
Няма за какво мила! Не от хубаво сме тук, поне да се подкрепим. С чужди хора е по- лесно. Пред своите, трябва да сме силни, а и на кого можеш да споделиш всичко това, до болка откровено?
И не се вини, че не си свършила важните неща. Ти си млада. Не е станало, защото не е бил момента, човека или Бог знае, но имаш много време пред себе си за тези решения, когато си истински готова за тях. Не мисли, че си пропиляла години в безсмислие. Аз много закъснях...родих на 42, за това ми е много мъчно. Това е наистина късно...не само за това мама да я има, а и за детето ми.
Сигурно си права, не бива да се самообвинявам. Аз самата не исках да се хващам рано на семейния хомот и ми харесва по-безгрижния живот. Но като стане така, като дойде загубата и си казваш, ех, да можеше да види и внуци, че да им се порадва...
Добре, че открих тази тема, за да си изкажа мъката и аз. Просто... не мога да товаря околните с болката си. Приятели имам, звънят, питат ме как съм, излизаме. По-скоро гледам с тях да се разсейвам, защото създават позитивни емоции и не им говоря за моите проблеми. Майка ми е срината, за пред нея се държа и се правя на корава. ММ се опитва да помага, вчера на 40 возихме баба ми, прибира родата по къщите, отказа всички ангажименти за да е с нас на тоя ден. Успокоява ме като плача, но те не се познаваха много с баща ми и той повече от моите разкази го знае. Аз бях много горда, не се прибирах почти при нашите (в един град живеем) и все бях много заета.
Първо писах в темата и после се върнах назад да чета. Цял ден това правя, не мога да се хавана да работя днес. Закуската ме чакаше от 8 ч, чак сега хапнах. Пих малко валериан, за да се успокоя.
Чета назад и ми е хубаво да знам, че не съм сама в това нещо. Всеки губи близки и е нормално, но като ти се случи търсиш разбиране. Пък и дори, че тук не се познаваме лично улеснява нещата.
Честно да ви кажа радвам се, че скоро няма големи празници. Но като дойдат, ще ме тръшне мъката с пълна сила. Септември месец имам имен ден. Аз и баба ми (майката на мама) сме с еднакви имена, баща ми не, но празнува имен ден с нас. Винаги тоя ден е бил специален вкъщи -трима именици. Не знам като дойде тая дата как ще се събера. Добре, че има време до тогава.

