Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 806
  • 5 666
# 2 550
Много се чудя дали да пиша или не..
И аз съм човек...
Имам чувството, че откакто си замина и заминаваше изнесох всичко на гърба си...
Болката на всеки, посрещах с окуражване. Стискаш зъби за всеки... и заради нея го направих, знам, че така би искала... да ги утеша...Имам сила.. чрез Господ да го преживея и все стискам зъби и искам и аз да ревна,а няма на кого.
Липсва ми.......................................Как искам да мога да я прегърна
Как искам....
Виж целия пост
# 2 551
Много се чудя дали да пиша или не..
И аз съм човек...
Имам чувството, че откакто си замина и заминаваше изнесох всичко на гърба си...
Болката на всеки, посрещах с окуражване. Стискаш зъби за всеки... и заради нея го направих, знам, че така би искала... да ги утеша...Имам сила.. чрез Господ да го преживея и все стискам зъби и искам и аз да ревна,а няма на кого.
Липсва ми.......................................Как искам да мога да я прегърна
Как искам....
Поплачи си ,дори сама да си ,няма нужда да е на рамото на някой,излей си всичко. Опитай, от опит ти казвам, няма нужда да си силна.
На мен също ми липсва всяка секунда,всеки миг,но аз си плача и въобще не се сдържам. Съботата се затворих в стаята и пред некролога говорих ѝ (дано да ме е чула),плаках много , но така ще е.
Виж целия пост
# 2 552
Много се чудя дали да пиша или не..
И аз съм човек...
Имам чувството, че откакто си замина и заминаваше изнесох всичко на гърба си...
Болката на всеки, посрещах с окуражване. Стискаш зъби за всеки... и заради нея го направих, знам, че така би искала... да ги утеша...Имам сила.. чрез Господ да го преживея и все стискам зъби и искам и аз да ревна,а няма на кого.
Липсва ми.......................................Как искам да мога да я прегърна
Как искам....

Разбира се, че ще пишеш! Няма как да помогнем в личната мъка, но поне споделяме една и съща болка. Няма защо да стискаш зъби, не знам какви обстоятелства ти го налагат, но скърбта не може да бъде натикана в някой ъгъл, пускай я, за да можеш да я асимилираш малко по малко не като удар, а като ново чувство в сърчицето. Това няма нищо общо със силата ти, която ти помага да понесеш фактите и обстоятелствата- преди и след. Куражът е важен, но няма смисъл да маскираш сълзите си, ако им се иска да текнат. Вероятно нямаш възможност да се "отпуснеш", но намери си пролука....
Виж целия пост
# 2 553
Момичета, понякога мисля, че се зареждаме по-пълноценно, ако даваме подрепата на другите. В същото време, пишейки тук, ние споделяме на хора, които преживяват дълбоко загубата и усещаме, че не сме сами, не сме единствени. Това ни помага. Нямам никой, с който да поговоря и малко да ми олекне. Много хора, мама обичаше всички, раздаваше се, накрая останах само аз. Другите не посмяха да влязат в ковид отделението, а тя ги беше спасявала неведнъж. Тя щеше да влезе. Това я болеше накрая. Имаше начин, щях да ги вкарам, но всички се оказаха страхливци. Не всички имаха тази уникална възможност. Колежката, която изгуби сина си, нямаше, както и други...
Виж целия пост
# 2 554
И аз съм така...
Правя се на клоун пред баща ми, брат ми, мъжът ми....детето си иска усмивки, не сълзи. От страни изглежда, че приемам леко нещата и не страдам много, а сърцето ми ще се пръсне!
И аз няма на кого- не да споделя, а нищо да не казвам, а тя просто знаеше...
Всичко знаеше, без да говорим!
Виж целия пост
# 2 555
Благодаря  ви!
Аз в себв аи имам утеха и сила. Просто имам нужда  от нея, от нейната грижа...Sad
Виж целия пост
# 2 556
Скоро имам рожден ден и ще е първият ми без мама! Мисля си колко ще ми е трудно през деня без нея.. Без постоянните й въпроси как съм, получаваш ли поздрави, беше толкова добра и емоционална, плачеше на по - дълбоките поздрави, на по романтичните изне нади, плачеше от радост за мен, а сега кой ще се зарадва таака за мен, кой ще пусне сълзичка от щастие че съм на този пропит от злоба и завист свят! Толкова толкова много ми липсва! Къде да ида да й го кажа за да ме чуе
Виж целия пост
# 2 557
Моят последен рожден ден...бе с нея, но знаех, че е последен. Много ми е черен! Първи като майка и последен с мама...
Първа ме поздрави и знаех, че е за последно 😓 8 дни по- късно вече я нямаше.
Никой, никой миличка няма да ти се зарадва като нея!
Тази обич е незаменима. Остава ни...да я даваме ние, които вече не можем да получим такава. Докато угаснем...
Виж целия пост
# 2 558
Пламенче, живееш чрез мама и тате -ти си тяхната плът и кръв. Пътувай, подари си преживявания, които мама би искала да преживее, но не е успяла.
Виж целия пост
# 2 559
Три месеца без мама...
Празно, пусто,тъжно!
Виж целия пост
# 2 560
[quote author=Tirex link=topic=627889.msg45218467#msg45218467 dat
Никой, никой миличка няма да ти се зарадва като нея!
Тази обич е незаменима. Остава ни...да я даваме ние, които вече не можем да получим такава. Докато угаснем...
[/quote]
Това е истината и аз така чувствам , докато угаснем. И никой няма да ми се зарадва като нея .  Вече няма никой който да ме обича безрезервно с тази майчина обич , защото само майката може това . Гледам и животните ,как майката играе със своите котенца ,как ги събира , как ги милва и си викам ,,край ти загуби своята майчица,,.
Момичета , от вас има и силни личности и се радвам ,че се справяте ,но има и момичета , който по трудно се справят , защото едни са по чувствителни от други ,но затова сме тук заедно.
Виж целия пост
# 2 561
На някои просто им се налага да се справят, по различни причини и с цена, която само те си знаят.
Виж целия пост
# 2 562
Половин година мина без мама…
Тя беше най-силната личност, през 30 те си години губи майка си, баща си и съпруга си в 5 години - и аз все я питах как е успяла да го преживее и тя все ми обясняваше колко мъчително е било, стояла в празния апартамент, а сега аз стм на нейното място и душата ми се къса в този голям празен апартамент пропит със спомени…
Аз се държа, защото знам колко силна и позитивна личност беше тя, въпреки трудностите до последно имаше искра в очите, трябва и аз да бъда достойна нейна дъщеря и да отстоявам както тя ми казваше. Просто животът е така устроен - много е жесток и несправедлив, а ние нямаме друг избор освен да го изживеем по най достойният начин .. в името на любимите ни хора, които биха искали да сме щастливи!
Виж целия пост
# 2 563
На някои просто им се налага да се справят, по различни причини и с цена, която само те си знаят.

Така е. Уж всички ми казват, че се справям. Посветих се на работата в последните месеци, за да се разсейвам. В нищо не ми върви. Толкова гадни неща се случват, освен смъртта на татко. Друг човек от семейството пострада много, наложи се операция, месеци се възстановява. Слава богу е добре, ама колко стрес преживяхме.

Понякога си мисля, че хората, които не са губили родител няма как да разберат тая мъка, но и малко ми е мъчно за тях като знам през какво ще преминат. Приятелят ми ме подкрепя много, но родителите му са живи и здрави (слава богу). Не е минал през това и не знае какво е. Той е привързан към тях и в някакъв момент дори след много години да е, знам, че ще му бъде много трудно.
Виж целия пост
# 2 564
Момичета, исках да се включа по въпроса с починалата жена в парка. Срещнах се с другата майка с която бяхме по това време заедно и от нея разбрах, че децата са в безопасност. Настанени са при леля си (сестра на починалата). Не знам дали и занапред ще е така. Бащата е в чужбина и не ги е потърсил след случилото се (информиран е от полицията).

Мъчно ми е. Мина седмица, а още ми е трудно да се съвзема. Горките дечица.

И аз наскоро останах без майка, както знаете. Трудно е, но е друго когато човек посрещне тази загуба в зряла възраст. Опитвам се да се поставя на мястото на тези деца и да си представя какво щеше да бъде детството ми ако нямах майка. Не мога. Разплаках се.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия