Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 555
  • 5 666
# 2 100
Как сте момичета, надявам се да сте добре!
В понеделник е 40то на майка и не съм много добре емоционално!
Всяка секунда мисля за нея , всяка една секунда.Казват ,че трябва да вържа вече шалчето на кръста ,а на мен ми се къса сърцето.
Аз държах шалчето за татко два-три месеца в къщи, на секцията, но не го слагах. Някак така ми се получаваше. Всичко е въпрос на усещане. Маминото шалче го вързах преди 40-те, тя казваше, че не обича траурни символи. Вързах го на кръста, но смятам да го махна. Шест месеца на 26-ти. А юли има рожден ден. Това ми тежи най-много. Усещам се, че мисля за подарък, става ми мъчно. Тате щеше да чака тортата, винцето Сира, пържолките.
Виж целия пост
# 2 101
Как сте момичета, надявам се да сте добре!
В понеделник е 40то на майка и не съм много добре емоционално!
Всяка секунда мисля за нея , всяка една секунда.Казват ,че трябва да вържа вече шалчето на кръста ,а на мен ми се къса сърцето.
Аз държах шалчето за татко два-три месеца в къщи, на секцията, но не го слагах. Някак така ми се получаваше. Всичко е въпрос на усещане. Маминото шалче го вързах преди 40-те, тя казваше, че не обича траурни символи. Вързах го на кръста, но смятам да го махна. Шест месеца на 26-ти. А юли има рожден ден. Това ми тежи най-много. Усещам се, че мисля за подарък, става ми мъчно. Тате щеше да чака тортата, винцето Сира, пържолките.
Ти си смела жена ,аз също не искам да я давам.
На 27 ми 40дни на майка ,на 29 имен ден , после пък баща ми има Рожден Ден! Като се сетя как сме си празнували с тях  , радост в душата.А сега една празнота,сякаш имам половин сърце ,сякаш с нея си отиде част от мен.
Виж целия пост
# 2 102
Аз свалих шала на 40-тия ден. Вързах го на кръста. Истината е, че ме натоварваше носенето му. Виждах как непознати хора с които се разминавах по улицата ме заглеждаха в него. Далечни познати, които не бяха разбрали навреме ме спираха и ме атакуваха с въпроси какво стана, защо си с черен шал, кой починa, как така .. оф. Точно в първите 40 дни не бях на себе си и всяко ровене в раната много болеше. Не знам защо го носех - може би защото "така трябва" и защото майка беше вярваща и реших да я уважа. Като го свалих изпитах облекчение.
Виж целия пост
# 2 103
За себе си казвам ,да свикнах с него и чувството е все едно е с мен майка.Но и аз забелязвам ,че поглеждат към шалчето непознати хора и даже се заглеждат. Наистина не е приятно!
А аз познатите ги отбягвам поне да не ме питат,не ми е даже до тях,пък камо ли да обяснявам.
Сега се сетих ,може защото ходя със светли дрехи,затова черното да изпъква!
Майка вярваше ,но не беше набожна , не обичаше никролози ,шалчета ,попове и т.н.
Обясняваше ми ,че като много малка в съзнанието и е останало как в тяхното семейство имало смъртове и затова не ги харесва.Казвала ми е че обича да има много цветя ,засяти , красиви!
Смятам да сбъдна мечтата ѝ!
Виж целия пост
# 2 104
На моята майка днес беше деветия ден. Бях на църка, запалих огромна свещ, беше много тържествено. Почувствах спокойствие. Но в работата ме направиха на нищо, за нещо, за което не бях виновна. Майка ми имаше мечта да и празнуваме рд миналата година, на 24 юли и все ме упрекваше, че не успях, организирах семинар. Обещах и за тази година да се реванширам, но вместо РД на 25 юли ще правим 40 дни. Дано ми прости моята мила мама!
Виж целия пост
# 2 105
И аз тук...
Съболезнования на всички!
Това, за което и аз най- много съжалявам е че все нямах време...
Успях да сбъдна две мечти на мама...да види Венеция и да стане баба. Беше баба...4 месеца милата. Закъснях, с всичко много закъснях...
Виж целия пост
# 2 106
Прегръдки за всички вас,момичета!
 Връщам се назад и осъзнавам,че не помня много от първите два-три месеца.Вече не плача така истерично всеки ден,но постоянно се улавям,че мисля за нея и усещам страшна тъга.Времето притъпява шока,но за сметка на мъката.
Първите празници и общи семейни събития са наистина сериозно изпитание за всички.
Виж целия пост
# 2 107
И мен от това най- много ме е страх!
Първите " празници" и поводи без нея😭
Загубата и беше облекчение...рак. Много гаден рак. Сега не страдам. Умрях с диагнозата...бях бременна. Сега изпитвам странно спокойствие. Знам, че не я боли. Кога и как ще ми избие обаче...
Виж целия пост
# 2 108
И аз изпитвам някакво спокойствие и се чудя кога ще избие. Майка ми почина от рак на панкреаса, изключително много се измъчи. На Великден прави курабии и боядисва яйца, въпреки болките. И два месеца по-късно я няма.
Виж целия пост
# 2 109
Прегръщам ви, момичета!
Аз не съм спокойна, но не плача. Само че няма вечер, когато си легна, да не мисля за нея.
Малкото ми дете не я помни. Имам снимка в портфейла, питам го кой е това, казва 'баба', но на други снимки не я разпознава. Този път няма да го посрещне баба му на вратата,
няма да ухае приятно на ястията ѝ, като се приберем, изобщо - няма. И тогава вероятно ще ми избие...
Виж целия пост
# 2 110
Събуждам се,отварям очи и не мога да ѝ кажа добро утро ,не мога да ѝ направя кафе ,не мога да ѝ пратя въздушна целувка като излизам за работа!
Спя ,но някак неспокойно , сутринта все едно не съм спала и това е от 5 май ,от когато си счупи крака . Трудно дишам , сякаш  сърцето не е същото,и то усеща болката!
Вървя,но сякаш съм в безтегловност, постоянно ми се гади ,върти ми се свят ,нямам сили за нищо , никакви сили.
Виж целия пост
# 2 111
Аз....шалчето го носих 10-ина дена.....
Излязох за работа и го забравих.
Имаме по нашия край поверие, че забравиш ли го, не го слагаш отново. Да не си отиде и друг.
На 40 ден го вързах на кръста...
И на мен и на сестра ми, майка заръчваше да не плачем....
Сестра ми ....не ми харесва...Минаха осем месеца тя доброволно се превърна на робиня. Живее за да ходи всеки ден на гробищата....
Как ли не й говоря.
Виж целия пост
# 2 112
Днес ми е тежко... Чета вайбъра като съм и писала, докато е в болница. Обичам те, всичко ще е наред!!! Ей спуквам се от рев...На моменти се замислям за антидепресанти някакви, потъвам, незнам какво да правя.
Виж целия пост
# 2 113
Аз....шалчето го носих 10-ина дена.....
Излязох за работа и го забравих.
Имаме по нашия край поверие, че забравиш ли го, не го слагаш отново. Да не си отиде и друг.
На 40 ден го вързах на кръста...
И на мен и на сестра ми, майка заръчваше да не плачем....
Сестра ми ....не ми харесва...Минаха осем месеца тя доброволно се превърна на робиня. Живее за да ходи всеки ден на гробищата....
Как ли не й говоря.

От мен съвет - не й говорете. Оставете я. Всеки сам си знае мъката. Нищо, че ви е сестра.
Аз ходя всеки месец по един път, защото погребах мама в родния й град. Пътувам по 300 километра. Но никой не си позволява да ми каже - не ходи.
Виж целия пост
# 2 114
Днес ми е тежко... Чета вайбъра като съм и писала, докато е в болница. Обичам те, всичко ще е наред!!! Ей спуквам се от рев...На моменти се замислям за антидепресанти някакви, потъвам, незнам какво да правя.

Не чети целенасочено...избягвай тези неща, докато не си стъпиш на краката. Аз държах,държах и като гледах снимки...да изберем за некролога- щях да остана без дъх. Рано ми е за директните сблъсъци...
И...като отворя гардеробът и ми мирише на нея 😭
Отричам и избягвам доколкото мога, защото губя почва съвсем...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия