Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 663
  • 5 666
# 2 460
Djuli Pearl страшничко ,сънят ти ! Надявам се обаче сънят да е само сън о твоята майка да е на хубаво място, искрено се надявам!

Не е страшно, но е гадно... Не е хубаво там, както успокояват. Всички форми наподобяват тук, нашите, обаче някак си пусто, без живот. И други сънища съм имала, все същите картини, от които струи нереалност, няма ги тез райски химери...
Виж целия пост
# 2 461
Аз много размишлявам напоследък- какъв е смисълът? Моята трагедия си е моя ,ясно е там.
Но ежедневно слушаме за деца и млади хора ,които умират и тогава си задавам тези въпроси за живота след смъртта,защото ако няма наистина такъв- къде е смисълът?
Смисълът е тук и сега какво правим, какво мислим, как се чувстваме. Да бъдем тук и сега, не назад, не напред, не в спомените, не в очакванията. Сега да уловим хубавия момент и да почувстваме радостта, че го живеем този момент. Всичко е преходно. Това е логичното, но "тук и сега" на мен ми е трудно. Идеята за прераждането ме успокоява и вероятно не само мен, но не мисля, че трябва да се уповавам на това.
Виж целия пост
# 2 462
Мисля когато си изгубил родител  , несъмнено ще си в спомените си ,няма как .
Навярно не е добре,но аз съм със спомените си постоянно.
Понякога ми става толкова зле ,че лентата ми се връща когато от болницата ми се обадиха и ми казаха,че е починала,после изплува мама в ковчега , тогава чувствам ,че умирам.
Всичко това идва от самосебе ,не аз да го искам,но е просто ужасно!
Не мога да гледам напред ,все още много , много боли за да мисля как да продължа и не правя планове.
Виж целия пост
# 2 463
Трябва да се преживее, да се изкрещи болката, да се споделят чувствата, да се плаче... Не е хубаво да се таи в себе си. Този форум е най-доброто място, защото не заставаме с истинските си имена, както във ФБ, можем да изплачем и разкажем докрай всичко. Иначе, все ще се намери някой, който ще напише нещо, което ще обърне душата ти с хастара навън. Четейки на другите, разбираме, че не само ние преживяваме това. Това помага, много помага.
Виж целия пост
# 2 464
Благодарна съм ,че намерих форма,че намерих вас всички иначе би ми било стократно по трудно!
Не ,че сега не ми е трудно и сърцето ми не се къса от болка парче по парче,но когато има някой да те чуе и който е съпричастен е малко по добре!
То е ясно , завинаги ще боли ,един ден повече ,друг малко по малко но все ще боли!
Тук всички сме различни, различни личности,различни съдби ,едни са малко по силни от други , но затова сме хора !
Аз вярвате ли нямам с кой да поговоря ,имам сестра говорим си ,но с никой друг !
Имам приятели с които обаче не сме се виждали от години и малко по малко живота ни отдалечи ,но винаги бих предпочела да споделя нещо с някой който ще ме разбере ,а не да ме укорява и да ми казва,, Живота продължава,, Тежка съдба,, , Много съжалявам,, ,Вземи се в ръце ,, и тн фрази които не са ми нужни и излишно е да се казват , защото те не успокояват ,а натоварват!
Виж целия пост
# 2 465
Мисля когато си изгубил родител  , несъмнено ще си в спомените си ,няма как .
Навярно не е добре,но аз съм със спомените си постоянно.
Понякога ми става толкова зле ,че лентата ми се връща когато от болницата ми се обадиха и ми казаха,че е починала,после изплува мама в ковчега , тогава чувствам ,че умирам.
Всичко това идва от самосебе ,не аз да го искам,но е просто ужасно!
Не мога да гледам напред ,все още много , много боли за да мисля как да продължа и не правя планове.

Не само на теб изплуват негативни картини. На мен също ежедневно ми излиза пред очите последните й мигове жива, кончината й, как до последно не вярвах, че ще умре. Карахме нова година, ядохме, пихме Кола с нея, тя много я обичаше. Беше толкоз хубаво и точно след Нова година се почна този ужас. За има няма 16 дена и свърши. Още щеше да е жива. Този вирус, тази зараза измори много хора. Аз също го карах заедно с нея, но успях да се приборя и измъкна някак си. За нея уви, свърши фатално. Нямах сили да се погрижа за нея по добре, едва ходих да взема храна. Тя изпи две опак. антибиотик, но не помогнаха. На мен помогнаха, защото съм по млада и не съм диабетик. Чувството за вина, че не успях и нея да я спася ме изяжда. Аз няколко пъти съм я спасявала. Преди две години я намерих полуумряла с мозъчен инфаркт 4 дена, но успях да я спася. Преди това май изкара лек удар, пак търчах с таксита, пак я измъкнах. Не искаше да живее при мен. Накрая се съгласи защото взе да забравя да бие инсулин и направи инфаркта. Последния път обаче чудото не се случи. Ако не бях и аз болна щях да я оправя. Обаче от Ковид човек губи способността да разсъждава логично и да взема адекватни решения.
Виж целия пост
# 2 466
Всички живеем с това дали сме можели да помогнем да са живи сега , разбирам вече ,това чувство е при всички ни.
Чувствам се объркана , толкова много ме е чакала да се родя , толкова много години да ми се радва ,а си тръгна така нелепо .
Виж целия пост
# 2 467
Please прегръщам те.
И моята майка си замина млада, малко преди да навърши 66. Само че аз съм на 43, имали сме нашите моменти, макар че няма как да са достатъчно. А ти, ми се струва, си съвсем младо момиче Sad
Виж целия пост
# 2 468
И аз те прегръщам Елизабет,но не съм много млада на 37 навършени, години ноември ставам 38.
Майка ме е родила на 40 ,затова казвам ,че ме е чакала цял живот!
Виж целия пост
# 2 469
Djuli Pearl, мило момиче, направила си всичко. Понякога се връщаме в мислите си и си казваме, че тук можеше да направим така, че да предотвратим трагедията. Не, истината е, че не сме вездесъщи. Решението, което си взела е въз основа на вътрешното усещане. То не греши. Щяха да й дават антибиотици, но щеше да си отиде сама, в болки, а така е била с теб.
Прибрах мама в къщи последната седмица, ако имах повече сили, нямаше да я пускам в болница. Ти си едно много смело момиче! Много!
Всички вие сте много смели, сърдечни и смели момичета!
Виж целия пост
# 2 470
Djuli Pearl, мило момиче, направила си всичко. Понякога се връщаме в мислите си и си казваме, че тук можеше да направим така, че да предотвратим трагедията. Не, истината е, че не сме вездесъщи. Решението, което си взела е въз основа на вътрешното усещане. То не греши. Щяха да й дават антибиотици, но щеше да си отиде сама, в болки, а така е била с теб.
Прибрах мама в къщи последната седмица, ако имах повече сили, нямаше да я пускам в болница. Ти си едно много смело момиче! Много!
Всички вие сте много смели, сърдечни и смели момичета!
[/quote

Благодаря! Благодаря за подкрепата и хубавите думи. Това ми помага поне малко да не се обвинявам. То не стига, че аз се обвинявам, но и хората навън също са много жестоки. Аз знам, че съм постъпила правилно. Знаех предварително какво ще се случи. Ако допускаха близки до болните щях да я водя и аз със нея. Там щях да спя. Но те ще я вкарат в Инфекции и какво ще правят с нея никога нямаше да узная.  Съвсем щях да се отчая. Сестра ми така я закарах, уж да я спася, а след два дни умря в ужасни мъки упоена с отрязан крак. Абе тез в болниците, нямам думи...
Виж целия пост
# 2 471
И аз те прегръщам Елизабет,но не съм много млада на 37 навършени, години ноември ставам 38.
Майка ме е родила на 40 ,затова казвам ,че ме е чакала цял живот!
Тук вече наистина ме изненада, макар че майка по правило винаги трудно се прежалва.
Понякога и аз се чувствам изключително зле (снощи за кой ли път ѝ прегледах снимките във фейсбук, ей така, за да ми стане още по-криво), но големия син ме отрезвява, казва ми че се самонавивам.
Майка ти наистина си е отишла нелепо, много нелепо. Но може би трябва някак да се съвземеш, дали чрез хоби, кариера или семейство, не мога да знам.
Не се погубвай, миличка, недей. Нали не искаш да умреш и ти от мъка?
Виж целия пост
# 2 472
Майка трудно се преодолява да ,още повече като живеете заедно , една къща,една маса споделяте.
На този етап от живота си съм благодарна,че преди години избрах да се върна при родителите си отколкото да съм някъде , където нещата не вървят. Благодаря ,че съм им била опора ,колко може разбира се ,че последните години сме били заедно.
Никой в живота не знае какво предстои , но смятам съм избрала пътя който трябва.
За хоби не помислям , защото съм постоянно на работа,а като се прибера трябва да се видя с баща ми ,да хапнем да се видим или нещо друго в домакинството. Така съм изтощена психически от случилото се ,че даже не мисля скоро да изляза с познати ,за по питие някъде. Просто искам да  ,да видя единствения човек който много ни обича с майка и така.
Не ми липсва излизането с приятели, вече ми е омръзнало и това ,скитането по молове,барове ,клубове  
Просто искам да изживея мъката си !
Виж целия пост
# 2 473
Не говоря за молове и безплодни дрънканици с приятелки, говоря за нещо, което да запълни дефицитите, но ти си знаеш.
Поне имаш баща си, а аз съм без родители.
Виж целия пост
# 2 474
Не говоря за молове и безплодни дрънканици с приятелки, говоря за нещо, което да запълни дефицитите, но ти си знаеш.
Поне имаш баща си, а аз съм без родители.
Разбрах те вече Елизабет,но нямам никакво време постоянно съм на работа само 1 неделя имам!
Много съжалявам за това ,но не си сама имаш дечица нали , може пък да приличат на някой от твоите родители!
Може ако не визуално,то по характер ,а може и името на някой от тях да носят или буквата !
Не си сама имаш тях
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия