Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 812
  • 5 666
# 2 685
Те са като децата. На татко бях купила един часовник, който мери крачки, разни неща, той много си играеше с него. Взех му нова блуза, панталони, яке. Изобщо те се радват много на подаръчета.
Виж целия пост
# 2 686
Please, трябва да поговориш с психолог, за да продължиш напред. Относно възрастта според мен има голямо значение за по-лесното приемане. По-добре бих приела ако майка беше поживяла поне още 5 или 10 години, имаше накъде още, почина на 66 г. Нейната майка почина на 87 например, все си мислех, че и майка ще си поживее, ама...Независимо от годините, мъката ще е все еднакво силна, но приемането ще е по-леко, ако  знаеш, че си е поживяла и е имала хубав живот.
Виж целия пост
# 2 687
Понякога си спомням и се чудя как е могъл татко да прави толкова неща.. да е толкова деен, активен и съзидателен. Чувствам се като плюнка понякога.. на малкия пръст не мога да му стъпя.
Напипа моето болно място само че по отношение на майка ми. Тя беше изключително социална, много емпатия имаше у нея. Освен това винаги намираше добра дума за всеки, винаги ще изръси нещо да те разсмее. Аз просто не съм такава и тя ме превъзхожда във всяко едно отношение!
Не плюнка, а като жалка л*йняна хартийка се чувствам.

Когато татко почина, го припознавах с години по улиците, веднъж дори тръгнах да гоня един човек, толкова бях изкукала тогава.  Той си отиде при нелеп инцидент, едва на 50 години! Не че сега с мама боли по-малко, но не тичам след хората по улиците, не ги припознавам в майка ми и баща ми.

Дина, преди няколко години, заведох мама в един магазин в София, китайски, и ѝ казах да си избере каквото желае, аз плащам. Избра си, милата, чак сак купихме, да си прибере нещата, а вечерта щяхме да си летим към Варна, само с ръчен багаж. Няма да забравя физиономията на брат ми, като ни видя, "майко, защо не си купи и една маса с четири стола да я качиш в самолета", така каза, а с мама полудяхме от смях. Много ми е мил този спомен, единствения път когато майка ми е допуснала изобщо да ѝ купя нещо! Идва в Англия, горката, нищо не искаше, нищо!
Ох, Please . Загубата на родител, заедно с развод и загуба на работа са сред най-травмиращите житейски обстоятелства. След тях зейва пропаст, т.е. получава се дефицит, това според моя психолог, англичанина. И човек понякога просто дори с течение на времето не може сам да я запълни, а се вкопчва в нея. Тази "пропаст" е разрушителна за пълноценния живот на човека и той започва да търси отдушник, така сме устроени. Един се пропива, друг мърсува, трети залага. Има и такива като теб, които просто губят желание за живот.
Никога не съм те нападала, но ми се струва че си перманентно паднала духом, перманентно тъжна и потисната, затова препоръчах психолог. Прясно е още. Нормално е, жалееш, имаш буца в гърлото понякога, имала съм периоди, когато ми се е искало да не ставам от леглото сутрин, да литна през балкона даже, баща ми като почина. Знаеш ли какво е да си на 25 и да получиш диагноза рак? От мъка.
Затова се опитвам да те "кликна" някак. Не ми харесва къде може да те отведе състоянието, в което си. А ти сама не можеш или не искаш да си помогнеш.
Много дълго стана, извинявайте.
Виж целия пост
# 2 688
И аз от няколко дни съм все тъжна с една дълбока болка. Първо преди 10на дни разбрах, че приятел от ученическите години е починал. Послу ходих при майка. Тя ми връчи да прегледам една торба с лекарстна и добавки, купувани от татко, за да отделя тези с изтекъл срок. И попаднах на няколко кутийки с документ, че са поръчвани и получени с куриер. Полюбопитствах за какво е и майка каза, че ги е купил за мен. Бях ходила при двама лекари преди години и единият ми даде рецепта, която не изпълних. Татко го е направил и понеже прочел че е добро това лекарство ме е молил да го взема (когато майка ми каза се сетих как му отказвах, грубо дори). Много му било мъчно че отказвам. Сега взех кутийките (все още са в срок) и ще го пия заради него, но той няма да знае. Ядосана съм на себе си. Сетих се и за друго за което ме е молил и съм отказвала, а това го е наранявало. Сега съжалявам, но не мога да се поправя и много, много ме боли, защото никога повече няма да го видя и да говжря с него. От два месеца се моля преди да си легна да дойде в съня ми, но не идва. А след 40те дни вече не се случват странни случойности, за които бях убедена че са свързани с него и сега празнината стана по-осезаема.
Виж целия пост
# 2 689
Елизабет ,работа съм губила много пъти ,да травма е ,доста дълго съм била и без нея ,без пари и прочие . Гаджета съм губила в прекия и преносния смисъл ,бях само на 22 когато ми съобщиха лоша новина за тогавашния ми приятел с който бяхме 6г заедно (аз бях на 15 г когато се запознахме) ,приятелки също съм губила отново в прекия и преносния смисъл. Най добрата си приятелка загубих миналата година .
Знам какво е загуба ,но нищо от това не мога да сравня с тази огромната.
Баби и дядовци не съм губила , защото те отдавна са си отишли ,само майката на майка имах ,но тя почина преди 14г на 83.

