Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 239
  • 5 662
# 3 480
Не всички наведнъж, разбира се…през деня може Мента, глог, валериан, после нещо за спокоен сън.
да разбирам
само за съня ще ми е достатъчно даже
дори да са билкови не съм ползвала до сега нито валериан и подобни,но ще опитам
Виж целия пост
# 3 481
Аз си взимах обикновен валериан на капки и пиех. Иначе много плачех и не можех да дишам. Sad

Пробвай някое от тези, които Елпис ти каза и може също магнезий, за да спиш по-добре.
И не забравяй да се храниш. ❤
Виж целия пост
# 3 482
Не всички наведнъж, разбира се…през деня може Мента, глог, валериан, после нещо за спокоен сън.
да разбирам
само за съня ще ми е достатъчно даже
дори да са билкови не съм ползвала до сега нито валериан и подобни,но ще опитам
На 5 годишното си дете съм давала Мелатонин. Аз самата приемам Спокоен сън, има и други. Помогни си. Не очаквай чудо, но поне да имаш няколко часа пълноценен сън, много е важно.
Ако усетиш по-сериозна нужда и си от София, ще препоръчам и психиатър, и психолог.
Едит. Спокоен сън е с магнезий:
https://www.doppelherz.bg/produkti/dopelkhercr-aktiv-spokoen-sn/ … AYASAAEgIYP_D_BwE
Виж целия пост
# 3 483
Аз си взимах обикновен валериан на капки и пиех. Иначе много плачех и не можех да дишам. Sad

Пробвай някое от тези, които Елпис ти каза и може също магнезий, за да спиш по-добре.
И не забравяй да се храниш. ❤
не ми се яде много,първите две седмици почти хич не се хранех и отслабнах горе долу с 4-5 килограма.
Виж целия пост
# 3 484
Ще мине и този период.
Виж целия пост
# 3 485
Каквото и да пиеш - избирай да е с неутрален вкус.

Странен съвет, но при мен се получи така, че когато майка почина всеки ден гълтах по няколко валидола и сега ако пия по друг повод само като усетя ментовия му вкус и ми изплуват спомени от първите дни след загубата.
Виж целия пост
# 3 486
Ох, аз пък и сега подскачам като ми звънне някой от България.
itsme, спомена, че учиш, хвани се за това, с други думи, дръж мозъка си зает. И не се застоявай на едно място да бездействаш.
Виж целия пост
# 3 487
Ох, аз пък и сега подскачам като ми звънне някой от България.
itsme, спомена, че учиш, хвани се за това, с други думи, дръж мозъка си зает. И не се застоявай на едно място да бездействаш.
да правя така ,че все да съм заета и аз уча в два университета и така не ми остава много време
Виж целия пост
# 3 488
Мъчно ми е ,плача си и не мога да се примеря ,немога , сърцето ми кърви .
Чувствам се безсилна ,
Виж целия пост
# 3 489
А полагаш ли и какви усилия да излезеш от това състояние?
Виж целия пост
# 3 490
Мъчно ми е ,плача си и не мога да се примеря ,немога , сърцето ми кърви .
Чувствам се безсилна ,
според мен сподели го с баща си,на него сигурно му е мъчно
след смъртта на майка ми,състоянието на баща ми се влоши за кратко време казват че тъгата кара рака да се развие по-бързо,може ми е вярно
Виж целия пост
# 3 491
Мъчно ми е ,плача си и не мога да се примеря ,немога , сърцето ми кърви .
Чувствам се безсилна ,
Ти май така и не посети психолог, както те съветвахме тук, ни хоби, ни изобщо с нещо запълни празнотата. Абсолютно съм убедена, че татко ти е по-добре от теб, че не тъжи чак толкова. Вероятно сестра ти също.
Майката е незаменима, много тъжно, но го разбираме, когато вече я няма.
Не може ли просто да се събираш със себеподобни отвреме навреме?  Миналата седмица, около годината на майка ми, си бях вкъщи, отделно в София, чувствах се преродена.
 Един приятел, Зеланд, разправя, че като си безсилна да промениш нещо в живота си, просто да смениш декорите също донякъде помага. Та, въпроса ми е, защо не мръднеш някъде за уикенда, вместо всяка събота да ходиш на гробищата? Извинявай с най-добри чувства го казвам, помня много добре как се чувстваше преди шест месеца. А ми се струва, че и сега си по същия начин.
Виж целия пост
# 3 492
Да ви се представя и аз. На 43 съм.
И двамата починаха на 61 години точно. След две седмици ще станат 10 години без татко, а след няколко месеца 5 години без мама. Тя беше най-добрата ни приятелка, на мен и сестра ми.
Татко почина от масивен инфакт. Мама я намерих мъртва аз -  инсулт. Все още виждам гледката и цялата онази кръв.
Сънувам ги всяка нощ, и това не помага особено, защото сутрин ги няма ...
Въпреки това животът си върви, и правим каквото можем.

Просто наближава датата, а и съм в труден период. Дори след толкова време ми липсват много.
Виж целия пост
# 3 493
Днес се навършват 4 години откакто майчицата ми си отиде. Заради остеопорозата, счупи си крака и операцията, която уж преживя,  я уби...
Беше четвъртък преди 4 години, когато сестра ми се обади сутринта да ми каже...
На 1 март, в петък трябваше да я изпишат от болницата и ние се приготвяхме да я посрещнем, но...друго стана.
Цял ден се мъча да не мисля, че ме задавят тия мисли, но те ме надвиха. Какъв ужасен ден беше този четвъртък, студен, мрачен и отчайващ. Цял ден плаках, не помня какво друго се случваше, трябваше и на баща ми да кажа аз....тежък ден беше...много...те изкараха 57 години заедно.
След 20 дни пък стават 4 години на баща ми. Поне си отидоха бързо един след друг, щеше да е агония за преживелия, ако беше останал години след другия..
Объркано ми е в главата, както и тогава. Тая буца в гърлото все се появява всяка година в последния ден на февруари и не знам до кога ще е така.
А вчера научих, че и аз съм с тежка остеопороза. Трябва да я лекувам. Нея я няма да ми се скара да бързам, но ще побързам, знам че тя така иска.
Виж целия пост
# 3 494
майка ми беше с терминален стадий на бъбреците и си мисля де да бях дала единия си бъбрек на нея,тя искаше да оздравее
и ми остана в душата,на съвестта ми е толкова много близки,роднини а не успяхме да й помогнем,чувствам се като че ли я предадох Sad(((
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия