Аз преди да почине мама, няколко пъти сънувах баба ми (нейната майка). Тя просто ме е предупреждавала, че идва за нея. И скоро сънувах баба ми, от страната на баща ми, и много ме е страх да не се случи нещо и с него.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2026, 13:58 ч.
# 4 306
11 ноем. 2024, 19:54 ч.
Airy, това което си написала , толкова отдавна си го мисля за себе си и ми тежи, редовно и в мен такива чувства на вина вилнеят. Чувствам се виновна, че не направих всичко, и съм сигурна в това… дори не успях да я видя, ама не се и сетих и потърсих вариант да я видя, разбирам че хора са влизали в ковид отделението… явно има начин…все си мисля че трябваше да дам на лекарите повече пари… опитвам се да се оправдая да ми стане по-леко , че съм била в стрес, с новородено бебе, без човек, който да мисли трезво и да ме посъветва, че всичко се разви толкова бързо … изобщо не видях първоначалните тежки симптоми …ама може ли от бърза помощ да не ги видят а аз да знам.. ами разбира се че трябва да знам аз, нали я виждам трябваше да настоявам да я приемат още първия път….каквото и да ми казват хората , че нямам виновна. ,аз просто чувствам че не съм направила всичко за най -ценния ми човек, даже не мога да го повярвам… в един момент през целия живот имаше най-голяма нужда от мен, и аз не бях до нея.. как ми се искаше да ми беше казала какво да правя… направо кошмар беше…а какво означава тежки придружаващи хронични заболявания, има ли човек да не страда от нещо, я кръвно я нещо друго… не мога и лекарите да оправдая , в деня, когато отидох до моргата и хубаво ме разкарваха нагоре надолу , ги видях колко си дават зор да влизат в отделението да ги наблюдават и лекуват ….
Виж целия пост
Странно, решавам да се включа и попиша и виждам, че последните коментари са свързани точно с това, което ме мъчи....
Внезпано (за пореден път) последните дни ме налегна и ми тежи отново чувството за вина. Не спирам и вероятно няма да спра да се питам дали бях достатъчно отдадена на борбата за живота й? За такива простотии се вживявам, толкова навътре приемам другите хора, а за нея, за най-ценното ми нещо направих ли и дадох ли всичко от себе си? Не и помогнах, никак даже, но провокирах ли се, поне да си кажа -опитах всичко... Ами не! Не се чувствам като да съм обърнала света, както тя напълно заслужаваше и колкото повече време минавам, колкото повече информация срещам, алтернативи, клиники, възможности, все се питам- а защо не съм го знаела или проучила тогава, а защо не съм се интересувала?
Ясно ми е, че няма връщане назад и тези терзания могат само да ми навредят, но не мога да приравня загубата на мама с житейска грешка, която да съм допуснала; с факт, който дори и трудно, но можеш да приемеш като опит и да продължиш. Може би тя е разчитала на мен без да ми го показва или да ме товари...толкова лесно ми се струва, че я пуснах, че я оставих без помощ в страданието...Тя ми е непрежалима....да бях направила всичко! Все си мисля, че в човек или поне в мен има заложен някакъв егоизъм, който да помага да живее собствения си живот, носейки подобни спомени и последици. Ако има начин да знам, че е нямало друг начин за развой, би ми било съвсем малко по-леко...
Просто си споделям, знам, че ще ме утешите, но няма нужда, след няколко дни ще се успокоя и така до следващия момент на посърване ....и все ще е така..
Внезпано (за пореден път) последните дни ме налегна и ми тежи отново чувството за вина. Не спирам и вероятно няма да спра да се питам дали бях достатъчно отдадена на борбата за живота й? За такива простотии се вживявам, толкова навътре приемам другите хора, а за нея, за най-ценното ми нещо направих ли и дадох ли всичко от себе си? Не и помогнах, никак даже, но провокирах ли се, поне да си кажа -опитах всичко... Ами не! Не се чувствам като да съм обърнала света, както тя напълно заслужаваше и колкото повече време минавам, колкото повече информация срещам, алтернативи, клиники, възможности, все се питам- а защо не съм го знаела или проучила тогава, а защо не съм се интересувала?
Ясно ми е, че няма връщане назад и тези терзания могат само да ми навредят, но не мога да приравня загубата на мама с житейска грешка, която да съм допуснала; с факт, който дори и трудно, но можеш да приемеш като опит и да продължиш. Може би тя е разчитала на мен без да ми го показва или да ме товари...толкова лесно ми се струва, че я пуснах, че я оставих без помощ в страданието...Тя ми е непрежалима....да бях направила всичко! Все си мисля, че в човек или поне в мен има заложен някакъв егоизъм, който да помага да живее собствения си живот, носейки подобни спомени и последици. Ако има начин да знам, че е нямало друг начин за развой, би ми било съвсем малко по-леко...
Просто си споделям, знам, че ще ме утешите, но няма нужда, след няколко дни ще се успокоя и така до следващия момент на посърване ....и все ще е така..
# 4 307
13 ноем. 2024, 17:42 ч.
По това време, точно преди 25 години, мама ме напусна....
Но не и от сърцето ми....
Виж целия пост
Но не и от сърцето ми....
# 4 308
13 ноем. 2024, 18:36 ч.
Много , наистина...съжалявам.
Ти на колко години беше ?
Виж целия пост
По това време, точно преди 25 години, мама ме напусна....
Но не и от сърцето ми....
Но не и от сърцето ми....
Много , наистина...съжалявам.
Ти на колко години беше ?
# 4 309
13 ноем. 2024, 20:16 ч.
На 11.11 имах рожден ден. Навърших 20 !!!
Но подаръка,който живота ми подари,не го искам и не го приемам...
Виж целия пост
Но подаръка,който живота ми подари,не го искам и не го приемам...
# 4 310
13 ноем. 2024, 23:35 ч.
Карз, живота понякога ни поднася странни "подаръци".
Радвай се, че си я имала в живота си. Спомняй си за хубавите ви мигове заедно.
Никой не е вечен. Всички ние, рано или късно, ще идем при тях.
Но до тогава нека се радваме на живота.
Виж целия пост
Радвай се, че си я имала в живота си. Спомняй си за хубавите ви мигове заедно.
Никой не е вечен. Всички ние, рано или късно, ще идем при тях.
Но до тогава нека се радваме на живота.
# 4 311
13 ноем. 2024, 23:40 ч.
Така е,Пипи! Аз си я нося в сърцето и си й говоря (на ум) и си мисля,как би постъпила и посъветвала и какво би направила! Тя си е с мен! Тати също!❤️
Виж целия пост
# 4 312
13 ноем. 2024, 23:43 ч.
На 20 да загубиш майка си е рано, да я загубиш на 7-9 е жестоко.
Да надживееш детето си, да го загубиш на 6, 10, че дори и на 20 още повече.
В подобни ситуации е трудно да се “радваш на живота”. Съжалявам, това не е радост, а изпитание….болка.
Виж целия пост
Да надживееш детето си, да го загубиш на 6, 10, че дори и на 20 още повече.
В подобни ситуации е трудно да се “радваш на живота”. Съжалявам, това не е радост, а изпитание….болка.
# 4 313
14 ноем. 2024, 05:34 ч.
Да надживееш детето си дори ако е на 60 години пак е ужасно. Една съседка наскоро (към 85-годишна) получи инсулт и почина няколко дни след смъртта на дъщеря си.
Трудно е да загубиш мама на всяка възраст, но някак е в реда на нещата това да се случи рано или късно. Другото не е нормално.
Виж целия пост
На 20 да загубиш майка си е рано, да я загубиш на 7-9 е жестоко.
Да надживееш детето си, да го загубиш на 6, 10, че дори и на 20 още повече.
В подобни ситуации е трудно да се “радваш на живота”. Съжалявам, това не е радост, а изпитание….болка.
Да надживееш детето си, да го загубиш на 6, 10, че дори и на 20 още повече.
В подобни ситуации е трудно да се “радваш на живота”. Съжалявам, това не е радост, а изпитание….болка.
Трудно е да загубиш мама на всяка възраст, но някак е в реда на нещата това да се случи рано или късно. Другото не е нормално.
# 4 314
16 ноем. 2024, 03:33 ч.
Освободи се от злобата към медицината! Тя не е виновна. Въобще не търси вина в никой! Така е било писано. Клише е, но е самата истина и нищо не би могло да го промени, повярвай.
Моята майка също беше току-що навършила 60. И аз преминах през обвинения и самообвинения докато не се срещнах с нея и не ми го каза тя самата, че никой и нищо не е могло да го промени- това е било нейното отредено време. Тя е добре там и всичко знае за нас и бъдещето ни. Разказа ми за моето и кратко за близките ми. Показа ми и бъдещия съпруг.
Липсва ми, но съм много по-спокойна като знам че я има и се грижи за нас.
Здравей, Лизет!
Майка ми почина наскоро и четох от темата. Нямам с кого да говоря за това, плача постоянно, не мога да работя, самообвинябам се, понеже се случиха много неща вкл. от моя страна и лекарски грешки, Четох, че ти си се срещнала с твоята майка и тя ти е казала, че е трпбвало така да стане. Много бих искала да разбера и да се срещна и аз с моята майка. Това спонтанно ли стана, насън или някой духовен човек ти помогна? Отчаяно искам да говоря с някой, който да ме разбере. Просто не искам да живея повече, но има дете и не искам да му причиня същото. Но просто не мога да продължа напред поради вината и чусвтвтото, че съм пропиляла толкова шансове да бъдем заедно. понежже поради различни семейни причини не бяхме близки накрая и не се разбирахме. Но смъртта бе неочаквана и дори не можахме да се сбогуваме или да й поискам прошка. Моля те, помогни ми, ако можеш, и ми пиши на лични, ако може да поговорим за това.
Виж целия пост
Не се преодолява, просто човек се научава да живее без нея. Един от гадните уроци на живота... Тук, където живея майките доживяват до над 80 год, а мойта тъкмо беше навършила 60 и тъкмо и се беше родило първото внуче. Еми не е честно... защо някои ще се радват на правнуци, а други ще си тръгнат толкова рано???!!!! Мина 1 година, но все още свиквам. На моменти съм с усещането, че си е в София и ще и звънна, в друг момент изплуват разни стари хубави спомени, в трети просто ми става много много мъчно. А най-мъчно ми става като се сетя на какво ниво е здравеопазването в нашата мила родина... крадци, изнудвачи и пишман специалисти... пълно е с такива "доктори".
Освободи се от злобата към медицината! Тя не е виновна. Въобще не търси вина в никой! Така е било писано. Клише е, но е самата истина и нищо не би могло да го промени, повярвай.
Моята майка също беше току-що навършила 60. И аз преминах през обвинения и самообвинения докато не се срещнах с нея и не ми го каза тя самата, че никой и нищо не е могло да го промени- това е било нейното отредено време. Тя е добре там и всичко знае за нас и бъдещето ни. Разказа ми за моето и кратко за близките ми. Показа ми и бъдещия съпруг.
Липсва ми, но съм много по-спокойна като знам че я има и се грижи за нас.
Здравей, Лизет!
Майка ми почина наскоро и четох от темата. Нямам с кого да говоря за това, плача постоянно, не мога да работя, самообвинябам се, понеже се случиха много неща вкл. от моя страна и лекарски грешки, Четох, че ти си се срещнала с твоята майка и тя ти е казала, че е трпбвало така да стане. Много бих искала да разбера и да се срещна и аз с моята майка. Това спонтанно ли стана, насън или някой духовен човек ти помогна? Отчаяно искам да говоря с някой, който да ме разбере. Просто не искам да живея повече, но има дете и не искам да му причиня същото. Но просто не мога да продължа напред поради вината и чусвтвтото, че съм пропиляла толкова шансове да бъдем заедно. понежже поради различни семейни причини не бяхме близки накрая и не се разбирахме. Но смъртта бе неочаквана и дори не можахме да се сбогуваме или да й поискам прошка. Моля те, помогни ми, ако можеш, и ми пиши на лични, ако може да поговорим за това.
# 4 315
16 ноем. 2024, 08:10 ч.
Освободи се от злобата към медицината! Тя не е виновна. Въобще не търси вина в никой! Така е било писано. Клише е, но е самата истина и нищо не би могло да го промени, повярвай.
Моята майка също беше току-що навършила 60. И аз преминах през обвинения и самообвинения докато не се срещнах с нея и не ми го каза тя самата, че никой и нищо не е могло да го промени- това е било нейното отредено време. Тя е добре там и всичко знае за нас и бъдещето ни. Разказа ми за моето и кратко за близките ми. Показа ми и бъдещия съпруг.
Липсва ми, но съм много по-спокойна като знам че я има и се грижи за нас.
Здравей, Лизет!
Майка ми почина наскоро и четох от темата. Нямам с кого да говоря за това, плача постоянно, не мога да работя, самообвинябам се, понеже се случиха много неща вкл. от моя страна и лекарски грешки, Четох, че ти си се срещнала с твоята майка и тя ти е казала, че е трпбвало така да стане. Много бих искала да разбера и да се срещна и аз с моята майка. Това спонтанно ли стана, насън или някой духовен човек ти помогна? Отчаяно искам да говоря с някой, който да ме разбере. Просто не искам да живея повече, но има дете и не искам да му причиня същото. Но просто не мога да продължа напред поради вината и чусвтвтото, че съм пропиляла толкова шансове да бъдем заедно. понежже поради различни семейни причини не бяхме близки накрая и не се разбирахме. Но смъртта бе неочаквана и дори не можахме да се сбогуваме или да й поискам прошка. Моля те, помогни ми, ако можеш, и ми пиши на лични, ако може да поговорим за това.
И аз търся добър медиум. Ако намерите, моля, пишете ми. 🙏
Виж целия пост
Не се преодолява, просто човек се научава да живее без нея. Един от гадните уроци на живота... Тук, където живея майките доживяват до над 80 год, а мойта тъкмо беше навършила 60 и тъкмо и се беше родило първото внуче. Еми не е честно... защо някои ще се радват на правнуци, а други ще си тръгнат толкова рано???!!!! Мина 1 година, но все още свиквам. На моменти съм с усещането, че си е в София и ще и звънна, в друг момент изплуват разни стари хубави спомени, в трети просто ми става много много мъчно. А най-мъчно ми става като се сетя на какво ниво е здравеопазването в нашата мила родина... крадци, изнудвачи и пишман специалисти... пълно е с такива "доктори".
Освободи се от злобата към медицината! Тя не е виновна. Въобще не търси вина в никой! Така е било писано. Клише е, но е самата истина и нищо не би могло да го промени, повярвай.
Моята майка също беше току-що навършила 60. И аз преминах през обвинения и самообвинения докато не се срещнах с нея и не ми го каза тя самата, че никой и нищо не е могло да го промени- това е било нейното отредено време. Тя е добре там и всичко знае за нас и бъдещето ни. Разказа ми за моето и кратко за близките ми. Показа ми и бъдещия съпруг.
Липсва ми, но съм много по-спокойна като знам че я има и се грижи за нас.
Здравей, Лизет!
Майка ми почина наскоро и четох от темата. Нямам с кого да говоря за това, плача постоянно, не мога да работя, самообвинябам се, понеже се случиха много неща вкл. от моя страна и лекарски грешки, Четох, че ти си се срещнала с твоята майка и тя ти е казала, че е трпбвало така да стане. Много бих искала да разбера и да се срещна и аз с моята майка. Това спонтанно ли стана, насън или някой духовен човек ти помогна? Отчаяно искам да говоря с някой, който да ме разбере. Просто не искам да живея повече, но има дете и не искам да му причиня същото. Но просто не мога да продължа напред поради вината и чусвтвтото, че съм пропиляла толкова шансове да бъдем заедно. понежже поради различни семейни причини не бяхме близки накрая и не се разбирахме. Но смъртта бе неочаквана и дори не можахме да се сбогуваме или да й поискам прошка. Моля те, помогни ми, ако можеш, и ми пиши на лични, ако може да поговорим за това.
# 4 316
16 ноем. 2024, 10:39 ч.
Това е пост от 2012 година и мисля, че потребителят не е активен, така че едва ли ще отговори, освен, ако не си е сменил профила.
Виж целия пост
# 4 317
16 ноем. 2024, 10:45 ч.
Не бива да се потъва в чувство за вина. Това е част от отрицанието, от неприемането, че някои неща не зависят от нас. Всеки е направил най-доброто, на което е способен, сигурна съм. И все пак се е случило най-лошото. Мъката е огромна, но ще си я носим напред, както и преди нас са го правили. Нито една майка не би искала детето и да се погуби от мъка по нея, не е нужен медиум, за да го знаем.
Виж целия пост
# 4 318
16 ноем. 2024, 16:39 ч.
Снощи сънувах майка, каза ми “ живее ми се! По цели нощи се моля пред иконата да оздравея и да ви се радвам”.
Цял ден ми е гадно и го мисля. Живееше ѝ се.
Виж целия пост
Цял ден ми е гадно и го мисля. Живееше ѝ се.
# 4 319
16 ноем. 2024, 17:03 ч.
Прегръщам те. Това по-скоро са твоите мисли 🤗
Знам, знам, че звучи…никакво, но живей така, че наистина да ви се радва.
Виж целия пост
Знам, знам, че звучи…никакво, но живей така, че наистина да ви се радва.
Препоръчани теми