Нищо и никой не може да сравни загубата на родител и загубата на нещо друго. Не се заяждам ,само казвам ,че знам какво е да загубиш работа,приятел   и куче примерно( имала съм 4)
Извинявам се ,ако съм обидила някой ,но знам какво е загубата и скръбта!
След като майка си замина се чувствам друг човек ,сякаш нещо от мен си отиде заедно с нея завинаги . Също когато видя някоя жена , която прилича на майка се разтройвам,разплаквам се и ме заболява още повече
Ох ,да знаете как искам да я видя ,да я сънувам поне ,да я прегърна. Деня след погребението я сънувах усмихната и щастлива да ни маха пред блока , след това съм я сънувала 2 или 3 пъти за кратко ,може би за секунди.
Виж целия пост
# 2 690
Please, не се тормози, не се оправдаяай , всяко приема болката по различен начин. Може би трябва да си я изживеем ,да се "изхарчи" натрупаното , с теб имаме общо това , че сме били много близки с родителите си, живяли сме заедно с тях, не казвам ,че другите които са живели отделно от тях не ги обичат и не ги боли, просто липсата в ежедневието е друга  , не знам дали обяснявам добре , но така мисля .
Виж целия пост
# 2 691
Благодаря ти Сънрайз ,че ме разбираш ,и на Дина 64 и на Елизабет благодаря.
Да ситуацията при хората е различна , затова казвам ,че трябва да се подкрепяме а не да се нападаме.
Понякога е по трудно да се съвземем отколкото изглежда, защото всеки човек е различен със различна душа ,чувства и най вече живота при всички се е развил  по различни начини !
Виж целия пост
# 2 692
Темата е много полезна и тук срещам подкрепа. Минаха три месеца от смъртта на татко и усещам, че не мога да говоря с хората вече за това. Очакват да съм го преодоляла. Ама не съм. И ако бяха на мое място също нямаше да са го преодолели. Но не им се е случвало и не знаят какво е. Две от приятелките ми са с бебета - новородени. Мислят за други неща. Повечето ми приятели са с живи родители.
Виж целия пост
# 2 693
Темата е много полезна и тук срещам подкрепа. Минаха три месеца от смъртта на татко и усещам, че не мога да говоря с хората вече за това. Очакват да съм го преодоляла. Ама не съм. И ако бяха на мое място също нямаше да са го преодолели. Но не им се е случвало и не знаят какво е. Две от приятелките ми са с бебета - новородени. Мислят за други неща. Повечето ми приятели са с живи родители.
Който не усещал такава загуба не знае какво е и още повече не знае как да постъпи
 и как да се държи. Хората очакват от нас много бързо да се върнем и да се съвземем ,но всичко е въпрос на време може би ,незнам , незнам ,може би някой ден ,а може би за цял живот.
Когато бях дете в училище имах двама или трима съученици без един родител,починал ,не разведени .
Тогава много ми беше мъчно  и винаги съм била отворена към тях и съм и съчувствала . И знаете ли защо !?
Защото мислено съм се поставяла на тяхно място и винаги в очите ми са бликквали сълзи.
Виж целия пост
# 2 694
Темата е много полезна и тук срещам подкрепа. Минаха три месеца от смъртта на татко и усещам, че не мога да говоря с хората вече за това. Очакват да съм го преодоляла. Ама не съм. И ако бяха на мое място също нямаше да са го преодолели. Но не им се е случвало и не знаят какво е. Две от приятелките ми са с бебета - новородени. Мислят за други неща. Повечето ми приятели са с живи родители.

Разбирам те добре.Аз дълги месеци се тормозих от това,че другите имат очаквания да съм си стария весел човек.И това доведе до едно нездравословно преструване и поставяне на някаква бариера от моя страна. Но в крайна сметка хората наистина не знаят какво ни е,не знаят дали е уместно да повдигнат темата и т.н и не винаги се държат така,защото не ги интересува.
Виж целия пост
# 2 695
❤ момичета

Аз дори имах нужда да излизам. Работя хоум, по цял ден вкъщи не ми беше добре. Лятото всеки е извън града по почивки, някои се местят цяло лято в летните си домове и аз се чувствах доста сама. Просто приятелите ми не бяха тук, рядко се виждяхме. Сега се позавърнаха. Гледам да не пропускам сбирка и излизане. Снощи бях с колеги, върнах се в 3 нощес. Седенето вкъщи е по-лошо. Предпочитам да съм сред хора, дори не толкова близки, дори да не говоря за случилото се, но да има комуникация. Много ме зарежда това, но аз попринцип съм такава и срещите с хора винаги са ми се отразявали добре.

Сякаш ми е жал предварително за приятелите ми през какво ще минат някой ден.
Виж целия пост
# 2 696
❤ момичета

Аз дори имах нужда да излизам. Работя хоум, по цял ден вкъщи не ми беше добре. Лятото всеки е извън града по почивки, някои се местят цяло лято в летните си домове и аз се чувствах доста сама. Просто приятелите ми не бяха тук, рядко се виждяхме. Сега се позавърнаха. Гледам да не пропускам сбирка и излизане. Снощи бях с колеги, върнах се в 3 нощес. Седенето вкъщи е по-лошо. Предпочитам да съм сред хора, дори не толкова близки, дори да не говоря за случилото се, но да има комуникация. Много ме зарежда това, но аз попринцип съм такава и срещите с хора винаги са ми се отразявали добре.

Сякаш ми е жал предварително за приятелите ми през какво ще минат някой ден.

И аз излизам.Доста често го правя на сила и без желание,но докато се усетя и изведнъж съм взела,че съм си изкарала добре.Но и затова се изисква някаква воля ( визирам себе си) ,защото преди бях от хората,които все се надяват уговорката да отпадне и предпочитат да си останат вкъщи.И точно за тези похвали към себе си говорех преди няколко поста,защото трябва да се поздравяваме за опитите да изплуваме. И не визирам никой в този коментар освен мен,защото съм човек който може дълго време да стои и да се самосъжалява,но сега истински се опитвам и се гордея със себе си.
Виж целия пост
# 2 697
Когато имаме общи занимания с детето не се сещам, че татко го няма. Затъвам когато съм сама със себе си.
В тази връзка, Плийз, трябва да започнеш да излизаш в компания.
От това което пишеш трябва да си не повече от 25г. и лесно ще си намериш компания. Няма нищо лошо в това тази компания да е шумна, весела и когато си с тях да се забавляваш. Точно това би искала майка ти - да живееш пълноценно. Дори и да нямаш много желание наложи си и започни да излизаш с приятелите си. Ако не можеш сама да се накараш да излезеш значи е дошло време да потърсиш помощ от специалист
Виж целия пост
# 2 698
Please е май по-скоро към 40-те години…
Много хора се опитваме съвсем добронамерено да и’ кажем, че трябва да намери начин да заживее собствен живот, да продължи напред, да опита да намери смисъл, извън гробища, тъга, ритуали, но тя го приема за нападане.
Аз бих сменила работа, бих записала нещо да уча, бих пътувала, бих се запознала, даже целенасочено с нови хора, бих си развила хоби, ако имах такова…бих направила ремонт,  разместила, освежила, променила нещо.
Виж целия пост
# 2 699
Може и да бъркам, но и аз съм с впечатление, че Please е на 35+/40.
Освен, че не наблюдавам нападане Please както пишеш,  дори смятам въпроса който ти зададоха по назад за много уместен "Как се справя сестра ти със загубата на майка ви"
А отговорът ти  нещо от сорта "Тя си има личен живот" много показателен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия