Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 808
  • 5 666
# 2 580
Please от работа - вкъщи и от вкъщи - на работа, затова е така. Разчупи статуквото, казвала съм ти го вече. Все още си млад човек с един жив родител, нали? Повярвай, един ден няма да си млада, нито ще имаш родители...нали не искаш да умреш и ти от мъка? 🥺
Виж целия пост
# 2 581
Благодаря ви момичета,малко по добре е като се наплача, имам нужда от почивка психически съм уморена!
Добре но вие не сте ли така от време на време да ви е толкова тежко!?
Виж целия пост
# 2 582
Работя нощни смени, сама съм, тогава ми е много тегаво защото се случи да съм нощна, когато мама си отиде. Спомням си как с най-чистата и безкористна част от себе си молех Бог да не ми я взима и колко съкрушена бях, когато големия син ми писа в три сутринта.
Затова на работа обикновено се чувствам зле.
Вкъщи също понякога, но избягвам да плача пред домашните.
При мене помага шопинг терапията, пазарувам. Помага работата по проекти, действително там съм максимално концентрирана и всъщност запълва дефицитите ми.
Много помогна, че бяхме цял месец в България, по морето.
Не споделям с никого, не говоря за загубата дори с ММ. Моята майка беше слаба и младолика, изобщо не ѝ личаха годините, подарявала съм ѝ стилни рокли, беше хубава жена с чувство за хумор и много ми липсва смеха и излъчването ѝ, липсва ми най-много като човек и като личност. За гозбите и чистотата, изобщо няма да споменавам. С една дума - тя е всичко онова, което аз не съм, няма как и да се доближа до нейното ниво даже.
Затова не искам да се валям в депресия.
Виж целия пост
# 2 583
Благодаря ви момичета,малко по добре е като се наплача, имам нужда от почивка психически съм уморена!
Добре но вие не сте ли така от време на време да ви е толкова тежко!?

Разбира се.И аз като теб съм едно момиче ,на което постоянно му е тъжно.Хващам се,че в деня много често мисля за нея.
 Но започнах  малко повече да се щадя в онези по-тежките кризи и не вадя албумите за да се досъсипя от рев.
 Повечето те съветваме просто да опиташ с нещо-спорт,хоби,пътуване,излизане,защото това е помогнало на някой от нас.Длъжна си заради себе си да опиташ нещо и без да се усетиш ще се почувстваш поне за малко по-добре.
Виж целия пост
# 2 584
Благодаря ви момичета,малко по добре е като се наплача, имам нужда от почивка психически съм уморена!
Добре но вие не сте ли така от време на време да ви е толкова тежко!?
И друг път съм писала и вече ставам досадна.
Два месеца бях с майка ми денонощно в болница, хранех я със сонда през носа, припадаше, вкарвах и изкарвах едно легло от  стаята, за да спя на пресекулки до нея, будех се да слушам диша ли, повръща ли, боли ли я нещо.
После една седмица вкъщи…умря в ръцете ми. Към 2-3 през нощта…преди това бях излязла на пазар, ревях, идваше ми да викам и исках този кошмар да свърши.
На 7 ден след смъртта и’ се върнах на работа.  Деня на поставяне на урната отидох на празник на наши близки приятели, нищо не помня. Ходих и по гробища, и цветя садих, и послания оставях. И какво…съсипах си семейството, досадих на всички, навредих на себе си най-вече. Спрях да се усмихвам, радвам, живея.
После се борих за дете, операции, процедури, задържане, роди се с увреждане…всеки ден рехабилитации, терапии, процедури…вече 5 години.
Исках да умра, не исках да оставам сама, не исках да виждам хора, карах на автопилот…в един момент осъзнах, че съм много, много зле и това не може да продължава.
Взех мерки…посещение при психиатър, психолог.
Сега…детето ми тича, скача, играе, смее се, започна даже и да говори…започнах да се усмихвам и аз, отново да изпитвам щастие, да се радвам на малките неща, да пътувам, мечтая, да се боря. Ходя все по-рядко на гроба и’, знам, вярвам, че тя би и е правила същото.
Грижа се, колкото мога и за живия ми баща. Даже вече съм приела идеята и ще се радвам, ако има някоя баба, с която да споделят съдбата си.
Не, не съм по-малко чувствителна.
Споделяй, говори, прави, каквото ти носи спокойствие, но…вземи и своевременни мерки.
Виж целия пост
# 2 585
Please, мила, според мен спешно трябва да започнеш да посещаваш психолог. Не един, два пъти, а регулярно.
Каквото и да прочетеш, каквото и да кажем, не мисля че ще ти помогне особено.

Майка ти няма да бъде щастлива там, където е, ако те вижда как страдаш. Та нейния живот е загубен, не твоя.

Снощи попаднах случайно на чатовете с моята майка във Вайбър. Бях сама с голямата щерка и пред нея си позволявам та ревнах, стана ми ужасно мъчно. Тя ме стисна, прегърна ме и ме помоли да седнем на дивана да се погушкаме. Мислех че и тя ще ревне, аз отдавна не бях плакала за мама.
Вместо това ме прегърна, погали и ми каза следното: Душите на хората, след като умрат, отиват в телата на онези, които най-силно са ги обичали. Така те продължават да живеят, да усещат, да виждат. Така и баба сега е пръсната на няколко частички у всеки, който много я е обичал и тя вижда през него и много ни се радва. Щастлива е и гледа децата как растат, каката колко голяма е станала, аз каква съм.

Тези деца са истинско богатство.

Майката си е майка. Всеки ден я мисля, всеки ден ми липсва. Но това не ми пречи да съм щастлива, усмихната, спокойна. Искам моят живот да продължи и да бъде такъв, за какъвто съм мечтала. Мама вижда това и е безкрайно щастлива.
Виж целия пост
# 2 586
Аз също на моменти изпадам в бездна, имам депресивни състояние, всякакви мисли ми минават през главата.
Това, което ме поддържа откакто я гледах болна и след смъртта е спорта. Плуване, тичане, фитнес, йога, всичко пробвах. Когато нямам сила да ида от депресията си го налагам, отивам и след това съм пълна с хубава енергия и желание да продължа, един от основните признаци на депресия е мързелът и апатията хубаво е срещу това да се борим чрез спорт и дисциплина на дух и тяло.
Виж целия пост
# 2 587
Аз имам усещането, че майка ми прави така, че да съм спокойна. Аз наистина се радвам на живота. Не съм се спряла от активности. Моята работа е много отговорна, занимавам се с проекти и с обществени поръчки. И съм много натоварена. Децата също си искат своето. Освен това и аз започнах спорт, който учудващо ме кара да се чувствам много по-добре емоционално. Бях на масаж и масажистката правеше рейки. Каза ми, че вижда, че майка е над мен като едно ангелче с крила.
Виж целия пост
# 2 588
Вече спрях да споделям с когото и да било, когато изпадам в дупка. Омръзна ми да слушам как трябва да се чувствам и кое е нормално и кое не.
Преминавам си сама през дупките, има ги, получавам си кризи, паник атаки, но си мълча и продължавам както мога.
Никой не може да разбере моите чувства и моята мъка. Всеки си знае за него си. Отделно от майка до майка има разлика, което допълнително усложнява ситуацията. Не на последно място, който не е губил точно майка си, нищо не знае. Бащата е родител, ама не е майка.
Виж целия пост
# 2 589
Нана, съжалявам, но няма смисъл да си мерим болката. Ако мислиш, че да загубиш баща си е по-лесно, не е! Не ти е приятно другите да ти обясняват как трябва да се чувстваш. Ами не го прави и ти! Защото аз се съсипах след загубата на татко. И мъката ми не е по-малка от твоята и на другите пишещи тук!
Виж целия пост
# 2 590
Момичета , моля ви , недейте всеки една от нас е различна,с различни съдби сме ,но с една болка.
Обичам и двамата еднакво много, като бях по малка си мислех ,че обичам татко повече,даже и майка си мислеше така . Добре че през последната година показах на майка ,че и двамата обичам наравно. Аз мисля всичко трябва да се изживее , трудно ще е ,но ....Cry
Някой от вас казват че трябва да се разнообрази животът ,но въобще не ми е до нищо. Да излизала съм ,но дори и да изляза с някой празнината си стой там и аз не се чувствам същата . Сякаш не се разсейвам ,а ме заболява повече.
Разбира се ,че не е лесно Шери ,аз напълно те разбирам . Сега имам само него ,само него !
Виж целия пост
# 2 591
Вече спрях да споделям с когото и да било, когато изпадам в дупка. Омръзна ми да слушам как трябва да се чувствам и кое е нормално и кое не.
Преминавам си сама през дупките, има ги, получавам си кризи, паник атаки, но си мълча и продължавам както мога.
Никой не може да разбере моите чувства и моята мъка. Всеки си знае за него си. Отделно от майка до майка има разлика, което допълнително усложнява ситуацията. Не на последно място, който не е губил точно майка си, нищо не знае. Бащата е родител, ама не е майка.
+100 % бях на 17 год, когато загубих баща си и на 48 г. когато почина майка ми.....и да не е същото....съжалявам...
Виж целия пост
# 2 592
Нана, съжалявам, но няма смисъл да си мерим болката. Ако мислиш, че да загубиш баща си е по-лесно, не е! Не ти е приятно другите да ти обясняват как трябва да се чувстваш. Ами не го прави и ти! Защото аз се съсипах след загубата на татко. И мъката ми не е по-малка от твоята и на другите пишещи тук!

О, изобщо не визирах теб. Наясно съм, че някои майки не могат да бъдат квалифицирани като добри майки и отношенията между хората обуславят чувствата им след загубата. И да, определено мисля...не, не само мисля, искам да бях загубила баща си, а мама да беше тук. Но това съм аз. Сигурно за теб е друго. Говорех за хората около мен в реалния живот.
Виж целия пост
# 2 593
Ама вие сериозно ли смятате, че мъката, болката от липсата на близък човек могат да бъдат претеглени и сравнявани. Родителите са тези, с които човек живее от раждането си до достигане на самостоятелност. Ако няма драматични отклонения в отношенията с единия родител то който и от двамата да си отиде пръв усещането е за празнота, болка, липса. Някак нередно е хората да си мерят болката от загубата на родител. Друго ниво на загуба и липса са бабите и дядовците, а след това останалите роднини. Но твърдение, че някой скърби повече и го боли повече отколкото друг на база на това, че единият е загубил майка, другият баща е омаловажаване на чувствата на другия. А това не бива да се случва в тема като тази. Защото тя е за да споделяме болката, а не да я мерим. Дано да бъда разбрана правилно.
Виж целия пост
# 2 594
Няма да цитирам права си Рори , поне според мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия