Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 556
  • 5 666
# 2 115
Шест месеца от деня, в който тате се обади и каза - "Майка ти почина". Малко, преди това бях при тях в болницата и мама ми даде знак да си ходя, а аз й казах, че много я обичам. Помоли ме да се погрижа за черешите от фризера. Тръгнахме без посока извън града с ММ. Беше малко по-добре и някакъв лъч надежда светна в мен. Тогава звънна телефона. Татко и персоналът се чудели дали да ме изчакат, за да се простя, но решили да ми го спестят. Това тяло вече не беше на мама - цялото в рани, измъчено, изпито, причиняващо огромна болка. Давам си сметка, че в момента, когато тя напълно се обездвижи и предприехме операциите за ставите, започна началото на края. Трябва да сме отговорни за здравето си, мама не го направи, не е достатъчно само да правим всичко за любимите си хора, но и да се грижим за себе си. Идва момент, в който се чувстваш уморен, но обичаш ли близките си, вдигаш се и напред...
Виж целия пост
# 2 116
dina64, разбирам те.Последната седмица вече въпреки вярата ми, че може да оздравее, с очите си виждах как си заминава...Толкова месеци,толкова надежда....Но знам, че просто е преминала в Божието царство.
Едва на 35 г съм...такава нужда имам от нея...Искам си майчицата ....Шокът отмина, но раната винаги ще зее отворена.
Виж целия пост
# 2 117
BacuTy, малко по-голяма си от сина ми! Затова се обръщам към всички вас, нас... Да се радваме на миговете с любимите хора, да се погрижим за себе си, да приемем, че грижата за собственото здраве трябва да е изключителен приоритет. Не само да живеем за другите. Близките ни обичат и каквито да са ни взаимоотношенията ни, имаме нужда един от друг. В момента, много от вас, млади момичета, страдате, страдате дълбоко... Ще ви го кажа от името на майките ви - живейте, живейте пълноценно, здравословно, борете се за себе си! Това ще е най-силното нещо, което ще направите за любимите ви майки, които са с вас всеки миг.
А и нещо, което мама казваше - Бъди добра!
Виж целия пост
# 2 118
О да! Определено, не трябва да сме небрежни към здравето си!!! За да сме дълго на линия и за да не причиним това страдание, което ние изпитваме в момента. Истинската грижа не беше да се раздават изцяло за нас, а да са добре, за да ги имаме по- дълго...но- май всички са еднакви и вероятно и ние ще сме такива...
Виж целия пост
# 2 119
Благодаря, dina! Наистина се пренастроих...
Виж целия пост
# 2 120
BacuTy, малко по-голяма си от сина ми! Затова се обръщам към всички вас, нас... Да се радваме на миговете с любимите хора, да се погрижим за себе си, да приемем, че грижата за собственото здраве трябва да е изключителен приоритет. Не само да живеем за другите. Близките ни обичат и каквито да са ни взаимоотношенията ни, имаме нужда един от друг. В момента, много от вас, млади момичета, страдате, страдате дълбоко... Ще ви го кажа от името на майките ви - живейте, живейте пълноценно, здравословно, борете се за себе си! Това ще е най-силното нещо, което ще направите за любимите ви майки, които са с вас всеки миг.
А и нещо, което мама казваше - Бъди добра!
Не знам какви са днешните млади майки, но майките от поколението на моята нямаха това мислене. Тя винаги гледаше на нас да ни е добре - да ни сготви, да ни посрещне, трепереше като се разболее някой от нас, а за себе си не мислеше. .. много ми липсва
Виж целия пост
# 2 121
Никой не може да ни обича както майките ни. Аз се старая да мисля и да си спомням само за хубавите моменти. Аз все още не мога да повярвам, че това се е случило. Често искам да и звънна да и споделя нещо дори и дребно, на което само тя се радваше.
Виж целия пост
# 2 122
Margarita,мисля, че погрешно разбирате дина. Въпросът е да се измъкнем от дупката , в която сме паднали за да продължим напред за близките, които ни обичат.  Не е лошо човек да си обръща внимание.
Виж целия пост
# 2 123
Шокът в началото е огромен.Само си повтарях-"майка ти почина",за да мога да го осъзная.После го написах в google и така намерих темата.
Виж целия пост
# 2 124
Шокът в началото е огромен.Само си повтарях-"майка ти почина",за да мога да го осъзная.После го написах в google и така намерих темата.
Здравейте ,аз по същият начин като unknown 11 намерих темата.
Шокът е голям и според мен трудно е да се преодолее.Сили не намирам ,че няма да я видя или докосна никога.Знам ,че всичките искат ние да сме добре ,знам това ,но болката идва от душата!
Всяка една минута с майките ни са били ценни,по ценни от всичко на света . Щастливи ,ще кажете , трябва да сме ,добри ,аз сили за нищо не намирам ,камо ли за щастие. С майка си отиде част от сърцето ми , част от душата,част от мен .
Чувствам се толкова нищожна , толкова малка и безпомощна.Връщам лента назад и си казвам ,ако това бяхме направи ,ако онова и така всеки ден.
Днес сутринта ходихме на гроба на мама да поизчистим,че утре е 40дни.
Кога мина това време,сякаш вчера седяхме на нейното легло и си бърборихме,смеехме се .
Казват че ,на 40ден душата отлита , точно в 14часа , незнам дали ще мога да я пусна!
Прегръщам ви силно
Виж целия пост
# 2 125
Шокът в началото е огромен.Само си повтарях-"майка ти почина",за да мога да го осъзная.После го написах в google и така намерих темата.
Здравейте ,аз по същият начин като unknown 11 намерих темата.
Шокът е голям и според мен трудно е да се преодолее.Сили не намирам ,че няма да я видя или докосна никога.Знам ,че всичките искат ние да сме добре ,знам това ,но болката идва от душата!
Всяка една минута с майките ни са били ценни,по ценни от всичко на света . Щастливи ,ще кажете , трябва да сме ,добри ,аз сили за нищо не намирам ,камо ли за щастие. С майка си отиде част от сърцето ми , част от душата,част от мен .
Чувствам се толкова нищожна , толкова малка и безпомощна.Връщам лента назад и си казвам ,ако това бяхме направи ,ако онова и така всеки ден.
Днес сутринта ходихме на гроба на мама да поизчистим,че утре е 40дни.
Кога мина това време,сякаш вчера седяхме на нейното легло и си бърборихме,смеехме се .
Казват че ,на 40ден душата отлита , точно в 14часа , незнам дали ще мога да я пусна!
Прегръщам ви силно

Не мисля,че някога се преодолява тази загуба .Дори в началото си под много силен шок и адреналин и не осъзнаваш толкова добре какво се случва,а в месеците става по-тежко.Но трябва да бъдем силни и да продължим напред ,предполагам това е смисъла на живота.Все си мисля,че ако майка ми ме гледа от някъде ще ми каже "Я се стягай,за какво ревеш" .
Мила , Please  все още ти е много прясно,но повярвай ще имаш дни,в които ще се чувстваш по-леко и ще искаш да се смееш.Тогава се смей колкото глас имаш и не се чувствай виновна.А после неизбежно пак ще дойдат и сълзите.
Виж целия пост
# 2 126
Вие всички сте прекрасни,всичките ви сълзи , емоции ,чувства , обвинение ,яд ,съм ги изпитвам и аз в момента!Благодарна съм че намерих темата ,вас, намерих мъничко опора.
Всичко в къщата е все едно тя е там.
Якето ,обувките ,гребена ,червилата, гримовете .На моменти чувствам спокойствие,на моменти изпадам в рев.
Днес правих ябълков сладкиш с орехи и кори ,този сладкиш тя го правеше , когато има много ябълки. Правих го за нея за 40то утре ,като го нареждах в тавата ревах като дете.
Виж целия пост
# 2 127
dina64, разбирам те.Последната седмица вече въпреки вярата ми, че може да оздравее, с очите си виждах как си заминава...Толкова месеци,толкова надежда....Но знам, че просто е преминала в Божието царство.
Едва на 35 г съм...такава нужда имам от нея...Искам си майчицата ....Шокът отмина, но раната винаги ще зее отворена.
И аз съм на 35, чувствам се по същият начин. Имам нужда от майка си!!!
Виж целия пост
# 2 128
И на 100 да съм пак ще ми е нужна мама, няма връзка с годините. На 38 съм.
Виж целия пост
# 2 129
И на 100 да съм пак ще ми е нужна мама, няма връзка с годините. На 38 съм.
Мира не ми дава, че си отиде млада! Сигурна съм, че щеше да ми е по-леко ако  си беше поживяла милата ми майчица!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия