа...
Виж целия пост
# 1 407
22 септ. 2019, 23:50 ч.
Кураж момиче, всичко ти е твърде прясно още. Дай си време, то е единственото което помага в нашата ситуация. Потъгувай, изживей си болката и с времето ще свикнеш и намериш смисъл да живееш.
Виж целия пост
# 1 408
28 септ. 2019, 19:44 ч.
Вече много рядко влизам в бг мама - може би веднъж на шест месеца. И всеки път се стряскам, когато видя, че темата ми си стои и си е активна почти осем години, след като я започнах. После си поемам дълбоооко въздух и си казвам, че всъщност така трябва да е. Пишете, много пишете - това трябва да се изпише, да излезе, да се изстрада... Прегръщам всички, които сега са запратени в началото на този път, и... преодолява се, но все си остават онези тъжни минути, когато просто липсва.
Виж целия пост
# 1 409
28 септ. 2019, 19:50 ч.
Този пост ми припомни за ужасяваща та реакция на моя германска приятелка, когато преди години й споделих, че наскоро съм изгубила майка си. Каза ми "много съжалявам, това е наистина ужасно, ама те майките така правят понякога - умират... И е редно да си заминат преди нас."
Тогава ми се стори ужасен коментар на ситуацията. Сега разбирам, че в него има проста мъдрост и че наистина е така. Ето - осем години току пропищява някоя от нас. Факт си е, че майките умират...
Виж целия пост
Тогава ми се стори ужасен коментар на ситуацията. Сега разбирам, че в него има проста мъдрост и че наистина е така. Ето - осем години току пропищява някоя от нас. Факт си е, че майките умират...
Препоръчани теми