Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 569
  • 5 666
# 2 250
Скрит текст:
Благодаря ти, мила Тирекс, думите ти значат много в този момент! Heart

Няма за какво мила! Не от хубаво сме тук, поне да се подкрепим. С чужди хора е по- лесно. Пред своите, трябва да сме силни, а и на кого можеш да споделиш всичко това, до болка откровено?
И не се вини, че не си свършила важните неща. Ти си млада. Не е станало, защото не е бил момента, човека или Бог знае, но имаш много време пред себе си за тези решения, когато си истински готова за тях. Не мисли, че си пропиляла години в безсмислие. Аз много закъснях...родих на 42, за това ми е много мъчно. Това е наистина късно...не само за това мама да я има, а и за детето ми.

Сигурно си права, не бива да се самообвинявам. Аз самата не исках да се хващам рано на семейния хомот и ми харесва по-безгрижния живот. Но като стане така, като дойде загубата и си казваш, ех, да можеше да види и внуци, че да им се порадва...

Добре, че открих тази тема, за да си изкажа мъката и аз. Просто... не мога да товаря околните с болката си. Приятели имам, звънят, питат ме как съм, излизаме. По-скоро гледам с тях да се разсейвам, защото създават позитивни емоции и не им говоря за моите проблеми. Майка ми е срината, за пред нея се държа и се правя на корава. ММ се опитва да помага, вчера на 40 возихме баба ми, прибира родата по къщите, отказа всички ангажименти за да е с нас на тоя ден. Успокоява ме като плача, но те не се познаваха много с баща ми и той повече от моите разкази го знае. Аз бях много горда, не се прибирах почти при нашите (в един град живеем) и все бях много заета.

Първо писах в темата и после се върнах назад да чета. Цял ден това правя, не мога да се хавана да работя днес. Закуската ме чакаше от 8 ч, чак сега хапнах. Пих малко валериан, за да се успокоя.

Чета назад и ми е хубаво да знам, че не съм сама в това нещо. Всеки губи близки и е нормално, но като ти се случи търсиш разбиране. Пък и дори, че тук не се познаваме лично улеснява нещата.

Честно да ви кажа радвам се, че скоро няма големи празници. Но като дойдат, ще ме тръшне мъката с пълна сила. Септември месец имам имен ден. Аз и баба ми (майката на мама) сме с еднакви имена, баща ми не, но празнува имен ден с нас. Винаги тоя ден е бил специален вкъщи -трима именици. Не знам като дойде тая дата как ще се събера. Добре, че има време до тогава.
Виж целия пост
# 2 251
Подари я мила Please! Ще се почувстваш добре.
И аз имах подобна ситуация седна мамина блуза...
Последната, която тя успя да си купи. Напълня много от лекарствата и беше взела тази...не можа да я облече. Не дочака топлото време.
На 40 те вечерта дойде нейна много близка приятелка. Бебето я оповръща. Дадох и блузката да се преоблече. Искаше да ми я върне като тръгваше. Помолих я да я задържи. А тя каза, че много и харесва. И като размер и заспа. На мен също ми харесваше, отделно че ми беше скъпа, че е мамина, но като я дарих със сърце ми стана драго. Знам, че мама би се радвала.
Виж целия пост
# 2 252
Tirex благодаря ти за искреността ,Sherilyn  всички тук сме заедно, изказваме мъката си . Съжалявам за загубата ти , много,но знай , че тук можеш да напишеш всичко. Може да изплачеш душата си ,тук всеки ще ти подаде ръка. Също като теб ,четох коментарите от 1вия до последния о плаках с болката на другите .
Само ще ти кажа,че аз на именния си ден ходих на гроба на мама , защото винаги на този ден сме били заедно.
Пихме по 1 кола с татко при нея и се върнахме,почувствах се малко по добре!
Всички сме с теб !
Виж целия пост
# 2 253
Tirex благодаря ти за искреността ,Sherilyn  всички тук сме заедно, изказваме мъката си . Съжалявам за загубата ти , много,но знай , че тук можеш да напишеш всичко. Може да изплачеш душата си ,тук всеки ще ти подаде ръка. Също като теб ,четох коментарите от 1вия до последния о плаках с болката на другите .
Само ще ти кажа,че аз на именния си ден ходих на гроба на мама , защото винаги на този ден сме били заедно.
Пихме по 1 кола с татко при нея и се върнахме,почувствах се малко по добре!
Всички сме с теб !

Даммм, няма на кой да кажеш, че ти се свиди една блуза...
Ама- нищичко нейно не искам да пускам! Въпреки усещанията ми го приех като знак и после ми стана хубаво.
И друго ми се случи на същия ден. Приятелката на брат ми беше облякла рокля на мама...никого не беше питала, може ли. Първо много се ядосах. После се разплаках и се събрах. На моменти- все едно мама беше в тази рокля. Не беше случайно- сигурна съм!
Давай, но не на всеки и от цялото си сърце. Освобождава и дава живот на душата, според мен. Нали във всичко си има енергия...някак си я връщаш при теб, поне за малко, като усещане.
Виж целия пост
# 2 254
Tirex благодаря ти за искреността ,Sherilyn  всички тук сме заедно, изказваме мъката си . Съжалявам за загубата ти , много,но знай , че тук можеш да напишеш всичко. Може да изплачеш душата си ,тук всеки ще ти подаде ръка. Също като теб ,четох коментарите от 1вия до последния о плаках с болката на другите .
Само ще ти кажа,че аз на именния си ден ходих на гроба на мама , защото винаги на този ден сме били заедно.
Пихме по 1 кола с татко при нея и се върнахме,почувствах се малко по добре!
Всички сме с теб !

Даммм, няма на кой да кажеш, че ти се свиди една блуза...
Ама- нищичко нейно не искам да пускам! Въпреки усещанията ми го приех като знак и после ми стана хубаво.
И друго ми се случи на същия ден. Приятелката на брат ми беше облякла рокля на мама...никого не беше питала, може ли. Първо много се ядосах. После се разплаках и се събрах. На моменти- все едно мама беше в тази рокля. Не беше случайно- сигурна съм!
Давай, но не на всеки и от цялото си сърце. Освобождава и дава живот на душата, според мен. Нали във всичко си има енергия...някак си я връщаш при теб, поне за малко, като усещане.
    Ако знам ,че ще е хубаво ще ѝ подам блузата за майка ,ако знам ,че на душата ще ѝ е добре!
    Искам да уточня,че никой не ми е искал да дам блузата. Просто в съня майка попитала сестра си , носи ли бялатa блуза ,!?
    Аз се сетих ,че в деня на смъртта ѝ я подадох на леля бяла блуза с цветя ,но тя каза ,че няма да я вземе , защото още е рано и до 40 то не се дава нищо!
    Виж целия пост
    # 2 255
    Sherylin, разбирам те прекрасно. Бащите ни са починали в един и същи ден. И ние вчера струвахме 40 дни на татко. Срината съм, брат ми също. В последно време преди да почине той много се промени, непрекъснато говореше за мама, за всички починали близки, беше в депресия, какво ли не опитах да направя за да го вдигна, дори в болница влезе, и там почина. Отидох на свиждане и ми казаха, че  10 минути преди това е починал, не можах да го видя жив, не е искал да го виждам така, бързаше да си отиде. Съжалявам, че не можах да се сбогувам с него....
    Виж целия пост
    # 2 256
    Василена... светъл път на баща ти! Hug

    Явно наистина бащите ни са си отишли на един и същи ден!

    И аз не можах да се сбогувам, той загина по много кофти начин. Ковчегът беше затворен, после го кремирахме.
    Не бяхме в добри отношения преди да почине, постара се да развали отношения с всички. Само брат ми остана около него и всички се чудехме защо. После се оказа, че криел, че има рак. Имаше много други заболявания, но съвместими с живота. Лечението на рака не е дало резултат и не е искал да си дочака мъките и страданията. Сам си сложи края. Колкото и да ми е тежко заради това, аз го знам, че беше горд и смел, просто нямаше как тоя мъж като канара да изтърпи цялата мъка и болка, която щеше да му донесе болестта.

    Замина си изпокаран с майка ми, с мен, с всички близки... Но аз всичко му простих още на опелото. Знам, че като човек се поболее може да се промени, аз ако бях на негово място не знам какво щях да направя. Не го съдя вече, защото не му е било лесно.

    Хубаво ми е да го сънувам. Това, което написах по-горе за шофирането и съня ми беше като знак. Наистина в сънищата ми е по-млад, както си беше преди да се измени от болестите и годините. Иска ми се да ми дава знаци, че е добре. Sweat

    Преди загубата на баща ми и аз не можех така да съчувствам на хора, изгубили близки. Отнасяла съм се с уважение, но не можех да разбера емоцията, която чувстват. Е, сега разбирам...
    Не се сърдя на хората, които не могат да ме разберат, защото не са го изпитали. Дано не им се налага да почувстват това...

    Вчера на помена дойдоха негови приятели, които аз от години не съм виждала. С единия от тях сме съседи в квартала, където живея сега - при мъжа ми. Баща ми не ми признаваше много постигнатото в живота, явно за да не се възгордявам. А така ми се е искало да ми каже "браво" понякога. Така не се научих да се радвам на успехите си. И вчера се заговарям с този негов приятел... ами той всичко знаеше за мен, баща ми му разказвал, какво уча, какво работя. А човекът е много свестен, не е бил да любопитсва и да разпитва. Просто ми стана мило, че баща ми е бил горд с мен и му е било хубаво да разкаже на приятелите си в какъв човек съм се превърнала и колко съм пораснала.

    Относно вещите и дрехите... още не съм стъпила дори вкъщи. Отдавна живея извън родния дом и покрай скандалите ни не съм се прибирала 2 г. Знам, че 40 дена не се пипат вещите, не сме имали и желание. Сега вече... не знам. Страх ме е да видя в какво се е превърнал домът. Мисля, че на мама ще й е трудно да изхвърли дрехите му. Той имаше много вещи, обичаше си материалните неща и колекционираше разни работи.

    Баба ми вчера ми казваше как имал едно буре при нея, чисто ново. Той обичаше да пийва. Бих го дала на близък човек, който би имал нужда, защото така да седи.. няма смисъл. Още не мога да мисля за тези неща, даже не знам как да прекрача прага на дома.

    Аз имам и въпрос, кога се прави пак изнасяне? Имаше и нещо, че се правят събота преди датата? Знам, че 40 се прави на деня, както го напрвихме вчера, а след това?

    Ние правим само служба в църква и раздавка от агенцията. Не искаше да го погребваме. Преди на мен ми говореше как иска като умре да го кремираме и урната да поставим на гробищата в неговото село, на майка ми е говорил как иска да е на морето, на брат ми до последно е говорил друго. Ще му спазим последното желание и ще го разпръснем.

    Никога не съм била набожна, но докато свещеника пееше на опелото и на панихидата вчера, много успокояващо ми подейства. Някак се вслушах в думите, които изговаря и колко смисъл имат. Дори на опелото се скъсах да рева, а сякаш единствено чувах думите на отеца и чрез тях се освободих от всички лоши мисли. Казах си, че прощавам всичко и сега няма вина в мене. Дори това, че бяхме в кофти отношения.. не ми е гадно за това. Гадно ми е, че го няма.
    Виж целия пост
    # 2 257
    Почти една година седяха дрехите, вещите на мама. В един момент баща ми каза, че ще ги изхвърли…разбрах го, все пак той продължаваше да живее в дома им, тогава по-запазените ги занесохме в контейнерите на БЧК. Запазих си някои нейни дрехи, които никога не сложих.
    Мъката си по майка “излекувах” с нова мъка…детето ми с проблеми, което тя така и не дочака.
    Виж целия пост
    # 2 258
    Почти една година седяха дрехите, вещите на мама. В един момент баща ми каза, че ще ги изхвърли…разбрах го, все пак той продължаваше да живее в дома им, тогава по-запазените ги занесохме в контейнерите на БЧК. Запазих си някои нейни дрехи, които никога не сложих.
    Мъката си по майка “излекувах” с нова мъка…детето ми с проблеми, което тя така и не дочака.

    Съжалявам...😟
    Моето поне го видя...не че ми е по- леко, ама си отиде баба милата.
    Знаеше...двете знаехме, какво следва. Заръча ми да помня, че той е най- важният и нищо друго няма значение. Не мога да се отдам на мъката си по нея...дечко си иска неговото. А вас...не ви мисля просто. Дано има решение!
    Виж целия пост
    # 2 259
    Момичета, благодаря ви за съкровенията!
    Дадохте ми много сила и споделената ви мъка ми помогна да се вдигна и да започна да приемам, че мама отиде във вечността.
    Беше влязла за преглед на общото състояние, защото се задъхваше и след седмица вече се случи фаталното. Усещането първите дни е все едно някой ти е откъснал сърцето и зее една отворена рана. Осъзнаваш, че няма да има на света друг човек, който да те обича така, да те съветва така, да те гълчи така, и то без да очаква нещо в замяна. Да те приема какъвто си и да те обича.

    @неви86
    Дали наистина ковида отключва при онкоболни прогресията - това продължавам и аз да се чудя. Майка имаше скенер преди три месеца и на него нямаше никакви активности. Хвана ковид няколко дни след скенера. Три месеца и едва в последните дни от живота й разбрахме, че има метастази в белия дроб. Беше шок за нас. Обвиняваме се, че не сме я накарали да мине още един скенер, след като започна да се изморява, но аз отдавах всичко на възстановяването след ковида.


    @tedi_eneva И аз така исках отговори на въпроси и се чудех да ли да гоня лекарите, дали да гоня специалисти да обясняват. Но това само ще дълбае повече в болката и ще предизвика още мъка, чудения какво можеше да се направи различно. Постепенно приемам, че такова фундаментално събитие за нас трябва да ни научи на нашите уроци, а доктори, сестри и специалисти ще си научат тяхните, ако могат.
    Ще се опитаме да внимаваме повече, да не пренебрегваме симптоми и признаци, да ръчкаме повече, за да се търси по-надълбоко.

    Пожелавам на всички ви много сила, уповавайте се на спомените си и топлите моменти , но не спирайте да се развивате. Такива събития ни учат как да обичаме, как да се отнасяме с другите, напомнят ни кое е важното, че близките и обични хора и времето, прекарано с тях е едно от най-смислените неща, които можем да направим.
    Виж целия пост
    # 2 260
    Момичета, може би всяка е различна ,но чувствате ли необходимост да отидете на гроба на .майка си  ?
    При мен е много силно изразено това чувство , защото чакам неделя да дойде и да тръгнем .Още в сряда почва да ме обзема тъга ,в четвъртък вече е много трудно да изчакам неделята. Имам чувството , че тя ни чака,при вас така ли е?
    Утре 2месеца без нея!:cry:
    Виж целия пост
    # 2 261
    Не, живея в друг град. Освен това имам малко бебе, което кърмя и някак си дори и да идем там не ми се струва редно да отида на гробищата и после да се върна да кърмя, не знам, страх ме е от негативна енергия. Надявам се, че вижда и разбира.
    Виж целия пост
    # 2 262
    Може би и преди съм писала, но аз нямам потребност да ходя на гробища. Първо - не я усещам там, второ - ужасно много се натоварвам и разстройвам. Направо целия ден след това не съм на себе си. Ходя да почистя веднъж в месеца да не излизат бурени и да полея цветята. Толкова.
    Виж целия пост
    # 2 263
    Баща ми няма гроб. Не искаше. Съответно не ходя.
    Имаше опело в черква, на 40 панихида в черква. Всичко беше с агенция, не сме правили  нищо вкъщи. На опелото беше много тежко, но след това започнах уж да се оправям. На 40 бях ужасно зле, на следващия ден ревах цял ден, бях ужасно разстроена.

    Не знам дали ако имаше гроб щях да ходя с нетърпение, защото след такова нещо съм смазана. Не мога нищо, не ядох два дни, после съм като изцеден лимон. Има ли смисъл всичко това - не. Прекаленото разстройване ми вреди физически. Вчера опитвах да си изчистя по къщи, изпусках всичко, едвам минах банята с една гъба... не съм същия човек, сякаш нямам физическа сила. А съм енергична и силна иначе.

    Според мен ако ти носи утеха да ходиш на гробища, напълно е ок да го правиш. Но при мен всяко такова събитие носи адска скръб и после като не се съвземам 2 дена, не искам да си го причиня.

    Разбира се, не означава, че няма да правим повече панихиди. Ще правим... но се надявам да започна да приемам случилото се и малко по малко да се успокоя.
    Виж целия пост
    # 2 264
    Гробищата в България, които съм посещавала до едно са гадни места. Мръсни, грозни, неуредени, боклуци се търкалят навсякъде, самота, болка и забрава. Изключително много се натоварвам дори да минавам покрай гробища.
    Виж целия пост

    Започнете да пишете...

    Страница 1 от 1

    Общи условия